№ 1662
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20091395/12.04.2021 г. по гр. д. № 49954/2017 г. по описа на СРС,
38 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД Д. ХР. Б. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1087,23 лева, от
които 945,74 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. и 4,60 лева – законна лихва за забава
от 15.09.2014 до 09.06.2017 г., както и 109, 11 лева – главница, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 06.2013 г. до 04.2016 г. и 27,78
лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със
законната лихва от 24.07.2017 г. до издължаване, както и 1000 лева – съдебнни
разноски.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск е подадена
въззивна жалба вх. № 25086011/19.05.2021 г. от Д. ХР. Б., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че
първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид направеното възражение в
подадения отговор на исковата молба за изтекла погасителна давност на част от
претендираните суми. Не било обсъдено също така, че ответникът не е получил
фактури за задълженията към ищеца „Т.С.“ ЕАД, от които дати на получаване е
изпаднал в забава и се дължат лихви. Следвало е да съобрази, че съгласно чл. 33, ал. 1
1
от приложимите общи условия задължението за плащане е възниквало в 30-дневен
срок от публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача, като съгласно
чл. 33, ал. 4 оттогава е следвало да се начислява обезщетение за забава, като
изравнителните сметки е следвало да бъдат заплащани в този срок след публикуването
им. В този смисъл, не били представени доказателства от коя датата ответникът е
изпаднал в забава за плащане на сумите. Не било установено по делото какъв е броят
на живущите физически лица в недвижимия имот, поради което и съдът не е следвало
да кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, касаеща
изчисленията за топла вода на база повече от едно лице. На следващо място,
недължима била главницата от 109,11 лева за дялово разпределение, тъй като не били
представени доказателства за наличието на възлагане на събирането на тази сума от
„Т.С.“ ЕООД в полза на ищеца. В този смисъл, ищецът не бил легитимиран да
предявява иска. Неоснователен е и искът за обезщетение за забава върху тази сума.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него предявният иск да бъде
отхвърлен. Претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия. След
приключване на устните състезания е постъпило становище от процесуални
представител, в което е заявено становище по съществото на спора.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 49954/2017 г. по описа на СРС, 38 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Д. ХР. Б., с която е
предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 102307. Поддържа, че съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответникът са имали задължение да заплати дължимите от него суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задължението на интернет страницата на
2
продавача. Твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия, но не е заплатил
нейната стойност в срок. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот
има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр.
София, ж.к. ****, абонатен № 102307. В исковата молба се сочи също, че за периода от
м. 05.2014-м. 04.2016 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер
на 945,74 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 109,11 лева – сума за
дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2014 – 09.06.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 4,60 лева и 27,78
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и направените в
производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. ХР. Б., с който
заявява, че оспорва предявените искове. Не оспорва твърдението, че е придобил
правото на собственост върху топлоснабдения имот по силата на договор за покупко-
продажба и наследствено правоприемство, както и че е открита партида за имота
абонатен № 102307. Оспорва твърдението, че дяловото разпределение в сградата
етажна собственост, в която се намира притежавания от него имот, се осъществява от
„Т.С.“ ЕООД. Оспорва твърдението на ищеца, че до имота е доставена топлинна
енергия в твърдяното количество, тъй като не е ясно въз основа на какви данни е
определена неговата стойност, а предоставените данни са от фирма, която не е избрана
да измерва количеството на индивидуалното потребление. Освен това, поддържа, че
няма задължения към ищеца, тъй като не е получавал нито една нормална и законна
фактура за извършена услуга или доставка. Поддържа, че дружеството, въпреки
спирането на парното в апартамента, натрупва вземания от ответника, без значение
дали той иска да ползва услугата или не. Твърди, че монтираната в абонатната станция
апаратра не била снабдена с необходимото оборудване, не била настроена и не
отговаряла на изискването за прилагането на температурен график при доставката
разпределението и отчитането на топлинна енергия. Оспорва верността на
предоставените данни от измервателните уреди, както и определянето на прогнозния
дял за следващ отоплителен сезон. Оспорва и дължимостта на претендираните лихви.
При условията на евентуалност е направил възражение за изтекла погасителна давност
на вземането за част от исковия период. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза от които се
3
установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 10 равни месечни вноски
и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) и сумите по
изравнителната сметка в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
Не е спорно между страните, че Д. ХР. Б. е собственик на апартамент № 94 в гр.
София, ж.к. ****, за който не е спорно, че е топлоснабден и е открита партида с
абонатен № 102307.
Видно от представения Протокол от Общо събрание на собствениците в сграда в
гр. София, ж.к. **** е, че са избрали „Т.С.“ ЕООД като дружество, което да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща
и индивидуална сметка.
По делото са приети изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач
- „Т.С.“ ЕООД, както и протоколи за извършен отчет, които не са оспорени от
страните.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно - техническа експертиза, от което се установява, че топлинната
енергия е отчитана ежемесечно в 24 часа на последния ден от месеца. Установява се, че
за процесния период е начислявана сужебна енергия при метрологична проверка на
топломерите през 08. 2016 г. Приспаднати са технологични разходи, които са за сметка
на доставчика на топлинна енергия, а остатъкът топлинна енергия се разпределя между
потребителите за отопление (имот, сградна инсталация) и БТВ. Вещото лице
установява, че в процесните периоди за имота е начислявана топлинна енергия за
4
отопление по данни от три радиатора с уред за ДР на ТЕ ( имота имало затапени 3 броя
отоплителни тела), изговени били два редовни отчета, подписани от потребител.
Установява, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислено по
данни от два водомера, съгласно чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване
от 2007 г. Установява се, че сградната инсталация е изчислявана по формула,
приложена в Наредба № 16-334/2007 г. върху пълната отопляема кубатура 183 куб.м.,
съгласно акт за определяне на кубатурата, представен на вещото лице. Вещото лице
дава заключение, че изравнителните сметки били изчислени в съответствие с
действащата Наредба 16-334/2007 г. Установява се, че общата сума по фактури,
изготвени по прогнозни цени е 3284,33 лева, като изравнителната сума за процесния
период е 430,43 лева за възстановяване.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за ТЕ, касаещи
процесните суми. За периода от м. 05.2014 г. до 04.2016 г. прогнозно фактурираните
суми за топлинна енергия начислени за партидата на абонатния № 102307 за
топлофициран имот в гр. София, ж.к. **** са на стойност 3176,25 лева, а
изравнителните сметки да двата отоплителни периода по стойност са в размер на
430,39 лева, с които са намалени задължения за исковия период. Вещото лице
установява, че в процесния период са направени погасителни вноски по издадените
фактури в общ размер на 1908,19 лева, с които са погасени вноски за главница и лихви
в процесния период. След осчетоводяване на сумите за възстановяване, както и
платените суми дължими са останали 945,74 лева – главница за топлинна енергия и за
услугата за дялово разпределение 109,11 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката е предпоставена от това по
делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната
5
сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че сумите са дължими, тъй като ответникът Д. ХР.
Б. не е получил фактури за задълженията си. Получаването на фактури е свързано
единствено с настъпването на изискуемостта на вземането, но не и с възникване на
задължението за плащане. По силата на възникналото между страните облигационно
правоотношение с доставката на топлинна енергия до имота, собственост на ответника
Б., за него е възникнало задължение да заплати нейната стойност. Правилно
първоинстанционният съд, въз основа на всички събрани по делото доказателства и
изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза е определил стойността
на доставената до имота топлинна енергия, като е съобразил сумите за възстановяване
по изравнителни сметки, както и платените суми, погасяващи задължения за главница в
исковия период.
Неоснователен е и доводът, че не е било възможно определянето на стойността
на доставената топлинна енергия до имота, тъй като нямало данни за броя на
обитателите на жилището. Видно от събраните по делото доказателства и приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза е, че количеството топлинна
енергия, както за отопление, така и за подгряване на вода са отчетени по монтираните в
имота уреди за дялово разпределение. В този случай, без правно значение е броят на
обитателите в жилището, доколкото е извършен реален отчет на потребеното
количество топлинна енергия и са изготвени изравнителни сметки.
Действително с първоинстанционното решение съдът не е обсъдил направеното
с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на вземането
за главица за топлинна енергия.
Задължението за заплащане на потребена топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към спора следва да се
прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената
потребена топлинна енергия”. (Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – съгласно общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
6
дължими в 30-дневен срок от публикуването им. Доколкото по делото не са
представени доказателства за публикуването им на интернет страницата на
дружеството, то и не е настъпила тяхната изискуемост. Независимо от това и
доколкото в представените доказателства се установява, че ищецът е определил дата на
плащане представените документи и за задължението за м. май 05.2014 г., то е
14.07.2014 г. Това задължение би било погасено по давност към датата на подаване на
исковата молба – 24.07.2014 г., но доколкото се установява от събраните по делото
доказателства, че то е погасено чрез плащане, то и направеното възражение за изтекла
давност се явява неоснователно.
Основателни са доводите на въззивника за неоснователност на предявения иск с
правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 4,60 лева
– лихва за забава за периода от 15.09.2014 – 09.06.2017 г.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК), ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава възлиза
именно на спорната сума. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна
енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца (продавача) всеки месец, като
сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след
публикуване на сумите в официалната интернет страница на продавача. Следователно
изпадането в забава е обусловено от настъпването на допълнително условие –
публикация на сумите от продавача. Доказателства в тази насока не са ангажирани,
поради което и предявеният иск се явява неоснователен. Постановеното решение е
неправилно в тази му част и следва да бъде отменено, а искът отхвърлен.
Неоснователна се явява въззивната жалба относно дължимостта на суми за
дялово разпределение в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, собственост
на въззивника.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е
възложена тази дейност между топлопреносното предприятие и това лице се сключва
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. Следователно възнаграждението за услугата дялово
7
разпределение е дължима от клиента на продавача на топлинна енергия. В този смисъл
неоснователно е възражението на въззивника, че „Т.С.“ ЕАД предявява иск на трето
лице за събиране на вземания за дялово разпределение. Носител на правото да получи
стойността на дяловото разпределение е топлопреносното дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че услугата дялово
разпределение реално е осъществена от „Т.С.“ ЕООД в исковия период и за това за
представени и изравнителни сметки, документ за главен отчет на уредите за дялово
разпределение. Размерът на възнаграждението е установен от приетите по делото
писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза и той е 109,11 лева.
Доколкото с изменението на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 и 139 в от Закона за
енергетиката предвиждат, че възнаграждението се определя с договор между
топлоснабдителното дружество и третото лице, извършващо дейност по дялово
разпределение, определено от етажните собственици, то без правно значение е дали
договорът, сключен между тях и третото лице е с изтекъл срок. Достатъчно е съгласно
настоящата разпоредба етажните собственици да са взели решение и да са определели
дружеството, вписано в регистъра по чл. 139а от Закона за енергетиката, което да
извършва дялово разпределение в сградата в режим на етажна собственост. Видно от
приложения по делото протокол от общо събрание на етажните собственици е взето
решение „Т.С.“ ЕООД да извършва тази дейност.
По отношение на доводите за неправилност на решението в частта, с която е
уважен предявения иск по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за сумата от
27,78 лева въззивният съд приема, че не е настъпила изискуемостта на вземането за
главница. Това е така, доколкото в Общите условия на топлофикационното дружество,
приложими към съответния исков период, не е уреден редът и начинът за плащане на
услугата „дялово разпределение“. Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите длъжникът изпада в забава след покана, ако не
е определен срок за изпълнение. Ищецът не е ангажирал доказателства, че е поканил
ответника да изпълни задължението си за плащане на дължимите суми за дялово
разпределение, поради което и предявеният иск е неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която ответникът Д. ХР. Б. е осъден да заплати сумата от 945,74 лева –
главница за неплатена топлинна енергия, както и за сумата от 109,11 лева - главница за
разпределение на топлинна енергия и да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати сумата от 4,60 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до
09.06.2017 г. и за сумата от 27,78 лева – лихва за забава на сумите за дялово
разпределение за исковия период и вместо него предявените искове по чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на предявения иск за заплащане на обезщетение за
8
забава върху сумите за главница и дялово разпределение решението следва да бъде
отменено в частта за разноските над сумата от 970 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Ищецът въззиваем следва да бъде осъден да заплати на въззивника – ответник
сумата от 12,75 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса в първоинстанционното и въззивното
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и с уважената част от
въззивната жалба. Не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, доколкото не е представен договор за правна помощ и
съдействие, с който да е уговорено такова, както и не са представени доказателства за
извършено плащане. Не е налице и основание за определяне на възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ГПК, тъй като страните по договора за правна помощ, представен в
първоинстанцонното производство не са уговорили безплатна правна помощ, а са
уговорили, че осъществяването на процесуално представителство ще се осъществява
срещу заплащане на възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20091395/12.04.2021 г. по гр. д. № 49954/2017 г. по описа
на СРС, 38 състав в частта, с която Д. ХР. Б. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 4,60 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2014 – 09.06.2017 г. и сумата от 27,78 лева – лихва за забава на сумите за дялово
разпределение и в частта за сумата над сумата от 970 лева – разноски в
първоинстанционното производство и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „**** против Д. ХР. Б., ЕГН-**********, от гр. София, ж.к.
**** искове с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата от 4,60 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2014 – 09.06.2017 г. и сумата от 27,78 лева – лихва за
забава на сумите за дялово разпределение като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20091395/12.04.2021 г. по гр. д. № 49954/2017 г.
по описа на СРС, 38 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** да заплати на Д. ХР. Б., ЕГН-
**********, от гр. София, ж.к. **** сумата от 12,75 лева, представляващи направени
9
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в
първоинстанционното и въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, както и с уважената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10