№ 16762
гр. София, 13.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110100985 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „П.“ ЕООД срещу М. Ц. Т., М. С. С. и А. В.
А., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във
връзка с чл. 9 ЗПК и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: сумата от 3910.05 лева,
представляваща неплатена част от главница по Договор за потребителски кредит №
**********/29.01.2018 г.; сумата от 1084.30 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 03.11.2018 г. до 03.09.2019 г.; сумата от 2500 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 529.77 лева,
представляваща лихва за забава; и сумата от 820.16 лева, представляваща законната лихва за
забава, ведно със законната лихва върху главницата от 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021 г. по частно гражданско дело № 6185/2021 г. по
описа на СРС, 52 състав.
Ищецът твърди, че на 29.01.2018 г. между него и ответника М. Ц. Т. бил сключен
Договор за потребителски кредит № **********/29.01.2018 г. Поддържа, че като солидарни
длъжници по процесния договор се задължили ответниците М. С. С. и А. В. А.. По силата
на цитирания договор ищецът твърди да е предоставил на ответника кредит в размер на
5000 лева, със срок на издължаване 24 месеца, платим на месечни вноски в размер на по
465.36 лева, при уговорен годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 %, годишен лихвен
процент (ГЛП) 41.17% и лихвен процент на ден от 0.11%, като с част от заетата сума 4831.57
лева, са рефинансирани други задължения на кредитополучателя към ищеца, а остатъка в
размер на 168.43 лева е преведен по банкова сметка на ответника М. Ц. Т.. Поддържа, че на
18.05.2018 г. с ответника М. Ц. Т. бил сключен Анекс № 1 към процесния договор, с който
страните са постигнали съгласие за отсрочване на една погасителна вноска. Допълва, че
вследствие на това броят на погасителните вноски е увеличен на 25 и е изготвен нов
погасителен план. Посочва, че ответникът поискал и закупил пакет за допълнителни услуги,
за което се дължало възнаграждение в размер на 3750 лева, от които длъжникът е заплатил
1
1250 лева, поради което дължал сумата от 2500 лева. Поддържа, че пакета от допълнителни
услуги предоставял на ответника право да получи една или всички от следните услуги: 1)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на падеж; 5) улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Твърди, че ответника е погасил напълно седем
погасителни вноски и частично само една, поради което е изпаднал в забава за изпълнение
на задълженията си по договора. Сочи, че на основание чл. 12.3 от Общите условия
вследствие допуснатата от ответника забава на 2 или повече последователни погасителни
вноски, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 03.09.2019 г. Изяснява, че е
изпратил писмени уведомления за предсрочна изискуемост с обратна разписка до
длъжниците, които обаче били върнати като непотърсени. Заявява, че със заплащане на
сумата от 3527.01 лева ответникът е погасил част от главницата по договора, със сумата от
99.79 лева - част от дължимата лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане, съгласно т. 12. 1 от Общите
условия, а със сумата от 80 лева - начислените такси от кредитора за дейности, свързани със
съдебното или извънсъдебното събиране на вземането. Поддържа, че кредитополучателя е
разполагал с правото на отказ от договора, което не е упражнил. Счита, че ответника се е
съгласил с цената и условията по договора за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника М. Ц.
Т..
Ответниците М. С. С. и А. В. А. са депозирали отговори на исковата молба, с които
оспорват предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приетия като доказателство Договор за потребителски кредит „П.“ №
**********/29.01.2018 г. се установява, че между ищеца „П.“ ЕООД, в качеството на
кредитор, от една страна, и ответника М. Ц. Т., в качеството му на клиент
(кредитополучател), от друга е сключен договор за кредит в размер на 5000 лева. Уговорен е
срок на договора от 24 месеца, размер на месечната вноска от 309.11 лева, годишен процент
на разходите (ГПР) - 49.89 %, годишен лихвен процент (ГЛП) - 41.17 %, лихвен процент на
ден - 0.11 % и общо задължение по кредита - 11168.64 лева. Солидарни длъжници по
договора са ответниците М. С. С. и А. В. А.. Страните по делото са сключили и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като размерът на
възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е уговорен в договора
за кредит в размер на 3750.00 лева, платими на месечни вноски в размер на 156.25 лева.
Общият размер на задължението по договора за кредит заедно с възнаграждението за пакет
от допълнителни услуги е 11 168.64 лева и размера на месечната вноска е 465.36 лева.
Уговорените вноски по споразумението за пакет от допълнителни услуги и по договора за
кредит е уговорено да се издължават на третия ден от месеца.
В Споразумението от 29.01.2018 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
уговорено, че кредитора се задължава да предостави на кредитополучателя и на
солидарните длъжници по искане на кредитополучателя и при изпълнение на посочените в
Общите условия(ОУ) изисквания една или всички от посочените услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съгласно споразумението кредиторът се е задължил да
предостави посочените услуги или някои от тях при изпълнение на специфични условия за
всяка една от тях съгласно уговореното. Уговорено е още, че страните се съгласяват, че 15%
от възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева,
представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на потребителски кредит. Съгласно уговореното в т. 6.4 б.„б“ ОУ
възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги се погасява преди главницата.
Приложен е погасителен план към Анекс № 1 от 23.05.2018 г. към договора за
2
потребителски кредит № **********/29.01.2018 г., с който се отлагат вноски по договора, в
които са посочени дати на плащане на погасителните вноски, общ размер на същите и
посочване каква част от тях представлява главница, лихва и размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че по Договора за потребителски № **********/29.01.2018 г. е усвоена сума в размер на
5000 лева, размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 3750 лева, а
договорната лихва за периода на кредита е 2271.36 лева за срока на кредита. По кредита са
отчетени плащания в общ размер от 3706.80 лева, от които: 1089.95 лева - главница, 1187.06
лева - договорна лихва, 1250 лева - по пакет допълнителни услуги, 99.79 лева - лихви за
забава, 80 лева - такси по Тарифа, като няма данни длъжникът да е посочвал какви
задължения желае да погаси с извършените плащания. След отразяване на плащанията
непогасени са останали съответно задължения за главница в размер на 3910.05 лева, за
договорна лихва в размер на 1084.30 лева, за пакет допълнителни услуги в размер на 2500
лева, лихва за забава в размер на 529.77 лева за периода от 04.08.2018 г. до 03.09.2019 г. и
1078.35 лева за законна лихва върху сумата от 7494.35 лева за периода от 03.09.2019 г. до
01.02.2021 г.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, като съгласно чл. 9 Закона за потребителския кредит ЗПК) и
ответника - физическо лице, този вид договори се ползват от потребителска закрила по
правилата на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В нормите на чл.10 и чл.11 ЗПК са уредени задължителните изисквания за форма и
съдържание на договора за потребителски кредит, като неизпълнението на някои от така
предвидените изисквания има за последица недействителност на договора за потребителски
кредит - чл.22 ЗПК. Сред задължителното съдържание на договора за потребителски кредит
е и посочване на годишния процент на разходите (ГПР), като при липса на този реквизит
договорът за потребителски кредит е недействителен - чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България - чл. 19, ал. 4
(ДВ, бр. 35 от 2014 г./в сила от 23.07.2014 г.) ЗПК. Съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК „общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е посочено, че
сключването на същото не е условие за сключването на договора за потребителски кредит
или за получаването му при предлаганите условия. Включването на този текст в
Споразумението обаче само по себе си не изключва обратния извод. В случая от събраните
по делото доказателства съдът приема, че сключването на Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги е задължително условие за отпускане на кредита.
Неразривната свързаност между Споразумението за пакет от допълнителни услуги и
Договора за кредит се установява от една страна от посочения в договора за кредит размер
на задълженията, включващи и размер на възнаграждението за пакет от допълнителни
услуги, обективирани и в погасителния план към договора за кредит. Дори
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е уговорено да се заплаща с приоритет
пред главницата по договора за кредит- чл. 6.4, б.„б“ Общи условия (ОУ) на „П.“ ЕООД към
3
договор за потребителски кредит. Общите условия по договора за потребителски кредит
съдържат и общи условия относно допълнителните услуги- чл. 15 и сл. ОУ. В потвърждение
на направения извод, че сключването на споразумението за пакет от допълнителни услуги е
предпоставка за сключване на договора за кредит е и обстоятелството, че една от услугите от
пакета от допълнителни услуги е „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит“. При това в случая приоритетното разглеждане на заявлението и изплащането на
кредита е използвано от кредитодателя като условие за мотивиране на кредитополучателя да
сключи споразумение за пакет от допълнителни услуги.
При анализа на условията, при които е предвидено да се ползват допълнителните
услуги по Споразумението, се установява, че тяхното ползване е силно ограничено и на
практика срещу договореното възнаграждение не се предоставят договорни облекчения на
потребителя при изплащане на уговорения кредит. Така за услуга „отлагане на вноски“ при
срок от договора от 36 месеца е предвидено отлагане на максимално 6 броя вноски, като не
може да се иска отлагане на повече от 3 последователни вноски (т.15.2 ОУ). Така
предвидената възможност за отлагане на вноски не е безусловна, а е предпоставена от
конкретни обективни фактори като дългосрочна неработоспособност, прекратен трудов
договор, загуба или повреда на имущество и др. и доказването на посочените причини
следва да се извърши след представяне на съответните документи. Отлагането на вноски се
извършва след подписване на допълнително споразумение между страните и влиза в сила от
момента на одобрение от страна на кредитора (т.15.2.2 ОУ). Услугата „намаляването на брой
погасителни вноски“ съдържа същите ограничения за предоставянето й - като максимален
брой на вноските, предварително предвидени условия, които е необходимо да се докажат със
съответните документи и одобрение от кредитора (чл.15.3 ОУ).
При съпоставка между размера на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги -
в случая сумата от 3750.00 лева, равняващи се на около 75 % от заемната сума, спрямо
действителната полза, която потребителят би получил срещу допълнителните услуги се
установява на първо място, че възнаграждението, предвидено като глобална сума е
уговорено в тежест на потребителя, независимо от това дали са ползвани услугите, респ. в
какъв обем. От друга страна условията за ползването на допълнителните услуги са сериозно
утежнени предвид ограничените предпоставки за ползването им, задължение за доказването
на определени обстоятелства, както и от необходимото одобрение от кредитора. При това
предоставянето на допълнителните услуги е предпоставено от практически трудно
изпълними изисквания, което сериозно стеснява реалната възможност за ползването им и
това прави клаузите, уреждащи ползването им, практически неприложими. Изложеното
налага извод, че е уговорено значително по размер възнаграждение спрямо заетата сума
срещу привидна възможност за ползване на допълнителни услуги, което води до същество
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за потребителски
кредит.
Предвид изложеното с уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е
предвидено допълнително оскъпяване на договора за кредит, т. н. „скрита лихва“. Със
сключеното между страните споразумение за пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение се създава конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи
по договора за кредит и по същество се касае за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК - Решение на СЕС по дело C-714/22 (задължително за настоящия съд по чл. 633 ГПК).
Така наречената „скрита лихва“ под формата на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги не е обявена по надлежния ред чрез включването й в годишния процент на разходите
- чл.19, ал.1 ЗПК, във връзка с чл.21, ал.1 ЗПК. Налице е нарушение, което препятства
потребителя да разбере обхвата на задължението си и икономическите последици от
сключване на договора за кредит. Неточното обявяване в договора за кредит на
действителния годишен процент на разходите (ГПР), който следва да включва и
възнаграждението срещу пакет от допълнителни услуги е равнозначно на липса на
посочения ГПР в договора и обосновава извод за недействителност на договора за
потребителски кредит- по аргумент на чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в тази
насока е Решение № 50013/05.08.2024 г. по търговско дело № 1646/2022 г., на II ТО при ВКС.
В тази връзка и съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
но не и лихва или други разходи по кредита. Санкцията, изразяваща се в лишаване на
4
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на годишен процент на
разходите (ГПР), който не включва всички предвидени по закон и реално уговорени разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер,
съобразно Решение на СЕС по дело C - 714/2022 г.
С оглед на гореизложеното Договор за потребителски кредит № **********/29.01.2018
г. се явява недействителен, съгласно чл.22, във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и се дължи
само чистата стойност на кредита, която е в размер на 5000 лева.
Установено по делото въз основа на съдебно – счетоводната експертиза е, че
незаплатено е задължение за главница по процесния договор в размер на 3910.05 лева.
Предвид изложеното, съдът намери за основателен предявеният от ищеца иск за
установяване съществуване на вземане за сумата в предявения размер от 3910.05 лева,
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/29.01.2018 г., поради което дължи сумата на ищеца, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.02.2021 г. до окончателното погасяване на
уважената претенция, за която сума е издадена на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2021 г. по частно гражданско дело № 6185/2021 г. по
описа на СРС, 52 състав. Вземането е дължимо от ответниците солидарно, доколкото М. С.
С. и А. В. А. отговарят в условията на солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя М. Ц. Т..
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7-12,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. С оглед на което на ищеца се дължи само главницата по договора за
кредит. При това претенциите за други задължения по договора са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора отговорността за разноски следва да се разпредели по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е сторил такива в заповедното производство в общ размер от 226.89 лева, от
които: 176.89 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение на юрисконсулт, а в исковото
производство – 783.51 лева, от които: 183.51 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 500 лева - депозит за експертиза. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 100.31 лева в заповедното производство и разноски в
размер на 346.39 лева в исковото производство, или общо сумата от 446.70 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
Ответниците не претендират разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П.“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против М. Ц.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда IV“, бл.438, вх.Г, ет.3, ап.29; М. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 61, вх. Д, ет. 3, ап. 70 и А. В. А.,
ЕГН **********, с адрес с. Алдомировци, Сливница, ул. „Алдомировска“, № 111, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 9
ЗПК, съществуване на вземането в условията на солидарна отговорност за сумата от 3910.05
5
лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/29.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-
02.02.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2021 г. по частно гражданско
дело № 6185/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против М. Ц. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда IV“, бл.438, вх.Г, ет.3, ап.29; М. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 61, вх. Д, ет. 3, ап. 70 и А. В. А., ЕГН **********, с
адрес с. Алдомировци, Сливница, ул. „Алдомировска“, № 111, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 9 ЗПК, за
установяване съществуването на вземанията за сумата 1084.30 лева, представляващо
договорно възнаграждение за периода от 03.11.2018 г. до 03.09.2019 г. и за сумата 2500.00
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги, ведно със законната лихва,
върху тези суми от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 02.02.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 29.04.2021 г. по частно гражданско дело № 6185/2021 г. по описа на СРС,
52 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против М. Ц. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда IV“, бл.438, вх.Г, ет.3, ап.29; М. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 61, вх. Д, ет. 3, ап. 70 и А. В. А., ЕГН **********, с
адрес с. Алдомировци, Сливница, ул. „Алдомировска“, № 111, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземанията за сумата 529.77
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2018 г. до 03.09.2019 г. и за
сумата 820.16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.09.2019 г. до
01.02.2021 г., за които суми е издадена на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 29.04.2021 г. по частно гражданско дело № 6185/2021 г. по описа на СРС,
52 състав.
ОСЪЖДА М. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда IV“, бл.438,
вх.Г, ет.3, ап.29; М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 61, вх. Д,
ет. 3, ап. 70 и А. В. А., ЕГН **********, с адрес с. Алдомировци, Сливница, ул.
„Алдомировска“, № 111, да заплатят солидарно на „П.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата в общ размер на 446.70 лева, представляваща разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6