Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
град Г.О., 14.11.2019
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена
Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от
съдията Николова гр. дело № 256 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното :
Искове за установяване
съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители
П.С., Я.Д. Г.К., чрез процесуален представител : юрисконсулт В.М., твърди в
исковата си молба, ответницата И.М.М.
е клиент на „Енерго – Про-Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, на адрес: град Г.О.. Сочи, че тези облигационни отношения се
регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на
,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са
одобрени от ДКЕВР. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУДПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от
ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за
надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера
на задължението, поради което потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК,
във вр. чл.107 от ЗЕ, на 18.10.2018г. в ГОРС е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу И.М., образувано е ч.г.д. № 2097/2018. Твърди,
че към момента на подаване на заявлението И.М. има неизплатени задължения в общ
размер на 317.17 лв. за обект на потребление с абонатен номер **********,
находящ се на адрес: гр. Г.О., ул. , , като в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 306.56 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура №
**********/13.04.2018г., с падеж на 02.05.2018г., на обща стойност 160.22 лв.,
фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 01.06.2018г., на стойност 71.66
лв., фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 02.07.2018г., на обща
стойност 53.58 лв. и фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на
01.08.2019г., на обща стойност 12.71 лв., както и такса възстановяване по
издадена фактура ТП № **********/11.06.2018г., с падеж на 11.06.2018г., на
стойност 19 лв., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 10.61
лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
04.10.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
**********, към същата дата. Заявява, че длъжникът е направил възражение в
срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява
настоящия иск като довнася дължимата държавна такса. Твърди, че след настъпване
на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не
са заплатени.
Моли съда да
установи със силата на присъдено нещо, че ответникът И.М.М. с ЕГН
**********, с адрес ***., му дължи заплащане на сумата от 317.17 лв. за
обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл. № **********,
находящ се на адрес: град Г.О., ул. ***, , включваща сумата
306.56 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и
такса възстановяване по фактури издадени в периода 13.04.2018 г. - 12.07.2018
г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 10.61 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
04.10.2018 г., по горепосочените фактури,както и законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8
от ГПК във вр. НЗПП от 06.01.2006 г.
В съдебно
заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М.,
поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да приеме за установено,
че ответницата не дължи процесното вземане поради плащане. Моли съда да му
присъди направените разноски поради това, че ответницата е станала причина за
образуване на делото.
Ответницата И.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба
в срока по чл.131 от ГПК.
В
предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител
на ответника – адв. Н.П. от ВТАК, със служебен адрес ***, Търговски център
„Европа”, ет.3, офис 7, депозира писмен отговор на исковата молба. Счита
исковата претенция за допустима. Сочи,
че исковата молба е предявена от активно легитимирана страна, пред надлежен
съд, и отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, с изключение, че не е
посочена цената на иска по чл.127 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че исковата претенция
изглежда вероятно основателна, но отношение по основателността й ще изрази след
изслушване заключението на вещото лице. Заявява, че според чл.17,т.2 от ОУ,
„потребителят”, а не клиентът, „се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота”, а не фактурираната, както е записано в исковата молба,
„ел.енергия, в сроковете и по начина, определени в тези ОУ”. Не се
противопоставя да се приемат приложените към исковата молба писмени
доказателства и да се допусне съдебно-икономическа експертиза.
В съдебно
заседание, особеният представител – адв. Н.П. от ВТАК, изразява становище, че
процесните задължения са изплатени от ответницата след образуване на настоящото
дело – на 13.06.2019г. Счита, че ответницата действително е дала повод за
завеждане на настоящото дело и поради тази причина би следвало да й се възложат
разноските.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от
приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна е издал за получател И.М.М., за клиентски № **********, за абонатен номер
**********, за обект, намиращ се в гр. Г.О., ул. ..., , както следва : фактура
№ **********/13.04.2018г. на стойност 153.60 лв., фактура №
**********/14.05.2018г. на стойност 69.25 лв., фактура №
**********/13.06.2018г. на стойност 52.22 лв. и фактура № **********/12.07.2018г.
на стойност 12.49 лв., четирите с основание – потребена и отчетена ел.енергия,
както и фактура ТП № **********/11.06.2018г., на стойност 19,00 лв., за
предоставена услуга „възстановяване на захранването (електромер), всичко на
обща стойност 306.56 лв.
Съдът е приел
за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр. дело №
2097/2018г. по описа на ГОРС, приложено по делото, в хода на което в полза на
заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2506/19.10.2018г. против длъжника
И.М.М., за следните суми: сумата 306,56 лв., представляваща главница за
незаплатена ел.енергия за периода 13.04.2018г. – 12.07.2018г., за обект с
абонатен № ********** и клиентски № **********, по фактури както следва :
фактура № **********/13.04.2018г., с падеж на 02.05.2018г., на обща стойност
160.22 лв., фактура № **********/14.05.2018г., с падеж на 01.06.2018г., на
стойност 71.66 лв., фактура № **********/13.06.2018г., с падеж на 02.07.2018г.,
на обща стойност 53.58 лв., фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на
01.08.2019г., на обща стойност 12.71 лв., и фактура ТП №
**********/11.06.2018г., с падеж на 11.06.2018г., на стойност 19 лв.; сумата 10,61 лв., представляваща мораторна
лихва за забавено плащане, считано от падежа на всяка една от фактурите до
04.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, и разноски в размер сумата
55,00 лв., от които 25,00 лв. -
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 30,00 лв., на основание
чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.13,т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Видно
от данните по ч. гр. дело № 2097/2018г. по описа на ГОРС, горепосочената
заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
присъдените със заповедта вземания.
В
настоящото производство е прието заключението на съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована, кореспондираща на
приетите писмени доказателства и неоспорена от страните по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените
искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които
е издадена Заповед № 2506/19.10.2018г. по ч. гр. дело № 2097/2018г. по описа на
ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по
същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема
за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника И.М. е налице
облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на
ел. енергия, като ответницата е
потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.42 от Закона за енергетиката. Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и от заключението на приетата и неоспорена от ответната страна
СИЕ, в случая се обосновава извод, че по силата на сключения между тях договор
ищецът е предоставил на ответницата, за клиентски № **********, и потребителят
И.М. е получила от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и е ползвала ел. енергия
в обект на потребление с абонатен № **********, за обект на потребление,
находящ се на адрес : гр. Г.О., ул. ***, , през период на потребление от
28.02.2018г. до 28.06.2018г., при редовно извършен отчет с електромер №
1119010707240005, на обща стойност 287.56 лв., за което са издадени следните
документи : фактура № **********/13.04.2018г. на стойност 153.60 лв., фактура №
**********/14.05.2018г. на стойност 69.25 лв., фактура №
**********/13.06.2018г. на стойност 52.22 лв. и фактура №
**********/12.07.2018г. на стойност 12.49 лв., както и от ответницата е
потребена услугата „възстановяване на захранването (електромер)”, за което е
издадена фактура ТП № **********/11.06.2018г., на стойност 19 лв., т.е. всичко
на обща стойност 306.56 лв. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за
ответницата е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото
дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално
доставената й от ищеца и ползвана от нея ел. енергия в обект на потребление в
гр. Г.О., ул*** , за период на потребление от 28.02.2018г. до 28.06.2018г.,
както и такса за „възстановяване на захранването (електромер)”, всичко на
стойност 306.56 лв., при условията и по начина, визирани в договора.
Основанието за
заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи
заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по
надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер,
за същия обект на потребление, какъвто се явява и процесният случай.
На следващо
място, от приетата и неоспорена от страните СИЕ, кореспондираща на приетите
писмени доказателства, цитирани по-горе, се установява по безспорен начин, че
към 19.10.2018г. (датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК), както и
към 05.02.2019г. (датата на подаване на исковата молба), за клиентски №
********** и абонатен № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект на потребление, находящ се на адрес : гр. Г.О., ул. …. , са налични
задължения по неплатени фактури, издадени за периода от 28.02.2018г. до
26.06.2018г., на обща стойност 306.56 лв., както и неплатено задължение за
мораторна лихва, начислена за периода от датата на падежа на всяко едно парично
задължение по процесните фактури до 04.10.2018г., на обща стойност 10.61 лв.
Наред с това, обаче, въз основа на
заключението на приетата СИЕ се установяват и фактите, че към датата на
изготвяне на експертизата от вещото лице – 30.09.2019г., ответницата е
изпълнила задължението си за заплащане на ищеца на начислените й суми за
консумирана електрическа енергия и за предоставена услуга по възстановяване на
захранването /електромер/, по процесните 5 бр. фактури, на обща стойност 306.56
лв., както и е изпълнила задължението си да заплати начислената от ищеца
мораторна лихва общо в размер на 10.61 лв. Поради това, съдът счита, че в
случая не може да се приеме за установено съществуването на парично вземане на
ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна от ответницата И.М. за сумата от
306.56 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността на
потребената от ответницата ел.енергия и стойността на предоставената й услуга
по възстановяване на захранването /електромер/, по процесните 5 бр. фактури,
както и на парично вземане за мораторна лихва общо в размер на 10.61 лв., тъй
като до приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство
тези парични задължения са изцяло погасени чрез извършени на 13.06.2019г.
плащания от абоната. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива, заедно с
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход
на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г.
по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за
доплатена държавна такса /75 лв./, за депозит за възнаграждение на вещо лице по
СИЕ /150 лв./, за заплатено възнаграждение за особен представител на
ответницата по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение
/100 лв./, общо в размер на 625 лв. в исковото производство, както и за
присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса и за платено юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 55 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на ответницата, тъй като с поведението си /неизпълнение на падежа на
парични задължения/, същата е станала причина за депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. дело № 2097/2018г. по описа на ГОРС и за образуване на настоящото исково
съдебно производство, като ответницата не е признала предявените искове, нито е
предявил своевременно искания във връзка с извършените от нея плащания в хода
на съдебното производство.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си
представители П.С., Я.Д. Г.К., чрез процесуален представител : юрисконсулт
В.М., за приемане за установено по отношение на И.М.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна,
: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от законните си представители П.С.,
Я.Д. Г.К., СУМАТА от 306.56 лв. /триста
и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия и за услуга „възстановяване на захранването
/електромер/”, за период на потребление от 28.02.2018г. до 28.06.2018г., за
обект с абонатен № **********, намиращ се в гр. Г.О., ул. ,, , за клиентски №
**********, - вземания по фактура № **********/13.04.2018г., с падеж на
02.05.2018г., на стойност 160.22 лв., фактура № **********/14.05.2018г., с
падеж на 01.06.2018г., на стойност 71.66 лв., фактура №
**********/13.06.2018г., с падеж на 02.07.2018г., на стойност 53.58 лв.,
фактура № **********/12.07.2018г., с падеж на 01.08.2019г., на стойност 12.71
лв., и фактура ТП № **********/11.06.2018г., с падеж на 11.06.2018г., на
стойност 19 лв., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.
гр. дело № 2097/2018г. по описа на ГОРС в съда – 19.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и СУМАТА от 10.61 лв. /десет лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода,
считано датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 04.10.2018г., за
които е издадена Заповед № 2506/19.10.2018г. по ч. гр. дело № 2097/2018г. по
описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.М.М.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от П. Стоянов С., Я.М. Д. и Г.К., СУМА в размер на 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна
такса /75 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./, за възнаграждение на
особен представител на ответницата по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./ и за
юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 55 лв.
/петдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното
производство по ч. гр. дело № 1131/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за
платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /30 лв./.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му,
пред Великотърновски окръжен съд.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……...........................