№ 402
гр. Варна, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110114370 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от С. Б. Д., ЕГН
********** срещу „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК ********* обективно
евентуално съединени искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че Договор за потребителски кредит №2758101/13.04.2023г.
„Credissimo до заплата" е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД
във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22
от ЗПК, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че между страните на
13.04.2023г. е сключен Договор за потребителски кредит № 2758101. В чл. 4
от същия било уговорено, че в случай, че кредитополучателя е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в зависимост от
посочения вид обезпечение, следва в: 10 дневен срок от подаване на
заявлението да предостави Б.а гаранция или в срок до 48 часа да сключи
Договор за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО" ЕАД юридическо
лице Уговорено било още, че в случай на непредставяне на съответното
обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено и съответно договора
няма да породи действие, а при представяне на обезпечение по кредита,
одобрението на подаденото заявление се извършва в срок до 24 часа.
За обезпечение по кредита, на 13.04.2023г., ищецът сочи, че е подписал
Договор за поръчителство с „Ай тръст" ЕООД, по който дружеството поело
задължение да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по
силата на който да отговоря пред „КРЕДИСИМО" ЕАД солидарно с него за
изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договор за потребителски кредит, като за поемане на предвидените
1
задължения, потребителя дължи възнаграждение на поръчителя, определено в
Приложение № 1 към Договора за поръчителство - 178,89лева за всеки месец
на нереволвиране на кредита. По този начин към датата на депозиране на
исковата молба, натрупаната сума за осигуряване на поръчителство е в размер
на 894,45 лева. След извършена справка в електронния профил на клиента, се
установявала, че начисленото задължение в тежест на ищеца е в размер на 1
598,24лева, в което е включена неустойка/такса гарант/ в размер на 894,45
лева.
Ищецът счита, че така сключеният Договор за потребителски кредит не
отговаря на разпоредбите на Закон за потребителския кредит и не е
съобразен с Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48. В разпоредбата
на чл. 11, ал.1 и ал. 2 от ЗПК били изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10. ал. 1, чл. 11. ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1. т.
7-9 от ЗПК. договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая
липсвало валидно основание за начисляване от страна на ответника на сумата
от 1598,24лв. Сочи още, че Б.ата сметка за погасяване на задължението по
основния договор и тази за изплащане на възнаграждението за поръчителство
е една и съща. От друга страна, при справка в Търговския регистър по
партидата на „АИ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ********* се установявало, че
едноличен собственик на капитала на „АИ ТРЪСТ" ЕООД е „КРЕДИСИМО"
ЕОД, ЕИК *********. Основен предмет на дейност на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД
било сключването на гаранционни сделки, каквато е и Договор за
предоставяне на поръчителство от 13.04.2023г., сключен с ищеца. Поради това
твърди, че печалбата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик „КРЕДИСИМО" ЕАД. С оглед това обстоятелство счита, че със
сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата
на чд.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
„КРЕДИСИМО" ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с „КРЕДИСИМО" ЕАД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в негова полза,
поръчителят плаща вземането си сам на себе си, а единствено създаването на
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит чрез възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК. Това от своя страна водило
до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26,
ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.
На следващо място ищецът излага твърдения, че уговорката за
договорен годишен лихвен процент в размер на 40% е нищожна, предвид
застъпеното в съдебната практика становището, че е противно на добрите
нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен
и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е
2
нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Сочи още, че е налице нарушение в посечения процент ГПР, който не
съответствал на действително приложения, доколкото в него не са включени
предвидените суми за възнаграждение по Договор за поръчителство. Съгласно
Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. По силата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи
по кредита.
По изложените съображения ищецът твърди, че уговорките между
страните за заплащане на лихвен процент и възнаграждение за поръчител са
нищожни на основание чл.26, ал.1,т.1 ЗЗД - противоречат на добрите нрави и
са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето и водят до
заобикаляне на Закон за потребителския кредит, поради което отправя искане
към съда за приемане за установено в отношенията между страните, че
начислените въз основа на тях задължения по потребителски кредит сумата от
1 198,24лв са недължими.
В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
„КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, с който оспорва исковата молба като
нередовна, а предявените с нея искове като частично недопустими и
неоснователни. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит
№2758101/ 13.04.2023г., (договора за кредит) между ищецът, като
кредитополучател, и Кредисимо ЕАД (Кредисимо), като кредитодател. В
конкретния случай главницата била в размер на 600,00 лв., периодът на
револвиране е 30 дни, а крайната дата за погасяване на задължението и
12.05.2023г. Общият размер на плащанията възлизал на 620,00 лева, от които
600,00 лева главница и 20,00 лева възнаградителна лихва, начислена съгласно
уговорените ГЛП от 40,00% и ГПР от 49,02%. В случай че
кредитополучателят не заплати на падежа цялата сума, непогасената главница
се револвира за нов период от 30 дни, в рамките на който се начислява
възнаградителна лихва съгласно ГЛП. Кредитополучателят има право да
револвира главницата неограничен брой пъти, като за всеки следващ период
на револвиране дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 20,00
лева. Сочи, че ищецът не е погасил дължимата главница от 600,00 лева на
падежа 12.05.2023г., като към датата на изготвяне на отговора се е възползвал
от възможността на револвира кредита си общо 8 пъти.
За обезпечаване на задължението на ищеца по Договор за потребителски
кредит №2758101/ 13.04.2023г. бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство със страни ищецът и „Ай Тръст" ЕООД, като „поръчител" По
3
силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу
възнаграждение задължението, което потребителят има към ответното
дружество. Твърди, че между „Кредисимо" ЕАД като кредитор и „Ай Тръст"
ЕООД като поръчител е сключен договор за поръчителство, с което
поръчителят е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на
поръчителство. Основанието на задължението на ищеца за заплащане на
възнаграждение в полза на „Ай Тръст" ЕООД било уговорено в чл. 8 от
договора за предоставяне на поръчителство, а неговия размер - посочен в
Приложение №1 към същия. В чл. 8, ал. 4 били уредени начините за плащане
на въпросното възнаграждение, като съгласно т. 2 същото може да бъде
преведено и по Б.а сметка на „Кредисимо" ЕАД ведно с месечната
погасителна вноска по гарантирания кредит. Поради изложеното счита, че
„Кредисимо" ЕАД е овластено да приеме плащането, но не е титуляр на
вземането, какъвто бил „Ай Тръст" ЕООД.
На следващо място счита, че процесният договор за кредит има
необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл намира за
неоснователни възраженията на насрещната страна за нищожност поради
противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Оспорва, за ищеца да е било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство, тъй като съгласно раздел III, чл. 12 от
приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има
право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
На следващо място ответникът оспорва твърдението, че вземанията на
Ай Тръст ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от
ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки
незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР, а също така
размерът на задълженията по него не бил ясен към момента на сключване на
договора за кредит,поради което нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай Тръст"
ЕООД е такъв за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по
него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита
Ответникът сочи още, че дори процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен, неговата
евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би
довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на
сключения във връзка със същия договор за поръчителство. На основание чл.
23 ЗПК дори и при евентуална нищожност на оспорваните договори, ищецът-
кредитополучател щял да продължи да дължи заплащане на чистата стойност-
усвоената главница. Въз основа на изложеното моли производството да бъде
прекратено в частта относно сумата от 894,45 лева. Предявява искане и за
отхвърляне на исковете за сумата 1 198,24 лева, която счита за дължима
дължима от ищеца
4
В срока за отговор е предявен от ответника по главния иск насрещен
иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 600 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № 2758101/13.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата претенция – 19.12.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението, а в условията на евентуалност
сумата от 404,90 лева, представляваща „чистата стойност“ /главница/ по
Договор за потребителски кредит № 2758101/13.04.2023г.
В него се сочи, че кредитополучателят е направил едно плащане по
кредита в размер на 195,10 лева на 10.08.2023г, което е разпределено за
погасяване на 16,21 лева договорна възнаградителна лихва и 178,89 лева
възнаграждение за поръчител. На основание чл. 4,2 от Общите условия към
договора за кредит „Кредисимо" ЕАД обявява предсрочна изискуемост на
вземането си за главница в размер на 600,00 лева поради неплащане в срок на
6 вноски за възнаградителна лихва, дължими за периода от 11.06.2023г. до
08.11.2023г.
Обосновава правния си интерес от съвместното разглеждане на
насрещния с оглед заявеното с исковата молба оспорване от С. Б. Д. оспорва,
че дружеството ми има вземане по Договор за потребителски кредит №
2758101 /13.04.2023г., поради което за „Кредисимо" ЕАД е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск за сумата от 600,00 лева предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
2758101/13.04.2023г.
В случай, че в хода на делото съдът констатира, че е налице съществен
порок в договора за кредит влечащ неговата нищожност, за С. Д. щяло да
възникне задължение да върне на кредитора чистата стойност на кредита,
представляваща усвоената главница без допълнително начислени на
основание нищожния договор задължения, като договорни възнаградителни
лихви, мораторни лихви, такси и т.н. В конкретния случай чистата стойност на
кредита възлиза на 404,90 лева, представляваща разликата между усвоената
главница от 600,00 лева и платените суми от 195,10 лв.
В срока за отговор на насрещния иск е подаден такъв от ответника по
него, с който се изразява становище за нередовност и недопустимост на
насрещната искова молба. Счита, че насрещните искове не следва да бъдат
разглеждани съвместно, а производството по тях – отделено и спряно до
разрешаване на спора по главния иск. Сочи, че именно въпросът относно
„чистия размер“ на дълга е спорен в производството, като ищецът по
насрещния иск е този, който следва да посочи и обоснове размерът на
отделните компоненти на начисления дълг. Навежда твърдения за
капитализация на лихви към револвираната главница, които от своя страна
били олихвявани допълнително, като по този начин се достигало до
анатоцизъм.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
5
следното от фактическа и правна страна :
Предмет на разглеждане в производството са обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. I от ЗЗД във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и предявен от ответника насрещен осъдителен
иск по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.
Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички
искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и
наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай –
противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за
прогласяване нищожност на договора за кредит поради противоречието му с
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а впоследствие искането за
обявяването му за недействителен поради накърняване на добрите нрави по
чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД. В съдебната практика, обективирана например
в Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т. о., ТК, се
приема също, че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи,
се основава на противоречието с добрите нрави от общите основания, поради
което претенциите за противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
подлежат на разглеждане в посочената последователност, а именно след
исковете за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. I от ЗЗД, вр.чл. 10а, ал. 1 от ЗПК:
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна
характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите
на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на
неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл. 148 от
ЗЗП/.
Съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Между страните по същество не е налице спор, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 13.04.2023г. между тях е сключен
Договор за потребителски кредит № 2758101. В чл. 4 от същия е уговорено, че
в случай, че кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение,
6
следва в: 10 дневен срок от подаване на заявлението да предостави Б.а
гаранция или в срок до 48 часа да сключи
На същата дата - 13.04.2023г., кредитополучателят е подписал Договор
за поръчителство с „Ай тръст" ЕООД, по който дружеството поело
задължение да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по
силата на който да отговоря пред „КРЕДИСИМО" ЕАД солидарно с него за
изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договор за потребителски кредит, като за поемане на предвидените
задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, определено
в Приложение № 1 към Договора за поръчителство - 178,89лева за всеки
месец на нереволвиране на кредита.
Клаузата, с която е договорено „възнаграждение за поръчителство“, в
случая се явява недействителна. При сключването на акцесорния договор,
като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на
избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като
се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е
кредиторът на длъжника по договора за кредит (справка в ТР). Следователно,
юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, като от договора за поръчителство е видно, че поръчителят е
включен в оповестения от КРЕДИСИМО списък на лицата, от които приема
поръчителство за задължения по отпуснати потребителски кредити,
респективно се явява и свързано с него лице. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, не отговаря на
изискването за добросъвестност и в частност лишава длъжника от право на
избор и възможност за индивидуално договаряне.
Също така, при условие че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16
ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална
фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и
предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП в тази част
договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят
не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на такова
възнаграждение, дължимо ежемесечно за срока на действие на основния
договор, води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията
на кредитополучателя. Следователно, следва да се приеме, че това вземане се
основава на неравноправна клауза за потребителя.
В допълнение следва да се посочи, че претендираното вземане за
възнаграждение по договора за поръчителство е в противоречие с чл.19 ЗПК.
Макар и да е уговорено по отделен договор като възнаграждение в полза на
поръчител, от представените от заявителя договори към заявлението,
включително от Приложение 1 към договора за кредит и Приложение 1 към
договора за предоставяне на поръчителство, е видно, че сключеният с
7
дружеството заявител, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът
по договора за кредит, договор за поръчителство е изцяло обвързан с
погасителния план по договора за кредит, като е предвидено за всеки месец по
погасителния план по договора за кредит, потребителят да заплаща и
възнаграждение на поръчителя. Т.е. реално възнаграждението за поръчител се
кумулира към погасителните вноски. Това има за последица скрито
оскъпяване на кредита. Включено по този начин в погасителните вноски,
възнаграждението за поръчител – свързано лице с кредитора по договора за
кредит, се явява допълнителна печалба за заемодателя и се отразява на
размера на годишния процент на разходите в посока на увеличаването му. По
този начин се заобикаля установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на
годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва (какъвто е размерът му по процесния договор за
кредит, но без съобразяване на възнаграждението за поръчител). Налага се
изводът, че клаузата за предоставяне на поръчителство и договорът за
предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави, като
илюстрират уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на
изискването за добросъвестност и имат за цел заобикаляне изискванията на
ЗПК. Тези изводи не се променят и не зависят от конкретната правна природа
на сключения договор между длъжника и заявителя.
С оглед гореизложеното и на всяко едно от посочените самостоятелни
основания клаузата на чл. 4 от договора за кредит, възлагаща задължение за
кредитополучателя да учреди поръчителство е нищожна, което по силата на
чл. 22 от ЗПК води до недействителност на сделката, следователно
предявеният от ищеца главен иск подлежи на уважаване в цялост.
По отношение на насрещните искове:
Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От заключението на проведената ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на усвоената
главница по Договор за потребителски кредит №2758101/2023 г. е 600,00 лева
- съгласно представена от счетоводството на „Кредисимо"ЕАД - Разписка за
извършено плащане номер 2000000348105109 от 13.04.2023 г. с наредител
„Кредисимо"ЕАД и получател С. Б. Д. за сумата в размер на 600,00 лева с
описание паричен превод към EassyPay.
Осчетоводено само едно плащане в размер на 195,10 лева от 10.08.2023
г., с която сума е извършено погасяване на следните задължения : 16,21 лева -
погасена лихва и 178,89 лева - погасена вноска по поръчителство.По
счетоводни данни от „Кредисимо"ЕАД остатъкът на дължимите суми по
потребителския кредит към 02.01.2025 г. по получена Справка актуален дълг
на килент С. Б. Д. по Договор за паричен заем №2758101/13.04.2023 г. към
02.01.2025г. е 600,00 лева главница и 103,79 лева лихви в общ размер 703,79
лева както следва :
Доколкото не е налице валидно основание за погасяване на
8
възнаграждението за поръчителство и на лихви по кредита, с престираната на
10.08.2023 г. сума от 195.10 лева следва да бъде погасена единствено главното
задължение. При липса на доказателства за други погашения на чистата
стойност на кредита, насрещния иск се явява основателен до сумата от 404.90
лева, като за горницата до 600 лева същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК в полза на
ищеца по главния иск следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за заплатена
държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в
полза на адв. П. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по първоначалния и по
насрещния иск в общ размер от 439.33 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК подлежат на
присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 404.90 лева, съобразно
уважената част от насрещния иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, по иска на С. Б. Д., ЕГН
********** срещу „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********,Договор за
потребителски кредит №2758101/13.04.2023г. „Credissimo до заплата" на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, ал. 1, т. 10, вр с чл. 26, ал. 1, предл. I от
ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИСИМО"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 404.90 лева, представляваща дължим и
незаплатен остатък от чистата стойност на задължението му по Договор за
потребителски кредит №2758101/13.04.2023г. „Credissimo до заплата", ведно
със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск -19.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск
за разликата до пълния предявен размер от 600 лева.
ОСЪЖДА„КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на С. Б.
Д., ЕГН ********** сумата от 50 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА„КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. П.
Й. Н., ВАК, рег. № ********** за сумата от 439.33 лева, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИСИМО"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 404.90 лева, представляваща сторените
9
съдебно-деловодни разноски по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10