Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 16.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БИЛЯНА МИТКОВА,
като разгледа гр. д. № 2248/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
предявена от М.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** против “Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов.
Ищецът твърди, че по ЧГД №
6455/2009 г. по описа на РС - Перник, на 08.03.2010 г. е издаден и изпълнителен
лист, с който той е осъден да заплати на ответника сумата от 2273.48 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.09.2006
г. – 30.04.2009 г., ведно с лихва за забава в размер на 673.27 лв., считано за
периода 30.10.2006 г. – 19.11.2009 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 25.11.2009 г. и разноски в размер на 158.40 лв.
Твърди, че по така издадения
изпълнителен лист, било образувано изп. д. № 1116/2010 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев. Твърди, че вземанията, предмет на изпълнителното дело са
погасени по давност, а изпълнителното производство прекратено по силата на
закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
2273.48 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.09.2006 г. – 30.04.2009 г., ведно с лихва за забава в размер на 673.27
лв., считано за периода 30.10.2006 г. – 19.11.2009 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 25.11.2009 г. и разноски в размер на 158.40 лв.,
за които вземания на 08.03.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
6455/2009 г. по описа на ПРС и е образувано изп. д. № 1116/2010 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ПОС, поради погасяването им по давност.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил иска. Посочил е, че вземането, за
което е издаден не е погасено по давност, тъй като давността многократно е
прекъсвана поради извършване на изпълнителни действие по ИД № 1116/2010 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. В. поддържа иска. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова поддържа отговора.
Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетото като
доказателство ИД № 1116/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на
действие ПРС. От него е видно, че за процесното вземане в полза на ответника
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 08.03.2010 г. въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6455/2009
г. по описа на ПРС.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаването на иска по чл.
439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаването на
изпълнителният лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него,
са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи
факти.
Видно от приетото като
доказателство изп. д. № 1116/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на
действие ПОС, същото е образувано въз основа на издаден на 08.03.2010 г. по ЧТД
№ 6455/2009 г. по описа на ПРС изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 2273.48 лв., представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия в периода 01.09.2006 г. – 30.04.2009 г., ведно с
лихва за забава върху нея в размер на 673.27 лв. за периода 30.10.2006 г. – 19.112009
г. и разноски в размер на 158.40 лв.
От извършените отразявания
върху изпълнителния лист и приложените по изпълнителното дело вносни бележки се
установява, че ищцата е внесла по сметка на ЧСИ и за погасяване на вземането са
изплатени на ответника общо 1945.77 лв. Съгласно правилата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с посочената сума са погасени дължимите на ответника разноски в размер на 158.40
лв., дължимата лихва за забава в размер на 673.27 лв. и част от присъдената
главница – 1114.10 лв. Следователно процесното вземане е погасено до посочените
суми чрез плащане. Към момента на завеждане на исковата молба такова вземане не
съществува, поради което искането на ищеца за признаване на недължимостта му,
поради погасяване по давност е неоснователно. Предвид изложеното, в тази част
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
След извършване на посочените
по-горе плащания от ищцата, е останала дължима сумата от 1158.90 лв. - главница.
По делото многократно са извършвани изпълнителни действия, които, на основание
чл. 116, б. В от ЗЗД, са прекъсвали давностния срок. Последното прекъсване на
давността е настъпило с подаване от ответника на молба с вх. № 1399/05.02.2014
г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. След тази
дата - 05.02.2014 г., изпълнителни
действия не са извършвани. Изпълнителното дело е прекратено по силата на закона
– чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 06.03.2016 г.
Изпълнителният лист, в който е
обективирано процесното вземане, е издаден в произвоство по чл. 410 от ГПК, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
няма характер на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, затова
предвиденият в последната давностен срок е неприложим за погасяване на
обективираното в изпълнителният лист от 08.03.2010 г. вземане. Последното е
периодично такова, тъй като е за заплащане на парични суми, с единен
правопораждащ факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през
предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. /в
този смисъл ТР от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. по описа на ВКС/. Затова
за погасяването му по давност е приложим тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът
приема, че считано от датата на последно извършеното изпълнително действие – 05.02.2014
г. е започнал да тече нов давностен срок, който не е спиран и прекъсван. Същият
е изтекъл на 05.02.2014 г. Затова към момента на приключване на съдебното
дирене по настоящото дело сумата от 1158.90 лв., представляваща главница е
погасена по давност. Искът в тази му част е основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 246.43 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 183 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД, че М.Р.В., ЕГН **********,
с адрес: *** не дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Любомир Вангелов Спасов, поради погасяването и по давност,
сумата от 1158.90 лв. /хиляда сто петдесет и осем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща част от стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.09.2006
г. – 30.04.2009 г., за които е издаден изпълнителен лист на 08.03.2010 г. по ЧГД
№ 6455/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 1116/2010
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС - Перник, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер, както следва: за сумата
от 1114.20 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.09.2006
г. – 30.04.2009 г., 673.27 лв. – обезщетение за забава за периода 30.10.2006 г.
– 19.11.2009 г. и 158.40 лв. – разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов да заплати на М.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 246.43
лв. /двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
направени разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК М.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано Любомир Вангелов Спасов сумата от 183.00
лв. /сто осемдесет и три лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: