РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Петрич, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20231230200354 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. К. Р., ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул.
„Ц. С. В.“ № *, против Наказателно постановление № 23-0314-000212 от
18.04.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175А,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, неотговарящо на обективната истина, както и че същото е
издадено в нарушение на административно-производствените правила и
материалния закон.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа така депозираната
жалба. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Административно-наказващият орган –
Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, редовно призован не се
явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
1
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното
постановление и потвърждаването му. Районна прокуратура – Благоевград,
ТО – Петрич, не изпраща представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протокол от проведено съдебно заседание на 06.07.2023 г., разпитани са
свидетелите Х. А. Й. и Е. Б. К. /полицейски служители/, Х. Д. А. /при
довеждане от жалбоподателя/, изслушани са обясненията на жалбоподателя С.
К. Р..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
настоящото дело е ангажирана за това, че на 03.04.2023 г. около 23:10 часа в
град П., на ул. „Цар Борис III“, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 270
ЦДИ“, с рег. № Е 3663 КТ, в гр. П., на кръстовището на ул. „Цар Борис III“ с
ул. „Битоля“, управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Е 3663 КТ,
собственост на Х. Д. А. от с. К., общ. П., като водача извършва дрифтене в
района на кръстовището, изразяващо се във форсиране на двигателя и
завъртане на автомобила на 360 градуса /поднасяне/ два пъти, след което
продължил в обратна посока по ул. „Цар Борис III“ към ул. „Рокфелер“,
водачът на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. За така извършеното деяние, актосъставителят Х. А. Й., възприел, че
С. К. Р., като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, и в присъствието на свидетеля - очевидец Е. Б. К., на
03.04.2023 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия GA № 604073 за
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето, АУАН
е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения. В
законоустановения срок, по така съставения акт не е депозирано писмено
възражение.
На 18.04.2023г. въз основа на съставения на 03.04.2023 г. АУАН Серия GA
№ 604073, Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, издал
обжалваното наказателно постановление № 23-0314-000212, в което възприел,
че на 03.04.2023 г. около 23:10 часа, в гр. П., на ул. „Цар Борис III“, като водач
на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, с рег. № Е 3663 КТ, в гр. П., на
кръстовището на ул. „Цар Борис III“ с ул. „Битоля“, управлява лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № Е 3663 КТ, собственост на Х. Д. А. от с. К., общ. П., като
водачът използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
като извършва дрифтене в района на кръстовището, изразяващо се във
форсиране на двигателя и завъртане на автомобила на 360 градуса /поднасяне/
два пъти, след което продължил в обратна посока по ул. „Цар Борис III“ към
ул. „Рокфелер“, т.е. като водач на МПС използва пътищата отворени за
2
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, с което е нарушил чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП, и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му наложил глоба в размер
на 3 000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
(дванадесет) месеца.
На 03.05.2023г. Наказателното постановление е връчено лично и срещу
подпис на жалбоподателя С. К. Р., на 04.05.2023 г. е постъпила и
разглежданата в настоящото производство жалба. При депозиране на жалбата,
на нарушителя Р. е върнато СУМПС № *********.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Х. А. Й., свидетелят по акта и очевидец на нарушението Е.
Б. К., както и водения от жалбоподателя свидетел Х. Д. А., изслушани са
обясненията на жалбоподателя.
Свидетелят Х. Й. посочва, че през пролетта на 2023 г., през нощта, на
мокър път, над кръстовището на ул. „Парапанов“ и ул. „Цар Борис III“, срещу
бившето помощно училище, станал очевидец как колата на жалбоподателя се
завъртяла три пъти. Водачът идвал по ул. „Цар Борис III“ от към БАЦ,
завъртял се три пъти и потеглил пак нагоре посока ДИП. Полицейските
служители били под ул. „Битоля“, на кръговото кръстовище и се придвижвали
нагоре. Свидетелят възприел описаното на 50 метра от тях. Посочва, че при
мокро време няма свистене на гуми. Полицейският патрул тръгнал след
жалбоподателя, като до ДИП не могли да го стигнат, а те карали със 100 км/ч.,
спрели го едва след кръговото по ул. „Рокфелер“ пред входа на ДИП.
Свидетелят възприел форсиране на двигателя при управлението на автомобил.
При проверката, попитали жалбоподателя каква е причината да управлява по
този начин автомобила, при което казал, че има техническа неизправност по
същия. След това пък казал, че единия път колата му поднесла. Свидетелят
посочва, че колата се завъртяла три пъти. Колата не била собственост на
лицето. Свидетелят съставил акт на жалбоподателя. Разяснил му процедурата,
не направил на момента възражения, оправдавал се. С акта полицейските
служители иззели контролния талон на автомобила. Жалбоподателят се
запознал със съдържанието на акта, подписал го и получил препис от същия,
след което си тръгнал.
Свидетелят по акта – Е. К. посочва, че патрулирайки с Х. Й. по ул. „Цар
Борис III“ и ул. „Места“ възприел срещу тях лек автомобил, който направил
две пълни обиколни, като се завъртял около собствената си ос и потеглил
нагоре. Полицейските служители настигнали автомобила чак на ДИП-а и там
му бил съставен АУАН. Автомобилът бил марка „Мерцедес“. Свидетелят
посочва, че автомобилът правел дрифтене. Направил две пълни завъртания на
кръстовището и тръгнал посока ДИП-а. Обяснява какво е дрифтене, а именно
че шофьорът върти автомобила около оста си. Не върти около самото
кръстовище, а около собствената си ос. Твърди, че двамата с колегата му Й.
имали пряка видимост. Не си спомня какво е било времето, но било през
3
тъмната част на денонощието, нямало движение по улиците. Последвали
водача, спрели го и го проверили. Жалбоподателят управлявал автомобила,
като с него бил и собственикът му. Съставили АУАН на място в присъствие на
жалбоподателя, който не направил възражения. Препис от акта му бил връчен
там, на място.
Свидетелят, воден от жалбоподателя – Х. А., посочва, че той е собственик
на лек автомобил марка „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № Е 3663 КТ. Посочва,
че със С. Р. са приятели. Това било първото качване тогава на С. в неговата
кола да я управлява. Посочва, че колата му е с автоматични скорости и докато
С. шофирал, колата му поднесла. В това време полицаите били на 300-400
метра по-надолу от тях. Пътят бил мокър и при самия завой самата кола не се
завъртяла напълно, а настрани и те просто обърнали и си тръгнали нагоре.
Това се случило до магазин „Щил“, който се намира до хотел „Бац“ в гр. П.
Полицаите били на 300-400 метра по-надолу. С. завивал с ниска скорост. Не е
влизал да обърне с висока скорост, за да му занесе автомобила. Сочи, че на
това място има завой за обратно движение, кръстовище, и искали просто да се
върнат в другата посока. Посочва, че над хотел „Бац“ има място, където може
да се направи обратен завой. И точно там С. искал да направи обратен завой.
Било мокро, гумите били износени и малко се завъртяла настрани, след което
С. изправил колата, и си тръгнал. Жалбоподателят споделил със свидетеля, че
дотогава не се е качвал на кола с автоматична скоростна кутия. В автомобила
били само двамата. Слизали надолу посока изхода на гр. П. към гр. С..
Жалбоподателят карал с около 40-50 км/ч. Тъй като било мокро, нямало как да
карат бързо, а и вечерно време нямало добра видимост. Свидетелят дал на
жалбоподателя да кара автомобила тогава, защото последният имал желание
да кара, а свидетеля – да се вози. Докато карали, нямало никакви полицаи и
след като обърнали колата на кръговото, ги видели, че се движат нагоре към
тях. След стотина метра полицаите пуснали бурканите и им казали да спрат.
Твърди, че не са тествани за алкохол. Според свидетеля, полицаите нямало как
да видят и да кажат, че са се въртели три пъти, тъй като били на разстояние от
тях около 300-400 метра. Посочва, че ако са се завъртели три пъти, е щяло да
се ударят реално или в стената или в колите, защото отдясно имало паркирани
автомобили.
В обясненията си, дадени в съдебно заседание, жалбоподателят посочва,
че на 03.04.2023 г. около 23:10 часа валяло дъжд, искал да завие, но колата му
се завъртяла и в паниката натиснах газ, вместо спирачка при което колата му
се завъртяла. Овладял колата и потеглил нагоре бавно. След няколко минути,
след него имало полицейски автомобил, пуснал му сирената, той бил в
кръговото, излязъл от кръговото на ДИП-а спрял. Полицаят слязъл от
патрулния автомобил, потърсил му документите, при което той му ги дал.
Полицаят се забавил около 30-40 минути, след това му каза, че е написал акт и
му казал да го разпише. Жалбоподателят се поинтересувал за какво му е
съставен акт, а полицаят му казал, че ако не го разпише, неговият колега ще го
разпише, при което Р. бил принуден да го разпише.
4
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали : гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Х. Й. и Е. К., и от приобщените
към доказателствения материал писмени доказателства. Обясненията на
жалбоподателя и свидетеля Х. А. съдът не кредитира с доверие, доколкото
очевидно същите се стремят жалбоподателя да не понесе административно-
наказателната отговорност, съответно техните изявления се опровергават от
показанията на полицейските служители. Ето защо съдът постави в основа на
фактическите си изводи показанията на свидетелите Х. Й. и Е. К., като отчете
тяхната последователност, хронологическа издържаност и корелацията им с
доказателствената съвкупност по делото. Показанията на тези свидетели са с
високата доказателствена стойност, доколкото същите непротиворечиво
пресъздават непосредствено възприети от тях обстоятелства. От показанията
на тези свидетели и съставения АУАН се установяват времето, мястото, и
обстоятелствата около извършеното от жалбоподателя деяние. От показанията
на Й. се установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка,
конкретното поведение и извършени маневри от жалбоподателя. От
показанията на този свидетел се установява процедурата по съставяне на
АУАН и че именно Р. е управлявал автомобила. В тази насока са и показанията
на свидетеля К..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното :
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния
срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията :
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, за което по
делото са представени безспорни доказателства /Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/, На следващо място, АУАН
и наказателното постановление са в предвидената от закона писмена форма
при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление,
тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
5
да водят до опорочаване на производството. Доказателства в противна насока
в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административно-наказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Както в акта, така и в
наказателното постановление точно, ясно и конкретно са посочени и
законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на наказателното
постановление санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които
са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какво именно нарушение
е обвинен и въз основа на какви доказателства. Съдът намира че липсват
нарушенията при издаване на наказателното постановление и АУАН, и двата
акта съдържат минимално необходимото съдържание, разписано с
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в акта и в наказателното
постановление деянието е индивидуализирано в достатъчна степен
посредством неговите признаци, така, че лицето да знае в какво е обвинено,
поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на защита, а
възраженията в обратна насока са неоснователни. В АУАН и наказателното
постановление ясно и недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е
използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, в
текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и наказателно
постановление коректно е описано възприето от свидетеля поведение и то в
достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца, а
именно – водача извършва дрифтене в района на кръстовището, изразяващо се
в форсиране на двигателя и завъртане на автомобила на 360 градуса
/поднасяне/ два пъти, които действия попълват и посочените "други цели" от
законодателя. От материално правна страна при преценка на събраните
доказателства, съдът намира нарушението за доказано, както от обективна,
така и от субективна страна.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Доколкото деянието, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, се изразява в "дрифтене", то в ЗДвП липсва легална
дефиниция за това понятие, като за същото липсва и определение в сходен
закон или подзаконов нормативен акт, от които могат да се извлекат
характерните особености на деянието. В тази връзка, в буквален превод
6
"дрифт" означава плъзгане, пързаляне. Неофициално, в разговорен смисъл, с
понятието "дрифт" се описва специфична техника на шофиране, при която
шофьорът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез
презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на гумите му, като по време
на "дрифт" движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под
влиянието на тежестта на автомобила и инерционния момент. Същевременно,
съдебната практика на съдилищата е последователна в разбирането, че пътят
се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато
с моторното превозно средство се извършват такива действия, операции,
техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС-то, което
извършва движение, с цел превоз на пътници и товари. Като такива действия
могат да се възприемат форсиране на двигателя и рязко подаване на газ,
последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на
кръгови движения с моторното превозно средство; съзнателното блокиране
движението на колелата на МПС-то; преднамерено извеждане на МПС от
сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му
част от равнината на движение. Независимо дали са извършени поотделно или
в комбинация помежду си, тези действия представляват т. нар. "дрифт", като
събирателно понятие на демонстративно шофиране, което води до
използването на пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение.
На плоскостта на изложените концепции, съотнесени към настоящия
казус, съдът намира, че от съвкупния анализ на приобщените по делото и
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се доказва по
категоричен начин извършеното от страна на жалбоподателя административно
нарушение.
По делото не се спори, че на инкриминираните дата и час – 03.04.2023г.
около 23:10 ч., жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Мерцедес" с рег.
№ Е3663КТ, като жалбоподателят потвърждава това обстоятелство в жалбата,
с която е сезирал настоящия съдебен състав, а и в дадените му обяснения.
Безспорно е, че жалбоподателят е привлякъл вниманието на полицейските
служители чрез извършените от него техники, свързани с форсиране на
двигателя и завъртане на автомобила на 360 градуса, два пъти. По
категоричен начин, се установява, че жалбоподателят е извършил опасни
маневри, изразяващи се в форсиране на двигателя и завъртане на автомобила
на 360 градуса, в района на кръстовище образувано от ул. „Цар Борис III“ и ул.
„Битоля“, в гр. П. Тези обстоятелства се установяват, както от свидетелските
показания на полицейските служители, разпитани по делото и установил
нарушението – свидетелите Й. и К., така и от писмените доказателства. От
изложеното следва, че констатираните от полицейските служители техники на
управление на автомобила от страна на жалбоподателя, описани
изчерпателно, в наказателното постановление, представляват една от
проявените форми на "дрифта" и същите по безспорен начин установяват, че
жалбоподателят използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
7
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Целта, различна от предназначението му, с която пътят се използва в
конкретния случай, е демонстративното шофиране, което по никакъв начин не
отговаря на потребността от превоз на хора и товари.
Въз основа на изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията
на жалбоподателя касателно несъставомерността на деянието от обективна
страна.
Налице е и субективният елемент от състава на вмененото
административно нарушение, като коментираните техники и маневри не се
дължат на случайно деяние или събитие, а са предприети преднамерено от
страна на жалбоподателя. Този извод следва от показанията на разпитаните
полицейски служители, които са категорични, че през цялото време са
наблюдавали автомобила, и са възприели форсиране на двигателя при
управлението му, както и завъртане около собствената му ос. И тъй като
описаните техники са повторени, е безспорно, че същите са целени и желани
от страна на жалбоподателя, а не се дължат на обективни причини, поради
което и защитните възражения в обратна насока от страна на жалбоподателя
са неоснователни. От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал тяхното настъпване.
При безспорно установеното административно нарушение по чл. 104Б,
т.2 ЗДвП, извършено от жалбоподателя, правилно административно-
наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 175А, ал.1,
пр.3 ЗДвП, предвиждаща наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева за водач,
който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Наложените на нарушителя наказания са определени от закона във фиксиран
размер и не предполагат преценка от страна на наказващия орган за
индивидуализация на наказанието.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като изрично разпоредбата на чл.
189з ЗДвП забранява приложението на "маловажния случай" по чл. 28
ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което и на това основание не следва
случаят да се приеме за такъв.
За прецизност на изложението, следва да се посочи, че деянието,
извършено от жалбоподателя не само, че не носи белезите на по-ниската
обществена опасност, а напротив - с действията си жалбоподателят е изложил
на риск, както себе си и спътника си – установи се, че жалбоподателят не е бил
сам в автомобила, така и останалите участници в движението, за които е
съществувала реалната опасност да бъдат засегнати от предприетите от страна
на жалбоподателя маневри. Освен това следва да се посочи и че
8
жалбоподателят е системен нарушител на пътя, за което красноречиво
свидетелства справката за нарушител водач на л. 9 от преписката.
В заключение, настоящият състав счита, че в конкретния случай
отговорността на жалбоподателя е била правилно и законосъобразно
ангажирана, поради което и обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Петрички районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0314-000212 от
18.04.2023 г. на Началника на РУ - Петрич, с което на С. К. Р., ЕГН
**********, от с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № *, за нарушение по чл. 104Б, т.2
ЗДвП, на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9