№ 831
гр. П., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С.Б. Г. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – П..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране
вземанията по който с молба от 25.10.2013 г. е образувало изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ
С.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради
което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за
вземанията – 3-годишна, според ищеца, е изтекла към момента на депозиране на исковата
молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“, което
обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – П. не съществува изискуемо вземане спрямо С.Б. Г. за
следните суми: 462,25 лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 04.10.2011 г. до 04.12.2012 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2013 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 36,72 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.12.2011 г. до 25.03.2013 г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № ** г. по описа на РС П., и е образувано изпълнително дело № ** г. по описа на
ЧСИ С.Д.. Претендират се разноски.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ла. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От страните се признават следните права и обстоятелства по см. на чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК: прекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на изп.д. № ** г. на
ЧСИ С.Д.. По изложените съображения, съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с
които ищецът оспорва съществуването на изпълняемо право в полза на ответната страна,
като се позовава на изтекла погасителна давност. В хипотеза на предявен отрицателен
установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от представените писмени доказателства се
установява, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от
15.05.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ** г. на ПРС, като въз основа на същия е било образувано и изп.д.
№ ** г. по описа на ЧСИ С.Д., по молба на ВиК П. ООД като взискател и прекратено с
постановление от 29.12.2017 г. в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и процесуалното му поведе-
ние – оспорване основателността на иска, свидетелства за правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателните установителни искове. По въпроса за процесуалната
възможност на длъжника от защита в изпълнителния процес чрез общия установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди
влиза-нето в сила на сега действащия процесуален закон, е налице трайно установена
практика на ВКС – напр. Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по
описа на ВКС, Определение № 262/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа на ВКС, II
ТО и др., съг-ласно която съществува правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за установяване на недължимостта на претендирани от взискателя
вземания. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия
в полза на кре-дитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е из-дадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство
Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист срещу ищеца съществува
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В
допълнение следва да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели
внасяне на яснота в отношенията на страните и препятства възможността в по – късен
момент отново да бъдат разглеждани идентични съображения на ищеца за недължимост на
вземанията, обективирани в изпълнителния титул.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. В тежест на
2
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват.
От приложеното копие на изп.д. № ** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от
25.10.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ е
извършвал справки за имущественото състояние на длъжника до различни институции и е
изпратил ПДИ.
С резолюция от 10.10.2014 г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху МПС,
какъвто е бил наложен, видно от връченото съобщение до ОДМВР-П..
С молба от 02.06.2016 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за
образуване, взискателят е депозирал молба за цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника и определяне на способа за изпълнение.
В последствие съдебният изпълнител е изпратил съобщения до страните, че
изпълнителното производство е било прекратено с постановление от 29.12.2017 г.
Към момента на образуване на ИД № ** г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 25.10.2013 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 26.10.2015 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
новата давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
Същевременно отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, че делото
е прекратено с постановление от 29.12.2017 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно,
тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза
настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
3
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1562/2015 г., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
4
Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и
отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд П. в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 26.06.2015 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент
петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 27.06.2020 г., а с това – и преди
инициирането на настоящия исков процес.
Молбата от 02.06.2016 г. съдът счита, че не е прекъснала давността за вземането,
доколкото не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи /арг. ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Дори и да се налагаше обратен извод, петгодишната давност
отново би била изтекла към 03.06.2021 г., т.е. преди депозиране на настоящата искова молба,
което по същество би довело до напълно идентичен правен резултат.
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били погасени по давност и
искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 350 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
ищеца, доколкото същият – в размер на 300 лв., не надхвърля минималните размери,
установени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С.Б. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ж.к. „Т.“, ** ** ** ** чрез адв. К.П. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Борислав Иванов, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П. не съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) спрямо С.Б. Г. за сумата в размер на 462,25 лева –
главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води за периода от 04.10.2011 г. до 04.12.2012 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 15.04.2013 г. до окончателното и изплащане, сумата от 36,72 лева –
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2011 г. до 25.03.2013 г.,
както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ** г. по описа на РС П., поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П., ЕИК ********* да
5
заплати на С.Б. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00 лева
– разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6