№ 403
гр. Варна, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900236 по описа за 2023 година
а да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Агропласмент-92-В“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Съборни“ №46,
представлявано от М.С.М., действащо чрез адв.П. М., със съдебен адрес: ****, с която е
предявен иск правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
“Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна тауърс-Е“, представлявано от Н. Й.Н.,
К.Т.И. и Р.Г.Л., със съдебен адрес: ****, чрез адв.Н. Б., да заплати сумата от 85239.93лв.,
представляваща получена без основание разликата между заплатената от ищеца за периода
на потребление от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. цена за услуга “пренос ниско напрежение“ и
дължимата за същия отрязък от време цена за услуга “пренос средно напрежение“ за обекти
База за угояване на водоплаващи птици, с аб.№1699002 и Помпена станция с аб.№1699003,
находящи се в ****, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението .
Претендират се деловодни разноски. Сочи се Б.а сметка за плащане на претендираната сума,
а именно сметка с IBAN ****.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на
трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция “Любен Каравелово“,
представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор **** по КККР на ****,
одобрени със Заповед №РД-18-910/13.12.2017г. на Изп.директор на АГКК, ведно с
намиращото се в нея оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до
потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение, за което е съставен
1
Нотариален акт №79, т.VI, рег.№9357, дело №993/2005г. на 29.12.2005г. на Нотариус с рег.
№363 въз основа на Акт за държавна собственост №1416 от 06.03.1996г. и Акт за частна
държавна собственост №353 от 15.09.1997г. на Областния управител на гр.Варна. Сочи се,
че придобиването на посоченият енергиен обект и електрически уредби е осъществено по
реда на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия /отм./, тъй като са осъществени всички елементи на предвидения в посочената
разпоредба фактически състав. На следващо място се твърди, че посредством процесните
съоръжения за присъединяване, се осъществява захранването на собствения на ищеца обект,
представляващ база за угояване на водоплаващи птици, находища се в с.Любен Каравелово.
Твърди се, че в облигационните си отношения с ответното дружество процесният обект на
потребление е обозначен с аб.№1699002, като консумираната в него електроенергия се
отчита със средства за търговско измерване, монтирани на ниво ниско напрежение.
Поддържа се, че разпределителното предприятие начислява цена за услуга пренос ниско
напрежение в съответствие с чл.29 от Правилата за търговия с ел.енергия, като за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2022г. заплатената от ищеца сума единствено за този ценови
компонент възлиза общо на 134841.02лв. Поддържа се, че в отношенията си с ищеца,
ответникът не притежава присъединителни съоръжения на ниво ниско напрежение, не
извършва пренос на ел.енергия на ниско напрежение и не генерира подобни разходи. Ето
защо се поддържа, че ответника фактически не предоставя такава услуга на крайния клиент,
поради което липсва основание да инкасира цена за пренос ниско напрежение, а му се дължи
заплащане единствено на цена за пренос на ниво средно напрежение, каквато енергия се
доставя на границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл.30,
ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на
ел.енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Поддържа се
още, че дължимата цена от ищеца за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през
процесния период от 01.01.2020г. до 31.12.2022г., съобразно отчетените киловати и
определена от КЕВР стойност, възлиза общо на сумата от 49601.09лв., съответно разликата с
действително преведените на енергийното дружество парични средства, която е в размер на
85239.93лв. подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.
Сочи се, че настоящата претенция е трета поред между същите страни и по повод на същото
фактическо и правно отношение, като първата по т.д.№47/2020г. по описа на ВОС е имала
за предмет връщане на надплатената сума за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. и
втората за следващ период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. по т.д.№567/21г. на ВОС, като и
двете са приключили с осъдителни решения. Сочи се, че с решението по първото
производство, а именно Решение №260315/27.10.2020г. ответното дружество е осъдено да
ни заплати на ищеца сумата от 101664.58лв. Сочи се, че въпросното осъдително решение е
потвърдено с Решение №260091/21.05.2021г. по в.т.д.№19/2021г. па ВАп.С, което не е
допуснато до касационно обжалване по силата на Определение №516/09.08.2022г. по к.т.д.
№835/21г. на ВКС, II-ро т.о. Поддържа се, че с оглед проведеното съдебно производство
всички преюдициални въпроси между страните, включително и този за собствеността на
съоръженията са получили своего окончателно разрешение със силата на пресъдено нещо. В
2
допълнение се сочи, че макар приложените фактури да не са издадени от ответното
дружество, то цената за пренос на ел.енергия е вземане на разпределителното дружество,
като част от мрежовите услуги по чл.29, ал.3 от ПИКЕ, респективно ответникът е реалният
реципиент на плащането и именно неговият патримониум се е увеличил без основание с
паричното постъпление.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че е налице
основание за връщане на процесната сумата от 85239.93лв., представляваща разликата
между заплатената за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. цена за услуга “пренос ниско
напрежение“ и и цена за услуга “пренос средно напрежение“ за обекти “База за угояване на
водоплаващи птици“ с абонатен №1699002 и “Помпена станция“ с абонатен №1699003,
находящи се в ****, тъй като първата посочена услуга действително е извършвана от
разпределителното дружество при досттавка на електрическа енергия до обектите на ищеца.
Оспорва се твърдението на ищеца, че е собственик на трансформаторен пост с диспечерско
наименование Възлова станция с.Любен Каравелово, както и доказателствената стойност на
ангажираните в тази връзка доказателства, като са развити подробни съображения за
приложимата нормативна уредба и се цитира относима съдебна практика. Поддържа се, че
приложените към исковата молба констативен нотариален акт от 29.12.2005г., акт за частна
държавна собственост от 15.09.1997г. и акт за държавна собственост от 06.03.1996г., не се
ползват с материална доказателствена сила относно собствеността върху описаните в тях
имоти и нямат легитимиращо действие досежно правото на собственост на ищеца. На
следващо място се оспорва твърдението на ищеца, че Възловата станция е изградена през
1974г. съответно че е представлявала държавна собственост и е била предназначена за
обслужване единствено на нуждите на бившия телеугоителен комплекс. Сочи се, че според
счетоводни данни на електроразпределителното дружество, трансформаторното съоръжение
съществува от 1962г., като построяването и въвеждането в експлоатация на трафопоста, е
осъществено при действието на Закона за електростопанството /отм./, обнародван в ДВ на
27.03.1948г. и действал до 30.06.1976г. Поддържа се, че липсват доказателства
установяващи, че държавата е преотстъпила на държавно предприятие “Телеугоително
стопанство“ или “Телеугоителен комплекс“ строежа и експлоатацията за собствени нужди
на процесния трафопост. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният трафопост е
предоставен за оперативно управление на “Тереугоителен комплекс“ за задоволяване на
неговите нужди, но не и за нуждите на други потребители в периода от 1974г. до 2005г.
Сочи се, че съгласно чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /от 1975г., отм./
електроенергийни обекти, в т.ч. мрежи и уредби служещи за пренос и разпределение на
електрическа енергия, могат да се притежават от обществени организации, но само след
разрешение на Асоциация “Енергетика“, каквото по делото не е представено. Оспорва се
твърдението на ищеца, че по отношение на процесния трафопост, са налице предпоставките
за трансформиране на правото на оперативно управление в право на собственост визирани в
чл.17а от ЗППДОП /отм./, като е направен анализ на приложимата правна уредба и в
частност на липсата на доказателства осъществяване на фактическия състав на цитираната
3
правна норма и се сочи относима съдебна практика. Твърди се, че предвид статута на
процесното съоръжение собствеността върху него не би могла да се придобие по реда на
чл.17а от ЗППДОП /отм./. Сочи се, че към момента на преобразуване на държавното
предприятие, е действал чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975г. (отм. 1999г.),
при чиито условия единствено е могло да бъде придобито правото на собственост върху
енергийни обекти. Твърди се, че в случая това изключение е неприложимо, доколкото
обектът, е изключителна държавна собственост и не би могъл да премине в собственост на
дружество с държавно имущество при условията на чл.17а от ЗППДОП /отм./. Твърди се, че
тези обекти не могат да бъдат предмет на сделки и съгласно следващия Закон за
енергетиката и енергийната ефективност /1999г.-2004г./, като съгласно § 67, ал.9 от ПЗР на
ЗЕБЕ /отм./ при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни
обекти, последните не се включват в предмета на приватизацията, ако чрез тях се снабдява
повече от един потребител. Поддържа се още, че с процесното съоръжение са захранвани и
други потребители, включително ФЗ Васил Костов ООД, с абонатен №1699122, клиентски
№*** и фабричен №****. В заключение се поддържа, че ищецът и неговият праводател не
са могли да придобият и не са придобили правото на собственост върху процесния
трансформаторен пост и разположеното в него оборудване. На следващо място се поддържа,
че дори да се приеме, че правото на собственост върху сградата на трафопоста е преминало
в патримониума на ищеца по реда и на основание чл.17а ЗППДОП /отм./, то няма
доказателства, че ищецът е собственик на трансформаторните съоръжения. Твърди се, че
чрез трансформаторното съоръжение, което е собственото на ответното дружество, се
извършва разпределение на електрическа енергия, както на ниво “средно напрежение“, така
и на ниво “ниско напрежение“. Сочи се, че в първия случай се разпределя енергия към три
населени места, а във втория за два абоната. Твърди се, че с оглед предназначението и
особения статут на електрическата уредба, реално служеща за разпределяне на електрическа
енергия до множество абонати, лишен от логика е извода, че монтираните в трафопоста
съоръжения могат да са собственост на лице, различно от електроразпределителното
дружество.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговорът му, като са изложени подробни насрещни
такива и са доразвити съображенията за основателност на иска.
С отговора на допълнителната искова молба, се прави признание на иска по смисъла
на чл.237 от ГПК. Представя се доказателство за доброволно плащане на сумата от
90136.73лв., представляваща сбор от претендираната главница от 85239.93лв. и дължимата
законна лихва изчислена върху тази сума за периода от датата на завеждането на исковата
молба в съда до 20.06.2023г. Моли се за постановяване на решение при признание на иска,
при зачитане на извършеното доброволно плащане, като факт по смисъл на чл.235, ал.3 от
ГПК, настъпил в хода на процеса. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа претенцията си, като
4
сочи, че извършеното плащане в хода на процеса не освобождава ответника от
отговорността за деловодни разноски, поради което моли за присъждане на такива, без
редукция на адв.хонорар.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска по съображения за настъпило плащане
в хода на процеса. Прави възражение за редуциране на дължимите деловодни разноски,
доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
Съдът, като взе в предвид извършеното от ответника признание на иска, както и че
същият е платил на насрещната страна сума, която отговаря по размер на иска предмет на
настоящото производство, включително и акумулираните лихви забава до датата на
плащането, което обстоятелство не е оспорено от ищецът, намира, че иска следва да бъде
отхвърлен, при условията на чл.235 от ГПК чрез зачитане на настъпилото обстоятелство-
пълно погасяване на претенцията. Ето защо иска, следва да бъде отхвърлен като в полза на
ищецът се присъдят деловодни разноски.
Относно възражението на ответника за прекомерност на адвокатският хонорар
направено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира същото за частично основателно.
Претендираното от ищецът възнаграждение за адвокат е в размер на 9336.50лв., а
минималният размер на адвокатският хонорара определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
НМРАВ съобразно материалният интерес възлиза на 7469.20лв. Факт е, че настоящото
производство е поредното водено между страните с идентичен предмет, което е основание
да се приеме, че правната сложност на същото, е занижена спрямо предходното такова.
Наред с това извършените признание на иска и доброволно плащане, са довели до
снижаване и на фактическата сложност на делото. От друга страна обаче корекцията в
поведението на ответника е настъпила в доста напреднал етап от разглеждане на спора, като
първоначалната му позиция и аргументи са били обстойно аргументирани и крайно
противоположни, което е предполагало нуждата от по засилена защита от страна на ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за редуциране на
дължимото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение до размера от 8500лв., като след
прибавяне на внесената от него държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да
заплати деловодни разноски в размер на 11909.60лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Агропласмент-92-В“ АД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Съборни“ №46, представлявано от М.С.М., за осъждане
на “Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна тауърс-Е“, представлявано
от Н. Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л., да заплати сумата от 85239.93лв., представляваща получена без
основание разликата между заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.01.2020г.
до 31.12.2022г. цена за услуга “пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия отрязък от
5
време цена за услуга “пренос средно напрежение“ за обекти База за угояване на
водоплаващи птици, с аб.№1699002 и Помпена станция с аб.№1699003, находящи се в ****,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна тауърс-Е“,
представлявано от Н. Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л., да заплати на “Агропласмент-92-В“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Съборни“ №46,
представлявано от М.С.М., сумата от 11909.60лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6