Решение по дело №1732/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 961
Дата: 16 юни 2025 г.
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20244520101732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Русе, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20244520101732 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск от „Р. С.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, представлявано от Управителя Г. Ц. Д., чрез адв. Н. Д. против
Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *******, Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
******* и А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, представляван от майка си
Б. Ш. Ч. и ТП НОИ Русе, ЕИК: 1210825210143, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул. „Асен Златаров“ № 26, представлявано от Директора И. Х. Д., с правно
основание чл. 74 от КТ.
Ищецът твърди, че първите трима ответници били законни наследници на Г.
Д. Д., бивш жител на гр. Русе, починал на ******* г., като четвъртия ответник ТП на
НОИ – Русе съставили Разпореждане № 51041732 от 29.03.2023 г., с което признали, че
смъртта на наследодателя Д. била настъпила в резултат на трудова злополука. Този акт
дал основание на първите трима ответници – негови синове да предявят срещу
ищцовото дружеството искове за обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди по чл. 200 от КТ, по които били образувани гр. дело № ******* г. и гр. дело №
******* г. и двете по описа на РРС. Дружеството оспорило акта за трудова злополука
на ответника ТП на НОИ – Русе пред АС – Русе, предмет на адм. дело № ******* г. по
описа на АС – Русе. Същото било спряно, тъй като в спора по това административно
дело била оспорена истинността на самия трудов договор. Административното
производство било спряно до разрешаване на обстоятелствата в самия акт. Заявяват, че
процесният трудов договор № ******* от ******* г., сключен между ответника и Г. Д.
Д. не бил подписан от него, и че не съществувал към момента на настъпване на
трудовата злополуката на ******* г., нито към момента на изпращане на уведомление
за регистрацията му в НАП. Заявява, че дружеството и Г. Д. били в дългогодишни
1
облигационни отношения по граждански договори за изработка. Многократно
предлагали на наследодателя да сключат трудов договор, но той винаги отказвал. С
течение на годините между дружеството и наследодателя възникнали близки
отношения, които били причина въпреки нежеланието на наследодателя на
ответниците да бъде съставен неистински трудов договор. След злополуката този
неистински договор бил съставен без подписа на наследодателя, а работодателят
сезирал Инспекцията по труда за злополуката, като подал и декларация пред НОИ за
съставяне на акт за трудова злополука. След като трудовия договор не бил подписан от
работника, той бил недействителен поради противоречие със закона.
Ищцовото дружество моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
бъде обявена недействителността на Трудов договор № *******/******* г., сключен
между ищеца и Г. Д. Д., ЕГН **********.
В отговорите на исковата молба, първите трима ответници считат предявения
иск за недопустим поради несъответствие между поддържаните основания по чл. 74
КТ, като считат, че не е налице нито една от посочените три хипотези за
недействителност и формулирания петитум считат, че е действително предявен иск по
чл. 124 ал. 4 от ГПК, който също е недопустим като преклудиран, евентуално за
неоснователен, тъй като неистинността на документа не водела до недействителността
на сделката. Оспорват твърденията за неистинност на документа по чл. 193 ГПК
В отговора на исковата молба ответника ТП на НОИ – Русе счита предявения
иск за недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация за него, тъй
като компетентността на за предявяване на иск, с който да бъде обявена
действителността или недействителността на трудов договор, не принадлежала на ТП
на НОИ Русе, евентуално считат иска за неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че между „Р. С.“ЕООД и Г. Д. Д., били сключвани
Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд № 01/21.04.2020 г. за
периода от 21.04.2020 г. до 05.05.2020 г. за „боядисване на метална конструкция“, с
място на работа гр. София, за сумата 600 лв. и Граждански договор за извършване на
работа чрез личен труд № 02/03.01.2023 г., за периода от 03.01.23 г. до 13.02.23 г. за
„боядисване на метална конструкция“, с място на работа гр. Русе за сумата 780 лв.
По делото е представен и Трудов договор № *******/******* г., сключен
между „Р. С.“ЕООД и Г. Д. Д. назначен на длъжността „*******“ с трудово
възнаграждение 780 лв. и срок на изпитване по чл. 70 ал. 1 от КТ – 6 месеца. За този
договор е подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, видно от Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № ******* от ******* г.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписа, положен в трудов договор № *******/******* г.
който се намира в НОХД № ******* г. по описа на Окръжен съд – Русе, не е изпълнен
от Г. Д. Д. ЕГН **********. На осн. чл. 194 от ГПК Съдът признава, че оспорването е
доказано и трудов договор № *******/******* г. следва да бъде изключен от
доказателствата по делото.
По подадена Декларация от „Р. С.“ЕООД, от 13.02.2023 г. е издадено
Разпореждане № 51041732/29.03.23 г., на осн. чл. 60 ал. 1 от КСО, с което се приема за
2
трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО злополуката с Г. Д. Д., при която на 09.02.23 г. е бил на
палубата на закотвен кораб „*******“ като „*******“ в „Р. С.“ЕООД и при
маневрирането на шлепа „*******“, собственост на „Рубишипс Транспорт“ ООД, за
последващ ремонт, вместо да застане успоредно на кораб „*******“, шлепа се завърта
на 45 градуса и с челната дъска удря кораба „*******“, като при удара са премазани
краката на Д.. Извикан е екип на Спешна помощ, откаран е в болница, където по-късно
на същия ден почива от раните си.
Ищцовото дружество оспорило акта за трудова злополука на ответника ТП на
НОИ – Русе пред АС – Русе, предмет на адм. дело № ******* г. по описа на АС гр.
Русе. Същото е спряно, тъй като в спора по това административно дело е оспорена
истинността на самия трудов договор, до разрешаване на обстоятелствата в самия акт.
Съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 2-772/13.02.2023 г. на
Община Русе, законни наследници на Г. Д. Д., ЕГН **********, поч. на ******* г. са
Д. Г. Д., ЕГН ********** – син, Л. Г. Д., ЕГН ********** – син, А. Г. Д., ЕГН
********** – син.
Тримата ответници – синове на Г. Д. Д. са предявили срещу ищцовото
дружеството искове за обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди по чл.
200 от КТ, по които били образувани гр. дело № ******* г. и гр. дело № ******* г. и
двете по описа на РРС, които също са спрени.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. К. Д. се установява, че
не познава Г. Д. Д., свидетелят има счетоводна къща и обслужва счетоводството на „Р.
С.“ЕООД. Знае за трудовата злополука, станала през 2023 г., както и че Г. Д. Д. е
работил по граждански договор в „Р. С.“ ЕООД, нямал е сключен трудов договор,
нямал трудово досие. На *******, когато се случила трудовата злополука след обед му
се обадила Д. Д. притеснена, която е съпруга на управителя на „Р. С.“ ЕООД – Г. Г., да
направи трудов договор на едно лице и му пратила данни. Направили трудов договор и
уведомление. Изпратил ги по имейл на Д. Д.. На другия ден вече разбрал, че човека е
починал. Не знаел за трудова злополука, знаел че имало някакъв инцидент. Тя не му
обяснила, какво е станало. Питала го дали има ли някакви ограничения за сключване
на трудов договор. И понеже няма, всеки можел да си сключи такъв, когато си иска.
После подал уведомлението до НОИ по електронен път. По принцип им изпращали
трудовите договори там и ги съхранявали, когато стане нещо да знаят цялата
документация. С „Р. С.“ ЕООД имали договор за счетоводство и той трябвало да ги
изпраща тези неща. Договора го изпратил на имейл адреса на фирмата. В последствие
не е виждал този документ, подписан от страните. След това разбрал, че имал
граждански договор, не ги следил, имал много търговци. Не знаел, че той има
граждански договор, говорили за трудов договор, регистрирал трудов договор.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
В Кодекса на труда, в глава V "Възникване и изменение на трудовото
правоотношение" в раздел I, законодателят е разписал основните изисквания към
трудовия договор. В чл. 61, ал. 1 КТ изрично е посочено, че трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа.
Формата на трудовия договор съгласно чл. 62 KT е писмена. В чл. 66 КТ е посочено
съдържанието на трудовия договор, а именно същият следва да съдържа данни за
страните и определя: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на
работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето
на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на
3
допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете
страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане,
продължителността на работния ден.
Изрично в нормата на чл. 74 КТ е уредена недействителността на трудовия
договор. Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
Именно недействителен е представеният по делото трудов договор, тъй като
не съдържа подпис на работника – Г. Д. Д., което противоречи на нормата на закона
закрепена в чл. 62 от КТ.
Недействителността като правен институт на трудовото право урежда
основанията за недействителност, реда за нейното обявяване, правните последици и
възможността за саниране. Недействителността на трудовия договор се характеризира
с редица особености спрямо недействителността на договорите по ЗЗД. В трудовото
право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите,
а се използва общото понятие недействителност. Страните или лицата по чл. 74, ал. 3
КТ не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни
негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд с влязло в законна сила съдебно
решение.
Трудовият договор представлява правопораждащ за индивидуалното трудово
правоотношение юридически факт, без наличието на който то не може да възникне.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, а и трайната съдебна практика приема, че за
съществуването на трудово правоотношение е необходимо да е сключен трудов
договор в писмена форма, която е за действителност. Както е посочено в решение №
173/29.12.2017 г. по гр. д. № 6309/2015 г., ГК, I г. о. на ВКС, изискването за писмена
форма на трудовия договор е въведено като условие за съществуването на договора.
Ако съществуването на трудов договор не е установено с писмени доказателства,
съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се
приеме, че има такъв договор. Липсата на подпис, като съществен елемент от
съдържанието на договора води до липса на такъв.
Липсата на трудов договор не може да бъде заместена и от други писмени
документи, които косвено сочат за наличие на възникнало трудово правоотношение.
Нито вписване в трудова книжка, нито издадено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до
НАП, могат да заместят писмения трудов договор. Както е посочено в решение №
237/14.01.2020 г. по гр. д. № 695/2019 г. на III г. о. на ВКС, съществуването на трудово
правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други
доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му, а
изпълнението или неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 3 -
ал. 7 и чл. 63 КТ нямат отношение към сключването или валидността на трудовия
договор.
В разглеждания случай безспорно е установено, че приложеният трудов
договор № *******/******* г. не е подписан от работника, поради което представлява
само проект на такъв. Поради това следва да се приеме, че през процесния период
страните не са били обвързани от сключен в изискуемата от закона - чл. 62, ал. 1 КТ,
форма за валидност трудов договор.
При липса на две насрещни съвпадащи си волеизявления на работник и
4
работодател, изразени в писмена форма, няма как да е налице трудов договор.
Същественото от правна страна в случая е, че липсва волеизявление на работника да
сключи с работодателя процесния трудов договор. Т. е. налице е липса на съгласие от
страна на работника да встъпи в трудово правоотношение с работодателя, при
условията, посочени в трудов договор № *******/******* г.
Следва да се посочи и че липсват, не са представени по делото при
доказателствена тежест на ищцовото дружество, документи (напр. молба за
назначаване на работа или др. документи, необходими за изготвяне на трудовия
договор по чл. 62, ал. 7 от КТ и Наредба № 4/11.5.1993 г.), изхождащи от Г. Д. и
предхождащи подписването на трудовия договор, във връзка със сключването му,
които да съдържат волеизявление на Д. за сключване на трудовия договор в
необходимата за това писмена форма и достигнали до знанието на работодателя.
Липсват данни и за това недостатъкът на трудовия договор да е отстранен по-
късно чрез изготвянето и подписването на други документи, в които да се съдържа
съгласието на Г. Д. Д. за сключването на договора.
Следователно, задължителната писмена форма за сключване на трудов
договор не е спазена. Наличието на писмена форма на трудовия договор и наличието
на подписи на страните по трудовото правоотношение са изискванията на закона за
действителност (валидност) на трудовия договор съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1
КТ – така: решение № 81/25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г., ГК, III г. о.
В този смисъл за съществуването на трудово правоотношение са без значение
косвените прояви, свързани с изпълнение на договора от страна на работодателя, а
именно: евентуалното допускане на ищеца до работа, регистрацията на договора в ТД
на НАП, заплащане на осигуровки и др. Въведената от закона писмена форма за
действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят
волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. От това следва изводът, че
неспазената от закона писмена форма превръща договора в недействителен и негоден
да изпълни ролята на основание за възникване на трудово правоотношение - чл. 74, ал.
1 от КТ.
Това несъмнено установено по делото обстоятелство е достатъчно да се
приеме от правна страна извода за недействителност на процесния трудов договор,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 74 ал. 1 КТ, като основателен и
доказан, следва да бъде уважен.
Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост и
неоснователност на предявеният иск. Съгласно чл. 74 ал. 3 от КТ в случаите, когато
контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен
на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се
произнесе по действителността на трудовия договор, за което няма пречка да се
направи и от ТП НОИ Русе.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се явява основателна за сумата 1430 лв., съгласно
представения Списък по чл. 80 от ГПК. Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 74 ал. 1, пр. 1 КТ недействителността на
Трудов договор № *******/******* г., сключен между „Р. С.“ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от Управителя Г. Ц. Д. и
Г. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******* за длъжността "*******".
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *******, Л. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *******,
представляван от майка си Б. Ш. Ч. и ТП НОИ Русе, ЕИК: 1210825210143, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Асен Златаров“ № 26, представлявано
от Директора И. Х. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Р. С.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. *******, представлявано от Управителя Г. Ц. Д., сума в
размер на по 357,50 лв. всеки един от ответниците, общо 1430 лв., представляваща
сторени от ищеца деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

6