Решение по дело №230/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Образувано е по искова молба на Л. Л. Л. чрез адв. Д. Х. против ГДИН за осъждането й да заплати сумата от:

3500 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.08.2021г. до 21.10.2021г. за престой в Затвора - Пловдив ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното й изплащане /първи иск/;

2500 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 03.12.2024г. до 03.02.2025г. за престой в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното й изплащане /втори иск/;

По първия иск ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно:

Липса на достатъчно жилищна площ;

Липса на санитарен възел на определените и задължителни места, общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята;

Липса на адекватно лечение, ищецът бил болен от туберкулоза и холера

Лоши хигиенно-битови условия – липса на мебелировка, лоша миризма, липса на балатум на пода, без спално бельо

Липса на подходяща храна за здравословното му състояние

Наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;

Нарушено право на разговори с близки и познати

Невъзможност да ползва каре / престой на открито/;

Обща баня на двора, в която има ръждясали железа и кал

Липса на пералня и сушилня

По втория иск ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно:

Липса на достатъчно жилищна площ;

Липса на санитарен възел на определените и задължителни места, общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята;

Пералнята не е работела като ищецът е бил принуден да пере дрехите си на ръка;

Наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;

Невъзможност да ползва каре / престой на открито/;

Лоши хигиенно-битови условия – липса на мебелировка, лоша миризма, липса на балатум на пода, без спално бельо.

С горното се твърди нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС, което е довело до възникване правен интерес за ищеца от предявените искове.

Претендира се присъждане на сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне.

Ангажира доказателства.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция.

Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

По първия исков период от 20.08.2021г. до 21.10.2021 за престоя на ищеца в Затвора – Пловдив;

От справка изготвена от инспектор Т. П. – режимна дейност /л.67 от делото/ се установява, че ищец Л. Л. е постъпил в Затвора – Пловдив на 10.09.2021г. Следователно, за исковия период 20.08.2021г. до 10.09.2021г. ищецът не е бил в Затвора – Пловдив поради което и искът в тази му част се явява неоснователен.

От справка изготвена от инспектор „СДВР“ Г. А. няма запазени данни в коя стая на приемно отделение е бил настанен ищеца, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е бил до разпределянето си в ЗООТ Смолян на 01.10.2021г. Същевременно съдът е изискал справка затова пребивавал ли е в ЗООТ Смолян ищеца и в кой период като от справка вх. № 6064/24.04.2025г. /л. 64 от делото/ е посочено, че ищецът е пребивавал на територията на ЗООТ Смолян от 25.10.2021г. до 23.12.2021г. Следователно и не може да се кредитира справката на инспектор „СДВР“ Г. А. затова че ищецът е разпределен в ЗООТ Смолян на 01.10.2021г., ищецът би следвало да е бил преведен в ЗООТ Смолян считано от 25.10.2021г.

Ето и защо за периода от 10.09.2021г. до 21.10.2021г. / 42 календарни дни/ по делото не е доказано в кое помещение в Затвора – Пловдив е бил ищеца и при какви социално-битови условия е пребивавал. Съгласно чл. 284, ал.3, изр. второ ЗИНЗС е налице неизпълнение на задължението на ответника да представи информация за правилно установяване на факта спазено ли е изискването за достатъчна жилищна площ. Липсва информация за този период за броя лишени от свобода по спални помещения поради това и не може да се направи извод спазена ли е минимално изискуемата жилищна площЗа този период е доказано че е имало регулярна ДДД обработка видно от протоколите на л. 47, 48, респ. доказано е че ищецът не е страдал от туберкулоза и холера – справка от д-р Ж. П. – Директор МЦ – Затвора –Пловдив /л. 35 от делото/, както и че не е имал предписан специален хранителен режим / докладна от мл.инсп.П. Н. – готвач, л. 28 от делото/.

Не се установи нарушено право на разговори с близки и познати като няма оплаквания към затворническата администрация от страна на ищеца затова. По делото е наличен график за ползване на пералня, а сушенето се е извършвало в сушилня или на специално пригодени простори затова в общото помещение на поста или отвън на карето – становище от инсп. ТРЗ Л. Р. – л. 30 от делото. Няма изискване общата баня да е в затворническия корпус, а не на двора, а наличието на раждясали железа и кал не е доказано по делото, респ. общата баня е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки като е бил извършен ремонт. По делото няма данни за нарушено право на престой на ищеца на открито, нито пък оплаквания от негова страна затова за този исков период. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел, л.св. имат право да притежават нагревател, с който могат да си топлят вода. Дограмата е била подменена с нова през 2017г.

Относно вторият исков период от 03.12.2024г. до 03.02.2025г. се установява от справка инспектор ИСДВ /л. 68 от делото/, че ищецът е постъпил в Затвора – Пловдив на 03.12.2024г. като е бил настанен в приемно отделение стая „РЦ“ до 09.12.2024г., която е с площ от 27.04 кв.м без площта на санитрания възел и разполага с два прозореца с размери 0.49мx1.2м и 1.0мx1.2м и самостоятелен санитарен възел с площ от 2.66 кв.м,. с един прозоред от 0.34мx1.2м. Стаята разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отоплява се с централно парно отопление, санитарната обрботка против дървеници, хлебарки и гризачи се извършва редовно; За целия период от 03.12.2024г. до 09.12.2024г. вкл. не е нарушено правото на ищеца на минимална жилищна площ от 4 кв.м. При престоя си в приемно отделение ищецът не е подавал молби или жалби свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван дискомфорт.

На 10.12.2024г. ищецът е настанен в стая ОП-2 като в този ден са пребивавали 6 лишени от свобода и не е било налице пренаселеност, тъй като помещението е с площ от 26,28 кв.

На 11.12.2024г. ищецът е бил върнат в стая „РЦ“, където остава до разпределението си в шеста група на 20.12.2024г. и за този период за 18.12.2024г. е нарушено правото му на минимална жилищна площ тъй като в този ден в това помещение са пребивавали 7 лишени от свобода.

От 20.12.2024г. до 03.02.2025г. ищецът е бил настанен в помещение № 9 на пост VI като за този период са пребивавали общо 7 лишени от свобода с което е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м за всеки лишен от свобода. Това помещение е с размери 27.99 кв.м без санитарен възел, има два отваряеми прозореца с размер 0.90мx0.55м. и 0.90м.x0.55м. Квадратурата на санитарния възел е 2.40 кв.м, с един отваряем прозорец с размери 0.85м.x 0.55м. На всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно отопление. Извършвана е санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи. Предоставено на ищеца е при постъпването му в затвора дюшек, възглавница и спално бельо. Хигиената на спалните помещения е задължение на лишените от свобода. За този период е доказано че е имало регулярна ДДД обработка видно от протоколите затова на л. 33, 34. По делото е наличен график за ползване на пералня, а сушенето се е извършвало в сушилня или на специално пригодени простори затова в общото помещение на поста или отвън на карето – становище от инсп. ТРЗ Л. Р. – л. 30 от делото. Няма изискване общата баня да е в затворническия корпус, а не на двора, респ. общата баня е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. По делото няма данни за нарушено право на престой на ищеца на открито, нито пък оплаквания от негова страна затова за исковия период. По делото е наличен график за ползване на пералня, а сушенето се е извършвало в сушилня или на специално пригодени простори затова в общото помещение на поста или отвън на карето – становище от инсп. ТРЗ Л. Р.. При постъпване в Затвора – Пловдив на всички лишени от свобода е предоставен дюшек, възлгавница и спално бельо – така становище ИСДВР В.Ч. – л. 74 от делото. Осигурена е била възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, а от страна на ответника са представени данни за наличие на отваряеми прозорци във всяко едно от спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в т.ч. такива са били налични и в санитарните възли, поради което няма пречка стаите да се проветряват, за да не се образува мухъл, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения.

Като свидетел по делото е разпитан С. П. за периода от 03.12.2024г. до 03.02.2025г, за който е служебно известно на настоящата инстанция, че е водил дело срещу ГДИН със сходен предмет на оплаквания поради което и показанията му следва да се преценяват с оглед на евентуална тяхна заинтересованост. Показанията на този свидетел съдът кредитира единствено в частта им в която са подкрепени с други писмени доказателства. Така установено е че за този исков период няма данни за мебелировката на помещенията в които ищеца е бил настанен, показанията му обаче за лоши санитарно-хигиенно битови условия, наличие на хлебарки, мухъл, подаването на молби до администрацията, че ищеца е получил подуване от дървеници не се кредитират от настоящата инстанция, тъй като са изолирани от останалия доказателствен материал, респ. същите се явяват опровергани на наличните писмени доказателства или от липсващи доказателствени източници – напр. затова че са подавани оплаквания до затворническата администрация.

Свидетелят Гърманлиев не си спомня в кое помещение е бил настанен ищеца за първия исков период от 20.08.2021г. до 21.10.2021г., а и се установи че ищецът въобще не е бил в Затвора – Пловдив до 10.09.2021г. Не се кредитират показанията на свидетеля за липса на пералня, тъй като по делото е представен график от който е видно кога лишените от свобода могат да ползват пералнята, не се кредитират и показанията му за наличието на хлебарки, защото свидетелят си спомня, че е било пръскано, а за наличието на котки свидетелят си спомня към настоящия момент, а не за минал период.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

И за двата периода се установява нарушение на чл. 3 ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за първия период от 42 дни, а за втория от 1 ден, както и липса на мебелировка в помещението в което ищеца е бил настанен за периода от 03.12.2024г. до 20.12.2024г. / 17 календарни дни/

Липсата на жилищна площ, както и липса на мебелировка, представляват неблагоприятни условия при изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че Л. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 1 179 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Р. (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 42 дни е налице едно нарушение – липса на минимална жилищна площ, за период от 1 ден две нарушения /18.12.2024г./ - липса на площ и липса на мебелировка и за период от 16 дни едно нарушение – липса на мебелировка сумата от 164,29 лева за първия исков период и сумата от 89,57 лева за втория исков период най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва за забава върху всяка от тях считано от датата на подаването на исковата молба, а на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Д. Х. следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част на исковете в размер на 50,26 лева.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Л. Л. Л. с [ЕГН] сумата от 164,29 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за периода от 20.08.2021г. до 21.10.2021г. по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 164,29 лева до пълния претендиран размер от 3 500 лева като неоснователна и недоказана;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Л. Л. Л. с [ЕГН] сумата от 89,57 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ и липса на мебелировка за периода от 03.12.2024г. до 03.02.2025г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 03.02.2025г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 89,57 лева до пълния претендиран размер от 2500 лева като неоснователна и недоказана;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адв. Д. П. Х. – член на АК – Пловдив с адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис № 4 сумата от 50,26 лева, която представлява минимално адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете на основание чл. 38 ЗА за осъществена правна помощ и процесуално представителство на ищеца Л. Л. Л. по адм.дело № 230/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.