Мотиви на присъда №216/19.09.2017 г. по НОХД №967/2017г. по описа на
Окръжен съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Бургас, с който срещу подсъдимия Б.М.А., ЕГН ********** e повдигнато
обвинение за това, че през периода 24 - 25.07.2017г., в к.к. Слънчев бряг,
община Несебър, област Бургас, в условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност от 883 (осемстотин
осемдесет и три) лева от владението на Р.Д.М. и Ф.Л.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, а именно:
1. На 24.07.2017 г., около 08.30
ч., в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, на дървена пътека,
отвеждаща към плажа на хотел „Кайо Бийч“, отнел чужди движими вещи - 1 бр.
златен синджир, 5 грама, 14 карата с дължина 60 см., плетка „Бисмарк“ на
стойност 275.00 (двеста седемдесет и пет) лева, ведно със златна висулка към
него, във формата на православен кръст, 2 грама, 14 карата, на стойност 110.00
(сто и десет) лева, всички вещи на обща стойност 385.00 (триста осемдесет и
пет) лева, от владението на собственика Р.Д.М. /R. M./, родена на *** г. в с. П., К.к., Р. Ф., *** гражданка, с паспорт № ****, изд. на *****, с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нахвърляне, блъскане и
събаряне на земята и издърпване от врата на пострадалата, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив;
2. На 25.07.2017 г,, около 13:00
ч., в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, на плажната ивица, в
близост до хотел „Зефир“, отнел чужди движими вещи - златен синджир, 6.60
грама, 14 карата с дължина 48 см. на стойност 363.00 лева, и висулка с овална
форма със син камък в средната част на стойност 135.00 лева, всички вещи на
обща стойност - 498.00 (четиристотин деветдесет и осем) лева, от владението на
собственика Ф.Л.К. /K. F. L./, родена на *** г. в гр. Б., *** гражданка, паспорт №****, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, изразяваща се в хващане на пострадалата за врата и
косата, издърпване и късане на синджира, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 19.09.2017г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
спрямо подсъдимия, като наказанието му да се определи в
размер около седем години и половина лишаване от свобода, като същото на
основание чл. 58а,
ал. 1 от НК да се намали с една трета, до размер на пет години
лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим,
с приспадне на времето на предварителното задържане, считано от 25.07.2017 г.
Служебният защитник на подсъдимия
Б.А., в лицето на адв. Едуард Сариев от АК – гр. Бургас, по време на съдебните
прения, застъпва становище за наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и предлага наказанието на подзащитния му да бъде
определено при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер около две години
лишаване от свобода. Алтернативно се предлага
наказанието да бъде определено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК към минимума,
предвиден за престъплението, предмет на обвинението, като същото се намали с
една трета.
Подсъдимият Б.М.А. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, моли за минимална
присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.М.А. е роден на ***г***.
Същият е с регистриран настоящ адрес ***. Понастоящем е в Затвора – Бургас, въз
основа на мярка за неотклонение задържане под стража, взета спрямо него в хода
на досъдебното производство по настоящото дело. Той е ***, *** гражданин, **** образование, ***, ****, и е с ЕГН **********.
От приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия А. е видно, че същият е многократно осъждан – общо единадесет пъти, като е изтърпявал ефективни наказания лишаване от
свобода. Веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За времето от 01.11.2013 г. до 20.09.2015 г.
подсъдимият е изтърпял в Затвора – Бургас наказание лишаване от свобода за срок
от две години, наложено му като общо най – тежко наказание по НОХД № 993/2012 г. и по НОХД №
944/2012 г., двете по описа на РС – Несебър. За времето от 20.09.2015 г. до
26.08.2016 г. подсъдимият е изтърпял в Затвора – Бургас
наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца, наложено
му като общо най – тежко увеличено наказание по НОХД № 30040/2013 г. на РС - Монтана,
НОХД № 187/2013 г. на РС - Поморие, НОХД № 2767/2013 г. на РС - Бургас, НОХД №
1261/2013 г. на РС - Ямбол, НОХД № 470/2013 г. на РС - Айтос, НОХД № 368/2013 г.
на РС – Несебър, НОХД № 4405/2014 г. на РС - Бургас и НОХД № 6480/2016 г. на РС
– Бургас.
На 26.08.2016 г., след
изтърпяването на горепосочените наказания лишаване от свобода, подс. А. бил
освободен от Затвора – Бургас и се установил в дома си в гр. Поморие.
На 24.07.2017 г., сутринта, подс.
А. отишъл в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, обл. Бургас с намерение да извърши
кражба или грабеж на вещ, която да продаде, за да се сдобие с парични средства.
Към 08,30 ч. подсъдимият се намирал близо до плажната ивица. Същият забелязал
по дървената пътека, отвеждаща към плажа „Кайо Бийч“, да върви самотна жена,
носеща чанта в дясната си ръка и решил да я ограби. Жената била Р.Д.М. /R. M./, родена на ***г. в с. П., К. край, Р. Ф., **** гражданка, с паспорт № ****, изд. на **** г. Същата била на почивка в България и отивала на плаж. Подсъдимият
А. се насочил по пътеката срещу нея, за да я пресрещне. Когато достигнал до нея
хванал чантата й и я дръпнал, но св. М. я държала здраво. Тогава подсъдимият я
блъснал по раменете и я съборил по гръб на земята. Нахвърлил се върху нея и по този
начин сломил съпротивата. Свидетелката М. викала за помощ, но наоколо нямало
хора, които да й помогнат. Подсъдимият дръпнал със сила от врата й носеното
бижу - златен синджир от 5 грама, 14 карата, с дължина 60 см., плетка
„Бисмарк“, ведно със златна висулка към него, във формата на православен кръст
от 2 грама, 14 карата. От силата, с която издърпал синджира, същият се скъсал. Подсъдимият
А. го взел, заедно с висулката, и избягал. По-късно същият ден се прибрал в
дома си в гр. Поморие с отнетите вещи. Свидетелката М. съобщила в полицията за
извършения й грабеж.
На 25.07.2017 г., сутринта, в гр.
Поморие се срещнали подс. А. и св. Х.К. - негов приятел. Двамата решили да отидат до к.к.
Слънчев бряг, общ. Несебър, обл. Бургас, за да търсят прехрана. Същите се
качили на автобус от гр. Поморие до к.к. Слънчев бряг, където пристигнали към
обяд. След това се отправили към плажната ивица, в района на хотел „Зефир“.
Плажът бил ограден с метална ограда, през която подс. А. преминал, а св. Х. К. останал да го чака извън
плажната ивица. Подсъдимият А. се оглеждал за самотна жена, която да ограби.
Към 13,00 ч. забелязал св. Ф.Л.К. /K. F. L./, родена на *** г. в гр. Б., **** гражданка, паспорт №****. Същата била на почивка в България и се връщала от плаж,
вървейки по дървена пътека, в посока хотел „Зефир“. Подсъдимият А. я приближил
из отзад и я хванал за врата и косата. Свидетелката К. се обърнала с лице към
нападателя. Същата се изплашила и не успяла да реагира на нападението.
Използвайки това, подсъдимият дръпнал със сила от врата й носеното бижу -
златен синджир от 6.60 грама, 14 карата с дължина 48 см., ведно с висулка с
овална форма със син камък в средната част. От силата, с която издърпал
синджира, същият се скъсал. Подсъдимият А. го взел, заедно с висулката, и
избягал. Същият отишъл при св. Х. К. и му казал да бягат. Когато се отдалечили от плажа му показал отнетия от
св. К. златен синджир и му признал, че я е ударил и го е издърпал от врата й.
Свидетелката К. съобщила в полицията за извършения й грабеж.
На 25.07.2017 г. извършителят на
описания грабеж - подс. А. бил разкрит. Същият предал доброволно с протокол
отнетият от св. К. златен синджир, ведно с висулка /л. 77 от ДП/. Вещите били
върнати на собственика им с разписка от 27.07.2017 г. /л. 134 от ДП/.
На 25.07.2017 г. подс. А. предал
доброволно с протокол и отнетият от св. М. златен синджир /л. 39 от ДП/. Вещта
била върната на собственика й с разписка от 27.07.2017 г. /л. 133 от ДП/. Златната
висулка във форма на православен кръст не била установена и не е възстановена
на собственика й.
При проведено на 25.07.2017 г.
разпознаване св. М. разпознала подс. А. като извършител на осъществения спрямо
нея грабеж /л. 23 от ДП/.
При проведено на 25.07.2017 г.
разпознаване св. К. разпознала подс. А. като извършител на осъществения спрямо
нея грабеж /л. 73 от ДП/.
От заключението на извършената по
делото оценъчна експертиза /л. 38 от ДП/, се установява, че стойността на
процесните вещи, собственост на пострадалата Р.Д.М., е както следва: 1 бр.
златен синджир, 5 грама, 14 карата с дължина 60 см., плетка „Бисмарк“ на
стойност 275 /двеста седемдесет и пет/ лева, ведно със златна висулка към него,
във формата на православен кръст, 2 грама, 14 карата, на стойност 110 /сто и
десет/ лева, всички вещи на обща стойност 385 лева. От същото експертно
заключение се установява, че стойността на процесните вещи, собственост на пострадалата
Ф.Л.К., е както следва: златен синджир, 6.60 грама, 14 карата с дължина 48 см.
на стойност 363 лв. и висулка с овална форма със син камък в средната част на
стойност 135 лв., всички вещи на обща стойност 498 лв. Общата стойност на отнетите
вещи, собственост на двете пострадали Р.Д.М. и Ф.Л.К. е 883 лв.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Р.Д.М.,
Ф.Л.К. и Х. Е. К.; в писмените доказателствени
средства – протоколи за разпознаване на лица и протоколи за оглед на веществени
доказателства; в писмените доказателства – протоколи за доброволно предаване, разписки
и справка за съдимост на подсъдимия; във веществените доказателствени средства
– фотоснимки, направени при извършените по делото огледи на веществени
доказателства; както и в експертното заключение по извършената по делото
оценъчна експертиза. Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимия. Приобщената в хода на проведеното разследване
доказателствена съвкупност установява по несъмнен начин упражняване на сила от
подсъдимия А. за отнемане на притежаваните от пострадалите движими вещи.
Пострадалите Р.М. и Ф.К. пресъздават
с подробности конкретиката, сочеща на времето, мястото, механизма на
неправомерните действия и предмета на посегателство, като всяка една от тях е
категорична за осъществената спрямо нея от извършителя на инкриминирания
престъпен акт – подс. А., сила за отнемане на вещите. Съдът оценява като
житейски правдиви и убедителни разказите на жертвите на инкриминираните
престъпни прояви, поради което и изцяло им дава вяра като достоверни. Очертаните
от пострадалите Р.М. и Ф.К. фактически положения в депозираните от тях
свидетелски показания, изцяло кореспондират на останалите доказателствени
източници по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият Б.М.А., ЕГН ********** е
осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.
198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй
като в периода 24.07.2017г. - 25.07.2017г., в к.к. Слънчев бряг, община
Несебър, област Бургас, в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност от 883 (осемстотин осемдесет
и три) лева от владението на Р.Д.М. и Ф.Л.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила, а именно:
1. На 24.07.2017 г., около 08.30
ч., в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, на дървена пътека,
отвеждаща към плажа на хотел „Кайо Бийч“, отнел чужди движими вещи - 1 бр.
златен синджир, 5 грама, 14 карата с дължина 60 см., плетка „Бисмарк“ на
стойност 275.00 (двеста седемдесет и пет) лева, ведно със златна висулка към
него, във формата на православен кръст, 2 грама, 14 карата, на стойност 110.00
(сто и десет) лева, всички вещи на обща стойност 385.00 (триста осемдесет и
пет) лева, от владението на собственика Р.Д.М. /R. M./, родена на *** г. в с. П., К. край, Р. Ф., **** гражданка, с паспорт № ****, изд. на ****, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, изразяваща се в нахвърляне, блъскане и събаряне на
земята и издърпване от врата на пострадалата, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив;
2. На 25.07.2017 г,, около 13:00
ч., в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, област Бургас, на плажната ивица, в
близост до хотел „Зефир“, отнел чужди движими вещи - златен синджир, 6.60
грама, 14 карата с дължина 48 см. на стойност 363.00 лева, и висулка с овална
форма със син камък в средната част на стойност 135.00 лева, всички вещи на
обща стойност - 498.00 (четиристотин деветдесет и осем) лева, от владението на
собственика Ф.Л.К. /K. F. L./, родена на *** г. в гр. Б., **** гражданка, паспорт №*****, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, изразяваща се в хващане на пострадалата за врата и
косата, издърпване и късане на синджира, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Грабежът е сложно престъпление,
включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ/, всяка от
които сама по себе си осъществяваща състав на престъпно деяние, като дадени в
определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена
опасност. При визираното умишлено съставно престъпление съотнасянето и
зависимостта между отделните посегателства се изразява в това, че принудата е
средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което тя предхожда
или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен при грабежоподобната
кражба по чл. 198, ал. 3 от НК, при която употребените сила и заплашване са
насочени към запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната съответно
на 24.07.2017 г. и на 25.07.2017 г., от подсъдимото лице спрямо пострадалите М.
и К., принуда за отнемане на намиращите се у тях движими вещи, и последващите
действия по прекъсване на владението на собственика и установяване на своя
фактическа власт върху чуждия предмет, консумират обективните и субективни
дадености на състава на престъплението грабеж.
От обективна страна са налице две
деяния, извършени от подсъдимия А., конкретизирани по време, място, начин и
обстоятелства, при които са извършени, осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление - грабеж, извършени са през непродължителен период от време и
при една и съща обстановка. Предвид на това престъпната деятелност на подсъдимия
се квалифицира като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК.
На следващо място от обективна страна осъществения от подсъдимия А. грабеж следва да
се квалифицира като извършен при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. Наличието на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
б. „а” и б. „б” от НК се обосновава с наложените по реда на чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК, с определение № 2137/21.12.2016 г. по ЧНД № 6846/2016 г. по
описа на РС - Бургас, влязло в сила от 06.01.2017 г., общо ефективно наказание
по НОХД № 993/2012 г. и по НОХД № 944/2012 г., двете по описа на РС – Несебър,
в размер на най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от две
години (изтърпяно за времето от 01.11.2013 г. до
20.09.2015 г., видно от писмо изх. № 452/17 от 08.09.2017 г. на началника на Затвора –
Бургас), както и общо ефективно наказание по НОХД № 30040/2013 г. на РС -
Монтана, НОХД № 187/2013 г. на РС - Поморие, НОХД № 2767/2013 г. на РС -
Бургас, НОХД № 1261/2013 г. на РС - Ямбол, НОХД № 470/2013 г. на РС - Айтос,
НОХД № 368/2013 г. на РС – Несебър, НОХД № 4405/2014 г. на РС - Бургас и НОХД №
6480/2016 г. на РС – Бургас, в размер на най – тежкото от тях, а именно
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, увеличено на
основание чл. 24 от НК с три месеца до общ размер от една
година и девет месеца лишаване от свобода (изтърпяно за времето от 20.09.2015 г. до
26.08.2016 г., видно от писмо изх. № 452/17 от 08.09.2017 г. на началника на
Затвора – Бургас). Посочените две групирани наказания – две години лишаване от
свобода и една година и девет месеца лишаване от свобода са били изтърпени от
подс. А. в срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия А. при пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че чрез употребата на сила срещу личността на
пострадалите Р.М. и Ф.К. ще сломи съпротивата им и ще отнеме от владението им
златни бижута, тяхна собственост, с намерение противозаконно да ги присвои.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета.
Настоящият състав отчита като
смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, тежкото му икономическо
и социално положение, както и сравнително невисоката стойност на предмета на
престъплението.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът оценява манифестираната дързост при
осъществяване на престъплението по отношение собствеността на две жени (едната
от които на 70 г.).
Предходните
осъждания на подсъдимия А. формират две групи съвкупности, всяка от които се
приема като едно осъждане, макар и резултат на постановени няколко присъди,
като същите обосновават правната квалификация на настоящето престъпление като „опасен рецидив“, поради което не следва да
бъдат оценявани като отегчаващо отговорността обстоятелство, съгласно разпоредбата
на чл. 56 от НК.
В рамките на изложените
съображения възстановяването в хода на наказателното разследване на част от
вещите, предмет на престъплението, и процесуалното поведение на подсъдимия,
обективирано в дадено съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК, не обуславя наличие на многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, или на такива от изключителен характер, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
Затова настоящият
съдебен състав намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК, малко над предвидения в закона минимум от пет години
лишаване от свобода, а именно - за срок от шест години.
С оглед разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК,
така определеното наказание лишаване от свобода за срок от шест години следва
да се намали с една трета (в случая с две години), при което окончателния
размер на наказанието се определя на лишаване от свобода за срок от четири
години.
Съдът счете, че не следва да
налага на подсъдимия А. наказание конфискация,
тъй като приема, че по делото липсват данни за притежавани от дееца
имущества, които могат да бъдат конфискувани.
Съдът прие, че на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия Б.М.А. наказание лишаване от свобода за срок от четири години следва
да се изтърпи при първоначален строг режим. Възможността, предвидена в
чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС съдът да определи първоначален общ режим и в случаите по
ал. 1, т. 2, настоящият съдебен състав оцени като неприложима за разглеждания
случай. Това е така, защото относимите към личността на дееца данни за
обремененото с криминални прояви съдебно минало, сочат на изградени у подс. А. трайни
антисоциални навици и демонстрирана престъпна упоритост, налагащи извод за
висока степен на обществена опасност на дееца.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Б.М.А. наказание
лишаване от свобода за срок от четири години,
времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 25.07.2017г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
виновността на подсъдимия, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас, сума в размер на 57.96
лева, представляваща направени по делото разноски.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: