Решение по дело №265/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 133
Дата: 1 август 2023 г. (в сила от 1 август 2023 г.)
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20233300600265
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. ***, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233300600265 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. А. М. –
защитник на подсъдимия Е. М. Х. против присъда № 9/31.05.2023 г. по
Наказателно дело от общ характер № 20223310200216 по описа за 2022
година на Районен съд Исперих.
Постъпила е жалба (вх. №1898/06.06.2023 г. на РС Исперих) от адв. М. –
защитник на подсъдимия Е. М. Х.. Оплакването е, че присъдата е неправилна
и необоснована. Защитникът твърди, че са съставени актове за установяване
на адм.нарушение без законово основание и на базата на тях му е повдигнато
обвинение. Твърди, че актовете са съставени в частния му имот, при гариран
автомобил, който е технически неизправен и непригоден за движение.
Твърди, че не управлява МПС, тъй като не умее. Искането е за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
За изготвените мотиви е съобщено на жалбоподателя на 14.06.2023 г.
Не са постъпили допълнителни съображения.
В съдебно заседание адв. М. - защитник на подс. Е. М. Х. поддържа
жалбата. Твръди се наличие на порок при осъществяването на проверката от
страна на полицейските служители, тъй като подсъдимият не е бил спрян за
проверка, а такава била извършена в чертите на собствения му недвижим
имот. Не спори, че действително е налице несъответствие относно
1
регистрационните табели, поставени на проверявания автомобил. Излага
доводи, че липсват данни за лицето, което физически е поставило процесните
регистрационни табели на проверявания автомобил. Оспорва се авторството
както по отношение на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, така и на това
по чл. 345, ал. 1 от НК, тъй като не са налице доказателства подсъдимият да е
управлявал процесния автомобил. Изтъква, че неправомерно е извършена
проверката в частния имот на подсъдимия, което изключва извършването на
престъпленията, за които е обвинен. В обощение се моли за отмяна на
обжалваната присъда, като се постанови съдебен акт, с който подсъдимият да
бъде оправдан.
Препис от жалбата е връчен на РП *** на 08.06.2023 г. В срока по чл. 322
НПК не са постъпили възражения.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище за правилност и
законосъобразност на обжалванта присъда, а депозираната въззивна жалба за
неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е постановил своя
съдебен акт при обстоен и правилен анализ на доказателствения материал,
като е положил необходимите усилия за установяване на обективната истина.
Проверяваната присъда не страда от пороци, които да водят до нейната
отмяна. Счита, че съдът правилно е наложил наказание, съответно на
извършеното. Излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на
обжалваната присъда.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид
доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в
срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал.
2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС *** признал подсъдимия Е. М. Х., за виновен в
това, че:
На 31.08.2022 г. в село ***, област ***ска, управлявал МПС – л.а. марка
*** с номер на рамата ***, което не е регистрирано по надлежния ред, което е
в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“; Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.
на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена
от Министерството на вътрешните работи“ - чл.2 „Моторните превозни
средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата отворени за
обществено ползване се представят за регистриране от звената „Пътна
полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или
областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес на собственика –
2
за физическите лица или по адреса на регистрация за стопанските субекти“, с
което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл.345, ал.2 в.в. ал.1 от НК поради което и на осн. чл.36 и
чл.54 от НК наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
На 31.08.2022 г. в село ***, област ***ска, управлявал МПС – л.а. марка
*** с номер на рамата ***, като си служил с табели с регистрационен номер
№ ***, издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил *** с Номер на
рама ***, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл.345, ал.1 от НК поради което и на осн. чл. 36 и чл .54 от
НК наложил ннаказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 23 НК определил общо наказание за двете деяния в
размер на по-тежкото - „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
и на осн. чл.66 от НК отложил изтърпяването му за изпитателен срок от 3
години.
Присъдил в тежест на подсъдимия Е. М. Х. направените разноски.

Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е. М. Х. е български гражданин, роден на *** в град ***,
област ***, живее в село ***, има начално образование, не е женен, осъждан.
Подсъдимият не е придобил правоспособност да управлява МПС.
Е. М. Х. притежавал лек автомобил марка *** с рег.№ ***, който бил купил
от св. Р.М. през 2009 г. Двамата не извършили пререгистрация на автомобила,
въпреки сключената сделка за продажба. Затова автомобилът бил
регистриран на св. М.. Подсъдимият притежавал и лек автомобил марка *** с
номер на рама ***, който бил регистриран в КАТ – ПП при ОД на МВР – град
Русе през 2010 г. от св. М. С. М.ов от село *** с рег. № ***. На 17.03.2021 г.
св. М.ов дерегистрирал автомобила, тъй като се повредил. След това го
предал за скраб в морга в град ***, а регистрационните номера били
предадени от приятел на М. М.ов в КАТ – ПП – град Русе.
На 31.08.2023 г. свидетелите И.И. и И.н И. – служители на Районно
управление – Исперих били дневна смяна и работели по контрола и
безопасността на движението по пътищата, като се намирали в село ***.
Движели се по улица „***“ около 13.30 часа, като в един момент установили
срещу тях да се движи лек автомобил марка *** с рег.№ ***, управляван от
подсъдимия Е. М.. Виждайки полицейския автомобил, водачът рязко ускорил,
променил посоката си на движение, завил и влязъл в разграден двор на една
от къщите. В двора оставил автомобила и се прибрал в къщата. Полицейските
служители го последвали. Оставили служебния автомобил на улицата. На
граничната линия на двора с улицата имало постройка, по която работели
работници. Свидетеля И. помолил един от работниците да извика
3
подсъдимият. Свидетелите И. и И. влезли в двора и зачакали подсъдимият да
излезе от къщата. Той излязъл, а И. и И. поискали разрешение да влязат и
подс. Е. М. им позволил. Полицейските служители обяснили на подсъдимия,
че ще му бъде направена проверка. Установило се, че М. не притежава
свидетелство за управление на МПС, тъй като нямал основно образование.
Подсъдимият обяснил на полицейските служители, че идва с автомобила от
друга собствена къща, като тази в която се намирали била придобита по
наследство от неговия баща, като по нея се извършвали ремонтни дейности.
Чрез станцията за отдалечен достъп /таблет/, младши автоконтрольорът И.И.
извършил проверка на регистрационните табели поставени на МПС ***,
установено в двора на къщата на М.. От извършената проверка се установило,
че регистрационна табела № *** е издадена за МПС марка „***“, модел
„***“. След това полицаите проверили номера на рамата на МПС ***, като
същите установили, че автомобилът е с рама № ***. При справка чрез
дежурния в Районно управление – Исперих било установено, че МПС с
такава рама не притежава регистрация на територията на Република България.
Подсъдимият обяснил на полицейските служители, че неизвестно за него
лице докарало пред къщата процесния автомобил на платформа, питайки го
дали желае да закупи същия за сумата от 400 лв., на което предложение
подсъдимият се съгласил. При проверка в базата данни на КАТ – ПП е
установено, че с лек автомобил *** подсъдимият е извършил престъпление по
чл. 343в, ал. 2 в.в. ал.1 от НК, за коетому е наложено административно
наказание по НАХД № 140/ 2014 г. по описа на Районен съд - Исперих.
Полицейските служители съставили на Е. М. два акта за установяване на
административно нарушение - АУАН № 758871/ 31.08.2022 г. и АУАН №
758870/ 31.08.2022 г. Било образувано БП № 275 ЗМ-277/2022 г.
Описаната фактическа обстановка е приета от първоинстанционния съд въз
основа на показанията на свидетелите И.И., И.н И., Р.М., М. М., частично и
показанията на свидетелите Н.Х.и Х.Ъ., както и от обясненията на
подсъдимият Е. М., както и въз основа на протоколите и писмените
доказателства от досъдебното производство. Показанията на свидетелите
И.И., И.н И., Р.М. и М. М. са правдиви, логични, последователни, взаимно
кореспондиращи си и допълващи се, съответстващи на останалия писмен
доказателствен материал. Свидетеля Н.Х., също сочи, че подсъдимият,
управлявайки процесния автомобил е отишъл да изхвърля боклука, като
малко преди да пристигнат полицейските служители, същият навлязъл на
територията на двора, управлявайки процесното МПС.
Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на
свидетелите Н.Х.и Х.Ъ., предвид заинтерсоваността им и противоречие с
показанията на останалите свидетели.
Обжалваната присъда е обоснована и правилно и законосъобразно,
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Е. М. Х., за виновен по
обвиненията.
От обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставите на
престъплението по чл. 345, ал. 1 и чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на
4
31.08.2023 г. в с. Бърдовка, обл. ***, управлявал моторно превозно средство –
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рама № ***, което не е
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и в чл.
140, ал. 2 от ЗДвП, определен с Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства и си служил с табели с
регистрационен № ***, издадени за друго моторно превозно средство – за лек
автомобил *** с рама № ***.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътища, отворени за обществено ползване
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, като съгласно чл. 140, ал. 2 ЗДвП условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях е регламентиран в
Наредба № І-45 на Министерство на вътрешните работи от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Управлението на лек автомобил,
на който са били поставени регистрационни табели издадени за друго
моторно превозно средство осъществява състава на изпълнителното деяние
на чл. 345, ал. 1, предл. 1 от НК. Подс. Х. си е служил с регистрационни
табели предназначени за друг автомобил, за да създаде привидност, че МПС
може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване и
едновременно с това да затрудни органите на реда при установяване на
извършени административни нарушения с превозното средство.
От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият Х. е
съзнавал, че моторното превозно средство не е регистрирано и въпреки това
го управлявал, а за да създаде привидност, че е годно да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване е поставил регистрационни
табели, издадени за друго моторно превозно средство. Е. М. Х. е целял
настъпването на обществено-опасните последици от извършените от него
деяния.
Правилно и законосъобразно, предвид установените смекчаващит и
отегчаващи вината обстоятелства, първоинстанционния съд е определил
наказание лишаване от свобода към законоустановения минимум. Съответно,
при условията на чл. 23 от НК, наложил лишаване от свобода за срок от
четири месеца и предвид наличие на предпоставките на чл. 66 от НК
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен
срок от три години.
Жалбата е неоснователна. Възражението за порочност на процедурата
по установяване на административното нарушение е неоснователно.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и не е необходимо да
бъдат повтаряни.
5
Неоснователно е оплакването, че авторството на деянията е недоказано. От
показанията на разпитаните полицейски служители се установява, че са
видели подсъдимия да управлява автомобила, което е в съответствие и с
показанията на св. Н.Х., който посочва, че малко преди да пристигнат
полицейските служители подсъдимият се е прибрал, управлявайки
автомобила, с който отишъл да изхвърля боклук.
Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията на чл. 305
НПК.
Районният съд е извършил и отразил в мотивите анализ на доказателствата.
Изложени са съображения по отношение на свидетелите, чиито показания са
свързани с предмета на доказване. Съдът е посочил в мотивите на кои
свидетелски показания дава вяра. Първоинстанционният съд е изложил в
мотивите изводи по установените фактически положения, които съответстват
на събраните доказателства. Първостепенния съд е изложил мотиви по всички
възражения наведени от защитата.
Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на РС
Исперих и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на
обжалваната присъда не установи нарушения, предполагащи отмяната й или
изменението й.
Налице са основанията за потвърждаване на постановения съдебен акт. С
оглед на това и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 9/31.05.2023 г. по нохд №
20223310200216/2022 г. на Районен съд - Исперих.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6