Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/18.11.2019г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 580/2019г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по
жалба на Т.Й.М. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0851-000406/24.08.2019г., издадена от началника на сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ХХХХХХХХХХ
и 2 броя рег. табели с № ХХХХХХ Излагат се доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради допуснати съществени процесуални
нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че заповедта е издадена въз основа на незаконосъобразен и
необоснован АУАН, при неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства
за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че редът за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на предназначени и регистрирани
за работа по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника
(ЗРКЗГТ) колесни трактори, каквото е и процесното МПС, собственост на
жалбоподателката, се определя от Наредба № 15/07.04.2008г. за реда за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗРКЗГТ, съгласно
чл.2, ал.1 от която водачите на колесни трактори трябва да притежават
свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и
свидетелство за правоуправление на МПС. Сочи се, че лицето, което е управлявало
колесния трактор, притежава предвидените в наредбата свидетелство за управление
на МПС от категория В, както и свидетелство за правоспособност за работа с техника,
категория Твк (за верижни и колесни трактори и агрегатираните към тях машини),
които са били валидни към датата на проверката на 24.08.2019г. и са били
представени на актосъставителя, който е отказал да ги приеме и не е позволил на
нарушителя да отбележи това като възражение в акта. Не се оспорва, че нормата
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП изисква за управление на колесни трактори водачът да
притежава свидетелство за правоуправление на МПС от категория Ткт, но се счита,
че наличието на два начина за придобиване на правоспособност за управление на
колесни трактори и прикачена към тях техника не би следвало да води до
конкуренция между тях, а ако е налице такава, то следва да намерят приложение
разпоредбите на ЗРКЗГТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, тъй като съотношението между този закон и ЗДвП е на специален към общ
закон. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.
Ответникът
– началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по
жалбата.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед № 19-0851-000406/24.08.2019г. началникът на сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Добрич е наложил на Т.Й.М. принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ХХХХХХХХХХ
и 2 броя рег. табели с № ХХХХХХ Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за
това, че на 24.08.2019г. като собственик на колесен трактор „Клас Арион 640“ с
рег.№ ХХХХХХХ допуска управлението му от М.Н.М.ЕГН **********, който не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателката на 26.08.2019г.,
видно от приложената към акта разписка.
От данните по административната преписка се установява, че на същата дата срещу
водача М.Н.М.с ЕГН ********** е съставен АУАН № 91163 за това, че на 24.08.2019г.,
в 15, 40 часа, на път Силистра – Средище – Хитово – Карапелит – Добрич – Батово
– Оброчище, на километър 62+5, на около 2,5 км след с.Карапелит, в посока
гр.Добрич, управлява колесен трактор Клас Арион 640 с ДКН ХХХХХХХ, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като едновременно със съставянето на акта са
иззети регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС, съгласно
което тракторът е регистриран на името на жалбоподателката Т.Й.М.. М.е отказал
да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
От приложените към жалбата доказателства се установява, че водачът М.Н.М.притежава
свидетелство
за управление на МПС от категория В, издадено от МВР –
Добрич на 31.05.2011г. и валидно до 31.05.2011г., както и
свидетелство за правоспособност за работа със земеделска,
горска и мелиоративна техника от категория
Твк (колесни и верижни и агрегатираните към тях работни машини),
издадено от МЗХГ на 23.12.2005г. и валидно до
08.03.2028г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на
чл.172, ал.1 от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № 357з-815/19.04.2017г.
на директора на ОД на МВР – Добрич, в необходимата писмена форма и при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта
е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за
налагане на ПАМ - чл.171, т.2а, б. “а” от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния
орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на
съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от административната преписка.
Заповедта е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в
закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство - за срок от 6 месеца до една година – т.2а, б.“а“ на чл.171 от ЗДвП (редакция, ДВ, бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.). Следователно
единствените правнорелевантни факти за налагането на процесната ПАМ са :
лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и това МПС да е
управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
В случая няма спор между страните по делото, че по
време на проверката водачът М.Н.М.е управлявал колесен трактор по път, отворен
за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В разпоредбата на чл.150а, ал.2 от ЗДвП е посочено, че за
определяне на правоспособността на водачите моторните превозни средства се
делят на категории, като съгласно т.16 от същия текст колесните трактори (Ткт)
са причислени към категория Т.
От данните по делото е видно, а и това не се оспорва от
жалбоподателката по делото, че М.не притежава свидетелство за управление от
категория Ткт, поради което правилно и законосъобразно административният орган
е приел, че е налице извършено административно нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, което е основание за приложение на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Не се споделя възражението в жалбата, че след като към
датата на проверката водачът е притежавал валидно свидетелство за управление на
МПС категория В и валидно свидетелство за правоспособност от категория Твк
съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 15/07.04.2008г., то с оглед на разпоредбите на
ЗГКЗГТ, който се явява специален спрямо ЗДвП, не е било необходимо да притежава
свидетелство за правоспособност от категория Ткт, за да управлява процесния
трактор по пътищата, отворени за обществено ползване.
Нито свидетелството за управление на МПС категория В,
нито свидетелството за правоспособност за работа от категория Твк могат да
заместят липсата на изискуемото по чл.150а, ал.2, т.16 от ЗДвП свидетелство за управление
на МПС от категория Ткт. Свидетелството за управление на МПС категория В
позволява на водача да управлява моторни
превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg,
проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, но не и колесни трактори (Ткт) от категория Т. Свидетелството за
правоспособност категория Твк също не е равнозначно на свидетелството за
правоспособност категория Ткт, защото едното е за работа с колесен трактор, а
другото е за неговото управление по пътищата, отворени за обществено ползване.
Изрично в разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредба №
15/07.04.2008г. е предвидено, че движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание
подзаконови нормативни актове.
В чл.2, ал.1 от наредбата е
регламентирано, че водачите на колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават
свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и
свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства (МПС). Какво следва да е
свидетелството за правоуправление на МПС дава отговор разпоредбата на чл.14 от
наредбата, съгласно която при движение на колесни трактори и друга самоходна
техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи валидно свидетелство
за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното
превозно средство. Следователно не
всяко свидетелство за управление на МПС е приложимо в тези хипотези, а само
това, което позволява управлението на конкретното МПС, което в случая е именно свидетелството
за управление на МПС от категория Ткт съгласно чл.150а, ал.2, т.16 от ЗДвП. Условията и реда за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС)
от тази категория се уреждат от Наредба № 37/02.08.2002г. на
МТС, която е издадена на основание чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП. За разлика от нея
правоспособността за работа с колесни трактори се определя от Наредба №
1/15.02.2019г. на МЗХГ (обн. ДВ, бр.19/05.03.2019г.), която е издадена на основание чл.13, ал.2 от
ЗРКЗГТ, според ал.1 от който с техника могат да работят само лица, притежаващи
съответната правоспособност.
От систематическото, езиковото и
логическото тълкуване на приложимата нормативна уредба следва изводът, че за да
може да управлява колесен трактор по път, отворен за обществено ползване,
водачът трябва да разполага не само със свидетелство за правоспособност за работа от
съответната категория по смисъла на чл.13,
ал.1 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 2, ал.1 от Наредба № 15/07.04.2008 г., но и със свидетелство за управление на
моторни превозни средства (МПС) в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за колизия между специален
и общ закон, защото единият закон урежда изискванията за работа със земеделска
техника, а другият - изискванията за управление на МПС, в т.ч. и колесни трактори,
по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани
дейности (правоспособности), които макар и да са свързани с едни и същи превозни средства, се отличават една
от друга по своя вид и обем и се подчиняват на различен правен режим на
придобиване и отнемане. Действително с Наредба № 15/07.04.2008г. са уредени
специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата,
отворени за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват
изискванията на ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на
основание чл.140, ал.6 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт по неговото
приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ, както неоснователно се твърди в
жалбата. ЗДвП позволява колесни трактори и друга самоходна техника,
регистрирани съгласно ЗГКЗГТ, да се движат по пътищата, отворени за обществено
ползване, само по изключение и именно тези изключения са уредени в Наредба №
15/07.04.2018г., която доразвива детайлно реда и условията, при които това е
допустимо, без да противоречи на закона. Следователно в случая не се касае за
два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за управление на
колесни трактори и прикачена към тях техника, а за две кумулативно изискуеми
условия по отношение на водачите на колесни трактори, липсата на което и да е от
тях ги прави неправоспособни да управляват колесни трактори по пътищата,
отворени за обществено ползване. Налице е паралелно действие на два специални
законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки
от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не
може да е основание за неспазването на другия. Ето защо,
непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория Ткт
от страна на водача е довело до единствения възможен и логичен извод за
налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Констатираното с акта нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП
е основание за издаване на процесната заповед при условията на обвързана
компетентност, поради което началникът на сектор „ПП“ не е имал право на
преценка дали да я издаде или не.
Следователно оспореният
административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически
и правно обосновано и съответства на законовите принципи. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена и непосредствената цел
на закона да се преустанови шофирането от лице без свидетелство за управление
на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както
и да се осигури
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни
нарушения от същия вид.
В разпоредбата на чл.171, т.2а, б. “а” от ЗДвП е предвиден срок на мярката, който е с
продължителност от 6 месеца до една година. В случая срокът на действие е
определен на 190 дни, което е съобразено със спецификите на конкретното
нарушение. Управлението на колесен
трактор по път, отворен за обществено ползване, от лице, което не притежава
необходимото свидетелство за това по смисъла на чл.150а, ал.2, т.16, във вр.
ал.1 от ЗДвП създава реална опасност за живота и здравето на участниците в
движението, поради което определеният при оперативна самостоятелност срок на
ПАМ, който при това е към законоустановения минимум, не противоречи на целта на
закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна като краен правен
резултат, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
Страните не са претендирали
разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.М. с ЕГН **********
*** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0851-000406/24.08.2019г., издадена от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателката
е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ХХХХХХХХХХ и 2 броя рег.
табели с № ХХХХХХ
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: