РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Монтана, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260091 от 12.07.2022година постановено по гр.д.
№2169/2019година по описа на Районен съд гр.Л. e признато за установено
по отношение на ОБЩИНА Л., че А. М. В. с ЕГН *** е собственик на
недвижим имот – с площ от 2000 кв.м./ по скица 1923 кв.м./, находящ се в
землището на гр.Л., м.“С.“ с идентификатор ***, при съседи: два пътя, имот
***283.5 и имот ***283.7 и е прекратено производството по предявения иск
от ОБЩИНА Л. насрещен иск за недействителност на сделката обективирана
в НА№278 и 279/1997г. като недопустим, поради просрочиеq както и по
отношение на предявения при условията на евентуалност иск от ОБЩИНА
Л. за унищожаемост на сделката обективирана в НА№ 278 и 279/1997г. като
недопустим.
Със същото решение са присъдени направените в производството
съдебни разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от Община гр.Л. чрез адв.Л. А.
с изложени доводи за незаконосъобразност и съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила и на материалния закон.Жалбата е подробно
мотивирана.Твърди се, че не е установена индентичност на придобития от
ищеца имот с поземлен имот с индентификатор ***238.6 по КККР на гр.Л.,
който попада в остатъчния фонд на общината съгласно разпоредбите на
чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ.Освен това не е установено по отношение на процесния
имот да е проведена процедура по възстановяване на собствеността по реда
на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Смята, че предявения насрещен иск , съединен в
условията на евентуалност с иск за унищожаемост на атакуваните сделки като
сключени при измама с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД са допустими,
тъй като се основава на новооткрити обстоятелства в хода на процеса, поради
което незаконосъобразно е прекратено производството по отношение на
тях.Моли съда да отмени атакуваното решение изцяло като
незаконосъобразно и се произнесе по същество като отхвърли исковата
претенция с произтичащите от това последици .
Това становище подържа и в съдебно заседание пред въззивната
инстанция чрез адв.А..
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемия А. М..
В заседанието по същество е постъпила писмена защита от
пълномощника му адв.Севдалин П. с изложени доводи за неоснователност на
жалбата.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства .
Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество
е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната
жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по
същество е правилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
2
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на
Община Л., че ищецът А. М. е носител на правото на собственост върху
недвижим имот – с площ от 2000 кв.м./ по скица 1923 кв.м./, находящ се в
землището на гр.Л., м.“С.“ с идентификатор ***, при съседи: два пътя, имот
***283.5 и имот ***283.7 .
За да постанови атакуваното решение ЛРС след анализ на
доказателствата по делото събрани пред него е приел, че процесният имот не
е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на
реституция по реда на ЗСПЗЗ. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от
собствениците му.Установено, че имотът никога не е бил отнеман от
собствениците му, които са го владели,поради което по отношение на този
имот не се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че
незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на
Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост.Въз
основа на гореизложеното ЛРС е приел, че ищецът е установил по делото, че
спорният имот е негова собственост и е уважил изцяло исковата
претенцие.По отношение на насрещните искове ЛРС е приел, че същите са
несвоевременно предявени и прекратил производството по отношение на тях.
Така направените изводи като краен резултат напълно се споделят и
от настоящата инстанция по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване
право на собственост върху имоти придобит чрез правна сделка.
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини определени в закона.
В исковата си молба си ищецът е посочил, че по силата на нот.акт
№278,т.2,дело №1334/1997година и нот.акт №279,т.2,дело №1335/1997година
е собственик на недвижим имот в местността С. с площ от 2000кв.м.,
съставляващ понастоящем имот с индентификатор ***238.6 в землището на
гр.Л..От приложените към делото така описани нотариални актове е видно, че
ищецът е придобил този имот чрез два договора за покупко-продажба на
недвижим имот, като с първия чрез своите родители и законни представители
към онзи момент Б.С. и М.С. е закупил от Ц.Г. лозе в м.С. от 1000кв.м с
насаждения в него при съседи път от две стнаци и н-ци на П.Т. и Е.Я..С
втория договор е закупил отново чрез родителите си от Д. и Е.А. лозе в м.С. с
3
площ от 1000кв.м. при съседи: път, н-ци на П.Т. и Р.И..По делото са
приложени и документите за собственост на праводателите му на л.117 и
л.118 а именно НА №1037/1997г., том.5, дело №1332/1997година и нот.акт
№1038,том 6,дело №1333/1997година на нотариус П.Т. при Л.ския районен
съд от които е видно, че имотите от тях са придобити по силата на давностно
владение.От закупавеното на лозето през 1997година имота се владее от
ищеца чрез неговите родители.Горното се потвърждава и от показанията на
св.Наташа Драгомирова Григорова,разпитана в с.з. от 29.03.2021година, която
е категорична, че този имот се ползва от ищеца и родителите му за лозе
повече от 20 години като тяхна собственост, която не им е оспорвана от
никого.
Във връзка с установяване на индентичността на процесния имот с
посочения в исковата молба интентификатор по делото е назначена и
съдебно-техническа експертиза.От заключението по нея на вещото лице В.К.
В./л.64/ от делото се установява, че имота придобит с нотариални актове
№278, том2,дело №1335/1997г. и нот.акт №279/том 2.,дело
№1335/1997година са индентични с имот с индентификатор ***238.6-лозе в
м.С. по отношение на четири граници, трима съседи и допустима разлика в
площта от 73кв.м.
Тъй като тази експертиза е оспорена по делото е назначена нова
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Д.Д..Същото е
изследвало индентичност между посочените от ищеца в нотариални актове, в
които са описани спорните имоти и имот с индентификатор ***238.6 по
КККР на гр.Л...В заключението си вещото лице е посочило, че нот.акт.№278
и 279 са от 1997година когато са издадени, не е бил налице картен материал,
тъй като картата на възстановеното собственост за замлището на гр.Л. е
одобрена през 1998година, а партидата за имот с №*** е открита на
01.11.2001година.Вещото лице е категорично, че двата имота в нотариалните
актове образуват ъглов имот/на два пътя/, какъвто е и имот с индентифкатор
***238.6 и общ съсед на имота по нотариалните актове и на имот с
индентификатор ***238.6 е имот на наследниците на П.П., чието право на
собственост е възстановено в реални граници с решение на ОСЗЛ..Вещото
лице е изследвало в заключението си за кои от съседите на процесните имоти
има ли не наличие на реституционни преписки, което подробно е отразила в
заключението си.Д.Д. е посочила също така, че имот с индентификатор
4
***238.6 по картата на гр.Л. е индентичен с имот №*** по КВС на гр.Л.,
като в регистъра на кадастралната карта този имот е записан на Община Л.
със заповед №115/08.10.2008година.МОС намира заключението на вещото
лице като обосновано и обективно и следва да се кредитира при
постановяване на решението.
Във връзка с изложената фактическа обстановка предмет на спора е
легитимира ли се като собственик към настоящия момент ищеца на
процесните имоти или не и от тук основателна или не е исковата претенция.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се
извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие
ОСЗ / ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения
имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект.
По своето естество решенията представляват индивидуални административни
актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се
между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на
възстановяване на собствеността. В това производство не участват
заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за
възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе
си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково
производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Освен това - ако трето лице счита, че правото му на собственост върху
определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния
исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу
валидността и материалната законосъобразност на това решение.
В случая обаче не е налице реституционна преписка по отношение
праводателите на ищеца за възстановяване на процесните имоти като
земеделски земия.Не се събраха и доказателства същите да са отчуждавани и
да са подлежали на реституция.
Безспорно е, че процесният имот не е бил заявен за реституиране в
предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10, ал. 1/ срокове, няма твърдения и доказателства
за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По делото не се установи да е
налице валидно изпълнена процедура по отчуждаване, което налага извода,
че имота не е отчуждаван по надлежния ред.
5
Съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява земеделските
земи, останали след възстановяването на правата на собствениците. След
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия,
назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър на общината, на държавните горски
стопанства или държавните ловни стопанства. Условията и редът за
определянето на имотите по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на
закона. В актовете за общинска собственост като основание за съставянето се
посочва и протоколното решение на комисията по ал. 2.
При наличие на твърдение от страна на ответника, че ищците не могат да
придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че
този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ или въз основа на
друго придобивно основание, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил
включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от
ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал па възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или пък че е
бил предоставен за временно ползване, въз основа па ПМС. Ищците не носят
доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е
подлежал на възстановяване по реда па ЗСПЗЗ или пък че е подлежал на
закупуване от общината. Общината-ответник следваше да установи чрез
пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.
19 от ЗСПЗЗ, § 4, ал. 1 от ПЗР от ЗСПЗЗ, т. е. подлежал е на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ или на закупуване от ползвателите, но не е бил
своевременно заявен за възстановяване или закупен и като такъв е станал
общинска собственост, което по делото не бе сторено. Действителното правно
положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който макар
и земеделски, никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или
пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се
прилага нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, заличаваща изтеклия
до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи
на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР от
ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че
незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на
6
Общината, а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. С
оглед на това не са били налице пречки и забрани за придобиване и по
давност на правото на собственост върху имота.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира също
исковата претенция изцяло за основателно и като е уважена е постановено
едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Освен това МОС следва да подчертае, че е изобщо не са били налице
условията за допускане и разглеждане предявения насрещен иск от Община
гр.Л. за нищожност на процесните актове съединен при условията на
евентуалност за унищожаемост на същите, тъй като не е предявен с отговора
на исковата молба, каквито са разпоредбите на чл.211 и чл.212 от ГПК.С
оглед твърдените нови обстоятелство не е имало пречка исковете да се
предявят в отделно производство, но в настоящото е недопустимо тяхното
разглеждане поради което правилно производството по отношение на тях е
прекратено.
При този анализ на доказателствата по делото МОС намира, че
претендираното право на собственост на ищеца е установено по надлежен
ред, поради което и исковата претенция правилно и законосъобразно е
уважена и от първоинстанционния съд.Жалбата се явява неоснователна
изцяло и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да възстанови на
въззиваемата страна направените разноски в процеса в размер на 300лева за
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260091 от 12.07.2022година
постановено по гр.д.№2169/2019година по описа на Районен съд гр.Л.
ОСЪЖДА Община гр.Л. да заплати на А. М. В. с ЕГН ***сумата от
300.00/триста/лева разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
7
връчването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8