№ 416
гр. Казанлък, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20215510101182 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове за собственост на имоти с правно
основание чл. 124 ГПК.
Ищците М. М. АТ., ЕГН **********, АНТ. М. АТ., ЕГН ********** и
Г. М. АТ., ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен
представител М. Г. АТ. молят съда да признае за установено по отношение на
Н. АТ. АТ., че М. М. АТ., ЕГН **********, АНТ. М. АТ., ЕГН ********** и
Г. М. АТ., ЕГН ********** са собственици на 1/6 ид.ч. за М. М. АТ., 1/6 ид.ч
за А.М. А., 1/6 ид.ч. за Г. М. АТ. на основание наследяване на следните
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1738 кв.м. /хиляда седемстотин
тридесет и осем квадратни метра /, за който плана за застрояване и регулация
на с. ****, одобрен със Заповед 536 от 09.04.1979г., изм. със Заповед № 234 от
24.09.1996 г. за който е отреден УПИ VII[1]417 /седем за четиристотин и
седемнадесет / в кв. 78 /седемдесет и осем / при граници на имота: юг-улица,
изток-улица, север – VI-413, запад – УПИ X-415, УПИ IХ-416, УПИ VIII-416,
с административен адрес на имота: с. ****, ****, заедно с построената в
имота: ДВУЕТАЖАНА ДВУФАМИЛНА масивна жилищна СГРАДА със
застроена площ на ПЪРВИ ЕТАЖ - 105 кв.м. , на ВТОРИ ЕТАЖ - 105 кв.м.,
на МАЗЕ - 105 кв.м. и на таван /преустроен в жилищен етаж - 105 кв.м. /; на
ТАВАН - 105 кв.м. и на таван /преустроен в жилищен етаж - 105 кв.м.
1
ГАРАЖ със застроена площ от 54 кв.м.; ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА
със застроена площ от 60 кв.м., подобрения и трайни насаждения.
Молят на основание чл.537, ал. 2 ГПК съдът в съответствие с
постановеното да ОТМЕНИ нот. акт № 42, том 2, рег. № 2338, д. 212 от
10.06.2020 г. нотариус П. К., поправен с нот. акт № 183, том 3, рег. № 5155, д.
521 от 10.11.2020 г. за поправка на констативен нот. акт № 42, том 2, рег. №
2338, д. 212 от 10.06.2020 г. и нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 184, том 2, рег. № 5156, д. 522 от 10.11.2020 г. нотариус П. К. и да им
присъди направените разноски по делото.
Твърдят, че през 1967 г. с нот. акт № 16, том 3, д. № 702 от 11.08.1967 г.
на нотариус при РС - Казанлък дядо им - А.Н. А. /поч. на 04.05.2018 г., акт за
смърт № 0013 от 04.05.2018 г. на Кметство с. Т./ закупил дворно място с площ
от 1 840 кв.м. /хиляда осемстотин и четиридесет кв.м./, за което по предходен
план за застрояване и регулация на с.Т., одобрен със Заповеди № 92 и 1004 от
16.03.1933 г. е отреден УПИ VIII-784 /осем за седемстотин осемдесет и
четири/, в кв. 78 /седемдесет и осем/. По време на придобивната сделка дядо
им имал сключен граждански брак с баба им – М.Х. А. /поч. на 17.06.2017 г.,
акт за смърт № 006 от 17.06.2017г. на Кметство с. Т./. Дядо им и баба им
построили в имота през 1968 г. жилищна сграда на един етаж с мазе, през
1970 г. второстепенна постройка – обор и навес и през 1975 г. - гараж. През
1980 г. надстроили първи етаж от къщата с втори жилищен етаж и през 1995-
1996 г. преустроили таванското помещение и увеличили височината. За
реализираното от наследодателите им в имота строителство не разполагат със
строителни книжа и разрешение за строеж, макар че в частни писмени
документи на дядо им е отразено наличието на такива.
По искане на ответника по делото вх.рег. № Аг-10-27 от 15.07.2020 г.
Община П.б. удостоверила, че след направено проверка в архива на общинска
администрация в периода 1980-1989 г. не е намерено строително разрешение
за реализирано в имота строителство.
По искане на ответника по делото вх.рег. № Аг-СИ-02-23-35 от
28.05.2020 г. главен архитект на Община П.б. издал удостоверение за
търпимост № АБУ-63 от 29.05.2020 г. за жилищна сграда, построена през
1980 г. и навес, построен през 1995 г.
При одобряването на кадастралния и застроителния, и регулационен
2
план на с. Т. със Заповед 536 от 09.04.1979 г. поземления имот получил нов
номер - УПИ VII-417 /седем за четиристотин и седемнадесет/ в кв. 78
/седемдесет и осем /. Заснета била и нанесена жилищната сграда като -2МЖ -
двуетажна масивна жилищна сграда.
В данъчна декларация, попълнена саморъчно, с вх. № 00403-10-65 от
16.03.1998 г. в община П.б. дядо им декларирал като съпружеска
имуществена общност: 1850 кв.м. собствена земя, от която 220 кв.м. застроена
площ; жилищна сграда –къща /основно жилище – на два етажа, построена
през 1968 г. с РЗП 210 кв.м., с мазе 105 кв.м. и таван 105 кв.м., и РЗП, вкл. на
обсл. части 420 кв.м.; второстепенна постройка /обор, навес/ на един етаж,
построен през 1970 г., със застроена площ от 60 кв.м.; гараж на един етаж,
построен през 1975 г., със застроена площ от 54 кв.м.
Дядо им и баба им имали двама сина – ответникът и техен чичо - Н. АТ.
АТ. и баща им - М. А. А. поч. на 01.05.2016 г. видно от акт за смърт № 10 от
01.05.2016 г. на Кметство с. Т..
След смъртта на баба им, с декларация по чл.14 ЗДМТ вх. №
********** от 23.11.2017 г. в Община П.б. майка им - М. Г. АТ. декларирала
като съсобствени 1850 кв.м. собствена земя, от която 220 кв.м. застроена
площ; Жилищна сграда –къща /основно жилище – на два етажа, построена
през 1968 г. с РЗП 210 кв.м., с мазе 105 кв.м. и таван 105 кв.м., и РЗП, вкл. на
обсл. части 420 кв.м.; второстепенна постройка - обор, навес на един етаж,
построен през 1970 г. със застроена площ от 60 кв.м.; гараж на един етаж,
построен през 1975 г. със застроена площ от 54 кв.м. при следните квоти: за
дядо им - А.Н. А. 4/6 ид.ч., за ответника и техен чичо – Н. АТ. АТ. 1/6 ид.ч.,
за М. Г. АТ. – 1/24 ид.ч.; за М. М. АТ. 1/24 ид.ч., за А.М. А. 1/24 ид.ч. и Г. М.
АТ. 1/24 ид.ч.
След смъртта на дядо им – 04.05.2018 г. с декларация по чл. 14 ЗДМТ,
вх. № ********** от 22.06.2018 г. в Община П.б. майка им - М. Г. АТ.
декларира като съсобствени 1 850 кв.м. собствена земя, от която 220 кв.м.
застроена площ; жилищна сграда – къща /основно жилище – на два етажа,
построена през 1968 г. с РЗП 210 кв.м., с мазе 105 кв.м. и таван 105 кв.м., и
РЗП, вкл. на обсл. части 420 кв.м.; второстепенна постройка /обор , навес на
един етаж достроен през 1970 г. със застроена площ от 60 кв.м.; гараж на един
етаж достроен през 1975 г. със застроена площ от 54 кв.м. при следните
3
квоти: за ответника и техен чичо – Н. АТ. АТ. 1/2 ид.ч., М. Г. АТ. – 1/8 ид.ч.;
за М. М. АТ. 1/8 ид.ч., за А.М. А. 1/8 ид.ч. и Г. М. АТ. 1/8 ид.ч.
Заявяват, че съобразно декларираните през годините идеални части в
съсобствеността са заплащани дължимите данъци и такси към Общината.
Сочат, че през лятото на 2020 г. между тях и чичо им започнало
обсъждане на общата им собственост и чичо им наел експерт, който да
извърши оценка на имота.
По молба на чичо им и ответник по делото - Н. АТ. АТ. и след
прилагане на представени от него писмени документи с констативен нот. акт
№ 42, том 2, рег. № 2338, д. 212 от 10.06.2020 г. нотариус П. К. признал Н.
АТ. АТ. за собственик на 1/2 ид.ч., М. Г. АТ. за собственик на 1/8 ид.ч., М. М.
АТ. за собственик на 1/8 ид.ч., А.М. А. за собственик на 1/8 ид.ч. и Г. М. АТ.
за собственик на 1/8 ид.ч. от дворно място с площ от 1 738 кв.м., за което по
ПЗР на с. Т. е отреден УПИ VII-417 /седем за четиристотин и седемнадесет/ в
кв. 78 /седемдесет и осем/ при граници на имота : юг-улица, изток-улица,
север – VI-413, запад – УПИ X-415, УПИ IХ-416, УПИ VIII-416, заедно с
построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, навес и
подобрения. При издаването на нотариалния акт пред нотариуса била
представена данъчна оценка изх. № ********** от 08.06.2020 г. на община
П.б., която отразявала декларираните от тях данни за разпределението на
идеалните части от имота.
За издадения нотариален акт разбрали след като самите те решили да
изготвят такъв за констатиране на правото им на собственост по наследство.
Получили заверен препис от АВ при РС - Казанлък.
В края на 2020 г. когато решили да погасят данъчните си задължения в
община П.б. и след като констатирали несъответствия по имотните им
партиди по отношение на декларираното от тях и начисления им данък и
такса смет разбрали, че по молба на чичо им Н. АТ. АТ. и след прилагане на
представени от него писмени документи с нот. акт № 183 том 3 рег. № 5155 д.
521 от 10.11.2020 г. за поправка на констативен нот. акт № 42, том 2, рег. №
2338, д. 212 от 10.06.2020 г. нотариус П.К. на стр. 1 ред. 19 пред думата
„двуетажна „добавя думите „само първи етаж от „Новопредставеният и
описан акт писмен документ е Заявление по чл. 56, ал. 2 т. 2 ЗТСУ нот.
Заверено с № 17/08.08.1980 г. на Кметство с. Т.“.
4
По молба на чичо им - Н. АТ. АТ. и след прилагане на представени от
него писмени документи с нот. акт № 184, том 2, рег. № 5156, д. 522 от
10.11.2020 г. нотариус П.К. признала Н. АТ. АТ. за собственик на ВТОРИ
жилищен етаж и таванско помещение от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, построен на основание реализирано отстъпено право
на строеж по реда на чл. 56, ал. 2 т. 2 ЗТСУ в УПИ VII-417 /седем за
четиристотин и седемнадесет / в кв. 78 /седемдесет и осем/ при граници на
имота: юг – улица, изток – улица , север – VI-413, запад – УПИ X -415, УПИ
IХ-416, УПИ VIII-416.
На основание нарочна молба до нотариуса от средата на м. декември
2020 г. получили незаверено копие от Заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ
нот. Заверено с № 17/08.08.1980 г. на Кметство с. Т.. Снабдили се с актуална
към 08.01.2021 г. данъчна оценка на имота, в която служебно била променена
декларацията им като за съсобствени с ответника били отразени само: 3емя 1
738 кв.м., Първи етаж от жилищна сграда с прилежащо мазе – 105 кв.м. и РЗП
210 кв.м., Гараж с РЗП 54 кв. и второст. постройка с РЗП 60 кв.м. при квоти:
Н. АТ. АТ. 1/2 ид.ч., М. Г. АТ. 1/8 ид.ч., М. М. АТ. 1/8 ид.ч., А.М. А. 1/8 ид.ч.
и Г. М. АТ. 1/8 ид.ч.
Заявяват, че на основание наследяване по закон са собственици на
следният ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1738 кв.м., за който плана за
застрояване и регулация на с. Т. , общ. П.б., одобрен със Заповед 536 от
09.04.1979 г., изм. със Заповед № 234 от 24.09.1996 г. е отреден УПИ VII -417
в кв. 78 при граници на имота: юг-улица, изток-улица ,север – VI 413, запад –
УПИ X -415, УПИ IХ-416, УПИ VIII-416, заедно с построената в имота:
двуетажна двуфамилна масивна ЖИЛИЩНА сграда със застроена площ на
ПЪРВИ ЕТАЖ - 105 кв.м., на ВТОРИ ЕТАЖ - 105 кв.м., на МАЗЕ - 105 кв.м.
и на таван /преустроен в жилищен етаж - 105 кв.м./; на ТАВАН - 105 кв.м. и
на таван /преустроен в жилищен етаж - 105 кв.м. ГАРАЖ със застроена площ
от 54 кв.м., ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 60
кв.м., подобрения и трайни насаждения, при квоти: 1/6 ид.ч. за М. М. АТ., 1/6
ид.ч. за А.М. А., 1/6 ид.ч. за Г. М. АТ..
Собственик на останалите 1/2 ид.ч. от описаните имоти е Н. АТ. АТ. –
ответник в настоящото производство.
Наследството са придобили от общите им наследодатели А.Н. А. /поч.
5
на 04.05.2018 г./ и М.Х. А. /поч. на 17.06.2017 г./. Имотът е придобит от
двамата по време на брака им, синът им и баща на ищците - М. А. е починал
преди родителите си. Приживе общите наследодатели не са прехвърлили
и/или завещали процесния имот.
След смъртта на М.А. и към датата на откриване на наследството й -
17.06.2017 г. наследници по закон за пренадлежащата й 1/2 ид.ч. са
преживелият й съпруг – А., който придобива 4/6 ид.ч от имота, синът й – Н.,
който получава 1/6 ид.ч от имота и децата на починалия преди това син – М.:
М. М. АТ. 1/18 ид.ч., А.М. А. 1/18 ид.ч. и Г. М. АТ. 1/18 ид.ч. След смъртта на
А.Н. А. и към датата на откриване на наследството му 04.05.2018 г.
собствените му 4/6 идеални части от имота се разпределят поравно между
синът му - Н. и децата на починалият му син – М.. Н. става собственик по
наследство по закон на 1/2 ид.ч., М. М. АТ. 3/18 ид.ч., А.М. А. 3/18 ид.ч. и Г.
М. АТ. 3/18 ид.ч.на процесния имот.
Заявлението по чл. 56, ал. 2 т. 2 ЗТСУ нот. заверено с № 17/08.08.1980 г.
на Кметство с. Т. не е правно основание, годно да направи ответника
едноличен собственик на втори етаж и таванско помещение от жилищната
сграда. В тази връзка оспорват истинността и автентичността на Заявление по
чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ, нот. заверено с № 17/08.08.1980 г. на Кметство с. Т. и
твърдят, че същото не е в предвидената от закона форма, не е вписано в
нотариалните книги и в службата по вписванията в РС - Казанлък; не е
подписано от двамата собственика на дворното място.
Заявлението представлява частен писмен документ. Като документ, в
частта на нотариалната заверка на подписите има характеристиките на
официален свидетелстващ документ на нотариален орган за това, че авторът
на документа го е подписал. Само в частта на нотариалното удостоверяване,
документът се ползва с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила, на осн. чл. чл. 179 ГПК. Обвързващата съда
доказателствена сила на документите е оборима. Неистинността на документа
може да се установява с всички доказателствени средства, вкл. свидетелски
показания.
Оспорват като неверни правните изводи на нотариуса за
съществуването на правото на собственост на Н. АТ. АТ. за собственик на 1/2
ид.ч., М. Г. АТ. за собственик на 1/8 ид.ч., М. М. АТ. за собственик на 1/8
6
ид.ч. А.М. А. за собственик на 1/8 ид.ч. и Г. М. АТ. за собственик на 1/8 ид.ч.
от дворно място с площ от 1 738 кв.м., за което по ПЗР на с. Т. е отреден УПИ
VII-417 в кв. 78 и само първия етаж от двуетажна жилищна сграда,
обективирани в нот. акт № 42, том 2, рег. № 2338, д. 212 от 10.06.2020 г.
нотариус П.К., поправен с нот. акт № 183, том 3, рег. № 5155, д. 521 от
10.11.2020 г. за поправка на констативен нот.акт № 42, том 2, рег. № 2338, д.
212 от 10.06.2020 г. нотариус П.К..
Оспорват като неверни правните изводи на нотариуса за
съществуването на правото на собственост на Н. АТ. АТ. за собственик на
ВТОРИ жилищен етаж и таванско помещение от двуетажна масивна
жилищна СГРАДА, построен на основание реализирано отстъпено право на
строеж по реда на чл. 56, ал. 2 т. 2 ЗТСУ в УПИ VII-417 в кв. 78 в
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 184, том 2,
рег. № 5156, д. 522 от 10.11.2020 г. на нотариус П.К..
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Считат, че за
да отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт, следва
по съдебен ред да бъде установено, че титулярят на акта не е бил или е
престанал да бъде собственик на имота. Ако оспорващият не разполага с
документ за собственост, той носи тежестта да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право. Когато и двете страни легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни
или обективиращи правна сделка), разпределението на доказателствената
тежест при оспорване се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК,
като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Ответникът Н. АТ. АТ. счита, че предявеният срещу него иск е
допустим, но по същество неоснователен. Оспорва изводите на които искът се
основава. Оспорва и цената на иска. Твърди, че към 1980 г. работел в МК
"Ф.Е." сега "А." ЕАД/ на I категория труд, бил млад, амбициозен и желаещ да
7
постигне целите си в живота за семейство и свой дом. От заявлението от
08.08.1980 г., с което баща му дал съгласието си да надстрои втори етаж на
къщата, е видно, че строителството ще се осъществи с негови средства и за
негови нужди. Той осъществил строителство с помощта на майстори, на
които е заплащал, със съдействието на свои познати и приятели. С негови
средства, труд и съдействие на познати и приятели преустроили таванското
помещение и увеличили височината. В къщата им се намирали фактури,
квитанции и документи, с които е закупувал тухли, арматура, вар, дъски за
кофраж и подпори за строителството на втория етаж на къщата, което
извършил през 1980 г. Те били на едно място със записките на баща му за
строителството на втория етаж от къщата. Тези записки не били тайна за него
и майка му.
Заявява, че представените от ищците фактури и квитанции са издавани
след 1980 г., т.е. след реализиране строителството на втория етаж от къщата.
Запазването им досега било свързано с навика на баща му още от годините на
социализма да се пази всеки документ, за да не бъде упрекнат или обвинен за
нещо, за което не може да представи документ.
На 10.06.2020 г. му бил издаден нотариален акт за констатиране право
на собственост върху недвижим имот от нотариус с рег. № 100 на
Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Казанлък. Още тогава
му направило впечатление, че фактурите и квитанциите, които били на негово
име, липсвали. Адвокатът, който му съдействал го посъветвал да уреди
отношенията си със съсобствениците, чрез доброволна делба и ако това не се
случи, да се подготви за дело, по което ще е ответник. Подал молба до
Община П.б., за да му бъдат предоставени заверени копия на строителните
книжа за строителството на втория етаж на къщата, както и за препис от
заявлението от 08.08.1980 г., с което баща му му дал съгласието си да
надстрои втори етаж на къщата, но му било отговорено, че такива документи
не са намерени в Община П.б..
С нотариален акт № 183, т. III, рег. № 5155, дело № 521/2020 г.
нотариус К. нанесъл поправка на констативния нотариален акт и пред думата
"двуетажна" добавил "само първия етаж от". Тази поправка в констативния
нотариален акт подразнила ищците по делото и въпреки проведената среща
между него и тях, заедно с адвокатите им, не довела до положителен резултат.
8
Не оспорва, че представената по делото данъчна декларация от
16.03.1998 г. в Данъчна служба - Казанлък действително е подадена от баща
му. Запознат е с нейното съдържание от баща му още към момента на
изготвянето й. Поради това, че през 1998 г. не разполагал с нотариален акт за
втория етаж от къщата, баща му записал в данъчната декларация, че имотът е
СИО.
Оспорва твърденията на ищците, че строителството на втория етаж е
било реализирано от баща му през 1980 г. В данъчната декларация на баща му
табл. 3, е посочено: Обект: жилище - къща с година на построяване 1968 г., на
два етажа, с РЗП 210 кв. м, мазе и таван по 105 кв. м. Твърди, че данък сгради
и такса смет са заплащани, както от баща му, така и от него. Не може да
представи строителни книжа и документи по причини, изложени по-горе.
Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждането на разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници № 075 от 06.04.2021г. на
Кметство с. ****, М. А. А. починал на 01.05.2016 г. и е оставила наследници
по закон: М. Г. АТ., ЕГН ********** – съпруга, М. М. АТ., ЕГН ********** –
син, АНТ. М. АТ., ЕГН ********** – дъщеря и Г. М. АТ., ЕГН ********** –
син.
Видно от удостоверение за наследници № 009 от 11.01.2021 г. на
Кметство с. ****, М.Х. А. е починала на 17.06.2017 г. и е оставила
наследници по закон: съпруг А.Н. А., починал на 04.05.2018 г., Н. АТ. АТ.,
ЕГН ********** – син, М. А. А., ЕГН ********** – син, починал на
01.05.2016 г., М. М. АТ., ЕГН ********** – внук, АНТ. М. АТ., ЕГН
********** – внучка и Г. М. АТ., ЕГН ********** – внук.
Видно от удостоверение за наследници № 008 от 11.01.2021 г. на
Кметство с. ****, А.Н. А. е починал на 04.05.2018 г. и е оставил наследници
по закон син Н. АТ. АТ., ЕГН ********** и внуци М. М. АТ., ЕГН
**********, АНТ. М. АТ., ЕГН ********** и Г. М. АТ., ЕГН **********,
деца на сина му М. А. А., ЕГН **********, починал на 01.05.2016 г.
9
Видно от представения нот. акт № 16, том 3, д. № 702 от 11.08.1967 г. на
РС-Казанлък К. А. Т. продал на А.Н. А. дворно място с площ от 1 840 кв.м.
/хиляда осемстотин и четиридесет кв.м./, находящо се в с. Т., окръг С., при
съседи: С. Т. и от две страни улици, съставляващо парцел VIII-784-осми за
седемстотин осемдесет и четири в кв. 78 – седемдесет и осми по плана на
селото.
Видно от представения нот. акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот № 42, том 2, рег. № 2338, д. 212 от 10.06.2020 г. на
нотариус П. К. са признати Н. АТ. АТ. за собственик на 1/2 ид.ч., М. Г. АТ. за
собственик на 1/8 ид.ч., М. М. АТ. за собственик на 1/8 ид.ч., А.М. А. за
собственик на 1/8 ид.ч. и Г. М. АТ. за собственик на 1/8 ид.ч. от дворно място
с площ от 1 738 кв.м., за което по ПЗР на с. Т. е отреден УПИ VII-417 /седем
за четиристотин и седемнадесет/ в кв. 78 /седемдесет и осем/ при граници на
имота : юг-улица, изток-улица, север – VI-413, запад – УПИ X-415, УПИ IХ-
416, УПИ VIII-416, заедно с построените в имота: двуетажна масивна
жилищна сграда, навес и подобрения.
Видно от представения нот. акт № 183, том 3, рег. № 5155, д. 521 от
10.11.2020 г. за поправка на констативен нот. Акт № 42, том 2, рег. № 2338, д.
212 от 10.06.2020 г. нотариус П.К. на стр. 1 ред. 19 пред думата „двуетажна в
поправяният н.а. „добавя думите „само първи етаж от“. Основание за
поправката е Заявление по чл. 56, ал. 2 т. 2 ЗТСУ нот. Заверено с №
17/08.08.1980 г. на Кметство с. Т.“.
Видно от представения нот. акт № 184, том 2, рег. № 5156, д. 522 от
10.11.2020 г. нотариус П. К. Н. АТ. АТ. е признат за собственик на ВТОРИ
жилищен етаж и таванско помещение от двуетажна масивна жилищна сграда,
построен на основание реализирано отстъпено право на строеж по реда на чл.
56, ал. 2 т. 2 ЗТСУ в УПИ VII-417 /седем за четиристотин и седемнадесет / в
кв. 78 /седемдесет и осем/ при граници на имота: юг – улица, изток – улица ,
север – VI-413, запад – УПИ X -415, УПИ IХ-416, УПИ VIII-416. Този нот. акт
е съставен на основание следните документи – нот. акт № 16, том 3, д. № 702
от 11.08.1967 г., заявление по чл. 56 , ал. 2, т. 2 ЗТСУ, нот. заверено с №
17/08.08.1980 г. на Кметство с. Т., удостоверение за наследници №19/2020 г.
на Кметство с. ****, удостоверение за търпимост № АБУ-63 от 29.05.2020 г.,
скица на имота.
10
А. и М. А.и имали двама сина, по-големият бил Н.А., роден 1956 година,
по- малкият – М. А., роден 1964 г.
Видно от показанията на разпитаните като свидетели Г.С.Р., С.ка Д.Е. и
А.Д.Е., А.Н. А. бил „амбициозен човек, работохолик, направи/л/ голяма
къща“. Когато му се родил вторият син, планирал да прави за големи си син
отделно жилище, после решил да не прави отделна къща, а още един етаж.
Решил да не събаря покрива, измислил начин да надигне покрива с крикове и
„отдолу да си построи етажа“. Оплаквал се, че селските майстори не работят
добре, сам извършвал строителството. При дейности, които изисквали повече
работна ръка, разчитал на съседи, роднини, приятели, колеги – всички
участвали безплатно, а след всяко такова събиране за помощ, А. и М.
осигурявали почерпка за участниците. Строителните дейности, техният вид,
обем и начин на извършване, извършвал и ръководел А. А.. Всички членове
на семейството на А. А. участвали в строителството според възможностите
си, включително и 15-16 годишният по това време М.. /“Всеки знае, че цялата
къща е построена със собствен труд, без да ползват майстори“./ Всички
живеели заедно в едно домакинство на първия етаж. Изградили
самостоятелен вход за 2-я етаж, на едно общо стълбище направили вход за 1-
я етаж и вход за 2-я етаж. След като Н. се оженил /“след като дойде съпругата
на Н.“/, младото семейство се отделило на 2-я етаж. На първия етаж и
избените стаи останали да живеят А., М. и малкият им син – М., а по-късно и
неговото семейство.
Видно от показанията на разпитаните като свидетели Н.М.С., Д.В.З. и С.
И.Б. строителството на втория етаж от жилищната сграда е извършено
десетина години след построяването на първия жилищен етаж. А. А. работел
като началник отдел в предприятие, имал добри доходи. Строителството на
втория жилищен етаж трябвало да осигури дом на големият син на А. – Н.,
вече пълнолетен, изкарал казарма, с постоянна работа и доходи. По време на
строителството Н.А. работел на три места – в поделение на „А.“, извънредно
в друго поделение на предприятието в гр. М. и имал парник, отглеждал и
продавал карамфили. Доходите му били по-високи от тези на баща му А. А..
/“Н. затова блъскаше, имаше парник, гледаше карамфили, допълнително
ходеше в М.. Гледаше от където може да изкара пари, за строителството.“/.
Строителството извършвали в извън работно време, след работа. Бъркали
11
бетона на ръка. А. А. бил много добър електротехник, разбирал от
строителство, всичко умеел. Приятелите на Н.А. помагали в строителството
наред с всички останали близки на семейството на М. и А. А.и - всеки с
каквото може и без заплащане за труда. /“ носим баластра от реката
безплатно“, „Знам, че след работа работи на къщата“, „Карал съм пясък, вар,
бъркал съм цимент, нямаше кой да помага за заливането на плочите. При
отливането се събирахме 40-50 човека от селото. Ние сме местни хора,
задружни сме, винаги си помагаме, не си взимаме пари за тези неща, днес аз
помагам на него, утре той на мен.“/. Н.А. ходил до гр. Севлиево за тухли, в
гората да сече и товари дървен материал, греди.
Представени са писмени документи, от които е видно, че на името на
А.Н. А. са закупувани множество строителни материали в периода 1979
г.,1980 г., 1981 г.,1982 г. А. А. водил подробни записки – дневник със скици
на извършените дейности, описание на времето, средствата, начина на
извършване на строителството на втори жилищен етаж, местата и хората, от
които са взети материали или които са участвали по какъвто и да било начин
в строежа. /“13.08. сряда …М. и Н. съборили покрива на стаята запад-север …
Платих желязото – 258 лв. Вечерта заваля силен дъжд“./.
Козирката върху, която е направена терасата със ширина между 1,20-
1,50 м. от лицевата страна на къщата, от по-дългата част на къщата е
направена по време на отливане на бетонната плоча покриваща първия
жилищен етаж, т.е. преди построяването на втория жилищен етаж.
При одобряването на кадастралния, застроителния и регулационен план
на с. Т. със Заповед 536 от 09.04.1979 г. поземленият имот /парцел VIII-784 по
н.а. от 1967 год. получил нов номер - УПИ VII-417 /седем за четиристотин и
седемнадесет/ в кв. 78 /седемдесет и осем /. Заснета била и нанесена
жилищната сграда като - 2МЖ - двуетажна масивна жилищна сграда.
С данъчна декларация, вх. № 00403-10-65 от 16.03.1998 г. в Община
П.б. попълнена саморъчно, А.Н. А. декларира като съпружеска имуществена
общност: 1850 кв.м. собствена земя, от която 220 кв.м. застроена площ;
жилищна сграда –къща /основно жилище – на два етажа, построена през 1968
г. с РЗП 210 кв.м., с мазе 105 кв.м. и таван 105 кв.м., и РЗП, вкл. на обсл.
части 420 кв.м.; второстепенна постройка /обор, навес/ на един етаж,
построен през 1970 г., със застроена площ от 60 кв.м.; гараж на един етаж,
12
построен през 1975 г., със застроена площ от 54 кв.м. Съдържанието на
декларацията и представянето й на 16.03.1998 г. в Данъчната служба не се
оспорва от ответника. Ответникът заявява, че то му е било известно,
съобщено му било от неговия баща към момента на изготвянето й, че целият
имот декларира като СИО/. Ответникът не възразил, нямал документ за
собственост. Към снабдяването с такъв документ той пристъпил едва след
смъртта на двамата си родители.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е допустим и основателен и следва да бъде уважен.
Дворното място, върху което е построена процесната жилищна сграда е
закупено от общият наследодател на страните - А.Н. А. през 1967 година по
време на бракът му с М.Х. А., за която сделка е съставен нот. акт № 16 том 3
д. № 702 от 11.08.1967 г. Първият етаж от жилищната сграда е построен през
1968 г.
Семейният кодекс, (отменен 01.07.1985 г.) обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968
г., в сила от 22.05.1968 г. със своя чл. 13 въведе СИО: „Недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име
са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството“. Видно от
чл. 103 от Заключителните и преходни разпоредби та същия СК, правилата на
този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат
и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при
заварени бракове.
Със Заявление по чл. 56, ал. 2 т. 2 ЗТСУ нот. заверено с № 17/08.08.1980
г. на Кметство с. Т. единият от собствениците на дворното място и първия
етаж от жилищната сграда - А.Н. А. разрешава на сина си и ответник в
настоящото производство - Н.А. да надстрои един етаж над къщата.
Заявлението не е подписано от съсобственика на имота - М.Х. А. и не е
вписано в службата по вписванията при РС - Казанлък. Не се представиха
доказателства да е било издавано строително разрешение за реализираното в
имота /надстрояване на първия жилищен етаж/ строителство.
13
Разрешение за строеж през 1980 година се издава на лице, което има
право да строи в чужд имот. Такова право по Закона за териториално и
селищно устройство в сила от 1.06.1973 г., отменен 31.03.2001 г. са имали
лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или
пристрояване на заварена сграда или роднините на собственика по права
линия неограничено, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в
нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на
общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на
така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя.
Безспорно в отношенията между страните е, че съгласието на единият
от съсобствениците на имота, изразено в нотариално заверено заявление не е
вписано и в нотариалните книги. Съгласие от другият съсобственик на имота
– съпругата на А. А. не е давано.
Към края на 1980 г. първият етаж от къщата е надстроен с втори
жилищен етаж, а в последствие и с тавански помещения, които по-късно са
преустроени в жилищни такива.
Събраните по делото доказателства не подкрепят твърденията на
ответника, че той е извършил строителството на втория жилищен етаж с
помощта на трети лица, напротив, оборват го. Строителството е извършено от
А. и М. А.и при участието на двамата им синове- Н. и М., което участие е
било според възможностите на всеки от двамата. За извършеното
строителство А. А. е водил подробни записки описвал и съхранявал
документи, схеми, фактури, разписки, заповеди, с които му се отпускат от
работодателя материали за закупуване, времето, средствата и начина на
извършване на всяко СМР по втория жилищен етаж.
За да породи действие това нотариално заверено заявление по чл. 56, ал.
2 ЗТСУ, е необходимо същото да изхожда от собственика на имота, а ако
имотът е съсобствен - от всички съсобственици. Заявление за съгласие,
изходящо само от един от съсобствениците не е достатъчно, за да се приеме,
че в полза на строителя надлежно е учредено право на строеж. /Решение №
1140 от 3.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4437/2007 г., I г. о., ГК/. Заявлението
по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ (отм.) поражда действие от момента, в който
достигне до административния орган, до когото е адресирано, като
14
вписването на това заявление предхожда момента на неговото представяне
пред компетентния орган. Поради това, само ако адресираното до съответния
административен орган заявление е вписано, то би могло да породи
предвиденото в закона правно действие по надлежно учредяване на право на
строеж. Даването на гласност на заявлението спрямо трети лица е установено
като предхождащо депозирането му пред общинския народен съвет изискване
и следователно представлява елемент от фактическия състав на това
учредяване, т.е. макар вписването само по себе си да има като последица само
даване на гласност на действието по учредяване на ограниченото вещно
право, в тази хипотеза по отношение на правните последици в отношенията
между съсобствениците на имота същото има и посоченото по-горе
значение./Решение № 33 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г., II г. о., ГК/.
Заявлението на учредителя на вещното право на строеж, дадено по чл. 56, ал.
2 ЗТСУ има конститутивен ефект. Актът поражда правните си последици
след извършване на вписването, което също трябва да е валидно.
Ищците, като наследници на своя дядо А. А. са собственици на по 1/6
идеална част от целия имот - Дворно място с площ от 1738 кв.м., за което по
ПЗР на с. Т., е отреден УПИ VII-417 в кв. 78 при граници на имота : юг-улица,
изток-улица , север- VI -413, запад- УПИ X -415, УПИ IХ-416, УПИ VIII-416
и на 1/6 идеална част от построените в имота двуетажна масивна жилищна
сграда, навес и подобрения. Тяхната майка М. Г. АТ. не е собственик на имота
по наследство. Това е така по следните съображения: М.Х. А. и А.Н. А. имат
двама наследници по закон – синовете си Н. и М.. Тъй като М. А. почива
преди двамата си родители, техни наследници по закон, по право на
заместване са децата му М., А. и Г. /ищците по делото/.
Правните изводи на нотариус П.К. в издадените констативен нот. акт №
42 том 2 рег. № 2338 д. 212 от 10.06.2020 г., нот. акт № 183 том 3 рег. № 5155
д. 521 от 10.11.2020 г. за поправка на констативен нот. акт № 42 том 2 рег. №
2338 д. 212 от 10.06.2020 г. нотариус П. К. и нот. акт № 184 том 2 рег. № 5156
д. 522 от 10.11.2020 г. нотариус П. К., с което се признава Н. АТ. АТ. за
собственик на ВТОРИ жилищен етаж и таванско помещение от двуетажна
масивна жилищна сграда, построен на основание реализирано отстъпено
право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ в УПИ VII-417 в кв. 78 при
граници на имота : юг-улица, изток-улица, север- VI-413, запад- УПИ X–415,
УПИ IХ-416, УПИ VIII-416 са неверни. Липсва учредено в полза на Н. АТ.
15
АТ. право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ, което той да
реализира. Собственик на втори и тавански жилищни етажи от имота –
дворното място, двуетажната къща и подобренията са всички наследници по
закон на общите наследодатели- А. и М. А.и.
На основание чл.537, ал.2 ГПК двата констативни нотариални акта, с
които се удостоверява право на собственост на ответника върху недвижимия
имот над наследствената му част, подлежат на отмяна.
Страните представят списък на разноските.
Разноските на ищеца възлизат на 1690 лв., от които 170 лв. за държавна
такса /л.10/, 1500 лв. за адвокатско възнаграждение /л. 177,178,179/ и 20 лв.
държавна такса за вписване на исковата молба.
Разноските на ответника възлизат на 600 лв. за адвокатски хонорар
/л.156/.
С оглед основателността на претенцията на ищците ответникът следва
да заплати на ищците направените от тях разноски в размер на 1690 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. М. АТ., ЕГН ********** адрес: с. Т.,
общ П.б., обл. ****, АНТ. М. АТ., ЕГН ********** с адрес: с. ****, ****, Г.
М. АТ., ЕГН ********** с адрес: с. ****, **** действащ чрез своята майка и
законен представител М. Г. АТ. на основание наследяване на М.Х. А. и А.Н.
А. са собственици на 1/6 ид.ч. за М. М. АТ., 1/6 ид.ч за А.М. А., 1/6 ид.ч. за Г.
М. АТ. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1738 кв.м. /хиляда седемстотин
тридесет и осем квадратни метра /, за който по плана за застрояване и
регулация на с. ****, одобрен със Заповед 536 от 09.04.1979 г., изм. със
Заповед № 234 от 24.09.1996 г. за който е отреден УПИ VII 417 /седем за
четиристотин и седемнадесет / в кв. 78 /седемдесет и осем / при граници на
имота: юг-улица, изток-улица, север – VI-413, запад – УПИ X-415, УПИ IХ-
416, УПИ VIII-416, с административен адрес на имота: с. ****, ****, заедно с
построената в имота: ДВУЕТАЖАНА ДВУФАМИЛНА масивна жилищна
СГРАДА със застроена площ на ПЪРВИ ЕТАЖ - 105 кв.м. , на ВТОРИ ЕТАЖ
- 105 кв.м., на МАЗЕ - 105 кв.м. и на таван /преустроен в жилищен етаж - 105
16
кв.м. /; на ТАВАН - 105 кв.м. и на таван /преустроен в жилищен етаж - 105
кв.м. ГАРАЖ със застроена площ от 54 кв.м.; ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА със застроена площ от 60 кв.м., подобрения и трайни
насаждения.
ОТМЕНЯ постановените от нотариус П.К.:
нот. акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №
42, том II, рег. № 2338, нот. дело № 212 от 10.06.2020 г.,
нот. акт № 183, том III,, рег. № 5155, нот. д. № 521 от 10.11.2020 г. за
поправка на констативен нот. акт № 42, том II, рег. № 2338, нот. дело №
212 от 10.06.2020 г. и
нот. акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот
№ 184, том II, рег. № 5156, дело № 522 от 10.11.2020 г.
ОСЪЖДА Н. АТ. АТ., ЕГН ********** с адрес: с. Т., общ П.б., обл.
**** да заплати на М. М. АТ., ЕГН **********, АНТ. М. АТ., ЕГН
********** и Г. М. АТ., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител М. Г. АТ. всички с адрес: с. Т., общ П.б., обл. **** общо
сумата 1690 лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
17