№ 193
гр. Плевен, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600573 по описа за 2025
година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е въз основа на постъпил въззивен протест, депозиран от
РП-Плевен срещу Присъда №76 от 07.07.2025г., постановена по НОХД
№946/2024г. описа на Районен съд-Плевен.
С протестирания съдебен акт съдът е признал подсъдимия Д. К. Д., с
ЕГН:**********, за невинен в това, че на 19.10.-20.10.2022г. в гр. Д. Д., обл.П.
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Б. Г. В. от
същия град заблуждение, че му продава инверторен климатик „MITSUBISHI
ELECTRIC CORPORATION“ модел MUZ-HR35VF и с това на 24.10.2022г. му
причинил имотна вреда в размер на 843,09лв., поради което и на осн. чл.304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.209, ал.1 от НК.
В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на поставения от първоинстанционния съд съдебен акт.
В допълнителното изложение към въззивния протест се излагат твърдения, че
съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и
проверката на доказателствата, като не са положени усилия за всестранно,
обективно и пълно установяване на обективната истина по делото. В
заключение се прави искане съдът да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. К. Д. за виновен по
повдигнатото му обвинение.
1
В съдебно заседание въззивният протест изцяло се поддържа от
представителя на ОП-Плевен. Прави се искане съдът да върне делото за ново
разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения на
правилата по събиране и проверка на доказателствата, с цел изясняване на
обективната истина по делото. В алтернативност представителят на ОП-
Плевен пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия Д..
В съдебно заседание подсъдимия Д. К. Д., редовно призован се явява
лично и с процесуалния си представител адв. Д. Д., който оспорва подадения
въззивен протест. Излага становище, че съдът правилно е приел, че в
настоящия случай се касае за неразрешени гражданско-правни отношения
между подсъдимия и пострадалото лице. Твърди, че в действителност има
деяние, но същото не съставлява престъпление, поради липсата на умисъл у
подсъдимия за това. В заключение прави искане съдът да потвърди
протестирания съдебен акт.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията,
съдържащи се в протеста и в допълнителното изложение към него и след
като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за
установено следното:
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на
протестиране съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което
същият е процесуално допустим и редовен.
Разгледан по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН, поради
следните съображения:
При постановяване на атакуваната с въззивния протест присъда
контролираният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
пострадалия. Поради това съдебният акт следва да бъде изцяло отменен, а
делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира за необходимо да посочи принципното си
разбиране за това, че
Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК нарушението на
процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако същото не е отстранено.
В настоящия случай, видно от материалите по делото, съдът е допуснал
ограничаване на процесуалните права на пострадалото лице Б. Г. В..
Правата на пострадалото лице са изчерпателно и детайлно изброени в
разпоредбата на чл.75 от НПК. Съгласно чл.75, ал.1, предл.1 и 4 от НПК
пострадалото лице има право да бъде уведомен за правата си в наказателното
производство, както и да участва в производството съгласно установените в
НПК правила. Това включва и задължението на съответния орган да му ги
разясни, така че пострадалият действително да ги разбере, тъй като поради
възрастта си, здравословното си състояние или други обективни причини
може да има затруднения в този смисъл. Законодателят изрично посочва „в
2
наказателното производство”, без да сочи някоя конкретна негова фаза, от
което следва, че на лицето трябва да бъдат съобщени и разяснени правата,
които има и може да упражнява, и в двете фази, в това число и в съдебната
такава, както и възможностите му да се конституира в едно или друго
процесуално качество на съдебната фаза. Реципрочно на това право е
задължението на съответния орган да разясни правата на обвиняемия, както и
да му даде реална възможност да ги упражни. Това задължение е
изчерпателно и последователно уредено и в Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., с която се установяват
минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и която заменя Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Чл.4, т.1, б. А), б. Г) и б. Д) от Директивата регламентира правото на
пострадалите от престъпление лице да получат информация от първия контакт
с компетентния орган, като е уредено задължението на държавите членки да
гарантират, че от първия контакт с компетентния орган жертвите получават
без ненужно забавяне следната информация, за да им се даде възможност да
се ползват от правата, установени в директивата: информация относно вида
подкрепа, която могат да получат, и от кого, включително; по какъв начин и
при какви условия може да получат достъп до правна консултация, правна
помощ и друг вид консултация; по какъв начин и при какви условия може да
получат обезщетение.
Така въведеното задължение на държавите членки е надлежно уредено и
в разпоредбата на чл.75, ал.1 от НПК.
В този смисъл както органа на досъдебното производство, така и съдът в
съдебната фаза на наказателното производство следва да положи усилия да
уведомят пострадалото лице за правата, които имат в наказателното
производство, да им разяснят същите и да им дадат реална възможност да
упражнят същите. Отбелязването в съобщението, изпратено до пострадалото
лице, че има право да се конституира в качеството на граждански ищец и/или
частен обвинител в процеса, неразяснено по надлежния и разбираем начин за
лицето от страна на съда в хода на наказателното производство по естеството
си не е изпълнение на задължението на органа да разясни правата на лицето и
да му даде реална възможност да ги упражни. Който случай води до
невъзможност и възпрепятстване на пострадалото лице да упражни правото
си да участва в процеса.
С Разпореждане №1734/09.07.2024г., постановено по НОХД №946/2024г.
по описа на РС-Плевен по реда на чл.247б, ал.2,т.1 от НПК съдът е насрочил
делото за разглеждане в разпоредително заседание, като не е изпълнил
изискванията на чл.247в, ал.4 от НПК, а именно да разясни на пострадалия, че
има правото в седемдневен срок от съобщението да направи искане за
конституиране като частен обвинител и граждански ищец. Това е сторено в
съобщението, изпратено на пострадалия за явяване в ОСЗ на първата
инстанция за 16.09.2024г., връчено му лично. В заседанието на 16.09.2024г. ход
на разпоредителното заседание не е даден, видно от приложения по делото
Протокол №1787/16.09.2024г., като пострадалият Б. В. не се е явил.
3
Със съобщение, находящо се на л.53 по делото, пострадалият Вълов е
уведомен, че има правото да подаде молба за конституиране като частен
обвинител и граждански ищец, както и че следва да се яви в открито съдебно
заседание на 15.10.2024г. В заседанието на 15.10.2024г. ход на
разпоредителното заседание е даден, видно от приложения по делото
Протокол №2051/15.10.2024г., като пострадалият Б. В., редовно призован се е
явил. Съдията-докладчик, обаче, не е дал възможност на пострадалия В. да
заяви дали желае да се конституира като частен обвинител и/или граждански
ищец, като не му е дал думата и да изложи становище по въпросите по чл.248
от НПК. Съдът е върнал делото на прокурора на осн. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и
е прекратил производството по делото.
След отмяна на така постановения съдебен акт от въззивния съд,
първоинстанционният съд е постановил Разпореждане №2867/25.11.2024г.,
постановено по НОХД №946/2024г. по описа на РС-Плевен по реда на чл.247б,
ал.2,т.1 от НПК съдът е насрочил делото за разглеждане в разпоредително
заседание, като отново не е изпълнил изискванията на чл.247в, ал.4 от НПК, а
именно да разясни на пострадалия, че има правото в седемдневен срок от
съобщението да направи искане за конституиране като частен обвинител и
граждански ищец. Това отново е сторено в съобщението, изпратено на
пострадалия за явяване в ОСЗ на първата инстанция за 10.12.2024г., връчено
му лично. В заседанието на 10.12.2024г. ход на разпоредителното заседание е
даден, видно от приложения по делото Протокол №2583/10.12.2024г., като
пострадалият Б. В. се е явил и е заявил, че има желание парите, които е дал за
процесния климатик, да му бъдат върнати.
Така констатираното нарушение е особено съществено именно поради
факта, че в нито едно от проведените открити съдебни заседания, съдът не е
дал възможност на пострадалото лице да заяви дали желае да участва в
съдебното разглеждане на делото, като се конституира в качеството на
граждански ищец и/или частен обвинител, не му е разяснил какво
представляват тези процесуални фигури, какви права и задължения има в тези
си процесуални качества, както и че има възможност да бъде обезщетен за
причинените му имуществени вреди от престъплението. Пострадалото лице
изрично е заявило на л.72 от първоинстанционното дело, че единственото,
което желае, е да бъде обезщетен за причинените му от престъплението вреди.
Съдът, обаче, не му е разяснил в този случай правото да се конституира в
качеството на граждански ищец, за да получи обезщетение за причинените му
имуществени вреди, неотчитайки факта, че не всеки гражданин е запознат с
тази правна фигура и какво тя представлява всъщност. Дори да се приеме, че
правата на пострадалия в този случай не са до такава степен нарушени,
предвид възможността същият да предяви претенция пред гражданския съд за
възстановяване на имуществените вреди, предвид адхезионния характер на
гражданския иск в наказателното производство и предвид суверенната
неподлежаща на въззивен контрол преценка на съда дали да допусне същия до
разглеждане, то в настоящия случай са нарушени правата на пострадалия да се
конституира в качеството на частен обвинител. Макар и обвързан от правната
квалификация, дадена от прокурора в обвинителния акт, частният обвинител е
4
признат от НПК за самостоятелна страна в процеса, преследваща свои
интереси и имаща свои права, регламентирани в чл. 79 НПК. Предоставените
на частния обвинител права показват, че той, макар и да не носи главната
тежест на доказване, може да представя доказателства и да взема пълноценно
участие в процеса. Не само че без неговото участие понякога би било
изключително трудно разкриването на обективната истина, тъй като това е
лицето, претърпяло вреди от престъплението, а следователно то е и най-
близко до самото престъпление, в най-голяма степен може да допринесе за
изясняването на обстоятелствата по делото, чието доказване да доведе до
установяване на фактите по същото, но и в рамките на една и съща правна
квалификация може да се разминава в преценката си с тази на прокурора
относно наказанието, което следва да бъде наложено.
Съгласно установените от българското и европейско законодателство
стандарти, и практиката на ВКС и на Европейския съд в Страсбург по
приложението на чл.6 от Конвенцията за правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, справедливият процес изисква създаване на ефективни
средства за защита на пострадалите лица и осигуряване на гаранции за
реализация на процесуалните им права, при образувано по инициатива на
прокурора наказателно дело за извършено престъпление от общ характер, но в
рамките на повдигнатото от представителя на държавата фактическо и
юридическо обвинение, което не е съобразено в разглеждания казус.
Съгласно принципните постановки, залегнали в тр № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., на ОСНК на ВКС допуснато на предварителното
производство съществено нарушение на процесуалните правила се отстранява
чрез законосъобразно повтаряне на процесуалното действие, при което
нарушението е било извършено. В тълкувателното решение се приема още, че
по принцип процесуалното нарушение е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на онези участници в предварителното
производство, които в първия случай предстои да бъдат конституирани, а във
втория вече са били конституирани като страни в съдебната фаза на
процеса. Интересите на пострадалия от престъплението са защитени най-
пълно в централната фаза на наказателния процес, в която се разглежда и
решава съществото на делото. С това законът гарантира възможността той да
встъпи в процесуалното качество не само на граждански ищец, но и на частен
обвинител, и чрез активната си позиция на страна да защити своите права и
законни интереси. Като самостоятелен процесуален субект, частният
обвинител има законова възможност реално да упражнява влияние върху
обвинението.
Изложените съображения за правното положение на пострадалото лице
и на частния обвинител в наказателното производство, както и
неизпълнението на задължението на съда да разясни правата на пострадалия
да участва в съдебната фаза на процеса формират вътрешното убеждение на
настоящия състав за наличие на консумирано относително касационно
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, довело до ограничаване правата на
пострадалото лице Б. В., предпоставящо отменително основание и налагащо
5
протестираната присъда да бъде отменена и делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивния
протест, не следва да се коментират по същество. Те следва да се имат
предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №76 от 07.07.2025г., постановена по НОХД
№946/2024г. описа на Районен съд-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6