№ 1095
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110102143 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от И. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „****“, бл.406, вх.6, ет.6, ап.41 за осъждане на
ответника „****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище: гр. ****, ****, бул."****" № 89Б,
представлявано от **** и **** да й заплати сумата от 100 (сто) лв., представляваща
частичен иск от остатъка в размер на 2991.82 лева, като застрахователно обезщетение
за нанесените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна врата дясна,
лайсна предна врата дясна, праг десен, панел заден десен и задна броня на собственият
ми лек автомобил марка „****", с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано
на 01.12.2023г., ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек
автомобил марка „****", с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
Исковата молба – 22.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба
ищецът излага, че на 01.12.2023г. около 14:08 часа, в гр. Варна, ****, управлявайки лек
автомобил марка „****", с рег. №**** преминава покрай Г****, когато водачът на лек
автомобил марка „****", с рег. №****, излиза от паркинга на Г****, като не пропуска
лек автомобил марка „****", рег. №**** и го блъска отдясно, с което нарушава чл.37,
ал.3 от ЗДвП.
За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен
протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек
автомобил марка „****“, с рег. № ****.
Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „****“ от
застрахователна компания „****" ЕАД, със срок на действие 07/10/2023г. - 06/10/2024г.,
която полица е действаща към датата на ПТП.
На 05.12.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
1
материал и съставил Опис -заключение по щета №****. В описа като увредени
детайли били посочени: предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, праг десен,
панел заден десен и задна броня.
Като застрахователно обезщетение получил сумата от 418.28 лв. След проучване
в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили,
колко ще му струва ремонтът на автомобила, установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 3410.10 лв. Така сумата, която счита, че
застрахователят следва да му изплати, като обезщетение е 3410.10 лева, от която
следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 418.28 лева, или
сумата, която следва застрахователят да му заплати е в размер на 2991.82 лева.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище за
неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по основание и размер, а евентуално
завишени по размер, поради следните съображения:
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключена задължителна
застраховка „****" на автомобилистите за лек автомобил, марка и модел „****", рег.
№****, обективирана в застрахователна полица № **** от 06.10.2023 год., със срок на
застрахователно покритие от 1 година, считано от 00:00 ч. на 07.10.2023 год. до 23:59
ч. на 06.10.2024 год., както и, че от ****, в качеството му на съпруг на ищцата, до
застрахователя е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка,
заведена под № ****. В уведомлението за щета е посочено, че на 01.12.2023 год,, в гр.
Варна, на паркинг в **** е настъпил пътен инцидент, като за описание на събитието е
изложено следното: „При излизане от паркинга автомобил „Опел" ми отне
предимството и ме удари в дясна странична част на автомобила." В документа, като
начин на определяне на размера на застрахователното обезщетение, е посочено по
оценка на застрахователя.
Излага, че на процесния лек автомобил, от представител на ответното
дружество и в присъствието на представител на ищцата, бил извършен първоначален
оглед. В пет пункта били описани увредените детайли по превозното средство, както
следва: - предна дясна врата - за подмяна и боядисване; - лайстна предна дясна врата -
за подмяна; - праг десен - за боядисване; - панел заден (калник) трета врата - за ремонт
2-ра степен увреждане и боядисване; -задна броня - за боядисване. На така съставения
опис представителят на ищцата е положил подписа си без възражения, с което е
удостоверил, че е съгласен с описаните увреждания по автомобила, както и че е
получил копия от документите.
Отделно излага, че съгласно разпоредбата на чл.499, ал.2, изр. 2-ро от КЗ
обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл.
504 от КЗ.
По доводите, изложени относно основателността на главния иск, оспорва и
претенцията за присъждане на законна лихва, съгласно посочените в исковата молба
периоди.
В последно съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция на
сумата от 2985,22 лв.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Предявен е иск с пр. основание чл. 432 от КЗ.
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „****“ застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 477, ал. 2 от ГПК по задължителната застраховка „****“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. За възникване
на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна
квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „****” между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник
към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно
причинено от водача на лекия автомобил, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в претендирания
размер.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказаване, на осн. чл. 146,
ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „****"
на автомобилистите за лек автомобил, марка и модел „****", рег. №****,
обективирана в застрахователна полица № **** от 06.10.2023 год., със срок на
застрахователно покритие от 1 година, считано от 00:00 ч. на 07.10.2023 год. до 23:59
ч. на 06.10.2024 год.; че от ****, в качеството му на съпруг на ищцата, до
застрахователя е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка,
заведена под № ****. В уведомлението за щета е посочено, че на 01.12.2023 год,, в гр.
Варна, на паркинг в **** е настъпил пътен инцидент, като за описание на събитието е
изложено следното: „При излизане от паркинга автомобил „Опел" ми отне
предимството и ме удари в дясна странична част на автомобила."; че вследствие на
удара на лекия автомобил на ищеца са нанесени следните увреждания: предна дясна
врата - за подмяна и боядисване; - лайстна предна дясна врата - за подмяна; - праг
десен - за боядисване; - панел заден (калник) трета врата - за ремонт 2-ра степен
увреждане и боядисване; -задна броня - за боядисване. .
От представеното Удостоверение за регистрация на ЧАСТ І с №**** се
установява, че И. А. А. е придобила на 10.10.2023 г. лек автомобил марка „****", с рег.
№ **** (л.4).
Представен е Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 01.12.2023 г., от който е видно, че на същата дата лек автомобил
марка „****", с рег. № ****, управляван от водача ****, при излизане от паркинг удря
в страчната лява част минаващия лек автомобил марка „****", с рег. № ****,
собственост на И. А. А. (л.5).
Видно от опис-заключение по щета №**** от 05.12.2023 г. (л.6) при оглед на лек
автомобил марка „****", с рег. № ****, собственост на И. А. А., във връзка с ПТП
като увредени детайли са описани: предна дясна врата - за подмяна и боядисване; -
лайстна предна дясна врата - за подмяна; - праг десен - за боядисване; - панел заден
(калник) трета врата - за ремонт 2-ра степен увреждане и боядисване; -задна броня - за
3
боядисване.
Съгласно калкулация по претенция №**** от 05.12.2023 г. стойността на труда и
материалите за възстановяване на автомобила са на обща стойност от 418,28 лв. (л.26).
От писмо от ОД на МВР – Варна, сектор „****“ и приложените към него
извлечения от Автоматизираната информационна система КАТ се установява, лек
автомобил марка „****", с рег. № **** е прехвърлен от ищцата на И. **** на
27.09.2023 г.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал и съдебно-
авто-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С. Я., от която се установява,
че общата стойност за възстановяване на настъпилите увреждания по процесния
автомобил като се вземе предвид и средната пазарна стойност на частите от
алтернативен доставчик, като вещото лице съобрази както първата регистрация на
автомобила - 01.11.2006 г. е в размер на 2397.76 лева. Пазарната стойност на
автомобила е в размер на 2000,00 лв. Общата стойност за възстановяване на
настъпилите увреждания като се постави врата втора употреба е в размер на 628,92 лв.
Стойността за възстановяване на настъпилите увреждания по методика за уреждане на
претенции за обезщетяване на вреди е в размер на 1004,80 лв.
По делото е допусната и изготвена и тройна съдебно-авто-оценителна
експертиза, изготвена от вещите лица инж. С. М., инж. М. К. и инж. И. И., от която се
установява, че стойността за възстановяването на автомобила по средни пазарни цени
е в размер на 3939,79 лв., а на базата на Методика към Наредба №24 от 8 март 2006 г. е
в размер на 1343,60 лв. Пазарната стойност на процесния автомобил към датата на
увреждането е била в размер на 3880,00 лв. Стойността на запазените части се равнява
на цената, на която авмобилът може да бъде изкупен за скрап, която е 476,50 лв.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под нормативно
установените минимални размери. В практиката се приема, че под действителна
следва да се приеме стойността без прилагане на коефициент на овехтяване.
Деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, като за постигане
на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Поради това обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност носи отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите.
В настоящия случай от доказателствения материал по делото се установява, че
ищецът е бил собственик на увредения автомобил. По отношение на виновния
автомобил има валидно сключена и действаща към датата на настъпване на
процесното ПТП застрахователна полица с ответното дружество. Поради това следва
да се приеме, че ищецът е процесуално и материлно правно легитимиран да предяви
иска по чл.423 КЗ срещу ответника – застраховател на автомобила, управляван от
виновния водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за
4
необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз
основа на:
1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на
вредите, или
2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.
Съдът кредитира тройната съдебна експертиза, доколкото същата е обоснована,
мотивирана и компетентно дадена, за разлика от единичната такава, която се
обосновава главно на вероятности и предположения, вкл. и за пазарната цена на
автомобила.
В настоящия случай тройната експертиза е определила пазарната стойност на
автомобила на 3880,00 лв. Като необходими разходи за възстановяване в натура на
вредите експертизата, посочва сумата от 3939,79 лв. Тъй като стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишава действителната стойност на автомобила, то и
настъпилата вреда следва да бъде определена като тотална щета, по смисъла на чл. 390
от КЗ. В тази връзка е ирелевантно дали процесният автомобил е бил отремонтниран
или не.
Отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума, но не
повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като „действителната стойност на МПС“ е стойността,
срещу която вместо застрахованото МПС може да се купи друго от същия вид и
качество. По делото безспорно се доказа, че размерът на действителната стойност на
процесното МПС е 3880,00 лв.
От ответника е направено възражение, че стойността на обезщетението следва
да бъде изчислена след приспадане на запазените части и агрегати по увредената вещ.
Същите експертизата определя на получената от ищеца цена на лекия автомобил за
предаването му за скрап след бракуването му в размер на 476,50 лв.
Следователно, на застрахования е следвало да бъде изплатена сумата от 3403,50
лв. От тази сума застрахователят е платил преди завеждане на иска сумата от 418,28
лв., така дължима е останала сумата от 2985,22 лв.
В светлината на изложеното, съдът намира, че ищецът доказа исковата си
претенция при условията на пълно и главно доказване, като безспорно се установи
реализирането на противоправното деяние (виновно причинено от водача на лек
автомобил марка „****", с рег. № ****, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили в правната сфера на собственика на увредения автомобил
твърдените вреди, поради и което исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.
С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в производството. Съгласно
представените доказателства за извършени разноски ищецът е сторил такИ. в общ
размер на 2489,41 лв., както следва: 119,41 лв. – държавна такса, 400,00 лв. – депозит за
вещото лице по единичната съдебно-авто-техническа експертиза и 1350,00 лв. –
депозит за вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, както и 1020,00
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище: гр. ****, ****, бул. „****“
№89Б, представлявано от **** и **** ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „****“, бл.406, вх.6, ет.6, ап.41 сумата от 2985,22 лв. (две
хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна врата дясна, лайсна предна врата дясна, праг
десен, панел заден десен и задна броня на собственият ми лек автомобил марка „****",
с рег. № **** при условията на тотална щета, причинени в резултат на реализирано на
01.12.2023г., ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек
автомобил марка „****", с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
Исковата молба – 22.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432,
ал.1, вр. чл. 439, ал.2 КЗ.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище: гр. ****, ****, бул. „****“ №
89Б, представлявано от **** и **** ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.Варна, ж.к. „****“, бл.406, вх.6, ет.6, ап.41 сумата от 2489,41 лв. (две
хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6