Определение по дело №1165/2018 на Районен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.ЛОВЕЧ, 18.12.2019 год.

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.П.И.

2.И.Н.

на секретаря ВАНЯ КИРИЛОВА

присъствието на прокурора   НИКОЛАЙ СЕМОВ

разгледа докладвано   от     съдията

НОХД N 1165 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази:

Съдът след като се произнесе с присъда по настоящето дело, намира, че мярката за неотклонение "подписка" по отношение на подсъдимия М.Ц.Х., ЕГН ********** следва да бъде потвърдена, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение "подписка" по отношение на подсъдимия М.Ц.Х., ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от днес, пред Ловешки окръжен съд.

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                              СЪД.ЗАСЕДАТЕЛ: 1.

 

                                                                                                 2.

МОТИВИ : Срещу подсъдимия М.Ц.Х. ***  било предявено обвинение за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за това, че на 17.09.2016 г., в *****, в жилището си - стая/трапезария/, на втори етаж от жилищна сграда /къща/, находяща се на адрес: *******, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ обн.ДВ бр.73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г. посл. изм., бр.47 от 21.06.2016 г./, а именно: 89 /осемдесет и девет/ броя бойни патрона калибър 9х18 мм. /Makarov/, българско производство и 1 /един/ брой патрон с периферно възпламеняване калибър 22 WMR /22 Magnum/, чешко производство, предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от съответния калибър, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл.56, ал.1, във вр. с чл. 50, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗОБВВПИ.

В съдебно заседание представителят на РП - Троян поддържа  обвинението срещу подсъдимия Х. за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи несъмнен извод за обективната и субективната страна на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд. Излага, че от фактическа страна е установено, че за времето от 08.00 до 10.50 часа на 17.09.2016 г., в хода на провеждано разследване по дос. производство сл.д.№ 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП – Ловеч, образувано с постановление на РП -Тетевен от 27.05.2016 г., за извършено престъпление по чл. 235, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, след надлежно получено разрешение - Определение № 174/15.09.2016 г. на PC - Тетевен, по ЧНД № 387/2016 г. по описа на съда и създадена по надлежния процесуален ред от страна на разследващия орган организация за участие на полицейски служители от ОДМВР -Ловеч и Дирекция „Вътрешна сигурност", МВР - София, в обитавано от подс. Х. и членовете на семейството му жилище, по постоянния му адрес, находящо се на втория етаж на сграда на посочения адрес в гр. Ловеч, било извършено претърсване за установяване и приобщаване като веществени доказателства, респективно осуетяване укриването на вещи, можещи да имат значение по горепосоченото дело. В хода на това действие по разследването, в шкаф на стената с повдигащ се капак, в стая /трапезария/ в горепосоченото жилище, били намерени и иззети по надлежния ред, като веществено доказателство - условно номерирано като обект № 4 в съставения протокол за претърсване и изземване, 89 бр. патрони калибър 9х18 мм. и 1 бр. патрон, калибър 22 "Магнум", намиращи се в тъмносиня на цвят кутия, с надпис „SAMSUNG". При намирането на гореописаните патрони, присъстващия свид.Т.В.Ц. *** - разузнавач в Дирекция "Вътрешна сигурност" МВР изрично попитал подсъдимия за техния произход и принадлежността им към фактическа власт на конкретно лице, тъй като съгласно показанията му това били патрони на въоръжение в МВР. Подсъдимият му отговорил, че патроните били негови, като му били останали от стрелби. Сочи че след извършено претърсване и на таванското помещение на постройката, при което били намерени два броя гладкоцевни ловни пушки и ловна карабина, за които подсъдимият представил надлежно разрешително за придобиването и държането им, последният отишъл самоинициативно до свид. Ц., като му заявил, че намерените в трапезарията патрони бил закупил преди известно време от магазин в гр.Казанлък по времето когато е бил служител на МВР. Съгласно показанията на посочения свидетел преди известно време такава възможност е съществувала, служител на МВР да закупува патрони. На изричен въпрос от страна на свид. Ц., подс.Х. заявил, че в момента бил временно отстранен от длъжност, като служебната му карта и оръжие са били отнети преди отстраняването му. Посочените   и  изложени    в    показанията му обстоятелства свид. Ц. е потвърдил и в проведената очна ставка с подсъдимия. Разговорите между свид. Ц. и подс. Х., респективно заявеното от последния, относно произхода и фактическата принадлежност на гореописаните патрони били лично възприети и възпроизведени и в показанията на поемните лица на въпросното действие по разследването – свид. М.В.В. и М.П.Л. ***. Тримата горепосочени свидетели са категорични в показанията си, че при извършване на въпросното действие по разследването след намирането и изземването на патроните от дома му, подсъдимият по никакъв начин не е обективирал твърдения, че друго лице е собственик на горепосочените патрони, или че ги вижда за първи път, респективно да е отричал знанието си за тях, за произхода им и принадлежността им към собствената му фактическа власт. Напротив доброволно и самоинициативно е заявил пред тях за техния произход и принадлежността им към собствената му фактическа власт. Свидетелят В. е изложил в показанията си, че на отправен към подсъдимия въпрос от участвало във въпросното претърсване и изземване от жилището му лице подсъдимият бил заявил, че въпросните патрони са му били „останали от преди", като част от тях сам си ги бил закупувал. В показанията си свид. М.В. е изложил, че пред него подс. Х. е заявил, че ако искал да ги скриел тези патрони щял да го направи по начин, че изобщо нямало да могат да ги намерят, обстоятелство обективиращо по безспорен начин знанието му за последните и умисъла за тяхното инкриминирано държане. В показанията си депозирани на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 от НПК свид. Л. е заявил, че поддържа прочетените от съда показания депозираните в хода на дос.производство, в които е изложил, че намирането и изземването на въпросните патрони не притеснило много подсъдимия, като същият се учудил на изземването им, тъй като не намирал нищо нередно в това, както и че не е казвал, че са на някого другиго въпросните патрони, а заявил, че са негови, като се държал „нахакано". Свидетелят Л. и свид. Ц. са заявили в показанията си, че докато се е водело претърсването подсъдимият не е провеждал телефонен разговор, противно  на  показанията  на  свид. Х. - съпруга на подсъдимия, която е заявила, че била провела телефонен разговор с подсъдимия по време на самото действие по разследването, в което той бил изразил учудване от намирането на въпросните патрони. В обяснителната част на съставения по повод извършването на посоченото действие по разследването протокол, присъстващият на същото подсъдим, собственоръчно изписал, респективно потвърдил с поставения в протокола свой подпис, че намерените и иззети от дома му движими вещи, условно номерирани в цитирания протокол като обекти с номера от № 1 до № 7 включително, били негови лични и на семейството му вещи. След надлежната му индивидуализация, гореописаното веществено доказателство предмет на престъплението, съответно обект № 4 по цитирания протокол за претърсване и изземване от 17.09.2016 г. било поставено в кафяв на цвят хартиен плик и запечатано с етикет на НТЛ -ОДМВР - Ловеч, със силиконов печат с надпис, подписан от поемни лица, експерт и следовател. С ненарушена цялост удостоверена с писмен документ на ОСлО при ОП - Ловеч от 14.11.2016 г., посоченото веществено доказателство било предоставено срещу подпис на вещо лице от БНТЛ при ОДМВР - Плевен по назначена с постановление на РП -Тетевен по сл.дело № 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Ловеч материали по дос. производство № 23/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч, за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, съдебно-балистическа експертиза. Излага, че от приетото като доказателство по делото заключение е установено, че гореописаните патрони предмет на престъплението - общо 90 на брой, представляват стандартно фабрично производство и се определят както следва: 89 бр. бойни патрони калибър 9х18 мм. Makarov, българско производство и 1 бр. патрон с периферно възпламеняване калибър 22 WMR, означаван още и като калибър 22 Magnum, чешко производство. Експертно изследваните патрони били годни за стрелба с оръжия от съответния калибър и представлявали боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ по смисъла на легалната дефиниция по чл.7, ал.1 от цитирания закон. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от цитирания закон лицето по чл. 50 ал.1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГД "НП" на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. От приложеното като писмено доказателство по делото уведомително писмо изх.№ 00 - 5448/13.07.2018г на РУ - Ловеч, към горепосочената дата подсъдимият е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба с № 20160277730, с вписани в него огнестрелни оръжия: пистолет ТТ 7.62 мм, с № ЖБ5748, надцевка ИЖ 12 калибър, № С08013, успоредка ИЖ 16 калибър, № Х2982 и ловна карабина Арсенал 7.62х39 № AD460130, като намерените и иззети от жилището му по постоянния му адрес - ******патрони са различен калибър от този на оръжията, за които същият притежавал горепосоченото разрешение за съхранение, носене и употреба. Изтъква, че към датата на извършване на деянието 17.09.2016 г. подсъдимият не е притежавал надлежно разрешение за държането на боеприпасите предмет на обвинението. В хода на съдебното следствие е установено, че пред свидетелите - служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" МВР - Плевен, присъствали при извършено паралелно претърсване и изземване на вещи в обитавано от подсъдимия жилище в *****, обл.Ловешка, свид. И.П. и свид. Т.В., след извършеното претърсване в жилището му в *****, подсъдимият самоинициативно отишъл при тях на пейка пред жилище на свид. В. като направил неуспешен опит да започне разговор, че техен колега свид.Ц. се бил „заял" и се бил „хванал" за намерените в жилището му в ***** патрони, като видно от показанията на посочените свидетели от поведението на подсъдимия проличало, че същият считал, че бил извършил нещо нередно, което щяло да доведе до неблагоприятни последици за него. Х. заявил, пред посочените свидетели, че единственото обстоятелството, което го притеснило при извършеното претърсване на жилището му по постоянния му адрес в ***** било, че той имал патрони, а колегата им „уж бил печен, но какво се бил загледал в тези патрони“ и същите били иззети в хода на реализираното действие по разследването. В показанията си свид. В. е заявил, че от думите на подсъдимия е възприел, че въпросните патрони били негови, като към този момент същият по никакъв начин пред тях с колегата му не е отричал това обстоятелство. В проведените повторни разпити свид. П. и В. са категорични, че при пристигането си в *****, след извършено претърсване и изземване в жилището му постоянния му адрес в ***** на пейка пред дома на свид. В., в който по същото време било извършвано претърсване, не са възприемали подс. Х. да е заявявал пред тях, че патроните предмет на престъплението били намерени от съпругата му на таванско помещение на жилището им, противно на заявеното в показанията на свид. В. и Д.. В проведените очни ставки между свид. П. и В. с подсъдимия, свид. В. и проведената очна ставка между свид. Д. и свид. П., свид. П. и В. категорично са потвърдили показанията си от проведените им повторни разпити, че не са възприемали каквито да са твърдения на подсъдимия в горепосочения смисъл. В показанията си свид. Й. е изложил, че при срещата си с подсъдимия пред дома на свид. В. ***, на 17.09.2016 г. по време на извършвано претърсване същият му е заявили единствено, че били намерени патрони в жилището му в *****, но не и заявеното в обясненията на подсъдимия, че същите били намерени преди това от съпругата му. Отделно от това е заявил, в показанията си, че към момента на провеждането на горепосочения му разговор с подсъдимия, свид. В. бил на терасата на жилището си и тъкмо тръгвал към тях, което не съответства на показанията на последния относно местонахождението му към посочения момент и заявеното му от подсъдимия относно намерените в жилището му в ***** патрони. Счита, че при преценка на доказателствената стойност на показанията на свид. В. и Й. следва да се съобразят обстоятелствата на продължителното им лично познанство и приятелски отношения с подсъдимия. В мотивите на определението на PC –Тетевен, възпроизвеждащо изложеното в искането на РП - Тетевен с правно основание чл.161, ал.1 от НПК, е визирана налична към този момент достатъчна доказателствено установима съпричастност на свидетелите по настоящото дело В. и Й. и подс. Х. към извършване на деянието предмет на разследване по сл.дело № 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч, както и на реализиране от страна последния, чрез лицата В.С.В. и Й.П.Й. на дейност, несъвместима с длъжностното му качество, носеща му значителен по размер финансов ресурс, което обстоятелство не намерило отражение в имуществените му декларации. В контекста на изложеното приемайки доказателствена обезпеченост на направени от страна на РП - Тетевен искания с цитираното правно основание по горепосоченото сл.дело от страна на PC - Тетевен са били издадени разрешения за извършване на претърсвания и изземвания и в имотите на свид. В. ***, които действия по разследването са били реализирани паралелно с извършеното претърсване изземване в жилището на подсъдимия в *****. От събраните гласни доказателства показанията на свид. В., В., Я., Р. и Х. и писмените доказателства по делото безспорно се установява, че въпросното жилище, находящото се на втория етаж на сградата -къща на адрес: *****, *****, в което е било извършено претърсването и изземване на боеприпасите предмет на престъплението, е постоянният адрес на подсъдимия и към 17.09.2016 г. и към настоящия момент, който същият е обитавал със семейството си - свид. Х. и ненавършилите пълнолетие техни деца. От показанията на последната се установява, че от всички лица обитаващи семейното им жилище в *****, само подсъдимият притежавал и разбирал от огнестрелни оръжия и боеприпаси. На таванското помещение на същия адрес последният е съхранявал и законно притежавани от него огнестрелни оръжия, в т.ч. пистолет ТТ, две ловни пушки и автоматична карабина Арсенал. От показанията на свид. Р. и свид. Х. се установява, че за периода от края на месец май до есента на същата година подсъдимият, поради влошени отношения с последната периодично пребивавал и в наследствено жилище по настоящ адрес ***. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че обитаваното от подсъдимия жилище на ***** в ***** е със самостоятелен вход с вътрешно стълбище, обособено само за това жилище, като единствено по въпросното стълбище се стига до таванското помещение на сградата. Установява се, че входната врата на стълбището водеща към жилището обитавано от подсъдимия и семейството му и таванското помещение се заключва – свид. В., В., Р. и Л., като ключ за нея имат единствено подсъдимият и членовете на семейството му. От друга страна е установено, че подсъдимият лично е осигурил достъп на лицата, участващи в извършеното претърсване до жилището по постоянния му адрес, чрез отключване на входната врата на отделния вход водещ по вътрешни стълби към жилището му  и след това и входната врата на самото жилище. От събраните доказателства по делото се установява, че подсъдимият е законен ловец, проявява явен интерес към оръжие и боеприпаси, бивш полицейски служител, инструктор по стрелба. От показанията на свид. М. и писмена справка от КОС при РУ-Угърчин е видно, че двата пъти когато на подсъдимия са били предоставяни служебно късоцевно оръжие и боеприпаси - пистолет „Макаров“  9 мм и боеприпаси за него, същите са били от калибъра съответстващ на 89 бр. от патроните предмет на престъплението, намерени и иззети от обитаваното от него жилище по постоянния му адрес в *****. Противно на изложеното от вещото лице в приетото като доказателство по делото експертно заключение на съдебно-балистическата експертиза, че боеприпасите предмет на престъплението били със стоманен сърдечник, армейски тип патрони, като в МВР не се използвали от поне от 10 години. Установено е от приобщената като писмено доказателство по делото справка на ОД МВР - Ловеч, че за периода през който подсъдимият е бил служител на МВР 1998-2016 г. в териториалната структура на МВР по местослуженето му РУ-Угърчин за извършване на тренировъчни стрелби са били зачислявани, респективно са били налични боеприпаси идентични с тези предмет на престъплението - патрони калибър 9x18 мм със стоманен сърдечник от 2008 г. до 2016 г. включително, т.е. налице е бил служебен достъп на подсъдимия до въпросния тип боеприпаси в качеството му на служител на МВР. Противно на изложеното в дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия, относно незнанието му за произхода и непринадлежността към фактическата му власт на боеприпасите предмет на престъплението, повече от една година след извършеното претърсване и изземване на последните от жилището му постоянния му адрес в *****, е че същият е депозирал писмена молба вх.№ 901/29.09.2017 г. адресирана до РП–Тетевен, в която е поискал връщане на боеприпасите и други примерно изброени движими вещи, за които изрично е посочил в обстоятелствената част на молбата, че са негова собственост, иззети при извършени на 17.09.2016 г. претърсвания по дос. производство № 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Ловеч в ***** и *****. Сочи, че косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза е и установения по делото факт, че инкриминираното държане на предмета на престъплението от страна на подсъдимия не е единственото му нарушение на установения в страната разрешителен режим за дейности с боеприпаси. При извършено на 17.09.2016 г. паралелно претърсване по дос. производство № 35/2016г. по описа на ОСлО - Ловеч, във временно обитавано от него наследствено жилище на адрес *****, обл.Ловешка, *******, от чекмедже на скрин находящ се в стая-спалня на втори етаж на постройката са били намерени и иззети различен брой и калибър ловни патрони, които не са били съхранявани от него по установения в ЗОБВВПИ специален ред за съхранение на боеприпаси. Чл.98., ал.1 от  ЗОБВВПИ регламентира, че огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства  за физическите лица на постоянния им адрес, като в тази връзка в хода на разследването по цитираното сл.дело №З5/2016 г. по описа на ОСлО - Ловеч от страна на наблюдаващия прокурор е бил уведомен компетентния административно наказващ орган - Началника на РУ МВР - Ловеч за ангажиране на административнонаказателната отговорност на подсъдимия по чл.193, ал.1, пр.1-во от цитирания специален закон. Излага, че поддържаната от подсъдимия защитна теза за възможната принадлежност на предмета на престъплението към фактическата власт на негови починали родственици, приживе обитавали различни жилищни помещения в същата сграда, както и показанията на свид. П.П.Х. *** - негова съпруга, която е заявила, че въпросните патрони, била намерила случайно в общо таванско помещение на сградата, между вещи на негови починали родственици - вуйчо и дядо, след което преместила същите в дома им, за да се информирала от подсъдимия за произхода им, но по-късно била забравила да го уведоми за това се явяват изолирани и некореспондиращи, с останалия събран по делото доказателствен материал, като обясненията на подсъдимия следва да се приемат и ценят единствено като форма на лично упражняване на правото му на защита, а показанията на свид.Х. не следва да бъдат кредитирани, освен поради визираното противоречие с останалия доказателствен материал и поради явното несъответствие на поддържаната защитна теза със следните опровергаващия доказателствени източници: от показанията на свид.В., братовчедка на подсъдимия, е установено, че след настъпилата при битов инцидент смърт на баща й - вуйчо на подсъдимия, служебното му оръжие и патроните към него са били върнати в РУ МВР -Ловеч от брат й свид. В. и починалия й дядо. Въпреки, че приживе баща й е имал достъп до таванското помещение на сградата, посочената свидетелка е категорична, че на тавана не е имало вещи на баща й, в т.ч. и патрони. Изложила е, че нито тя, нито брат й притежавали ключ за входната врата на входа, водещ по вътрешни стълби към обитаваното от подсъдимия жилище, респективно таванското помещение на сградата. Баща й съхранявал служебното си оръжието и патроните за него в гардероб на етажа в който живеел. Същият не е проявявал интерес към оръжия и боеприпаси, нито е бил ловец, като проявявал интерес единствено към коли, мотори и спортни състезания. От показанията на брат й свид.В. се установява, че на втория етаж на къщата на ***** в ***** отдавна живеел подсъдимия - негов братовчед, със семейството си. Служебното оръжие пистолет на баща му и два пълнителя, последният съхранявал на горната част на библиотеката на етажа, на който живеел. Когато починал баща му той и дядо му ги били върнали в полицейското управление. Изложеното от него и сестра му кореспондира с писмените доказателствени източници - уведомителните писма на ОД МВР - Плевен и ОД МВР - Ловеч, че зачислено служебно оръжие на вуйчото на подсъдимия е било надлежно върнато, заедно с боеприпаси и впоследствие зачислено на друг полицейски служител – свид. Б.. Свидетелят В. е изложил, че баща му е имал достъп до тавана, но не е държал вещи там. Категоричен е, че патрони не били останали от баща му и поради тази причина няма как същите да са били намерени на тавана от съпругата на подсъдимия. Показанията на посочените свидетели кореспондират и с показанията на майка им свид. Я. - съпруга на вуйчото на подсъдимия. В тях последната е изложила, че бившият й съпруг Н.не е бил ловец, не е проявявал никакъв интерес към оръжия и боеприпаси, не е притежавал лично огнестрелно оръжие. Интересувал се е единствено от коли и състезания и каквито пистолет и патрони да е имал, те са били служебни, а не лични. След инцидента на 05.02.1999 г. и смъртта му, на тавана на въпросната сградата нищо не е било местено и носено, като почти цялото лично имущество и обзавеждане било погинало при въпросния взрив. На тавана на къщата, респективно в жилището на подсъдимия, посочената свидетелка и децата й - свидетелите В. не са оставяли никакви вещи останали от вуйчото на подсъдимия. От друга страна дядото на подсъдимия никога не е имал оръжие и не е бил ловец. Свидетелката Р. е заявила в показанията си, че брат й - вуйчо на подсъдимия, не е бил ловец. Баща й – дядо на подсъдимия бил военен през периода 1951-1952 г., а патроните предмет на престъплението са производство 1988 г., после работил в „Пътното" като не е притежавал, нито оръжие, нито патрони. Сочи, че визираните гласни доказателства изцяло кореспондират с приобщеното като писмено доказателство уведомително писмо рег.№ 456000-1214/17.07.2018 г. на РУ-Угърчин, че на Ц.Х.Р., бивш жител ***, дядо на подс.Х. не са били издавани разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Приживе същият не е проявявал интерес и влечение към последните, не бил и законен ловец. Излага, че гореизброените доказателства образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че интерпретирани във взаимовръзка с всички останали съставляват хармонично цяло, опровергават по категоричен начин поддържаната от подсъдимия защитна теза и дават основание да се разкрие обективната истина за обстоятелствата, относими към конкретния предмет на доказване и да се направи единствено възможния извод, че същият е извършител на престъплението, за което е предаден на съд. От обективна страна се касае за общоопасно, формално, продължено престъпление по глава XI, раздел I-ви от Особената част на НК, с непосредствен обект на посегателство обществените отношения, регламентиращи установения от законодателя разрешителен режим за държането на боеприпаси за огнестрелни оръжия в страната. Изпълнителното деяние на престъплението е било осъществено чрез „държане" като форма. Предвид визирания формален характер на престъплението, същото е било довършено с осъществяване на изпълнителното му деяние от страна на подсъдимия, установяването на фактическа власт върху вещите предмет на престъплението без надлежното за това, изискуемо, съгласно горецитирания специален закон разрешение. Съгласно константната съдебна практика за съставомерноста на конкретното деяние е правно ирелевантен начина придобиването на предмета на престъплението и продължителността на неговото „държане“, което като форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, не означава единствено и само непрекъснат физически контакт на дееца с предмета на престъплението, а съвкупност от действия, при които възможността му за упражняване на фактическа власт върху последния не е прекъсната. Периодичното напускане от страна на подсъдимия на постоянния му адрес и пребиваването му на настоящ такъв, в друго населено място не означава прекъсване на фактическата му власт върху инкриминираните вещи, боеприпаси, като за съставомерността на деянието е достатъчен факта, че същият е разполагал с обективната възможност да упражнява въпросната фактическа власт. От друга страна съставомерното държане по горепосочения текст от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания предмет и няма вещноправен характер. Държането като форма на изпълнително деяние не държи сметка за действията на дееца по придобиване на вещите предмет на престъплението, а единствено до фактическата им връзка с него/Решение № 513/2009 г. на ІІІ н.о. на ВКС по н.д.№ 547/2009 г./, която по конкретното дело е безспорно установима от горепосочените доказателствени източници. За да е налице съставомерно държане е достатъчно то да се намира във фактическата власт на дееца. Установяването на този факт обективира в достатъчна степен и неговия умисъл, ако не са налице други обстоятелства изключващи същия/Решение № 26/2009 г. на ВКС по н.д.№ 633/2008 г. на ІІІ н.о. на ВКС/. От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл като форма на вина по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1-во във вр. с ал.1, пр.1-во от НК. Изтъква, че в контекста на установените в хода на проведеното разследване и съдебно следствие доказателства, касаещи принадлежността на инкриминираните вещи предмет на престъплението към фактическата власт на подсъдимия, нормалното интелектуално ниво на познания и социален опит на последния, професионалния му опит на бивш полицейски служител в МВР за боравене с оръжия и боеприпаси, качеството му на законен ловец, демонстрираните от него в първоначалните му обяснения знания в областта на оръжейното дело в твърдяното му качество на инструктор по стрелба, както и различния калибър на боеприпасите предмет на престъплението и този на притежаваните от подсъдимия огнестрелни оръжия, обосновават по несъмнен начин умисъла за извършване на описаното деяние, обективиран от интелектуална страна в знанието му за установения в страната разрешителен режим за държането на последните и отсъствието на надлежно издадено му разрешително за държането на боеприпасите предмет на престъплението, а от волева страна в целенето на въпросното инкриминирано държане. По отношение на индивидуализиране на наказанието счита, че  следва да се отчетат като смекчаващо вината обстоятелство – чистото съдебно минало, а като отегчаващо вината обстоятелство – освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. С оглед постигане целите на наказанието счита, че следва да бъде наложено наказание 2 години лишаване от свобода с 4 годишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. По отношение вещите предмет на престъплението счита, че на основание чл.53, ал.2, пр.1 от НК следва да се отнемат в полза на държавата.

Подсъдимият М.Ц.Х. в съдебно заседание се явява лично и с адв.Г., като счита, че не може да бъде виновен, че е държал нещо, за което не е знаел, че е било там. Не отрича, че при извършено претърсване на дома му през 2016 г. са намерени патрони, като по време на претърсването е разговарял с Ц. неофициално, не само за произхода на патрони, а и по други неща, свързани с работата им и след приключване на действието пред органа, който го е извършил - следовател от ОСлС е дал обяснения, че тези  вещи са негови и на семейството му, тъй като са  взети много вещи, които са негови. Сочи, че е бил разследващ полицай и е извършвал такива действия и напълно му е известно пред кого трябва да дава обяснения за произхода на вещите. Твърди, че органът, извършил претърсването и изземването изрично го е попитал „да пиша ли тези патрони че са твои” на което той е отговорил „не, не са мои, вещите са мои и на семейството ми”. Излага, че по време на претърсването е провел няколко разговора със съпругата  си по телефон, което се потвърждава от едно от поемните лица, както и че е наясно, че мобилния телефон може да бъде проверен и не може да излъже дали е говорил със съпругата си или не. Изтъква, че никой при претърсването не му е поискал да предаде оръжие или боеприпаси, търсени са компютри, компютърни информационни данни, носители на компютърна информация и поради тази причина е отворил въпросния шкаф, в който жена му си държи нейни работи, видял е тази кутия от мобилен телефон и тъй като му поскали телефона им я предал. Твърди, че не е знаел, че там въобще има боеприпаси, съблюдавал е необходимите условия за съхраняване на такива и ако са негови, би ги прибрал в касата. Сочи още, че не са му били необходими тези боеприпаси, тъй  като не притежава такова оръжие, има пистолет, който е съвсем друг калибър и не може да стреля с тези боеприпаси. Излага, че може да е бил учуден и изненадан, както казват свидетелите при намирането на боеприпасите, поради влошените отношения със съпругата му и може би е трябвало да поеме  вината, но съпругата му е решила да каже както е било, с риск да поеме тя наказателна отговорност. Твърди, че не той е сложил там въпросните боеприпаси, че не може да каже на кого са, на вуйчо му, на баща му, на дядо му, че може да са на всеки, но ако са негови най-логично би било да се вземе дактилоскопна  следа за да се докаже, че са негови. Твърди, че  няколко месеца преди това претърсване е живял в *****, че тези  патрони не са негови, както и че всичко, което му е било зачислено като полицай го е издал, че му е известно как се съхраняват, как се отчитат, тъй като съм изпълнявал длъжност в полицията, която е била именно контрол на тези боеприпаси и оръжия - н-к КОС, както и че много добре му е известно какво ще стане, ако бъдат намерени. Счита, че всичко е изяснено, жена му е заявила, че ги е намерила, посочила е къде и как, той е посочил пред компетентните органи неколкократно на кого са, какво знам за произхода им, че не е живял в тази къща последните 7-8 месеца и не знае кой ги е оставил там, всъщност че жена му ги е оставила. Намира за несъстоятелно да се твърди, че боеприпасите са от стрелби, че са от магазин от гр.Казанлък, тъй като не знае за такъв режим, в който да се купуват без разрешително и ако е имало такава възможност е щял да си ги купи от ***** или от гр.Плевен, не от гр.Казанлък. Поради изложеното моли съда да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Защитникът му моли съда да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото с обв. акт обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Излага, че взаимовръзката на доказателствата не следва да бъде интерпретирана, така като е изложена в тезата на обвинението, а доказателствата следва да бъдат обсъдени, оценени и ценени отделно и в тяхната съвкупност, за да се направи извод, базиращ се на действително обстоен анализ на цялата доказателствена маса. Единственото, с което е  съгласен с представителя на обвинението е това, че именно на 17.09.2016 г. в *****, в жилище находящо се на *******, в стая на 2 етаж в същата жилищна сграда, са открити боеприпаси, коректно посочени като вид и брой и в обстоятелствената част и в диспозитива на обв. Акт, но за доказване на обвинението спрямо подзащитния му следва да се прецени дали доказателствата, събрани в хода  на съдебното следствие са достатъчни, за да се формира еднозначен извод за авторство и вина на подс. М.Х.. Счита, че тезата на обвинението се гради единствено и само на факта, съобщил ли е неговия подзащитен, какво е съобщил пред съответните полицейски служители, присъствали на извършеното претърсване и изземване в този дом, съгласно предварително дадено разрешение от съдия при РС – Тетевен, което е неправилно, още повече, че показанията на полицейски служители - свид. Т.Ц. и свид. М.В., не са еднозначни. Свид. Ц. заявява, че подзащитният му при откриването на въпросните боеприпаси първоначално му бил заявил, че същите са от стрелба, впоследствие, че може би някога във времето ги е закупувал от гр.Казанлък. Ако още в самото начало, както твърди прокуратурата, подзащитният му действително е знаел, че във въпросното жилище са се намирали тези боеприпаси, най-логичното би било същият още тогава изначално, ако са били негови, същият да потвърди това обстоятелство. Факта, че в момента на откриване на тези боеприпаси същият е бил учуден, което се извлича от показанията на свид.В., тези разнопосочни, несъвместими обяснения на Х. във връзка с произхода на боеприпасите и то след като не е имал никакви задължения да съобщава какъв е произхода, от кога са там, на кого са, но от тези разнопосочни обяснения, категоричните данни за неговото състояние към този момент, може да се направи единствено възможен извод, че действително не е знаел за намиращите се забранени огнестрелни боеприпаси в това жилище. Изразява несъгласие и със становището на прокуратурата относно изявлението на Х. в протокола за претърсване и изземване, където собственоръчно е вписал, че вещите са негови и на семейството, тъй като относно това обективирано изявление са налице дадени обяснения от страна на подзащитния му в хода на съдебното следствие, какво точно е  имал предвид при вписването на тези възражения в протокола за претърсване и изземване. Извода на прокурора в подкрепа на субективната и обективната страна, че М.Х. е знаел за въпросните боеприпаси, тъй като в хода на дос. производство е депозирал молба за връщане на тези боеприпаси, не отговаря на фактите по делото, тъй като молбата се намира в кориците на дос. производство, там е и самото определение на РС-Тетевен, с което му е отказано връщането на вещи, които същият подробно е описал в молбата. Касае се за СРМПС, документи за тахограф, нот.актове за недвижими имоти, къщи и земеделски такива в *****, документи за внесени от него  здравни осигуровки и други. Единственото, което си е позволил да поиска с тази молба е да му бъдат  върнати ловните патрони, за които безспорно е установено, че същият притежава издадено по надлежния ред законно разрешително, действащо и към този момент. Никъде той не си е позволил да иска връщане на боеприпасите предмет на настоящото дело. Счита, че по делото безспорно е установена следната фактическа обстановка: Действително на посочената от обвинението дата е извършено претърсване и изземване във въпросното жилище, за което  от събраните гласни доказателства е установено какво представлява жилището, на колко етажа е, наличие на таванско помещение и евентуално кои лица са използвали обектите. Във връзка с жилището, в което е извършено претърсването, са налице категорични доказателства - показанията на свид. П.Х., Н.Р., В.В., от които се установява, че далеч назад във времето от 17.09.2016 г. подзащитният му не е обитавал преимуществено това жилище. Жилището се е обитавало от неговата съпруга П.Х. и от децата, основно и преимуществено същият си е живеел на адрес в *****, *******. Във връзка с откритите боеприпаси, са налице свидетелските показания на П.Х., дадени пред настоящия съдебен състав, показания изпълнени с конкретика, касаещи времето и мястото, в което тя е намерила тези  боеприпаси, съответната кутия от мобилен телефон, в която тя ги е поставила, къде са открити - в гардероб на тавана, в който гардероб тя твърди, че са се намирали вещи на дядото на М., който е работил в „Пътното“ и вещи на вуйчото на М.Х.. Тези нейни показания очевидно е, че не  са противоречиви, напротив изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал, протокола за претърсване и изземване, свидетелски показания къде точно са намерени и че са се намирали във въпросната кутия. Показанията на св.Х. са логични и непротиворечиви, дори и със свидетелските показания на Й.Н.В., която в разпита си пред съда заявява „на тавана имаше  гардероб със стари дрехи от преди години, на дядо ми В.К.В.“. Сочи, че срещу тези показания прокуратурата не представя други, за да може да се каже, че същите са изолирани от останалия доказателствен материал, оборими или най-малкото да бъде внесено съмнение в тяхната достоверност, което би следвало да се тълкува изцяло в полза на подсъдимото лице в настоящото производство. Счита, че съвсем бегло прокуратурата дава оценка на тези свидетелски показания, тъй като очевидно е, че те не ползват обвинителната теза. По отношение на свид. Я. и В., счита, че в техните показания няма нищо конкретно, което да способства за изясняване на обективната истина в настоящото производство и за предмета на доказване. Излага, че от разпита на множеството свидетели, които на въпросната дата са участвали в претърсване и изземване в друго населено място, различно от *****, а именно в ***** - полицейски служители и св. Й. Й. и В.В., се потвърждават дадените обяснения от страна на подзащитния му, че след като е приключило претърсването и изземването в дома му в *****, същият отишъл на територията на ***** пред дома, в който се извършвало това претърсване, провел е съответни разговори с част от свидетелите, във връзка с претърсването в дома на неговата съпруга в *****, налице са показания в тази насока, за това какво е съобщил и е било възприето от част от тези свидетели, че при това претърсване са открити боеприпаси, съвсем спокойно е заявил знаейки вече, че те са били открити от неговата съпруга в резултат на проведен телефонен разговор с нея, че тя ще дава обяснения за това. Св.Й.Й. заявява „чух че каза нещо за жена му, но какво точно не чух“, другият свидетел категорично е възприел тези негови думи, но това не означава, че всички свидетели, които са били там са имали възможност и е било необходимо да са чули и да възприемат неговите думи в разговор с лицата, които са били на въпросната пейка или пред пейката. Част от полицейските служители заявяват, че те не са чули въпросните думи, но заявяват с какво са били ангажирани след като Х. е предал въпросния документ, слизайки от автомобила, а именно ангажирани с проверката на документа и на лицето на който го е предал,  влизането незабавно в двора на претърсваното жилище. Сочи, че прокурора акцентира на това, че подзащитният му има разрешение за ловни оръжия, че е ловец,  разбира от оръжия, в което няма нищо лошо и това по никакъв начин не би могло да служи за някакви косвени доказателства във взаимовръзка на доказателствата, подкрепящи обвинението. От разпита на вещото лице се установява, че боеприпасите, които са намерени не могат да бъдат закупени от гражданите, както и че патроните със стоманен сърдечник не се използват и за граждани не се продават патрони със стоманен сърдечник поне от 10 години. Относно справката от ОД МВР– Ловеч с рег.№ 295000-5520 от 26.06.2019 г., изтъква, че действително на подзащитния му е било предоставено служебно оръжие и боеприпаси за периода 1998–2016 година, но никъде не е посочено, че са му предоставили боеприпаси със стоманен сърдечник, напротив посочено е бойни патрони с оловен сърдечник и по - същественото от анализа на тази справка е, че всичко което му е предоставено е сдадено съответно на 26.04.2011 г. и на 31.05.2016 г.. Няма данни за открити някакви нередности във връзка с предоставеното му служебно оръжие и боеприпаси, че липсва съответен брой невърнати такива. Поради изложеното счита, че обвинението е недоказано и че съдът след като анализира задълбочено целия доказателствен материал и съпостави доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, следва да постанови съдебен акт, с който поради липса на безспорно доказано обвинение да оправдае подс. М.Х. по обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните  свидетели И.П., М.Л., Ц.Б., М.М., Г.В., В.М., Н.Р., Я.К., Й.В.,  П.В., Т.Ц., М.В., Т.В., П.Х., А.Я., В.В., Д.Д., Й.Й., от приобщените показания по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от НПК на св.Л., от проведените очни ставки между: подс.Х. и св.П., подс.Х. и св.Т.В., св.П. и св.Д., подс.Х. и св.Т.Ц., от заключението по балистичната експертиза на вещото лице Ц.П., както и от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Ц.Х. бил с постоянен адрес *** и настоящ такъв в *****,обл.Ловешка. Работил в *******- *****. Бил бивш служител на МВР. Със Заповед № 290/24.08.1998г. на Директора на ОД МВР -Ловеч, считано от 01.09.1998г., подсъдимият бил назначен на длъжност младши районен инспектор ****** при РДВР -Ловеч. До 31.05.2016г. същия е заемал последователно следните длъжности : полицай в ****** при РДВР - Ловеч, младши районен инспектор в ******при РДВР - Ловеч, младши разузнавач в група ******при РДВР - Ловеч, младши разузнавач в група ******при ОДП -Ловеч, младши разследващ полицай към ******при ОДМВР - Ловеч, младши разследващ полицай в РУ в ОД МВР - Ловеч, отдел *****, разследващ полицай в РУ в ОДМВР, отдел *****, ВНД *****при ОДМВР -Ловеч и **********при ОДМВР - Ловеч.

Със Заповед № 8121К - 5077/19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, подсъдимия Х. бил отстранен от длъжност до отпадане на основанието за отстраняването му или до приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство.

Със Заповед № 8121К - 5077/19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, на подсъдимия Х. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в ОДМВР - Ловеч, считано от 23.12.2016 г., за установени в хода на горепосоченото дисциплинарно производство/и конкретизирани в мотивната част на заповедта/, извършени от последния тежки нарушения на служебната дисциплина.

Видно от уведомително писмо рег.№ 456000-1213/17.07.2018 г. на РУ Угърчин, за времето на заемане от подсъдимия Х. на горепосочените длъжности в МВР, на същия е било предоставяно служебно огнестрелно оръжие и боеприпаси, два пъти както следва : На 02.11.1999 г. е получил пистолет „Макаров", кал.9 мм., с № 231994, 16/шестнадесет / броя бойни патрони 9 мм и 8/осем/ броя СТОП патрони 9 мм. Посочените огнестрелно оръжие и боеприпаси Х. е сдал на 26.04.2011 г. На 22.08.2014 г. подсъдимият е получил пистолет „Макаров", кал. 9мм., с № ГУ3113, 16/шестнадесет/ броя бойни патрони кал. 9мм. и 8/осем/ броя СТОП патрони кал.9 мм. Визираните служебни огнестрелно оръжие и боеприпаси подсъдимият е сдал на 31.05.2016 г.

За времето от 08.00 до 10.50 часа на 17.09.2016 г., в хода на провеждано разследване по досъдебно производство/сл.дело/ № 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч/образувано с постановление на РП - Тетевен от 27.05.2016 г., за извършено престъпление по чл. 235, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК/, след надлежно получено разрешение - Определение № 174/15.09.2016 г. на PC - Тетевен, по ЧНД № 387/2016 г. по описа на съда и създадена по надлежния процесуален ред от страна на разследващия орган организация за участие на полицейски служители от ОДМВР - Ловеч и Дирекция „Вътрешна сигурност", МВР - София, в обитавано от подсъдимия Х. и членовете на семейството му жилище, находящо се на втория етаж на сграда на горепосочения адрес в *****, било извършено претърсване за установяване и приобщаване като веществени доказателства /респ. осуетяване укриването/ на вещи, можещи да имат значение по горепосоченото дело. В хода на визираното действие по разследването, в шкаф на стената с повдигащ се капак, в стая/трапезария /в горепосоченото жилище, били намерени и иззети по надлежния ред, като веществено доказателство / условно номерирано като обект № 4 в съставения протокол за претърсване и изземване/: 89/осемдесет и девет/ броя патрони калибър 9x18 мм. и 1/един/ брой патрон, калибър 22 "Магнум", намиращи се в тъмносиня на цвят кутия, с надпис „ SAMSUNG".

При намирането на гореописаните патрони, присъстващия на визирането действие по разследването свидетел - Т.В.Ц. *** - „Разузнавач" в Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР изрично попитал подсъдимия за техния произход и принадлежността им към фактическа власт на конкретно лице. Той му отговорил, че патроните били негови, като му били „останали от стрелби". Малко след извършено претърсване и на таванското помещение на постройката/, при което били намерени два броя гладкоцевни ловни пушки и ловна карабина, за които подсъдимият представил надлежно разрешително за придобиването и държането им/, последният отишъл самоинициативно до свидетеля Ц., като му заявил, че намерените в трапезарията патрони бил закупил преди известно време от магазин в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, по времето когато е бил служител на МВР. На изричен въпрос от страна на свидетеля Ц., Х. заявил, че в момента бил временно отстранен от длъжност, като служебната му карта и оръжие са били отнети преди отстраняването му. Гореописаните разговори между свидетеля Ц. и подс. Х. респ. заявеното от последния относно произхода и фактическата принадлежност на гореописаните патрони били лично възприети и от поемните лица на въпросното действие по разследването - свидетелите М.В.В. и М.П.Л. *** и впоследствие възпроизведени в показанията им, депозирани в хода на разследването. Тримата горепосочени свидетели са категорични в показанията си, че при извършване на въпросното действие по разследването след намирането и изземването на патроните от дома му,  подсъдимият по никакъв начин не е обективирал твърдения, че друго лице е собственик на горепосочените патрони респ. отричал знанието си за тях и принадлежността им към собствената му фактическа власт. Напротив доброволно и самоинициативно е заявил пред тях за техния произход и принадлежността им към собствената му фактическа власт. В обяснителната част на горепосочения съставен по повод извършването на посоченото действие по разследването протокол, присъстващия на същото подсъдим, собственоръчно изписал, респ. потвърдил с поставения в протокола свой подпис, че намерените и иззети от дома му движими вещи /условно номерирани в цитирания протокол като обекти с номера от № 1 до № 7 вкл./, били негови лични и на семейството му вещи.

След надлежната му индивидуализация, гореописаното веществено доказателство/обект № 4 по цитирания протокол за претърсване и изземване от 17.09.2016 г./ било поставено в кафяв на цвят хартиен плик и запечатано с етикет на НТЛ -ОДМВР - Ловеч, със силиконов печат с надпис „ЕКД 10-11 МВР", с надпис на етикета „89/осемдесет и девет/броя патрони 9 х 18мм и 1/един/ брой 22 кал."Магнум", иззети от шкаф на стената в трапезарията на втори етаж в къщата/" подписан от поемни лица, експерт и следовател. С ненарушена цялост удостоверена с писмен документ на ОСлО при ОП - Ловеч от 14.11.2016 г., посоченото веществено доказателство било предоставено срещу подпис на вещо лице от БНТЛ при ОДМВР - Плевен, по назначена и реализирана в хода на разследването/ по образувано по отделени с постановление на РП -Тетевен от 12.07.2017 г. от досъдебно производство /сл.д./ № 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч материали, ново/настоящо/досъдебно производство № 23/2017 г.по описа на ОСлО при ОП - Ловеч, за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 от НК/ съдебно - балистическа експертиза. Видно от експертното  заключение, представените за изследване общо 90/деветдесет/ броя гореописани патрони представлявали стандартно фабрично производство и се определяли както следва : 89/осемдесет и девет/ броя бойни патрони калибър 9 х 18 мм ( Makarov), българско производство и 1/един/ брой патрон с периферно възпламеняване калибър 22 WMR, означаван още и като калибър 22 Magnum, чешко производство. Експертно изследваните 89 броя бойни патрони били годни за стрелба с оръжия от съответния калибър и представлявали боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/. Представеният за експертно изследване 1/един/ брой малокалибрен патрон калибър 22 Magnum бил годен за стрелба с всички ловни и спортни оръжия от съответния калибър и представлявал боеприпас за огнестрелно оръжие по смисъла на горепосочения законов нормативен акт.

Горепосоченото експертно съответствие на изследваните патрони - предмет на престъплението с легалната дефиниция за „боеприпаси за огнестрелни оръжия" по чл. 7, ал. 1 от ЗОББВВПИ, налага безспорно извода за подчиненост на дейностите по тяхното придобиване, съхраняване, носене и/или употреба на регламентирания от законодателя в чл. 56, ал.1 във вр. с чл. 50, ал.З във вр. с ал.1 от цитирания нормативен акт разрешителен режим. Съгласно императивната разпоредба на чл. 50, ал.З от ЗОББВВПИ, български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГД"НП"на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.1 от цитирания закон лицето по чл. 50 ал.1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1 или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГД"НП" на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

Към горепосочената дата /17.09.2016 г./ на извършване на визираното действие по разследването и установяването в дома на подсъдимия на гореописаните инкриминирани вещи/боеприпаси/ - предмет на престъплението, последният не е притежавал издадено на горепосоченото правно основание надлежното разрешение за тяхното държане. Съгласно горецитираното уведомително писмо на РУ - Угърчин към този момент последния е бил временно отстранен от длъжност поради образуваното срещу него дисциплинарно производство, като вече е бил сдал предоставените/гореописани/ му служебното оръжие и боеприпаси. Видно от Уведомително писмо изх.№ 00 - 5448/13.07.2018г на РУ - Ловеч, към горепосочената дата подсъдимият е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба с № 20160277730, с вписани в него следните видове огнестрелни оръжия : пистолет „ТТ",7.62 мм., с № ЖБ5748, надцевка „ИЖ" 12 кал., № С08013, успоредка"ИЖ" 16 кал., № Х2982 и ловна карабина „Арсенал" 7.62 х 39 № AD460130, които Х. следвало да съхранява по постоянния си адрес - ***** ,*****. Намерените и иззети от дома му гореописани боеприпаси - патрони са от различен калибър от този на оръжията, за които същият притежавал горепосоченото разрешение за съхранение, носене и употреба.

Прокурорът е изложил подробни съображения за осъществения състав на престъплението по чл.339, ал.1 от НК от обективна и субективна страна.

Разпитан в качеството на обвиняем по досъдебното производство в присъствието на договорния си защитник, Х. не се е признал за виновен.Заявил е, че не разбирал предявеното му обвинение, като същевременно с това е отказал същото да му бъде разяснявано. Отказал е да дава обяснения възползвайки се от процесуалното си право по чл. 115, ал.4 от НПК. При предявяване на разследването лично и чрез защитника си е направил устни възражения за опороченост на гореописаното претърсване и изземване от дома му в *****, респ. обективна и субективна несъставомерност на деянието в извършването на което същият е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по досъдебното производство. Заявил е възможна принадлежност на предмета на престъплението към фактическата власт на негови починали родственици, приживе обитавали различни жилищни помещения в същата сграда. Поддържал е защитна теза съответстваща на показанията на свидетелката П.П.Х. *** /негова съпруга/, че въпросните патрони, последната била намерила случайно в общо таванско помещение на сградата, между вещи на негови починали родственици/ вуйчо и дядо/. Впоследствие свидетелката Х. била преместила същите в дома им/ за да се информирала от него за произхода им/, като впоследствие била забравила да го уведоми за това. Прокурорът е приел, че гласните доказателства, съдържащи се в посочените гласни доказателствени източници/изходящи от лица в заинтересовани най - голяма степен от благоприятния изход на конкретното наказателно производство в полза на подсъдимият/се явяват изолирани и некореспондиращи, с останалия събран в хода на разследването доказателствен материал, установяващ по безспорен начин обективната и субективна принадлежност на предмета на престъплението към фактическата власт на подсъдимия. В тази насока са : възпроизведените в горепосочените свидетелски показания, заявления на подсъдимия при извършване на гореописаното претърсване и изземване от дома му, относно произхода на предмета на престъплението, принадлежността му към собствената му фактическа власт, респ. знанието му за него, горепосоченото собственоръчно писмено заявление на подсъдимия в обяснителната част на протокола за извършено действие по разследването, относно горепосочените относими към конкретния предмет на доказване обстоятелства, направеното от него изрично заявление словно -материализирано в подписана от обвиняемия молба вх.№ 901/29.09.2017г. с адресат РП - Тетевен, че вещите иззети от дома му в *****/и тези иззети при извършеното по същото време претърсване в жилището по настоящия му адрес в *****,обл.Ловешка в т.ч. боеприпаси, документи и други били негова собственост и в тази връзка направено от него искане за връщането им, събраните писмени доказателства, че на подсъдимия, на два пъти, за времето на заемането от негова страна на държавна служба в МВР е било предоставяно служебно оръжие, съответстващо по калибър с боеприпасите, намерени при извършеното претърсване и изземване в жилището му в *****, показанията на свидетелката Х., че от всички лица/ в т.ч. тя двете и ненавършили пълнолетни деца и съпруга й – подс. Х./ обитаващи жилището в което са били намерени и иззети вещите предмет на престъплението/, единствен последният притежавал и разбирал от огнестрелни оръжия и боеприпаси, събраните доказателства за проявявания интерес и влечение на подсъдимия към огнестрелни оръжия и боеприпаси, качеството му на законен ловец, събраните гласни доказателства, че достъпа до общото таванско помещение на въпросната сграда е бил единствено през жилището на подсъдимия, като наследниците на неговите починали родственици/вуйчо и дядо/, предвид недобрите си личностни отношения с Х., са нямали достъп до същото, респ. не са съхранявали там движими вещи на последните, събраните гласни доказателства - показания на свидетелите Я., В., В. и Б. и кореспондиращо с тях писмено такова - Справка на ОД МВР -Ловеч 295р - 8567/19.07.2018г. установяващи, че : притежаваното от Н.В. *** - вуйчо на подсъдимия/, починал при инцидент в дома си/ служебно огнестрелно оръжие е било върнато от наследниците в РУ МВР- Ловеч и зачислено по надлежния ред на друг полицейски служител, като приживе въпросното служебно оръжие и боеприпаси са били съхранявани в дома на Колев на първия етаж на въпросната жилищна сграда. Последният никога не бил проявявал интерес към огнестрелни оръжия и боеприпаси и дейности като „носел" предоставеното му служебно оръжие „по задължение", единствено във връзка с изпълняване на служебните му задължения, събраните гласни доказателства инкорпорирани в показанията на свидетелката Я. и писмени такива -Уведомително писмо рег.№ 456000-1214/17.07.2018г.на РУ Угърчин, че Ц.Х. *** - роднина по права възходяща линия от втора степен /дядо/ на подсъдимия Х. не са били издавани разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Приживе същия не проявявал интерес и влечение към последните, не бил и законен ловец.

В хода на съдебно следствие по искане на защитата са допуснати и разпитани като свидетели лицата В., Д. и Й., като в домовете на св.В. *** е извършено претърсване паралелно с извършеното претърсване на дома подс.Х. ***. Техните показания не са еднозначни относно заявеното от подс. Х. в тяхно присъствие и в присъствие на полицейските служители за произхода на беиприпасите, отркрити в дома му в *****, както и за това дали съпругата му св.П.Х. има някакво отношение към тях.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.Ц.Х.  е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 339,ал.1 от НК, като на 17.09.2016 г., в *****, в жилището си - стая/трапезария/, на втори етаж от жилищна сграда /къща/, находяща се на адрес: *******, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ обн.ДВ бр.73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г. посл. изм., бр.47 от 21.06.2016 г./, а именно: 89 /осемдесет и девет/ броя бойни патрона калибър 9х18 мм. /Makarov/, българско производство и 1 /един/ брой патрон с периферно възпламеняване калибър 22 WMR /22 Magnum/, чешко производство, предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от съответния калибър, без да има за това надлежно разрешение, което се изисква по силата на чл.56, ал.1, във вр. с чл. 50, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗОБВВПИ.

Настоящата инстанция приема, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е предаден на съд. За да достигне до извода за несъмнена доказаност на обвинението относно авторството и вината на подсъдимия, настоящата инстанция възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите, посочени от обвинението, приобщените писмени доказателства, както и заключението по реализираната в хода на досъдебното производство балистическа експертиза, като възприема частично обясненията на подс.Х. и показанията на неговата съпруга – св.П.Х. и неговата майка – св. Н.Р..

За престъплението по чл.339, ал.1 от НК, при форма на изпълнително деяние – държане на взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за отнестрелни оръжия, без надлежно разрешение, е достатъчно деецът съзнателно да упражнява фактическа власт върху инкриминирания предмет, като е без значение начина на придобиването им и времетраенето на фактическата власт. Държането, като форма на изпълнително деяние не означава единствено и само непрекъснат физически контакт на дееца с предмета на престъплението, а съвкупността от действия, при които възможността за упражняване на фактическата власт не е прекъсната, т.е.за съставомерността на деянието е достатъчен факта, че деецът разполага с обективна възможност да упражнява въпросната фактическа власт.

По делото безспорно е установено, че подс.Х. има постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, като заедно със съпругата си и двете си деца е обитавал втория етаж от жилищната сграда/къща/ на посочения в ***** адрес, на която сграда съсобственици са неговата майка – св.Н.Р. и нейният брат/починал след инцидент с газова бутилка/. Това обстоятелство се установява от показанията на св.В., В., Я., Р. и Х.. Присъстват писмени доказателства относно обстоятелството, че подс.Х. е бивш служител на МВР, за длъжностите, които е заемал, за отстраняването му от длъжност със Заповед № 8121К - 5077/19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, както и за наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в ОДМВР - Ловеч, считано от 23.12.2016 г., за установени в хода на дисциплинарно производство извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. От уведомително писмо рег.№ 456000-1213/17.07.2018 г. на РУ Угърчин, за времето, през което е заемал длъжности в МВР, на същия е било предоставяно служебно огнестрелно оръжие и боеприпаси, два пъти както следва : На 02.11.1999 г. е получил пистолет „Макаров", кал.9 мм., с № 231994, 16/шестнадесет / броя бойни патрони 9 мм и 8/осем/ броя СТОП патрони 9 мм. Посочените огнестрелно оръжие и боеприпаси Х. е сдал на 26.04.2011 г. На 22.08.2014 г. подсъдимият е получил пистолет „Макаров", кал. 9мм., с № ГУ3113, 16/шестнадесет/ броя бойни патрони кал. 9мм. и 8/осем/ броя СТОП патрони кал.9 мм. Визираните служебни огнестрелно оръжие и боеприпаси подсъдимият е сдал на 31.05.2016 г.

За времето от 08.00 до 10.50 часа на 17.09.2016 г., в хода на провеждано разследване по досъдебно производство/сл.дело/ № 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Ловеч/образувано с постановление на РП - Тетевен от 27.05.2016 г., за извършено престъпление по чл. 235, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК/, след надлежно получено разрешение - Определение № 174/15.09.2016 г. на PC - Тетевен, по ЧНД № 387/2016 г. по описа на съда и създадена по надлежния процесуален ред от страна на разследващия орган организация за участие на полицейски служители от ОДМВР - Ловеч и Дирекция „Вътрешна сигурност", МВР - София, в обитаваното от подсъдимия Х. и членовете на семейството му жилище, находящо се на втория етаж на сграда на адрес - *****, ******било извършено претърсване за установяване и приобщаване като веществени доказателства /респ. осуетяване укриването/ на вещи, можещи да имат значение по горепосоченото дело. В хода на това действие по разследването, в шкаф на стената с повдигащ се капак, в стая/трапезария /в горепосоченото жилище, са били намерени и иззети по надлежния ред, като веществено доказателство / номерирано като обект № 4 в съставения протокол за претърсване и изземване/: 89/осемдесет и девет/ броя патрони калибър 9x18 мм. и 1/един/ брой патрон, калибър 22 "Магнум", намиращи се в тъмносиня на цвят кутия, с надпис „ SAMSUNG". Всички тези обстоятелства, намерили отражение в обв.акт при описание на фактическата обстановка не се оспорват от страна на защитата.  Подс. Х. в обясненията си и по същество, както и неговия защитник акцентират върху липсата на каквото и да било отношение на подсъдимия към предмета на престъплението и липсата на знание от негова страна за наличието на посочените в обв.акт боеприпаси в дома, обитаван от неговото семейство, както и върху това, че боеприпасите са открити в таванското помещение на къщата от съпругата на подсъдмия и впоследствие пренесени от нея в жилището им и поставени на мястото, на което са открити при извършеното претърсване.

Съдът не приема изложената защитна теза, тъй като същата не намира опора в събрания доказателствен материал.

На първо място в подкрепа на обвинението е приложеният по делото протокол от 17.09.2016 г. с фотоалбум, удостоверяващ осъществяване на предвиденото в чл.159 – чл.163 от НПК процесуално следствено действие, съгласно предвидения нормативен регламент. Не са налице допуснати процесуални нарушения, които да опорочават извършеното действие, нито пък нарушения при изземването, запечатването и съхраняването на иззетите вещи, приобщени като веществени доказателства по делото, впоследствие предадени на в.л.за изготвяне на балистическа експертиза.  От разпита на лицата, присъствали при извършване на претърсване и изземване на посочения в протокола имот – св.Л., М.В., Я.К., В.М., Т.Ц. и Г.В., съдът формира извод, че същите добросъвестно, безпротиворечиво, подробно и последователно излагат своите възприятия относно повода за извършеното претърсване, мястото  и начина на извършването му, конкретните обстоятелства, свързани с месторазположението на къщата, достъпът до същата и по – конкретно до жилището на втория етаж, обитавано от подсъдимия и таванското помещение, предприетите  действия в ползваното от подсъдимия и неговото семейство жилище, при които в отделните помещения са открити описаните в протокола вещи, в частност откритите боеприпаси в шкаф в трапезарията, както и реакцията и изявлението на подс.Х. след намирането им. От показанията на св.Т.Ц. се установява, че след намиране на въпросните боеприпаси същият е попитал подс.Х. за техния произход, както и за това с какв статут е, поради това, че намерените патрони са такива на въоръжение в МВР, на което подс.Х. отговорил, че вече не е служител на МВР, тъй като е отстранен, а за патроните отговорил, че са негови и че са му останали от стрелби, като впоследствие заявил, че ги е закупил от гр.Казанлък. Разговора между св.Ц. и подс.Х. бил възприет от поемните лица – св.Л. и св.М.В., които в показанията си пред съда потвърждават казаното от подсъдимия след намиране на патроните. От показанията на св.Ц., М.В. и М.Л. безспорно се установява, че при намиране на патроните подс.Х. по никакъв начин не е отрекъл знанието за тях, за произхода им и за принадлежността им към собствената му фактическа власт. Тримата посочени свидетели са категорични, че подсъдимият не е заявил патроните да са на друго лице или че ги вижда за първи път, напротив дори е заявил, че ако е искал да ги скрие е щял да го направи по начин, по който да не могат да бъдат намерени. Това, че подсъдимият е бил в известност, че в дома му се намират процесните боеприпаси се потвърждава и от удостовереното от него в протокола за претърсване и изземване, че описаните и иззети вещи са негови лични и на семейството му. От прочетените по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1,т.2 от НПК показания на св.Л. се установява, че подсъдимият не се е притеснил след откриване на патроните, че е заявил, че са негови, че се държал „нахакано” и изразил учудване от изземването им. В тази връзка са и показанията на св.Т.В. и И.П. – служители на дирекция „Вътрешна сигурност”, които на същата дата са били ангажирани с извършване на претърсване на адреси в *****, като след претърсването се намирали на улицата пред един от домовете, когато подс.Х. пристигнал с автомобила си и ги заговорил, обяснил им, че идва от адреса си в *****, където претърсването е приключило, че не е имало нищо притеснително, че не е намерено нищо с изключение на едни боеприпаси и заявил: „ колегата Т. уж беше печен, пък какво се захвана за тези патрони”. При проведения повторен разпит на св.П. и Т.В. не се установява твърдяното от подсъдимия, че при разговор с тези свидетели, той им е заявил, че патроните открити при претърсването на адреса му в ***** са намерени преди това от съпругата му. При проведените очни ставки между подсъдимия със св.П. и Т.В., двамата свидетели с категоричност потвърждават депозираните от тях показания, както и че подсъдимият не е заявявал пред тях нищо за произхода на патроните или пък за това да са открити от съпругата му.  От показанията на св.Й., посочен от защитата също не се установява след като подсъдимият е пристигнал в ***** пред дома на св.В. да е заявавал, че намерените в жилището му в ***** патрони са били намерени преди това от съпругата му. Св.Й. в съдебно заседание заявява: „М. не ми е казал какви са патроните в къщата му, там жена му нещо.” На въпрос от съда какво има предвид с израза „там жена му нещо” и каква връзка има съпругата на подсъдимия с намерените патрони, св.Й. заявава: ”Не знам връзката. М. като ми даде билета на улицата ми каза, че са намерили патрони у тях, каза „правят ми претърсване в Ловеч”, каза за някакви патрони че са намерили, жена му не знам дали е имала нещо общо с тези патрони, не ми е казвал, каза само, че са намерили патрони у тях в Ловеч”. 

Другите двама посочени от защитата свидетели – В. и Д. депозират показания, като твърдят, че подсъдимият в тяхно присъствие пред дома на св.В. *** е заявил, че патроните открити при претърсването в дома му в ***** са били намерени от жена му, но тя ще отговаря. Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като същите се опровергават от показанията на останалите свидетели, посочени по-горе, намирали се по същото време и на същото място, не е безспорно установено и обстоятелството къде се е намирал св.В., когато твърди, че е възприел думите на подсъдимия, че патроните са намерени от жена му и дали изобщо ги е възприел, тъй като св.Й. заявява, че когато е разговарял с подсъдимия на улицата, св.В. е бил на терасата и тъкмо е тръгвал към тях. Св.Д. при проведената очна ставка със св.П. изразява убеденост, че когато подсъдимият е пристигнал пред дома на св.В., именно св. П. или неговия колега го е попитал  дали това е М., защото не го познава, което не отговаря на действителността, тъй като както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св.П. и св.Т.В. и при проведената  очна ставка между тях се установява, че подс.Х. и св.П. и Т.В. се познават служебно преди въпросния случай. От друга страна тримата свидетели – В., Д. и Й. са посочени като такива от защитата в съдебното производство и то едва след разпита на по-голямата част от свидетелите на обвинението, като от показанията на тези трима свидетели е видно, че същите отдавна познават подсъдимия и поддържат приятелски отношения с него, нещо повече св.В. и Й. имат известна съпричастност към деянието, предмет на разследване по сл.дело №3582016 г.по описа на ОСлО при ОП-Ловеч, поради което в имотите им са извършени претърсвания, паралелно с извършеното претърсване в имотите на подсъдимия. Ето защо съдът приема, че в техните показания личи пристрастност и заинтересованост от изхода на процеса.

Преценката на депозираните показания от св.В., В. и Я. и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, води до извод, че същите са подробни, непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани изцяло. От показанията на тези трима свидетели се установява, че техният баща, съответно съпруг на св.Я. – Н.В. и вуйчо на подсъдимия приживе е обитавал първия етаж от къщата в *****, ******, приземния етаж е бил обитаван от дядо им В.К.В., а вторият етаж от къщата е обитаван от подсъдимия и неговото семейство. Установено е, че никой от тези свидетели не е разполагал с ключ за входната врата, водеща по вътрешни стълби до обитаваното от подсъдимия жилище на втория етаж и до таванското помещение, както и че на таванското помещение не са оставяли техни вещи, такива на вуйчото или дядото на подсъдимия, още повече, че те самите нямат достъп до това помещение от доста години. Св.В., В. и Я. са категорични, че повечето вещи на вуйчото на подсъдимия са погинали при битовия инцидент, при който той е починал, че е притежавал служебно оръжие, което веднага след инцидента заедно с боеприпасите е било върнато от св.В. и неговия дядо в полицията, за което присъстват и писмени доказателства – писма от ОД на МВР –Плевен и ОД на МВР-Ловеч, както и че вуйчото на подсъдимия не е бил ловец, не е притежавал лично оръжие, не е проявявал изобщо интерес към  оръжия и боеприпаси, а само към коли, мотори и спортни състезания. От показанията на св.Р. се установява, че дядото на подсъдимия и нейн баща е бил военен през 1951 г.-1952 г., после е бил на работа в пътното, но не е притежавал оръжие и патрони. Няма как да се възпиреме тезата, че намерените патрони са останали от дядото на подсъдимия, тъй като същите са производство 1988 г. Показанията на св.Р. са иденетични с дадените от св.В., В. и Я. относно обстоятелството, че брат й Н.В. не е бил ловец, притежавал е служебно оръжие, което тя е видяла в деня, в който е починал. Не са налице различия в показанията на св.Р. с изложеното от св.В., В. и Я. и относно обстоятелството, че обитаваното от подсъдимия жилище е със самостоятелен вход с вътрешно стълбище, обособено само за това жилище, като единствено по него се стига и до таванското помещение на сградата. Установено е от показанията на тези свидетели, че входната врата на стълбището се заключва, като ключ за нея имат само подсъдимият и членовете на неговото семейство/дори св.Р. не притежава ключ/. Това обстоятелство се потвърждава и от подсъдимия и от лицата, присъствали на извършеното претърсване, които  заявяват пред съда, че достъп до сградата им е осигурил лично подсъдимия, който е пристигнал и е отключил входната врата на отделния вход, водещ по вътрешни стълби към жилището му и след това и входната врата на самото жилище.

Относно показанията на св.П.Х. съдът приема, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта, в която същата твърди, че тя е намерила въпросните боеприпаси на тавана на сградата и съпругът й не е знаел за тях не само поради това, че същата до голяма степен е заинтересована от изхода на процеса като съпруга на подсъдимия, а и поради това, че показанията й не кореспондират с останалия доказателствен материал. Застъпената теза, че въпросните боеприпаси са останали от дядото и вуйчото на съпруга й и ги е открила случайно в гардероб на тавана в дървена гравирана кутийка и ги е свалила в жилището им се опровергава от показанията на св.В., В. и Я., които са категорични, че на таванското помещение не е имало вещи на Н.В., както и че след смъртта му при битов инцидент служебното му оръжие и боеприпаси са били върнати от св.В. и неговия дядо. Св.Х. при разпита в с.з. не дава логично обяснение защо всъщност е свалила „намерените патрони” в жилището, защо не е споделила за това със съпруга си, след като по нейни думи от всички само той разбира от оръжия и боеприпаси. Още по-нелогично звучи заявеното от нея, че понеже не искала да са на видимо място, защото децата ще си дойдат е прибрала патроните в своето шкафче, при положение, че на таванското помещение боеприпасите със сигурност биха били на по-недостъпно място за децата, отколокото в шкаф в жилището.

Неоснователно е изложеното от адв.Г. обстоятелство, че подсъдимият за известен период от време, в който попада и датата на извършеното претърсване и изземване не е обитавал преимуществено жилището в *****. Както беше отбелязано по-горе състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, осъществен чрез изпълнително деяние „държане” не изисква непрекъснат физически контакт на дееца с предмета на престъпление, а възможност да упражнява фактическа власт върху него, което в случая е налице. Периодичното напускане на жилището от страна на подсъдимия и пребиваването му на друг адрес, в друго населено място не прекъсва фактическата му власт върху инкриминираните вещи – боеприпаси, тъй като същият е имал обективна възможност да упражнява фактическа власт върху тях. Самият факт на държането на инкриминираните вещи, които са от вида на поставените под специален контрол е достатъчен за съставомерността на деянието, предвид което са без значение начина на възникването му, времетраенето и дали забранените вещи са закупени, подарени или оставени в наследство. В тази връзка без значение е обстоятелството, че при сдаване на ползваното от подсъдимия в качеството му на служител на МВР служебно оръжие и боеприпаси не са констатирани липси или нарушения. Изтъкнатото от подсъдимия, че е следвало да се изземат следи от боеприпасите, които да бъдат сравнени с негови отпечатъци също е неоснователно и е без значение за състава на престъплението, тъй като държането като форма на изпълнително деяние не значи непременно непосредствено държане, а включва наличието на фактическа връзка между дееца и предмета на престъплението и възможност да упражни фактическа власт във всеки един момент в зависимост от неговата воля. От данните по делото се установява, че подсъдимият упражнява трайна и непрекъсната фактическа власт върху жилището, където са намерени боеприпасите, следователно и върху самите тях. Тази фактическа власт не му е отнета, тя е налична към датата на претърсването и изземването на процесните вещи, имотът не е завладян от трето лице, подс.Х. не е отстранен от владението на имота по някакъв начин и както беше отбелязано временното му отсъствие от имота не води до прекъсване на владението върху имота, респ.върху упражняваната фактическа власт.  

Доказателство в подкрепа на обвинителната теза се явява и депозираната от подсъдимия молба с вх.№ 901/29.09.2017 г. до РП-Тетевен/т.1,л.90/, с която същият е поискал връщане на иззетите от дома му в ***** и ***** вещи – боеприпаси, документи и други, които са негова собственост. Съдът не споделя възраженията на адв.Г., че подсъдимият е поискал връщане на СРМПС, документи за тахограф, нот.актове и др.документи, но не и боеприпасите по настоящото дело, тъй като от съдържанието на молбата е видно, че липсва конкретика относно това какви вещи желае да му бъдат върнати, напротив отразено е „боеприпаси, документи и други, които са моя собственост”, иззети по сл.дело №3582016 г. по описа на ОСлС *****. Това, че подсъдимият е поискал връщане на всички вещи, иззети при извършеното претърсване и изземване на адресите му в ***** и ***** е видно и от постановление от 16.10.2017 г. на РП-Тетевен/т.1,л.95/, в което прокурорът се е произнесъл по молбата и е разграничил вещите - боеприпасите, по вид, калибър и място на което са открити и иззети, като е отказал връщането им.  

          Поради изложените съображения съдът приема, че от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние като е държал боеприпаси, при липса на надлежно разрешение за това, като вида и годността на  боеприпасите с тази цел са установени от балистичната експертиза. От заключението по експертизата/л.156-л.158/ се установява, че представените за изследване общо 90 броя патрони, иззети с протокол за претърсване и изземване  от 17.09.2016 г., извършено в *****, ******представляват стандартно фабрично производство и се определят както следва: 89 броя бойни патрони калибър 9х18 мм(Makarov), българско производство и 1 брой патрон с периферно възпламеняване калибър 22 WMR или означаван още като калибър 22 Magnum, чешко производство. Представените 89 броя бойни патрони са годни за стрелба с оръжия от съответния калибър и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Представеният за изследване 1 брой малокалибрен патрон калибър  22 Magnum е годен за стрелба с всички ловни и спортни оръжия от съответния калибър и представлява боеприпас за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.

          Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от цитирания закон лицето по чл. 50 ал.1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГД "НП" на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. От приложеното като писмено доказателство по делото уведомително писмо изх.№ 00 - 5448/13.07.2018г на РУ - Ловеч, към горепосочената дата подсъдимият е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба с № 20160277730, с вписани в него огнестрелни оръжия: пистолет ТТ 7.62 мм, с № ЖБ5748, надцевка ИЖ 12 калибър, № С08013, успоредка ИЖ 16 калибър, № Х2982 и ловна карабина Арсенал 7.62х39 № AD460130, като намерените и иззети от жилището му по постоянния му адрес - ******патрони са различен калибър от този на оръжията, за които същият притежавал горепосоченото разрешение за съхранение, носене и употреба, т.е. към датата на извършване на деянието 17.09.2016 г. подсъдимият не е притежавал надлежно разрешение за държането на боеприпасите предмет на обвинението.

          От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Този извод на съда се обосновава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява принадлежност на предмета на престъплението към фактическата власт на подсъдимия, интелектуалното ниво на познания  и социален опит на подсъдимия, професионалния му опит на бивш служител на МВР за боравене с оръжия и боеприпаси, това че същият е законен ловец, както и различния калибър на боеприпасите от този на притежаваните законно от подсъдимия огнестрелни оръжия. Всички тези обстоятелства водят до извода за наличие на умисъл при извършване на деянието, поради знанието му за установения в страната разрешителен режим за държането на оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия и отсъствие на надлежно разрешително за държането на боеприпасите предмет на престъплението.

          Поради изложеното настоящата инстанция приема, че събраните и обсъдени доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност опровергават по категоричен начин поддържаната от подс.Х. защитна теза.

Предвид на изложеното съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия Х. за виновен и го осъди.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Х. за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало, невисоката обществена опасност на дееца, а като отегчаващи вината обстоятелства – немалкия брой на боеприпасите предмет на обвинението и липсата на критичното отношение на подсъдимия към деянието, поради което при условията на чл.54 от НК му наложи наказание 2 /две/ години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Съдът прие, че по делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК, не са и ангажирани доказателства за такива обстоятелства.

Съдът намира,че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.

Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от писмените и гласни доказателства по делото,от обясненията на подсъдимия и от заключението по балистичната експертиза.

Причина за извършване на престъплението съдът намира в снизходителното отношение на подсъдимия към задължителния разрешителен режим за държане на боеприпаси за огнестрелно оръжие.

На основание чл.53,ал.2,б.”а” от НК съдът постанови веществените доказателства по делото - 1 бр. тъмносиня кутия с  надпис ”SAMSUNG” съдържаща: 88 бр. патрони калибър 9х18 мм.; 1 бр. гилза от патрон калибър 9х18 мм.; 1 бр. патрон 22-ри калибър „Magnum”, намиращи се на съхранение в РУ МВР-Ловеч,  да бъдат отнети в полза на държавата след влизане на присъдата в сила.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия М.Ц.Х. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 41,49 лева разноски по делото и на РС-Ловеч сумата от  96.00 лв. разноски по делото.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :