ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
гр. Силистра, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500105 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 - 279, вр. чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, обжалва частично Разпореждане
164/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100086 на PC Тутракан, с което заповедният съд е
отхвърлил частично заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, против солидарните длъжници Н. Н. М. и Д.В. И. за следните суми, дължими по
договор № 097OD-R-001331/14.02.2017 за банков кредит, а именно 2486.25 лева
възнаградителна лихва за периода от 08.05.2019г. до 15.09.2021г.; 679.02 лева обезщетение
за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г. до 15.09.2021г. и 240 лева
разходи във връзка с неизпълнено задължение по договора.
За да постанови отказа, районният съд след като се е аргументирал, че предсрочната
изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 16.09.2021г., а на 06.03.2021г. и
след като е посочил, че в заповедното производство не могат да бъдат установени точните
размери на задълженията по пера възнаградителна и наказателна лихва, е отхвърлил
искането за присъждането им.
От доводите в жалбата въззивният съд прави извод, че жалбоподателят е съгласен с
решаващите изводи на съда по въпросите за момента на настъпване предсрочната
изискуемост на процесния кредит и невъзможността / като последица от приетото по този
въпрос/ в заповедното производство да се определи точния размер на задълженията на
длъжника, както и че той не съответства на заявеното от кредитора.
Излага, че задълженията на длъжника във връзка с аргумента на заповедният съд, че
предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 16.09.2021г., а на
06.03.2021г. са: 2069.60 лева възнаградителна лихва за периода 08.05.2019г-19.03.2021г.
включително; 362.48 лева обезщетение за забава за просрочени плащания за периода
14.05.2020г- 19.03.2021г. включително и 839.60лв. законната лихва върху просрочената
главница за периода от 20.03.2021г. до 15.09.2021г. включително. Сочи, че с оглед на така
заявената аргументация на Заповедния съд, законната лихва върху просрочената главница
следва да бъде допълнена за периода от 06.03.2021г. /приетата дата за настъпила предсрочна
изискуемост/ - до 15.09.2021г. /отхвърлената от съда дата на предсрочна изискуемост
1
посочена от Банката/, тъй като заповедния съд е уважил искането за законна лихва върху
главницата от 16.09.2021г. до 21.02.2022г. /датата на подаване на заявлението по чл.418
ГПК./, която е в размер на 839.60 лева. Изрично заявява, че не оспорва Разпореждането в
частта за отхвърляне на искането му по отношение на 240.00 лева разходи във връзка с
неизпълнение на задълженията по договора.
Моли за частична отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване на
определение, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжниците за следните суми: -
2069.60 лева възнаградителна лихва за периода 08.05.2019г-19.03.2021г.
включително; 362.48 лева обезщетение за забава за просрочени плащания за периода
14.05.2020г- 19.03.2021г. включително и 839.60лв. законната лихва върху просрочената
главница за периода от 20.03.2021г. до 15.09.2021г. включително
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна.
Въззивният съд споделя разбирането, че при заявено и упражнено право на
предсрочна изискуемост, самият заявител твърди, че счита срокът по погасителния план за
неприложим занапред, което изключва претенция за лихви, начислени за заявените от
жалбоподателя периоди, в какъвто смисъл са и мотивите на заповедния съд, към които
препраща по реда на чл. 272 от ГПК.
Във връзка с отправеното в жалбата искане съдът има предвид следното:
Банката - частен жалбоподател е поискала със заявление по чл. 418, ал. 1 от ГПК, да й
бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е представила
извлечение от счетоводните й книги, по които се води задължение на длъжника по сключен
между страните договор за кредит, съответно на твърдяното в заявлението. Заповедният съд
се е произнесъл според искането обективирано от самия кредитор в подаденото от него
заявление, като при преценката си е съобразил обстоятелствата по данните посочени от
заявителя и доказателствата, представени със заявлението пред първата инстанция. В
частната си жалба проц. представител на кредитора излага нова позиция относно датата на
настъпилата предсрочна изискуемост и представя Допълнително извлечение от
счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД, в частта лихви за съответните
периоди, което не може да бъде съобразявано. Предмет на въззивна проверка в настоящото
производство е правилността на преценката на заповедния съд по отношение на дадените
разрешения по първоначално въведеното със заявлението вземане и представените със
заявлението документи и тази преценка е правилна.
Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, следва да
бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд - потвърдено.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Разпореждане 164/28.02.2022г. по ч.гр.дело №
20223430100087 на PC Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3