Определение по дело №6454/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 789
Дата: 5 март 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530106454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер                           Година   05.03.2019                     Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети март                                                                                                                Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6454 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна, след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с подадения в същия отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговор на същите съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За съдебното заседание следва да се призове вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил клиент на ответника с № -, ИТН -. Бил негов битов потребител на електроенергия, предоставяна в дома му на адрес -. В края на юли 2018 г. узнал, че имал дължима сметка за ел.енергия в размер на 260.35 лева. Изненадал се защото редовно и своевременно плащал сметките си за ток и текущата му сметка била платена. След това посетил К., за да разберял за какво дължал тази сума. Обяснено му било, че я дължал по корекция на сметка за стар период и следвало да я плати незабавно, иначе захранването с ел.енергия на дома му щяло да бъде преустановено. Поискал да му бъдели предоставени документи, обосноваващи извършената корекция на сметката му, но служители при ответника отказали. Заявили, че такива му били изпратени по пощата и не можели да му предоставят копия от тях. Не бил получавал по пощата подобни документи. Поради страх от преустановяване на захранването с ел.енергия на дома му, се принудил да плати процесната сума, видно от приложената към исковата му молба квитанция № ********** от 30.07.2018 г. за извършено плащане по фактура **********/09.07.2018 г. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответника. Не бил манипулирал електромера си. Не знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Нито той, нито член на семейството му, бил търсен от служители на ответника, за да присъства при смяна на електромера, който отчитал доставката на ел.енергия до дома му. Начислените му суми за ел.енергия, не били дължими, а оттам били недължимо платени. Били му начислени неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. По никакъв начин не бил уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито присъствал на нея. Не бил получил никакви документи, от които да било видно, как и на какво основание се нормирала дължимата на ответника сума от 260.35 лева. Не му били връчвани нито констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, нито фактура за процесната сума, нито справка за коригиране на сметка, нито констативен протокол от Б.. Смененият от служители на Е.Р. Е. електромер се намирал в заключено ел.табло, за което нямал ключ и то се намирало извън имота му. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период от дружеството – монополист. Не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ. От представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновното му поведение. Електромерът се намирал извън имота му и само служители на Е.Р. имали физически достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането, същите не били причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност било негово. В изпратеното му писмо липсвала информация кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и можело да повлияе на периода на извършената корекция. Извършването на такава при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане можело да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответника. Липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на електроснабдителното дружество да извършва корекция на сметка за стар период била налице задължителна съдебна практика. Според нея било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 1, т. 6 и по чл. 83, т. 6 ЗЕ - само при предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. След като ответникът не било изпълнил вмененото му от законодателя задължение да създаде в ОУ ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Тази теза се преповтаряла и в посочените в исковата молба решения на ВАС.

Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 260.35 лева, платена без основание по фактура № **********/09.07.2018 г., както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск е нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че на 11.07.2016 г. служители на Е. Е. (Е.Ю.) извършили проверка на електромер № *********, който отчитал доставената ел.енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители, които демонтирали електромера, след което го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с уникален № 411320, с цел да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. На мястото му бил монтиран нов електромер, за който отново, след извършено контролно замерване с еталонен уред, било установено, че измервал ел.енергия с грешка, която била в рамките на допустимата. За тези действия проверяващите съставили констативен протокол № 294068/11.07.2016 г. Въпреки положените от тях усилия да откриели ищеца, за да присъствал на проверката, той не бил открит. Поради това я извършил в присъствието на двама свидетели, които не били служители на Е.Ю., които подписали констативния протокол. Процесният електромер бил предаден на Б. за метрологична експертиза, заключението на която при отварянето му било, че бил осъществен достъп до вътрешността му, където в измервателните му вериги и на трите фази били монтирани допълнителни съпротивления, които непринадлежали към схемата му, всяко със стойност 1 kΩ, окъсен датчик на пластината на индикатора за отваряне на основния лицев капак, срязан бял кабел на индикатора за отваряне на клемния капак, срязан бял проводник на нулевата пластина. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумираната енергия и несъответствал на метрологичните и техническите изисквания. Тези констатации били обективирани в изготвения от Б. протокол № 116/22.01.2018 г. С оглед описаното и предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, било начислено допълнително количество ел.енергия на клиента в размер на 1934 kWh, дължимата за която цена била 260.35 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни. Първата дата 12.04.2016 г. била на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията. Последната дата била на извършената техническа проверка на 11.07.2018 г. Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издало процесната фактура № **********/09.07.2018 г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия и с писмо с изх. № 53367251/ 09.07.2018 г. я изпратил на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото било получено от представител на ищеца, който бил открит на адреса, посочен за кореспонденция от него - Н.Д. (-), на 25.07.2018 г. От обратната разписка било видно, че писмото било получено от посоченото лице на 25.07.2018 г. К. имала правомощието да приеме ПИКЕЕ, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание К. приела ПИКЕЕ (ДВ 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. експертиза бил установен точния про­цент на грешка. Формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били доводите му за противното. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и вината му, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретния му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Единственото условие за упражняване правото на енергийният доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността му за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите такива за процесния период били ОУ на договорите му за продажба на електрическа енергия, които били одобрени с решение на ДК. № ОУ-13/10.05.2008 г. В чл. 28, ал. 2 от тях изрично бил уреден реда, по който уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ 54/2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в посочените ОУ на посочения в отговора друг доставчик, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на същия друг доставчик били одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на К., преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 от тях имал посоченото в отговора му съдържание. При сравнение ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Следвало разпоредбата на чл. 28 от ОУ на ответника да се прилагала ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в чл. 42. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на този иск.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не са печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: системен бон; констативен протокол № 294068/11.07.2016 г.; констативен протокол № 116/23.01.2018 г.; справка; писмо; обратна разписка от 25.07.2018 г. и фактура № **********/09.07.2018 г.

 

          НАЗНАЧАВА по делото съдебно - техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси на ответника, поставени към тази експертиза в отговора, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като указва на ответника, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 03.04.2019 г. от 9.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: