№ 61
гр. Търговище, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500128 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Юробанк България”АД-
гр.София, ЕИК ********* против решение №156/ 27.12.2024г., постановено по
гр.д.№187/2024г. на Районен съд-Омуртаг, с което са отхвърлени предявените
от него против ответника С. А. Я. от с.Старчище, обл.Търговище
установителни искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.9 от ЗПК в размер на 1201.18 лв.- главница по договор за
потребителски кредит №СЕХ-******/16.12.2020г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, чиито правоприемник ищецът, за сумата 237.74 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2022 г. и за сумата
82.41лв.- мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до погасяване на вземането. С доводи за нарушения на процесуалния,
материалния закон и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
решението и за уважаване на предявените искове изцяло.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният
представител на въззиваемата страна-адв.В. А. от АК-Търговище оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
1
Въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за
установяване съществуването на вземания за сумата в размер на 1201.18 лв.-
главница по договор за потребителски кредит №СЕХ-******/16.12.2020г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, чиито правоприемник ищецът,
за сумата 237.74 лв.- възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до
15.01.2022 г. и за сумата 82.41лв.- мораторна лихва за пери-ода от 15.03.2021
г. до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до погасяване на вземането, за които суми е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК №11/10.01.2022г. по ч.гр.д. №17/2022г. по
описа на РС-Омуртаг, са обосновани с неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответницата.
Особеният представител на ответницата- адв.В. А. от АК-Търговище
оспорва исковете с възражения за неизпълнение задължението на
кредитодателя за усвояване на сумата, предназначена за покупка на стоки,
евентуално-за недействителност на договора за кредит, поради неспазване
изискванията относно ГПР.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Видно от приложените писмени доказателства, на 16.12.2020г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“АД, чийто правоприемник е ищецът и
ответниката С. А. Я. е сключен дотовор потребителски кредит в размер на 1
201.18 лв. за покупка на стоки на изплащане, която сума следва да бъде
директно преведена по сметката на търговеца, от когото кредитополучателят
закупува съответната стока.
Съгласно заключението на назначената във въззивното производство
съдебно-счетоводна експертиза, действителният ГПР е в размер на 34.45 %, но
липсват платежни нареждания за превеждане на сумата по кредита от страна
на банката на търговеца или други документи, удостоверяващи по надлежен
начин извършването на плащане за покупка на съответните стоки.С оглед
липсата на посочените доказателства по усвояване на кредита, като
2
изготвената от самия ищец счетоводна справка не е достатъчна да обуслови
извод за осъществено пълно главно доказване на предявените искове по чл.422
от ГПК, то претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, които се споделят от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва
препращане към тях.
Предвид горното, решението на районния съд е постановено в
съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №156/27.12.2024г., постановено по гр.д.
№187/2024г. на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3