О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и
втори състав, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ : ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 2751/2021г., по описа на Административен съд
- Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.166 ал.4 вр.ал.2 АПК.
Производството по адм.дело №2751/2021г. е
образувано по жалба на Г.В.С., с
ЕГН **********,***, чрез адв. К. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0304-000402/27.10.2021г. издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ
Несебър, с която на основание чл.22 ЗАНН, чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на Г.В.С. е
наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
С жалбата се релевират доводи за нищожност на оспорената заповед, в
алтернативност се поддържа незаконосъобразност поради допуснати нарушения на
материалния закон.
С жалбата е направено искане на осн. чл. 166 ал.4, вр. ал.2 от АПК да се
спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0304-000402/27.10.2021г. Излагат се доводи, че С.
работи в КК Слънчев бряг, до местоработата си пътува с автомобил, баща е на
дете на около 3 години, като семейството разчита на жалбоподателя и
реализираните от него доходи за посрещане на текущите им нужди. С отнемането на свидетелството за управление
на МПС и с допускането на предварителното изпълнение на ПАМ ще настъпят
значителни вреди за жалбоподателя, като същия ще загуби досегашната си работа и
ще бъде лишен от доходи. По изложените доводи моли да се спре предварителното
изпълнение на обжалвания акт.
Съдът, за да се
произнесе по направеното искане съобрази представените по делото доказателства
и достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, буква "д" и т. 2, буква "к" не се издава,
ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се
връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното
нарушение. Съгласно ал.5 на чл. 172 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал.1
се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Специалният закон
не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172 ЗДвП ПАМ, като
законодателят е приел, че с оглед характера на регулираните обществени
отношения са налице обстоятелствата на закона за допускане на предварително
изпълнение на тази категория индивидуални административни актове. Този вид
заповеди, за които общото правило за суспензивния ефект на жалбата е неотносим,
поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172 ал.5 ЗДвП се прилага
нормата на чл.60 АПК, уреждаща общите
основания за допускане на предварителното изпълнение. От това следва, че във
всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.4 от АПК на
актове по чл.172, ал.1
от ЗДвП,
преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно
поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните
предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо, за да
се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да
установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите
права, които законът охранява.
Така направеното
искане за спиране изпълнението на заповедта е процесуално допустимо, по арг. от
чл.166 ал.4 вр. ал.2 АПК, съобразно които допуснатото предварително изпълнение
на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда при условията на ал. 2, като при всяко положение на делото до влизането
в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение.
Съдът констатира,
че жалбоподателят не е обосновал характера на твърдени от него труднопоправими
вреди, които ще понесе пряко или косвено от предварителното изпълнение на
административния акт. Настоящият състав на съда приема, че изложените доводи не
навеждат на правния извод за търпяна значителна или труднопоправима вреда. В
случая предмет на правна преценка е дали ще настъпи значителна или
труднопоправима вреда за жалбоподателя, която да е противопоставима на
защитаваните с акта обществени интереси. Изхождайки от регулираните с
нормативния акт обществени отношения, съдът намира, че следва да съобрази
превеса на защита именно на тези обществени отношения. Вреда за жалбоподателя
не е доказана, а в негова тежест е да докаже, че ще настъпят значителни или
трудно поправими вреди, които преодоляват по значимост обществения интерес от
предварителното изпълнение на акта. Наведените от жалбоподателя твърдения не са
от категорията по чл. 60, ал. 1 от АПК, вр.
с чл.166 ал.4 вр.
ал.2 АПК АПК, поради което не са налице основания за спиране предварителното
изпълнение на заповедта. По делото не са представени доказателства, че
жалбоподателя е с месторабота КК Слънчев бряг, че има малко дете, както и че за
упражняване на професията му е необходимо да управлява превозно средство.
Следва да се посочи, че С. може да се придвижва до работното си място и с
обществен транспорт. Както бе посочено по-горе, в тежест на оспорващия е не
само да мотивира, но и да докаже настъпването на значителна или труднопоправима
вреда за него от предварителното изпълнение на административния акт, което в
настоящия случай не е сторено. За жалбоподателят е налице възможност за
придвижване до работното място с автобус, такси или маршрутен превоз. По делото
липсват доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя, липсват и
данни, че предвижването му с транспорт различен от личния му автомобил би му
създал пречки за нормалното придвижване.
От представените
доказателства не би могло да се направи извод, че от предварителното изпълнение
за молителя, ще настъпят трудно поправими вреди. Причините посочени от
жалбоподателят касаят основно законосъобразността на акта. Значителни или трудно поправими вреди не се предполагат и
не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на
закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното й
изпълнение.
Оспорващият
следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и
размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им, каквито
доказателства в тази насока съдът приема, че не са ангажирани.
Съдът приема, че
в настоящия случай не са ангажирани доказателства от страна на молителя, които
да бъдат противопоставими на заложения в
закона обществен интерес. Тежестта за доказване на
тези обстоятелства, от което молителят черпи изгодни за себе си правни
последици е на страната, която го твърди. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще доведе
до настъпването на значителни или трудно поправими вреди за молителя.
По изложените
съображения съдът намира, че искането за
спиране следва да се остави без
уважение.
Водим от горното и на
основание чл.166 ал.4 вр. ал.2 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане обективирано в
жалба на Г.В.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. К., за спиране предварителното
изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0304-000402/27.10.2021г. издадена от
полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас,
РУ Несебър, с която на основание чл.22 ЗАНН, чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на Г.В.С.
е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба в 7 /седем/
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Препис от
определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: