№ 19374
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:с. Д. Д.
като разгледа докладваното от с. Д. Д. Гражданско дело № 20231110127302
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба Д. Щ. ...., с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника „с.в.“ АД сумата от сумите от 587,61лв. – главница, ведно със законната лихва от
18.12.2013г. до окончателното плащане, 26,18лв. – мораторна лихва за периода 19.08.2012г.-
20.09.2013г. и 75,00лв. – разноски, за които е издаден изп. лист от 28.04.2014г. по гр. д. №
21222/2013г. по описа на СРС, 91-ви състав, поради погасяването им по давност. В исковата
молба е инкорпорирано и искане за допускане на обезпечение на предявения отрицателен
установителен иск чрез спиране на изпълнението на образуваното за събирането на сумите
изп. дело № 2820/2014г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова. Счита, че при продължаване на
изп. производство би се затруднило осъществяването на правата на ищеца при евентуално
уважаване на предявения иск.
Ето защо, моли за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на
изпълнението по посоченото изпълнително дело.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на молителя, намира
следното:
Предпоставките за допускане на обезпечение на предявен или бъдещ иск са: същият
да е допустим, което включва и пълната му индивидуализация чрез посочване на основание,
петитум и страни; да е вероятно основателен; за молителя да е налице обезпечителна нужда
– ако без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването
на правата по решението. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз
основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл.
391, ал. 1, т. 1 ГПК). За да се допусне исканото обезпечение, следва също сочената
обезпечителна мярка да е индивидуализирана и подходяща на търсената искова защита.
Всички тези изисквания трябва да бъдат спазени при подаването на молбата за допускане на
обезпечение. Разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда допускане на обезпечение и
когато бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180-181 ЗЗД.
Съдът счита, че в настоящия случай предявеният иск е допустим, но единствено от
ангажираните към исковата молба доказателства не може да се направи извод за неговата
вероятна основателност, а за това е необходимо да бъдат изследвани всички материали по
изп. дело.
Въпреки това обаче, с оглед нормата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, обезпечението следва
да бъде допуснато при представяне на доказателства от страна на молителите за внесена
1
гаранция. В определение № 435/21.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 1319/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО е
даден отговор на въпроса в кои случаи съдът постановява внасянето на парична гаранция в
обезпечителното производство. Според направеното тълкуване, законът предпоставя
допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз
основа на представените от молителя писмени доказателства – чл. 391 ал.1 т.1 ГПК. Ако
последният не разполага с такива, предпоставка за допускане на обезпечението е
представянето на гаранция, която е както индиция за сериозността на намерението на ищеца
да защити претендираното като накърнено субективно материално право, така и
обезпечение на интересите на ответника при вреди от евентуална неоснователност на иска –
чл. 391 ал.1 т.2 ГПК. В случаите, когато представените от молителя документи не създават у
съда убеждение за вероятната основателност на иска, респективно когато представените
доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за тази вероятна
основателност, съдът задължително допуска обезпечението при условията на внасяне на
парична /или имотна/ гаранция.
Предвид обстоятелството, че при провежданото принудително изпълнение биха се
засегнали евентуалните права на молителя е налице обезпечителна нужда. Исканата
обезпечителна мярка спиране на изпълнението се явява подходяща.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде допуснато поисканото
обезпечение при внасяне на парична гаранция, като при съобразяване изискванията на чл.
391 ал. 3 ГПК относно предвидимите преки и непосредствени вреди, които ответникът би
могъл да понесе при евентуална неоснователност на иска, подходящата гаранция е в размер
на 70лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 389 и сл. ГПК обезпечение на предявения от Д. Щ. Щ. –
з., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ...., срещу „с.в.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „... III” № 159, ет. 2-3, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване недължимостта на сумите
от 587,61лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.12.2013г. до окончателното
плащане, 26,18лв. – мораторна лихва за периода 19.08.2012г.-20.09.2013г. и 75,00лв. –
разноски, за които е издаден изп. лист от 28.04.2014г. по гр. д. № 21222/2013г. по описа на
СРС, 91-ви състав, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОЦЕСНИТЕ ВЗЕМАНИЯ по изп. дело №
2820/2014г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 от РКЧСИ, ПРИ УСЛОВИЕ, че
молителят представи доказателства за внесена по сметка на СРС парична гаранция в размер
на 70лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед в полза на молителя СЛЕД представяне на
доказателства за внесена парична гаранция в определения от съда размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването, а за ответника от деня, в
който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2