РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Смолян, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20255440100040 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. В. против „***“ ЕООД, в
която се твърди от ищеца,че на 01.12.2021 година между страните е сключен Договор №
1093444 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът му
предоставил заем при следните условия: 1. Размер на заема Отпуснатият заем е в размер на
800,00 лева. , Срок на заема - 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема,
съобразно чл. 3.2. от Общите условия., Падежната дата на Заема: 31.12.2021г. Заемателят се
задължава да върне Заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. 3. Обща
сума, която следва да бъде върната от Заемателя на падежната дата - 827,04 лева,
представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия заем, посочен в т. 1 по-горе,
в размер на 800,00 лева; б) Лихва, опредЕ. съгласно разпоредбите на Общите условия, в
размер на 27,04 лева; в) Лихвен процент 3,38%; , Годишен процент на разходите по заема
Годишният процент на разходите по заема е в размер на 49.85 ,. Обезпечение -
Поръчителство предоставено от *** в полза на Дружеството. Договорът за поръчителство се
сключва не по-късно от края на Работния ден, в който е сключен Заемът. С одобряването от
Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от Заемателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на Заема.
Твърди се от ищеца, че едновременно с подписването на договора за потребителски
кредит, между него, като клиент и ***, като гарант е сключен и Договор за гаранция
/поръчителство/, по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да
обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан по-
долу "Договора"). По този договор ищецът дължи такса за предоставяне на
гаранция(поръчителство), платима на месечни вноски, в размерите, условията и на
падежите, уговорени с договора за кредит.
Твърди се от ищеца, че Договор № 1093444 от 01.12.2021г. за предоставяне на
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски
1
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване
е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая потребителят е поел задължение за
заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него
паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва,
водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е
поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на
договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната
от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът
се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на
договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат
да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на
действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на
техните потребности и на финансовите им възможности да го обслужват. С оглед засилената
защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на
търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът
предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на
ГПР правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22
ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихви и други разходи.
Съгласно императивните изисквания на горепосочените норми кредиторът е
следвало да включи в уговорения ГПР, таксата за осигуряване на поръчителство от *** в
полза на кредитодателя, а това не е сторено Записването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за
защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Уговорената такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на
кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита иди в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било
обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредитополучателя, за което
тя дължи такса в общ размер на предоставения кредит лв., а гарантът се е задължил спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит -
обстоятелство, което е било известно на „***" ЕООД. Според императивната разпоредба на
чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти
2
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент -
0.1%, плюс 10%/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50% от взетата сума Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 са нищожни -
чл.19,ал.5 ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил таксата за осигуряване на гаранция/поръчителство в
записания в договор размер на ГПР от 49,11%. Освен това сключеният между ищеца и ***
договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави
- чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в
положение, при което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на
възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено
от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на
кредита, с юридическо лице - търговец, което по занятие сключва възмездни обезпечителни
сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки си правото на регрес
спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта възнаграждение, всъщност
представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Този договор е
лишен от правна основа, тъй като само привидно преследва легитимни цели. С него едната
страна поема само задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от
неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна последица е
нарастване в размера на общото задължение и разходите по кредита, без оглед изправността
на длъжника. Така в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение
№ 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че
добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая
и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. Нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена
нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая. Така създадената обща
конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на
потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява
разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се
заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят
с допълнителни и прекомерни плащания. При факта, че учредяването на обезпечението е
предвидено изначално като последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата
единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при това в немалък размер,
съпоставен с главницата по кредита. Така биват нарушени и принципите на
добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и Договорът за предоставяне на
гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го
прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на
добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД. Освен това, в
нарушение на чл. 11. ал.1 т.11 от Закона за потребителския кредит договорът за предоставяне
на потребителски кредит не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Посоченото нарушение при сключване на договора за кредит
представлява самостоятелно основание за неговата недействителност. Недействителността
по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби.
Правна последица от нея е, че се дължи размерът на предоставената в заем главница, т.е. тя
не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
3
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в
заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за
недобросъвестно генериране на търговска печалба, а не към ликвидиране на главното
задължение за връщане на главницата по кредита.
Твърди се от ищеца, че в изпълнение на Договор № 1093444 за предоставяне на
потребителски кредит от 01.12.2021г. чрез каса на „***" АД е заплатил на ответника сумата
от 1 164,00 лева на 19.02.2022г. с Разписка № 500015017043491. Поради недействителността
на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само на чистата стойност
на кредита, а именно - главницата от 800,00 лева, а разликата в размер на 364,00 лева се
явява платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя на
заемополучателя.
Моли съда да постанови решение, с които ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 364,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор №
1093444 за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Сочи, че оспорва твърдението на ищеца, че поръчителството от *** (***) е
задължително условие за сключване на кредитен договор. Кредитополучателят може да
избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „***“,
потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция
не е задължително. Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — ***, а не
„***“ ЕООД. *** е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в ***,
която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на
предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което *** не е страна. Ищецът сам е избрал *** (***)
като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси,
е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично
посочва, че за сключването на договора за кредит „***“ изисква поръчителство. Ищецът е
получил и документи от ***, включително Договор за гаранция След като е бил
информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на
това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.
Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите
суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително
за сумите, дължими на ***, ако избере нея за поръчител. Твърденията за нарушение на чл.
143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за
поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към ***, които ищецът е приел
доброволно. Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се
включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи
е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по
закон. „***“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е
упражнил това си право.
В съдебно заседание ищецът Н. Н. В., редовно призован, не се явява. Искът се
поддържа в писмено становище от пълномощника му адв.М.О..
Ответникът „***“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, направи следните фактически и правни
изводи:
Видно от Договор за предоставяне на финансови услуги/ заеми/ от разстояние
№1093444/01.12.2021г. ., сключен между „***“ ЕООД, като Кредитор и Н. Н. В., като
4
Кредитополучател, ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 800,00
лева, която е следвало да върне в срок от 1 месечна погасителни внноска с падеж
31.12.2021г. , ведно с лихва по заема 27,04%лв. ГПР е уговорен в размер на 49,85%.
В чл.5 от договора е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от *** в полза на кредитора.
Представен е идоговор за гаранция /поръчителство/ , сключен на 01.12.2022г. между
*** и Н. Н. В., по силата на който гарантът предоставя гаранция , като се задължава да
обезпечи изпълнение на задълженияга , произтичащи от договора за заем, като в т.1.6 е
уговорена такса за предоставяне на гаранция в размер на 236,96лв., дължима от клиент за
предоставената гаранция.
Съдът счита предявеният главен иск за основателен, поради следното:
Така сключеният между страните договор за потребителски
кредит№1093444/01.12.2021г. притежава необходимите и съществени елементи на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е
предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата
недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в
чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му.
Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно
тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23
ЗПК.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на
посредниците за сключването на договора /, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора зауслуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Дефиницията по § 1, т. 1
не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия
разход по кредита. Те са формулирани общо като "всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати".
В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя.
В процесния договор като обща сума, която следва да бъде върната е посочена
сумата 827,04 лева, представляваща сбор от отпуснат заем – 800,00 лева и лихва – 27,04
лева, при лихвен процент 3,38%%. Видно е, че в общата сума не е включено
допълнителното плащане по договора за поръчителство по т.5 от договора за заем, в размер
на 236,96 лева, което е общ разход по кредита и би следвало да участва при формиране
5
общия размер на задължението. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че договора за поръчителство с *** не е задължително условие за получаване
на кредита, доколкото ищецът е могъл да посочи и избрано от него лице за поръчител.
Видно от съдържанието на ОУ , обезпечаването чрез поръчителство е било задължително
условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства,
като изборът на ищеца в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде
посочения от кредитодателя такъв или избрано от него лице. Фактът, че ищецът е избрал
поръчител да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и
договорът за кредит е сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя
извода, че договорът за поръчителство е задължително условие за получаването на кредита,
а определеното по него възнаграждение задължителен за потребителя разход. Ето защо,
същото е следвало да бъде включено при определяне размера на общата сума по кредита,
съответно - на ГПР като разход по договора за допълнителна услуга, която е пряко свързана
и е задължително условие за получаване на кредита.
На следващо място се установи, че в договора и в стандартния европейски формуляр
ГПР е посочен като абсолютна стойност в размер на 49.85 %, като липсва ясно разписана
методика за начина на изчисляването му и разходите по кредита, от които се формира. Не е
ясно и как точно е изчислена посочената в договора фиксирана лихва и как е включена при
пресмятането на ГПР, като по този начин посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния и потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Горното налага извод, че
при определяне на ГПР не са били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10. от ЗПК
както и, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост. Предвид горното, приема, че доколкото
посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определянето им, което е самостоятелно основание за недействителност на договора по
смисъла на чл.22 от ЗПК. Изложеното е основание да се приеме също, че при включване на
всички разходи по кредита, включая възнаграждението по договора за поръчителство, ГПР
би надхвърлил законоустановения максимален размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, което е
основание за недействителност на договора и поради заобикаляне на цитираната
императивна правна норма.
Основателно е и становището на ищеца за нищожност на клаузата по т.5 от договора
за заем. Освен, че противоречи на изискванията на чл.11 от ЗПК, същата е и неравноправна
и имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона. Безспорно се установи,
че с процесната клауза потребителят се натоварва с допълнителни разходи, които не са
предвидени в основния договор за кредит. Формално, възнаграждението по договора за
гаранция се дължи на друго лице - поръчител, различно от кредитодателя, но е пряко
свързано с договора за кредит, доколкото е условие за усвояването му, а неизпълнението на
договора за предоставяне на гаранция влече неизпълнение и на договора за кредит, и
съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва
да бъде включено при изчисляването на ГПР. В този смисъл, съобразно разпоредбата на
чл.145 от ЗЗП клаузата по т.5 от договора за заем е неравноправна, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя във връзка с
еквивалентността на насрещните престации, върху обема на които рефлектира свързания с
основния договор за потребителски кредит договор за гаранция. Дадените допълнителни
възнаграждения за гаранта/поръчител, които не са надлежно описани в договора, макар да са
реално включени в месечните вноски според СЕФ, водят до недобросъвестно оскъпяване на
кредита в ущърб на икономически по-слабата страна - потребителя, поставяйки го в
неравноправна и неизгодна позиция, поради което визираната клауза е недействителна.
В съответствие с изложеното, съдът приема, че процесният договор за предоставяне
6
на потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗЗД., поради което и
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая от заключението на
вещото лице по назначената СИЕ се установи, че ищецът е платил по договора сума в общ
размер на 1 164,00лв., с която са погасени-800,00лв.-главница,27,04лв.-договорна лихва,
100,00лв. – такси, съгл.тарифата и общите условия и 2236,96лв.-възнаграждение на гаранта
по договор за гаранция.Поради недействителността на договора за заем дължима по него е
само главницата в размер на 800,00лв., като надплатената сума в размер на 364,00 лв.
подлежи на връщане от ответника като получена без основание по недействителен договор
за кредит.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
водене на делото в общ размер на 230,00 лв., от които 50,00 лв. за ДТ и 180,00лв. за СИЕ.
Ищецът е представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва ответникът да бъде осъден
да заплати на поцесуалния представител на ищеца адв.М.О. адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00лв., определено от съда съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнаграждения на адвокатската работа.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“ №***, представлявано от *** и *** да заплати на Н. Н. В., ЕГН ********** с адрес
гр.Смолян, общ.Смолян, ул.“*** сумата от 364,00 лева, представляваща получена без
основание сума по недействителен Договор за предоставяне на потребителски
кредит№1093444/01.12.2021г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-
08.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“ №***, представлявано от *** и *** да заплати на Н. Н. В., ЕГН ********** с адрес
гр.Смолян, общ.Смолян, ул.“*** разноски по водене на делото в размер на 230,00лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“ №***, представлявано от *** и *** на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв. М. М.
О. от АК-Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7