№ 236
гр. Сливен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500340 по описа за 2023 година
Производството намира правното си основание в чл. 240 от ГПК.
На 28.08.2023г. е депозирана молба от адв.Х., пълномощник на Й. А. Т.,
ЕГН ********** за отмяна на неприсъствено решение № 391/11.05.2023г. по
гр.д. № 5243/ 2022г. по описа на СлРС. В молбата е посочено , че е налице
хипотезата на чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК , а именно поради ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба и призовките за с.з. страната е била
лишена от възможност да участва в производството по делото. Посочено е, че
първоначално исковата молба е била връчена на съпругата на молителя – С.Т..
Ответникът не се явил за първото съдебно заседание и ход на делото не бил
даден. За първото съдебно заседание адресът на молителя/ответник бил
посетен на 28.02.2023г., на 10.03.2023г. и на 20.03.2023г. За новата дата за с.з.
– 28.04.2023г., адресът му бил посетен на 23.03.2023г., 05.04.2023г. и на
13.04.2023г.
Молителят счита, че след като първоначално ответникът не е бил
намерен на адреса си в продължение на повече от месец е следвало да се
1
приложи разпоредбата на 47, ал.1 от ГПК, а не да се изпраща нова призовка,
която за бъде получена от съпругата му. Правилата на чл.47, ал.1 от ГПК не
били спазени по отношение изискването поне едно от търсенията на
ответника да е в неприсъствен ден.
На следващо място страната счита, че призовките до ответника не са
били надлежно оформяни от служителите в кметство с.Г., тъй като никъде не
били отбелязани трите имена на лицето, което е извършило връчването.
Моли се да се отмени неприсъственото решение.
По делото е депозиран отговор на молбата за отмяна на
неприсъственото решение от адв.П., пълномощник на С. П. Д., ЕГН
********** от с.Г., общ. Сливен с който молбата е оспорена като
неоснователна. В отговора се твърди, че не е налице нито една от хипотезите
посочени в чл.240 от ГПК, поради което отмяна на неприсъственото решение
не може да се иска. Страната изтъква, че депозираната искова молба е била
връчена на ответника чрез неговата съпруга. Той не е представил в срок
отговор на исковата молба. Съдът бил приел, че е налице нередовно връчване
на призовката за първото с.з., поради което отложил делото за друга дата и
постановил неприсъствено решение след като ответникът не се явил и в това
с.з. Неприсъственото решение било връчено на ответника в с.Г. лично, което
свидетелствало, че той живее там и по този начин били спазени изискванията
на чл.49 от ГПК. Страната е посочила, че в настоящето производство
правомощията на въззивния съд касаят единствено установяването на
обстоятелства водещи до отмяна на неприсъственото решение, а не неговата
отмяна по същество на спора. Моли молбата за отмяна да не бъде уважена.
Страните не са направили доказателствени искания.
В с.з. молителят не се явява. Представлява се от адв.Х., която поддържа
молбата на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът по молбата не се явява в с.з. Представлява от адв.П., която
оспорва молбата. Сочи че същата е неоснователна. Претендира деловодни
разноски.
От събраните по делото доказателства се установи следното от
фактическа страна:
2
На 24.11.2022г. в РС – Сливен била депозирана искова молба от С. П.
Д. против молителя Й. А. Т. с правна квалификация чл.45 от ЗЗД. За адрес за
призоваване на ответника било посочено с.Г., общ. Сливен.
Исковата молба първоначално не могла да бъде връчена на ответника.
Длъжностното лице към кметството на с.Г. оформило съобщението като
отбелязало, че адресът му е бил посетен на 30.11.2022г. (сряда), 03.12.2022г.
(събота) и на 22.12.2022г. (четвъртък). Съобщението е оформено с подпис на
връчителя и печат на кметството.
Преди съдът да се разпореди да се предприемат някакви действия по
уведомяване на ответника, в съда била депозирана молба от процесуалния
представител на ищеца, в която било посочено, че ответникът може да се
намери на посочения адрес, тъй като се е завърнал в селото. Във връзка с това
било изпратено ново съобщение за депозираната искова молба, което ведно
със съответните документи било връчено на 18.01.2023г. на пълнолетен член
от семейството на ответника – неговата съпруга. Съобщението е надлежно
оформено с подпис на връчителя и печат на кметството.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба, ответникът не
депозирал отговор по нея.
С определение № 660/27.02.2023г., съдът насрочил първо съдебно
заседание по делото на 24.03.2023г.
На ответника била изпратена призовка за датата на с.з., която била
оформена като неполучена. Длъжностното лице посочило, че е посетило
ответника на адреса му на 28.02.2023г. (вторник), 10.03.2023г. (петък) и на
20.03.2023г. (понеделник). Съобщението е надлежно оформено с подпис на
връчителя и печат на кметството.
На 24.03.2023г. било проведено първо съдебно заседание по делото.
Съдът не дал ход на делото, тъй като приел че ответникът е нередовно
призован. Била определена нова дата на с.з. – 28.04.2023г. и му била
отправена нова призовка за участие в о.с.з.
В приложеното по делото уведомление от 18.04.2023г. е видно, че
ответникът е бил търсен на адреса си на 27.03.2023г. (понеделник),
05.04.2023г. (сряда) и на 13.04.2023г. (четвъртък). На 18.04.2023г. било
залепено уведомление на адреса на ответника, в което било отразено, че той
3
може да получи съдебни книжа в двуседмичен срок.
В с.з. проведено на 28.04.2023г., съдът приел че е налице редовно
уведомлание на ответника по иска и поради направено искане от ищеца ,
посочил че ще постанови неприсъствено решение. Такова било постановено
на 11.05.2023г.
Бил направен опит за връчване на препис от решението на ответника на
16.05.2023г. (вторник), 23.05.2023г. (вторник) и на 09.06.2023г. (петък).
Впоследствие на 27.07.2023г. постановеното неприсъствено решение било
връчено лично на молителя.
На 28.08.2023г. (понеделник), била депозирана настоящата молба за
отмяна на постановеното пред РС неприсъствено решение.
С оглед установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Депозираната молба по чл. 240 от ГПК е процесуално допустима, като
депозирана в законния срок от лице с правен интерес да обжалва процесния
акт.
Разгледана по същество молбата е основателна поради следните
съображения:
В разпоредбата на чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК е предвидена правна
възможност в едномесечен срок от връчване на неприсъствено решение на
страната срещу, която то е постановено, да бъде поискано от въззивния съд то
да бъде отменено. Според т.1 от чл.240, ал.1 от ГПК, (каквито са наведените с
молбата за отмяна оплаквания), може да се отмени неприсъствено решение,
ако страната, която е подала молбата за отмяна е била лишена от възможност
да участва по делото поради 1.ненадлежно връчване на исковата молба или
2.поради ненадлежно връчване на призовките за съдебно заседание.
От данните по делото е видно, че ответникът/молител е бил надлежно
уведомен за депозираната искова молба, чрез получаване на съдебно
уведомление от пълнолетен член на домакинството му – неговата съпруга на
18.01.2023г. – чл.46, ал.2 от ГПК.
Ответникът/молител обаче не е бил надлежно уведомен за датата на
открито съдебно заседание. Данните сочат, че той на два пъти е бил търсен по
реда на 47, ал.1 от ГПК. Служителят по връчването в с.Г., обаче не е спазил
4
разписаната от законодателя процедура. В чл.47, ал.1 от ГПК е посочено, че
невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения адрес се
установява като адресът се посещава поне три пъти с интервал от една
седмица, като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая нито
едно от посещенията не е било в неприсъствен ден. Първоинстанционният
съд е съобразил това обстоятелство по отношение на първото съдебно
заседание, но за второто съдебно заседание не го е съобразил. Като е приел, че
е налице редовно призоваване на ответника за съдебно заседание, съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до лишаване на
ответника от възможност да вземе участие в съдебно заседание. По този
начин хипотезата на чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК се явява изпълнена и
постановеното неприсъствено решение следва да бъде отменено.
По делото са претендирани деловодни разноски от молителя. Такива са
доказани в размер на 410.00 лева, от които държавна такса в размер на 310.00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Претенциите
следва да се уважат така, както са направени.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ влязло в сила неприсъствено решение №391/11.05.2023г.
по гр.д. № 5243/ 2022г. по описа на СлРС.
ВРЪЩА делото на РС – Сливен за разглеждането му от друг съдия.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН ********** от с.Г., общ. Сливен да заплати на
Й. А. Т., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 410.00
/четиристотин и десет/лева, от които 310.00 ( триста и десет) лева държавна
такса и 100.00 лева адвокатско възнаграждение.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6