№ 1783
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110160074 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „П. К. Б.“ ЕООД,
ЕООД, ЕИК *******, срещу С. И. П. с ЕГН: ********** , на чието място в производството е
конституиран неговият син С. С. П., с която са предявени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 8 ЗЗД за установяване съществуване на вземания в размер на
825,84 лева (осемстотин двадесет и пет лева и 84 стотинки), представляваща главница за период от
15.10.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, както
и вземане в размер на сумата от 186,65лева (сто осемдесет и шест лева и 65 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 15.03.2022 г. до 15.10.2022 г. по
Договор за кредит Номер: 30039488119/18.09.2019 г.
Ищецът твърди, че е страна по правоотношение с ответника, възникнало въз основа на
процесния договор за кредит, като поради това, че ответникът не е изпълнявал точно и срочно
задълженията си по него, то в полза на ищеца, са възникнали претендираните от него вземания,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на тези
вземания в отношенията между страните.
В срока за отговора е предявен такъв от ответника, с който се оспорва исканията като
неоснователни.
Съдът като взе предвид възраженията и твърденията на страните и представените по делото
доказателства, от фактическа и правна страна намери за установено следното, а именно:
Видно от представените по делото доказателства между ищеца и първоначалния ответник
по делото е сключен договор за потребителски кредит, а именно Договор за кредит Номер:
30039488119/18.09.2019 с уговорена сума на кредита в размер на 2500лв., , като е уговорил в своя
полза и вземане за възнаградителна лихва в общ размер от 1843.87лв./стр. 3 от ССЕ/.
Съгласно инкорпорираното в договора, годишният процент на разходите възлиза на 49.07%,
а годишният лихвен процент на 41%.
Страните са уговорили и възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 2375лв.
с размер на вноската по този пакет, възлизащ на сумата от 65.97лв.
На 18.12.2019г. е сключен Анекс към договора за креди, съгласно който ГЛП възлиза на 41%,
а ГПР на 45.29%.
1
Видно от таблицата на стр. 3 от ССЕ, след сключване на Анекса общият размер на вноската,
включващ като формиращи компоненти вземането за главница, лихва и размер на вноската по
пакета за закупени услуги възлиза на сумата от 186.64лв., от които 65.97лв. е размерът на вноската
по пакета за допълнителни услуги.
Вещото лице, изготвило заключение по ССЕ, е констатирало, че в случай, че вземането за
възнаграждение за допълнителни услуги се приеме като формиращ компонент на ежемесечните
анюитетни вноски, каквато е настоящата хипотеза, и се приеме като формиращ компонент от
годишния процент на разходите, то размерът на същия ще възлиза на 120.42%, съгласно
погасителния план по първоначалния договор за кредит и на 109.05% съгласно погасителния план
по сключения между страните анекс.
С оглед даденото заключение от вещото лице, от което е видно, че годишният процент на
разходите , както по първоначалния договор, така и след неговото изменение чрез сключване на
анекс към него надвишава над 5 пъти размера на законната лихва, съдът намира, че е нарушено
императивното правило по чл.19, ал.4 от ЗПК въвеждащо забрана за уговаряне на годишния
процент от разходите като размер надвишаващ петкратния размер на законната лихва. Ето защо,
договорът за кредит следва да бъде обявен за недействителен като съдържащ неравноправни
клаузи, като на основание чл.23 ЗПК в полза на ищеца е възникнало вземане за непогасена
главница, което в случая възлиза на сумата от 2500 лв.
Това вземане обаче е погасено чрез плащане, доколкото в исковата молба е направено
изрично признание от ищеца, че размерът на погасеното вземане по кредита възлиза на сумата от
5480.45лв., което плащане надвишава като размер главницата по договора, а останалите вземания
по договора са недължими, поради наличието на неравноправни клаузи в него, както се посочи по-
горе.
Ето защо исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС разноски в размер на 300 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 450 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по по реда на чл.422 от ГПК, във чл.79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД
за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище гр. С., бул.“Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В има
вземане С. И. П. с ЕГН: ********** , на чието място в производството е конституиран неговият
син С. С. П., ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 825,84 лева (осемстотин
двадесет и пет лева и 84 стотинки), представляваща главница за период от 15.10.2022 г. , ведно със
законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и вземане в размер на
сумата от 186,65лева (сто осемдесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 15.03.2022 г. до 15.10.2022 г. по Договор за кредит Номер:
30039488119/18.09.2019 г., изменен с Анекс от 18.12.2019 г.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище гр. С., бул.“Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В
да заплати на С. С. П., ЕГН ********** разноски за адвокат в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 300 лева - разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2