РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500123 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по е въззивна жалба от П. Г. А., ЕГН **********; против
решение № 365/16,11,2022 г., постановено по гр. д. № 1715/2022 г. на РС Асеновград. С
оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, жалбоподателят претендира същото да бъде
отменено и вместо това – предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата В. П. А., ЕГН **********; чрез неговата майка и
законен представител В. В. С., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност
на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 150 от СК.
Предявен от В. П. А., ЕГН **********; чрез неговата майка и законен представител В.
В. С., ЕГН **********; против П. Г. А., ЕГН **********. От съда се иска да постанови
решение, с което да измени размера на издръжката, която ответникът е осъден (с
решение по гр. дело № 1338/2018 г. на РС Асеновград), да заплаща на ищеца като негов
малолетен низходящ, като увеличи същия от 180 на 300 лв. месечно, считано от
1
предявяване на исковата молба.
Не се спори, установява се и от представеното удостоверение за раждане, че
малолетният ищец е син на ответника.
Не се спори, че с влязлото в сила решение по гр. дело № 1338/2018 г. на РС
Асеновград, ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на
180 лв., считано от 08,06,2018 г.
От определяне на издръжката до предявяване на исковата молба е изтекъл
период от четири години, в който детето е пораснало и нуждите му, несъмнено, са се
увеличили.
Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се
определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:
Понастоящем детето е ученик в първи клас. Детето е във възраст, в която,
наред с базовите потребности от дом, храна, облекло, отопление и т. н., е необходимо
да се посрещат и нуждите, свързани с емоционалното му развитие и придобиването на
социални умения. Детето спортува в клуб за бойни изкуства.
Не се спори, че майката, заедно с детето, живее в дома на своите родители.
Не се твърди да има други низходящи, които да издържа. Не се спори, че майката
работи като учител и получава доходи от трудово възнаграждение (за размера на
същото липсват конкретни доказателства).
Бащата работи по трудово правоотношение на длъжност“***“ и получава
трудово възнаграждение в размер на 780 лв. (удостоверение от работодателя за
получени доходи през периода март 2022 г. – август 2022 г.).
При тези обстоятелства първостепенният съд е приел, че необходимите за
посрещане нуждите на детето са средства в размер на 600 лв., от които ответникът
следва да заплаща 300 лв. месечно. Тези изводи настоящата инстанция приема за
напълно законосъобразни и съответстващи на интересите на детето. Задължението за
издръжка на родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно.
Ответникът е в трудоспособна възраст, не се установява да има други низходящи,
освен ищеца, не се установява да страда от заболявания или да е с намалена
работоспособност, притежава специфична квалификация за извършване на
специализирани дейности в строителството (в тази насока са и събраните гласни
доказателства). Поради това съдът приема, че той е в състояние да реализира доходи,
позволяващи му да заплаща за посрещане нуждите на детето си издръжка в размер на
300 лв. месечно.
Поради изложеното въззивният съд приема, че обжалваното решение е
2
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция
разноски, които се констатираха в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Предявеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на
разноските се приема за неоснователно, доколкото заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение е в размер, близък до нормативно установения минимум и
е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на спора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/16,11,2022 г., постановено по гр. д. №
1715/2022 г. на РС Асеновград.
ОСЪЖДА П. Г. А., ЕГН **********; да заплати на В. В. С., ЕГН **********
– като майка и законен представител на малолетния В. П. А., ЕГН **********; сумата
от 600 лв. (шестотин лева), представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3