РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Перник, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Е. В. А. и Ю. В. М. срещу
решение № 118 от 26.07.2024 г. по гр. дело № 154/2021 г. по описа на PC - гр. Брезник, с
което съдът е осъдил М. Г. Р., е ЕГН: ********** А. Г. С., с ЕГН: ********** и П. Г. Р., с
ЕГН: ********** да заплатят на Е. В. А., с ЕГН: ********** и Ю. В. М., с ЕГН: **********,
сумата от 378,34 лв., равняваща се на 4/36 от общата стойност на подобренията съгласно
заключението на вещото лице от 3405 лв. на основание чл.30 ал.3 ЗС.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателите твърдят, че съдебното решение е неправилно. Поддържа се, че с
постановеното по делото решение първоинстанционния съд е уважил предявената от
въззивните жалбоподатели претенция по чл. 346 от ГПК, като е приел за установено, че Е. В.
А. и Ю. В. М. са извършили подобрения в северната част на УПИ ***, в кв. *** и частта от
къщата, находяща се в тази половина от съсобствения имот. Приел е, че общата стойност на
извършените от въззивните жалбоподатели подобрения е в размер на 3405 лв., поради което
и при съобразяване наследствените квоти на М. Г. Р., А. Г. С. и П. Г. Р., първоинстанционния
съд неправилно е осъдил М. Р., А. С. и П. Р. да заплатят на въззивните жалбоподатели
сумата в размер на 378,34 лв., равняваща се на 4/6 ид. части от общата стойност на
подобренията. Молят за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове, като М. Г. Р., А. Г. С. и П. Г. Р. бъдат осъдени да заплатят на Е. В. А. и
Ю. В. М. сумата в размер на 1702,50 лв., равняваща се на 18/36 от общата стойност на
извършените подобрения, съгласно заключението на вещото лице от 3405 лв., като и в частта
за определената държавна такса. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
1
неоснователност на жалбата.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
валидно и допустимо. Във връзка с доводите за неговата неправилност съдът намира
следното:
С обжалваното решение № 118 от 26.07.2024 г. по гр. дело № 154/2021 г. по описа на
PC - гр. Брезник, постановено в производство във втора фаза по извършване на делбата,
съдът е поставил в дял на съделителите М. Г. Р., с ЕГН: **********, от ***, А. Г. С., с ЕГН:
********** от *** и П. Г. Р., с ЕГН: **********, от *** следния недвижим имот:
Новообразуван (съгласно Заповед № РД-430 от 29.05.2024 г. на Кмета на Община Брезник, с
която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено ЧИ ПУП-ПРЗ за УПИ *** в кв. ***) /
УПИ *** в кв. ***по плана на с. ***, общ. ***, с площ от 349 м2 и описан в заключението на
вещото лице с вх. № 952 от 06.06.2023 г. между точки АБВГДЕЖЗНМЛКА, вход от юг и
южна част от къщата. ПОСТАВЯ в дял на съделителите Д. М. Т. с ЕГН: **********, от ***,
Е. К. А., с ЕГН: **********, от ***, Е. В. А., с ЕГН: **********, от ***, Ю. В. М., с ЕГН:
**********, от ***, В. К. М. с ЕГН: ********** от *** и М. К. М., с ЕГН: ********** от ***
следния имот: новообразуван (съгласно Заповед № РД-430 от 29.05.2024 г. на Кмета на
Община Брезник, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрено ЧИ ПУП-ПРЗ за
УПИ *** в кв. ***) УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, общ. *** с площ 349 м2 и описан в
заключението на вещото лице с вх. № 952 от 06.06.2023 г. между точки АБВГДЕЖЗИЙА на
скицата към заключението, вход от север и северна част от къщата.
За уравнение на дяловете съдът е осъдил М. Г. Р., с ЕГН: ********** А. Г. С., с ЕГН:
********** и П. Г. Р., с ЕГН: ********** да заплатят на Д. М. Т. с ЕГН: **********, Е. К. А.,
с ЕГН: **********, Е. В. А., с ЕГН: **********, Ю. В. М., с ЕГН: **********, В. К. М. с
ЕГН: ********** и М. К. М., с ЕГН: ********** сумата в размер на 5192 лв.
Осъдил е Д. М. Т. с ЕГН: **********, Е. К. А., с ЕГН: **********, Е. В. А., с ЕГН:
**********, Ю. В. М., с ЕГН: **********, В. К. М. с ЕГН: ********** и М. К. М., с ЕГН:
********** да заплатят на М. Г. Р., с ЕГН: ********** А. Г. С., с ЕГН: ********** и П. Г. Р.,
с ЕГН: ********** сумата от 8295.50 лв., равняваща се на 18/36 ид.ч. от общата стойност на
подобренията, съгласно заключението на вещото лице от 16591 лв., като отхвърля
предявения иск за разликата над 16591 лв. до предявения размер от 19826 лв.
Осъдил е М. Г. Р., с ЕГН: ********** А. Г. С., с ЕГН: ********** и П. Г. Р., с ЕГН:
********** да заплатят на Е. В. А., с ЕГН: ********** и Ю. В. М., с ЕГН: **********,
сумата от 378.34 лв., равняваща се на 4/36 от общата стойност на подобренията съгласно
заключението на вещото лице от 3405 лв., като отхвърля предявения иск за разликата над
3405 лв. до предявения размер от 6010 лв.
Осъдил е М. Г. Р., с ЕГН: ********** А. Г. С., с ЕГН: ********** и П. Г. Р., с ЕГН:
********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Брезник държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1593.76 лв., държавна такса
за уважената против тях част по иска на съделителите Е. В. А., Ю. В. М. по чл. 346 ГПК, вр.
чл. 30, ал. 3 от ЗС в размер на 50 лв., както и държавна такса за отхвърлена част на
2
предявения от тях иск по чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС в размер на 129.40 лв.
Със същото решение съдът е осъдил Д. М. Т. с ЕГН: **********, Е. К. А., с ЕГН:
**********, Е. В. А., с ЕГН: **********, Ю. В. М., с ЕГН: **********, В. К. М. с ЕГН:
********** и М. К. М., с ЕГН: ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Брезник държавна такса върху стойността на дела си в
размер на 1593.76 лв., както и държавна такса за уважената против тях част по иска на
съделителите М. Г. Р., А. Г. С. и П. Г. Р. по чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС в размер на
663.64 лв.
Съдът е осъдил Е. В. А., с ЕГН: ********** и Ю. В. М., с ЕГН: **********, да
заплатят държавна такса за отхвърлена част на предявения от тях иск по чл. 346 ГПК, вр. чл.
30, ал. 3 от ЗС в размер на 104.20 лв.
Предмет на въззивна проверка е частта от първоинстанционното решение, с която по
предявената претенция по чл.346 ГПК съдът е осъдил М. Г. Р., с ЕГН: ********** А. Г. С., с
ЕГН: ********** и П. Г. Р., с ЕГН: ********** да заплатят на Е. В. А., с ЕГН: ********** и
Ю. В. М., с ЕГН: **********, сумата от 378.34 лв., равняваща се на 4/36 от общата стойност
на подобренията съгласно заключението на вещото лице от 3405 лв. В останалата си част,
като необжалвано, решението е влязло в сила.
С молба, представена по реда и в срока по чл.346 ГПК в проведеното на 06.04.2023 г.
пред районния съд открито съдебно заседание въззиваемите Е. А. и Ю. В. М. чрез
пълномощника си адв. В. Б. от АК-Перник, са заявили срещу М. Г. Р. и Г.П. Р. /поч. на ***,
като с определение №111/08.04.2024 г. вместо него РРС е конституирал наследниците му по
закон- М. Г. Р.- съпруга, участваща в процеса на самостоятелно основание, А. Г. Р.- дъщеря и
П. Г. Р.- син/ претенции за заплащане на описани по вид и стойност конкретни подобрения на
обща стойност 6010 лв., извършени в през периода 2018-2022 г. в процесния недвижим
имот, находящ се в землището на село ***, община ***, с площ от 680 кв.м., представляващ
имот с планоснимачен номер ***, в квартал *** по плана на селото, за който е отреден УПИ
***, в квартал *** по регулационния план на селото, заедно с построената върху имота
жилищна сграда на един етаж с два отделни входа със застроена площ от 60 кв.м., при
граници на УПИ по скица: улица с о.т. 108 109, улица – тупик, УПИ ***,***и част от имот
пл. № ***, за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по регулационния план на селото, със
знанието и без противопоставянето на ответниците.
Създадената по приложението на чл. 346 ГПК задължителна съдебна практика е
константна в разбирането си, че по своята правна същност искът по чл. 346 ГПК
представлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена и в
делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите във
връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ,
доколкото законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и
облигационните отношения, свързани с нея.
За установяване вида, обема, момента на извършване и стойността на разходите за
извършване на посочените в молбата от 06.04.2023 г. подобрения първоинстанционният съд
е допуснал до разпит свидетеля О.А.Г., както и е назначил съдебнотехническа експертиза, от
заключението по която /на стр. 179-181 от делото/ е видно, че разходите за подобренията в
сградата, извършени от ответниците, възлизат на 3405 лева, а увеличението на стойността на
имота вследствие на същите възлиза на 2746 лв. Насрещните по претенциите по сметки
страни М. Г. Р., А. Г. С. и П. Г. Р. не са ангажирали доказателства по повод на отправената
срещу тях парична претенция. По делото не се спори, че въззиваемите са извършвали
подобренията като съсобственици, поради което следва да се приложи възприетото
разрешение със съдебната практика, обективирано и в решение № 1 от 24.07.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1131/2018 г., II г. о., че в хипотезите, когато съсобственикът извършва
подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
3
отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, ако липсва съгласието на останалите
съсобственици, съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието на
останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако
останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за
заплащането му. В случая претенцията е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Подобренията или полезните разноски са нововъведения, които изменят общия имот и
увеличават стойността му, но не са необходими за неговото запазване и съхранение.
Първоинстанционният съд е намерил иска за доказан по основание, доколкото от съвкупния
анализ на събраните доказателства се установява направата от страна на Е. А. и Ю. В. М. на
твърдените от тях СМР, на които основават своята претенция по чл. 346 ГПК. От
заключението на СТЕ се установява и цената на сторените разходи, както и увеличената
стойност на имота в резултат на подобренията. По-високата от двете стойности е тази на
сторените разноски – 3405 лв., от които на Е. А. и Ю. В. М. е присъдена припадащата се на
самите тях част от тази сума, а именно- 378,34 лв. Решението в обжалваната му част е
неправилно. Съгласно трайно установената практика на ВС и ВКС, обективирана в
Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС, ТР № 85 от
02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г. на ОСГК на ВС в неотменената с постановлението
негова част, решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на ВКС, I-во г. о.,
решение № 1 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 1131/2018 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 113 от
19.10.2023 г. по гр. д. № 3575/2022 г. на ВКС, II-ро г. о., и др. и при съобразяване заявеното
от въззиваемите, отношенията между страните във връзка с претенцията по чл. 346 ГПК
следва да се уредят по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба,
когато общата вещ за поддържането си се нуждае от извършване на необходими разноски,
всеки от съсобствениците трябва да ги поеме съобразно дела си от нея и в случай, че един
или част от тях са поели изцяло същите, им се дължи изравняване до размера на дела им от
останалите, които не са участвали при тяхното извършване. Това се отнася и до полезните
разноски – подобренията, извършени от някой от съсобствениците, които увеличават
стойността на общата вещ като цяло, като всеки от останалите му дължи парично
изравняване съобразно дела си в нея. Такъв е и настоящият случай. Следва да се има
предвид, че на този етап на делбеното производство възможността за промяна на квотите и
дяловете е преклудирана. С решението по допускане на делбата ответниците М. Г. Р. и Г.П. Р.
са признати за съсобственици на 18/36 идеални части от процесния недвижим имот при
условията на СИО, или по претенцията с правно основание чл.346 ГПК същите отговарят за
сумата в размер на 1702,50 лв. Предвид изложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго такова, с
което М. Г. Р., с ЕГН: ********** А. Г. С., с ЕГН: ********** и П. Г. Р., с ЕГН: **********
бъдат осъдени да заплатят на Е. В. А., с ЕГН: ********** и Ю. В. М., с ЕГН: **********
сумата от 1702,50 лв., представляваща припадащите им се спрямо дела им в съсобствеността
полезни разноски.
Първоинстанционното решение в отхвърлителната част над сумата в размер от 1702,50
лв. до сумата от 3405 лв. не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
По разноските:
Съгласно чл. 355 от ГПК страните по делата за съдебна делба заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 от ГПК. Разноските, сторени в първоинстанционното
4
производство по повод съединените искове по сметките, следва да бъдат преизчислени.
Въззиваемите дължат държавна такса по уважените срещу тях искове в размер на още 18,10
лева. Въззивните жалбоподатели дължат разноски в размер на 68,10 лева за отхвърлената
част от исковете, поради което решението следва да бъде отменено в частта за разноски в
размер над 68,10 лв. до присъдения размер от 104,20 лв.
При този изход на спора право на разноски през въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал.1 ГПК имат жалбоподателите съразмерно с уважената част от въззивната жалба в
размер на сумата от 77,75 лв. за платена държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 118 от 26.07.2024 г. по гр. дело № 154/2021 г. по описа на PC -
гр. Брезник, в частта, с която съдът е осъдил М. Г. Р., с ЕГН: **********, А. Г. С., с ЕГН:
********** и П. Г. Р., с ЕГН: ********** да заплатят на Е. В. А., с ЕГН: ********** и Ю. В.
М., с ЕГН: **********, сумата от 378,34 лв., равняваща се на 4/36 от общата стойност на
подобренията съгласно заключението на вещото лице от 3405 лв. на основание чл.30 ал.3
ЗС, както и в частта за разноските за държавна такса, присъдени в тежест на Е. В. А., с
ЕГН: ********** и Ю. В. М., с ЕГН: ********** за разликата над 68,10 лева до 104,20 лева,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.30 ал.3 ЗС М. Г. Р., с
ЕГН: **********, А. Г. С., с ЕГН: ********** и П. Г. Р., с ЕГН: ********** да заплатят на
Е. В. А., с ЕГН: ********** и Ю. В. М., с ЕГН: **********, сумата от 1702,50 лева /от които
М. Г. Р., с ЕГН: ********** - сумата от 1135 лева, А. Г. С., с ЕГН: ********** - сумата от
283,75 лева и Ю. В. М., с ЕГН: ********** - сумата от 283,75 лева/, представляваща
припадащата им се част от стойността на подобрения, извършени за периода 2018-2022 г.
В останалата част, като необжалвано, решение № 118 от 26.07.2024 г. по гр. дело №
154/2021 г. по описа на PC - гр. Брезник е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК М. Г. Р., с ЕГН: **********, А. Г. С., с ЕГН:
********** и П. Г. Р., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. В. А., с ЕГН: ********** и
Ю. В. М., с ЕГН: ********** разноски в размер на 477,75 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Г. Р., с ЕГН: **********, А. Г. С., с ЕГН: ********** и П. Г. Р., с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Перник
разноски в размер на 18,10 лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6