О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 22.10.2020 г.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VIII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 3730 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Инициирано е
с частна жалба подадена лично от осъдения М.Р.С., срещу определение № 20208693
от 28.09.2020 г. постановено по н.о.х.д. № 5383/2018 г. по описа на СРС, НО,
102 състав, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати на НБПП сумата от 600 /шестстотин/ лева за направени по делото разноски
за правна помощ от служебен защитник в досъдебната и съдебната фаза на н.о.х.д.
№ 5383/2018 г. по описа на СРС /ДП № 227-змк-524/2017 г. по описа на 03 РПУ –
СДВР, пр. преп. № 9621/2017 г. на СРП/.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Изтъкнато е, че С.
е осъден за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и оправдан
по посочената в обвинителния акт квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
28 от НК, поради което при определяне на възнаграждението на служебния защитник
съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ не са съобразени относимите
разпоредби и е определен по-висок размер на възнаграждението – посочва, че
следва да бъде осъден за сумата от общо 425 лева, а не както е приел
първоинстанционният съд – 600 лева.
Софийски градски съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
По внесен срещу М.Р.С. обвинителен акт за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1 от НК е образувано н.о.х.д. № 5383/2018 г. по описа на СРС,
102 състав. С присъда № 567005 от 20.12.2018 г. по н.о.х.д. № 5383/2018 г. по
описа на СРС, 102 състав С. е осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и е оправдан по първоначалната
квалификация по чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1.
По протест на прокурор при СРП срещу
първоинстанционната присъда е образувано в.н.о.х.д. № 2407/2019 г. по описа на
СГС, НО, VI
въззивен
състав. С решение № 334 от 05.06.2020 г. първоинстанционната присъда е изцяло
потвърдена.
С постановление за предоставяне на правна помощ от
01.03.2017 г. на М.С. е предоставена правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП по ДП
227 ЗМК 524/2017 г. по описа на 03 – то РУ – СДВР, като видно от уведомително
писмо № 18880/2017 г. /л. 52 от ДП/ за осъществяване на правната помощ е
определена адвокат Н.Б.Б.-К.. Същата е участвала в развилото се наказателно
производство като служебен защитник на С. и пред първата и въззивната
инстанция.
По първоинстанционното дело е постъпило искане от
НБПП /л. 81/ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да му бъдат присъдени
разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по
н.о.х.д. № 5383/2018 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, съгласно посоченото в
решение № СФ – 10261-19311/2019 г. от 25.09.2019 г., в размер на 300 лева, като
сумата е определена съгласно разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По делото е постъпило и второ искане от НБПП /л. 90/
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да му бъдат присъдени разноските за
възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по ДП 227 ЗМК 524/2017
г. по описа на 03 – то РУ – СДВР , съгласно посоченото в решение № СФ – 3820-7158/2019
г. от 11.04.2019 г., в размер на 300 лева, като сумата е определена съгласно
разпоредбата на чл. 17, т. 1, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
При така установеното от фактическа страна, настоящата
инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима за
разглеждането й по същество. Разгледана по същество, подадената жалба е
неоснователна, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав
счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на осъденото лице на
направените от НБПП разноски за служебен
защитник в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е правилен. По силата
на чл.
27а от ЗПП в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП
направените разноски. Съгласно чл.
189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова
искане.
Видно от доказателствата по
делото на осъдения С. е назначен служебен защитник още на досъдебната фаза на
наказателното производство, на основание чл. 94, ал. 1, т. 2, .т 6 и т. от НПК.
Същият защитник е защитавал С. и в съдебната фаза на наказателното производство.
Съгласно
изричното разрешение на ТР № 4/2010 г. по т. д. 4/2009 г. на ОСНК на ВКС,
разноските за служебна защита, заплатена от НБПП също се възлагат на осъденото
лице, независимо от причината за назначаването на служебен защитник.
С това тълкувателно решение
е направено задължително тълкуване на разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК и в контекста на съответствието й с чл. 6, т. 3, б.
"с" от Конвенцията на защита на човешките права и основните свободи
(Конвенцията) и е прието, че законодателното разрешение не противоречи на
Конвенцията.
Настоящата инстанция намира направеното
в жалбата оплакване за неправилно определяне на дължимите разноски за
неоснователно. Този извод следва от неправилното позоваване от страна на
жалбоподателя на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от НПК. Съгласно посочената законова разпоредба когато
подсъдимият бъде оправдан по някои от обвиненията, съдът го осъжда да заплати
само разноските, направени по
обвинението, по което е признат за виновен. Въпросната разпоредба визира
случаите когато спрямо подсъдимият е внесен обвинителен акт
за извършени повече от едно престъпления и същият е оправдан по някое/и от
повдигнатите обвинения. Настоящият случай не е такъв, доколкото по отношение на
С. е повдигнато обвинение за едно престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като е осъден с
влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. чл. 194, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. При така установеното следва изводът, че служебният
защитник е защитавал С. имено по внесеното от СРП обвинение за престъпление по
чл. чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
десет години, поради което разноските са определени съгласно относимите
разпоредби от Наредбата за заплащане на правната помощ при съобразяване на
предвиденото за престъплението наказание.
Поради
изложеното не съществуват основания за преразглеждане на определението на
първата инстанция и то трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 345, във вр. чл. 341, ал. 2 и сл. НПК Софийски градски съд,
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
20208693 от 28.09.2020 г. постановено по н.о.х.д. №
5383/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.