№ 3933
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100504091 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35210/05.02.2024 г. на А. К. Е.,
чрез адв. Б. К. с пълномощно към жалбата, срещу решение № 426/08.01.2024 г.
по гр.д. № 67557/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 32-ри състав, с което са отхвърлените предявените от ищеца А. К.
Е., срещу ответника Н. А. Р. осъдителни искове по чл.240, ал. 1 ЗЗД за сумите:
4835 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 26.11.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до
окончателното и заплащане; 4000 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем от 9.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 1127лв., представляваща
главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 2000
лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до
окончателното и заплащане; 7000 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем от 18.8.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане, както и
евентуалните искове за осъждане на Н. А. Р. да заплати на ищцата на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 4835 лв., като заплатена без
основание на 26.11.2021 г., сумата от 4000 лв., като платена без основание на
09.11.2021 г., сумата от 1127 лв., като платена без основание на 15.09.2021 г.,
1
сумата от 2000 лв., като платена без основание на 15.09.2021 г., сумата от 7000
лв. като платена без основание на 18.08.2021 г., ведно със законна лихва върху
сумите от подаване на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно
заплащане на сумите, като неоснователни и недоказани. Във въззивната жалба
се излагат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение,
поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон.
Излагат се доводи, че въпреки разпределената доказателствена тежест
ответникът не е доказал основание за получаване на процесните суми. Счита,
че не е доказано твърдяното от ответника основание за получаване на сумите
като допълнително трудово възнаграждение. Счита, че СРС неправилно е
кредитирал представената от ответницата имейл кореспонденция, която
единствено доказва, че такава е водена, но не и съдържанието й. Оспорва
представените от ответника разчетни таблици, които не носят подпис на
ищеца и ползват само ответната страна. Оспорва и кредитирането на
показанията на съпруга на ответника относно елементи от съдържанието на
трудовия договор като недопустими. Отправя се искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се разноски. С молба от 28.06.2024г. въззивникът е
уточнил, че обжалва първоинстанционното решение, въпреки че не излага
доводи за неправилност на решението във връзка с отхвърляне на исковете по
чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна
жалба от „Н. А. Р. чрез адв. В. Х./ пълномощно л. 49 СРС/, в който се излагат
аргументи за правилност на постановеното решение с искане за неговото
потвърждаване. Претендират се разноски
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По отношение на отхвърлянето на исковете по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
въззивната жалба е бланкетна, поради което въззивният съд следва да се
произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение и по правилното или неправилно приложение на императивни
материалноправни норми. /В този смисъл - решение № 246/23.10.2013 г. по
гр.д. № 3418 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо отделение. В конкретния случай,
обжалваното първоинстанционно решение е валидно, като постановено от
съд в кръга на правораздавателната му компетентност, обективирано е в
писмена форма, носи подписа на постановилия го съдия, съдържа ясно
изразена правна воля. Същото е и допустимо. От служебно извършената
проверка не се установява и нарушение на императивна материалноправна
норма, като не е налице и основание за съда да следи служебно за интереса на
някоя от страните /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
2
По наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. К. Е. за
осъждане на Н. А. Р. на основание чл.240, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумите: -
4835 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 26.11.2021г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до
окончателното и заплащане; - 4000 лв., представляваща главница по договор
за паричен заем от 9.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; - 1127лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и
заплащане; - 2000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от
15.9.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
14.6.2022г. до окончателното и заплащане; - 7000 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем от 18.8.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане.
Ищецът е предявил евентуално съединени искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
за връщане на исковите суми като платени без основание. Сочи, че исковите
суми са преведени на ответника по банков път, както и че кани ответника да ги
плати с исковата молба.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че между страните не са
сключвани договори за заем. Сочи като основание за получаване на сумите
трудов договор между „Интер информ консулт БГ“ ООД с ЕИК *********, с
едноличен собственик на капитала и управител ищеца, като работодател, и
ответницата, като служител на длъжност „юрисконсулт“. Претендираните
суми твърди, че представляват допълнителни трудови възнаграждения за
постигнати резултати. Сумите били нареждани по банков път или от
управителя, или от лицето, което водело счетоводството на дружеството –
М.И.Д., а не от банкова сметка на дружеството, за да се спестят плащания за
данъци и осигуровки.
Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск с правна
квалификация чл. 240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задължения и
договорите (ЗЗД), както и евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД. За да отхвърли исковете СРС е приел, че между ищцата и
дружеството „Интер информ консулт БГ“ ЕООД е съществувало валидно
трудово правоотношение в периода 30.08.2019 г. - 27.04.2022 г., като в
посочения период ответницата е осъществявала трудови задължения
включително в извънработно време и от вкъщи, както и през времето, когато е
ползвала отпуск по майчинство. Ответницата е заемала длъжността
юрисконсулт. СРС е приел за недоказано, че процесните суми са представени
на ответницата на основание заем.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД СРС е приел, че от съвкупната
преценка на доказателствата по делото, а именно: от установените от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза метаданни (заглавие и наличие на
прикачени файлове) на изпратените съобщения от ел. поща на Н. Р.
************@***.** до електронна поща на счетоводителя М. Д.а
3
***********@***.**, от съвпаденията между представените данни от разчети на
ответницата за свършена работа и съдържанието на представени по делото
фактури, съдържащи се в счетоводството на дружеството-работодател,
установени от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза; от
съвпадението между сбора от преведените на ответницата суми с преводно
нареждане от 15.09.2021 г. и по вносни бележки от 18.08.2021 г. и от
15.09.2021 г. с 1/2 от сумите, посочени като печалба по разчет от 30.07.2021 г.,
както и от съвпадението между сбора от сумите по преводно нареждане от
26.11.2021 г. и от вносна бележка от 09.11.2021 г. с 1/2 от сумите посочени като
печалба по разчет от 01.10.2021 г., ответницата е представила верига от
косвени доказателства, в които няма противоречия и които водят до извода, че
основание за заплащане на процесните суми са допълнителни възнаграждения
с непостоянен характер (бонуси) по действително трудово правоотношение
между ответницата и дружеството-работодател „Интер информ консулт БГ“
ЕООД, в което ищцата е едноличен собственик на капитала. Поради това
съдът намира, че ответницата е доказала при условията на пълно и главно
доказване основанието за получаване на процесните суми.
Не се спори между страните и се доказва от представените преводни
нареждания (л. 10, 12, 15 по гр.д.3815/2022 г., РС-Бургас) и вносна бележка (л.
13, 14, 16 по гр.д.3815/2022 г., РСБургас), че А. Е. е наредила на 26.11.2021 г.
превод по сметка на Н. Р. за сумата от 4835,00 лв., на 15.09.2021 г. – за сумата
от 2000 лв., а М. Д.а е внесла по сметка на Н. Р. следните суми: 4000 лв. – на
09.11.2021 г., 1127 лв. – на 15.09.2021 г., 7000 лв. – на 18.08.2021 г.
При така заявеното от ответника основание, в негова тежест е да докаже
сочените обстоятелства, а имено – че ищецът е превел горните суми на
основание допълнително трудово възннаграждение съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по трудово
правоотношение между нея и А. К. Е..
Установява се от приетите по делото писмени доказателства - копия от
трудов договор №007/30.08.2019 г., че между „Интер информ консулт БГ“
ЕООД и Н. А. Р. е съществувало трудово правоотношение и ответницата е
заемала длъжността „юрисконсулт“ с уговорено трудово възнаграждение от
1000 лв. (л. 50 по гр.д. 3815/2022 г., РС-Бургас). Представено е и копие от
Заповед № 005/27.04.2022 г. за прекратяване на трудов договор между „Интер
информ консулт БГ“ ЕООД и Н. А. Р. (л.55 по гр.д. 3815/2022 г., РС-Бургас).
Установява се и не се спори, че между Н. А. Р. и счетоводителя на
дружеството М. Д.а е водена кореспонденция, чрез електронни съобщения на
електронна поща. По делото е изготвена компютърно-техническа експертиза и
въз основа на представените данни от „Суперхостинг.бг“ ЕООД, се заключава,
че може да се идентифицират само метаданни за процесните имейли, а
именно – от кого и с какво заглавие/тема са изпратени и получавани имейли.
Установява се, че на 30.07.2021 г. в 17:40:08 ч. успешно е получен имейл от
електронна пощенска кутия ************@***.** до електронна поща
***********@***.** със заглавие (тема) „каса София и разчет Н. – към
30.07.2021 г.“, на дата 01.10.2021 г. в 17:39:44 ч. успешно е получен имейл от
електронна пощa ************@***.** до електронна поща ***********@***.**
4
със заглавие „каса София и разчет Н. – към 01.10.2021 г.“. На дата 07.01.2022 г.
не са налице данни за разменена електронна поща между процесните имейли,
най-близката дата е на 13.01.2022 г. в 14:28:36 ч., когато успешно е получен
имейл от електронна поща ************@***.** до електронна поща
***********@***.** със заглавие „каса София и разчет Н. 07.01.2021 г.“
Установява се също така, че от посочените данни не може да се установят
техническите параметри на прикачените файлове – в какъв формат са, не може
да пресъздадат самите файлове, но се установява, че е налице шлюз за
потвърждение на прикачените файлове. Установява се, че не се съхраняват
имейли, по-стари от една година, като в процесния случай имейл
кореспонденцията е изтрита без възможност за възстановяването й.
От съвкупния анализ на писмените доказателства по делото, съдът
приема за доказано, че между Н. Р. и дружеството „Интер информ консулт БГ“
ЕООД е имало валидно трудово правоотношение в периода 30.08.2019 г. -
27.04.2022 г. и ответниата е заемала длъжността „юрисконсулт“. Установява
се, че на 30.07.2021 г., на 01.10.2021 г. и на 13.01.2022 г. са изпращани имейл
съобщения от ел. поща на Н. Р. ************@***.** до електронна поща на
счетоводителя М. Д.а ***********@***.** със заглавие за извършен разчет от
Н. за определен период, както и че към съобщението има прикачени файлове,
съдържанието на които не може да бъде установено, тъй като съобщенията са
изтрити поради изтекъл срок на съхранение. Между страните е безспорно, че
М. Д.а е внесла по сметка на Н. Р. следните суми: 4000 лв. – на 09.11.2021 г.,
1127 лв. – на 15.09.2021 г., 7000 лв. – на 18.08.2021 г., а А. Е. е наредила на
26.11.2021 г. превод по сметка на Н. Р. за сумата от 4835,00 лв., на 15.09.2021 г.
– за сумата от 2000 лв., които суми са получени от ответницата Н. Р..
СГС намира за правилен извода на СРС, че по делото не се установява
сключването на договор за заем, както и че сумите са дадени от ищцата
именно на това основание със задължение ответницата да ги върне в
определен срок. В преводните нареждания не е посочено основание заем, а е
посочено основание „вноска“. Освен това съдът не дава вяра и на разпитаните
пред СРС служители на дружеството относно уговорки между ищцата и
ответницата за даване на суми като заем, тъй като не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Липсват конкретни оплаквания за
неправилност на решението в тази част. По отношение на исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, СГС намира следното:
За да възникне правото по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД в полза на ищеца по
делото, следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) ищецът да е дал на ответника процесните суми и 2) да не е
съществувало правно основание за това плащане. По иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от
въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено
без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът
– основание за получаването или за задържане на полученото. Съобразно тези
5
правила за разпределение на доказателствената тежест, в настоящия случай
върху ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД лежи
тежестта да докаже единствено плащането на процесните парични суми, а
върху ответника по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД лежи
тежестта да докаже, че е съществувало правно основание за получаване на
платеното от ищеца – в конкретния случай, че сумите представляват
допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер-бонуси.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, СГС намира, че
ответникът не е провел пълно и главно доказване на твърдяното от него
основание за получаване на процесните суми, а именно – допълнително
трудово възнаграждение. Съдът намира, че въз основа на компютърно-
техническата експертиза може да се направи извод единствено за водена
служебна кореспонденция, но не може да се установи самото съдържание на
тази кореспонденция и на прикачените файлове. От факта на водене на
кореспонденция между счетоводителя Д.а и ответницата, не може да се
установи по категоричен начин, че основанието за получаване на сумите са
допълнителни възнаграждения под формата на бонуси, съобразно
извършената допълнителна работа, получените резултати и получените
приходи. Действително между дружеството „Интер информ консулт БГ“
ЕООД и Н. Р. е съществувало трудово правоотношение, поради което съвсем
логично е да е водена служебна кореспонденция и да са изпращани разчети за
извършена работа. Това обаче не доказва пълно и главно, че превежданите
суми са бонуси за извършена допълнителна работа.
Друг извод не следва и от изготвената ССЧЕ, която заключава, че в
представените от ответницата разчети и посочените във фактурите и в
дневниците за покупки основания съвпадат с описаното в разчета, представен
от ответницата. Въз основа на представените данни вещото лице установява,
че четири фактури, представени по делото, съвпадат с представени данни от
изготвен от ответницата разчет от 30.07.2021 г. и две фактури – с данни от
разчет от 01.10.2021 г. Установява се, че посочените в рекапитулация № 1 и 2
от експертизата фактури съвпадат със сумите в посочените от ответницата
разчети. Установява се също така, че посочените във фактурите и протоколите
основания, съгласно счетоводството на дружеството са за консултантски
услуги съгласно договор. Въз основа на заключението на ССЧЕ може да се
направи извод, че основанията, посочени в представените от ответницата
разчети и тези, посочени във фактурите съвпадат, но това не доказва, че
именно заради извършената съобразно отчетите работа, управителя на
дружеството е нареждал плащане на допълнително трудово възнаграждение.
Още повече, че не може да се изключи възможността представянето на тези
отчети да е част от основните задължения на ответницата и за тях да се дължи
уговореното между страните основно трудово възнаграждение в размер на
1000 лева.
В случая няма писмено споразумение или какъвто и да е друг акт, в
който да е предвидено изплащане на допълнително трудово възнаграждение.
От факта на изпращане на имейли, от които е видно само заглавието, не може
да се направи извод, че между страните е имало устна уговорка за заплащане
6
на бонуси за извършена допълнителна работа. Това не следва и от фактурите,
издавани към клиенти на дружеството за осъществени консултантски услуги,
тъй като те не касаят уговорки между ищцата и ответницата и не доказват
постигнато съгласие за изплащане на допълнително трудово възнаграждение.
Извод в тази насока би почивал на предположения, а не на несъмнено
установени по делото факти. На следващо място сумите са изплащани от
лична сметка на ищцата, а не от сметка на дружеството, като твърденията на
Н. Р., че това е правено с цел избягване на данъчни задължения, също остава
недоказано.
Относно оплакването във въззивната жалба за недопустимост на
свидетелските показания на съпруга на ответницата на основание чл. 161, ал.
1, т. 1 ГПК, съдът намира същите за неоснователни, тъй като на първо място
по делото няма писмен акт, обективиращ допълнително трудово
възнаграждение, а на второ място ответницата твърди, че това
възнаграждение е с непостоянен характер – бонуси, поради което и по
аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, няма задължително изискване за писмена
форма. Настоящият съдебен състав обаче намира, че не може единствено въз
основа на тези показания да направи доказателствен извод, че получаваните
суми представляват допълнително трудово възнаграждение при постигната
между ищцата и ответницата уговорка, тъй като не се подкрепят от останалите
доказателства и само въз основа на тях, съдът не може да приеме, че
ответницата е доказала пълно и главно основанието за получаване на сумите.
По делото безспорно се доказва, че Р. е получила процесните суми, като
доколкото ищецът твърди, че същите са получени без основание, тежестта да
докаже основанието за получаването им е на ответника, на когото правилно е
възложена от първоинстанционния съд с доклада по чл. 146 ГПК
доказателствената тежест за това обстоятелство. Съгласно Постановление № 1
от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 на Пленума на ВС, когато на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД ищецът претендира връщане на сума, която е дал на ответника, в
негова тежест е да докаже само даването (той не е длъжен да доказва
основанието), а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил даденото. Във всички случаи, когато е установено, че ответникът е
получил нещо, той е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. В
негова тежест е да докаже, на какво основание го е получил и защо има право
да го задържи.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал,
направен по-горе, обаче не може да се приеме за установено при условията на
пълно и главно доказване, че е осъществено основанието, твърдяно от
ответника, поради което ищецът е превел процесните суми по неговата
банкова сметка.
Искът следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно заплащане на
сумите, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват само на въззивника, като
7
съдът дължи и произнасяне за разноските, сторени пред първата инстанция.
Пред СРС ищцата А. К. Е. е доказала сторени разноски в размер на 2640 лева,
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в полза на адв. А.А. по
договор за правна защита и съдействие и 758.48 лева за платена държавна
такса, поради което ответницата следва да бъде осъдена да й заплати тези
суми. Пред въззивната инстанция А. Е. е представлявана от адв. Б. К., с
пълномощно на л. 6 от делото на СГС. Представен е и договор за правна
защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 4000 лева, като
не са представени доказателства за плащането му, поради което то не следва
да се присъжда. Въззивникът е направил разноски в размер на 381. 70 лева за
държавна такса, които следва да й бъдат присъдени.
По изложените съображения, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №426/08.01.2024 г. по гр.д. № 67557/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32-ри състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от А. К. Е., с ЕГН **********, гр.
Бургас, ул. ****, срещу Н. А. Р., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****,
евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на
Н. А. Р. да заплати на ищцата сумата от 4835 лв., като заплатена без основание
на 26.11.2021 г., сумата от 4000 лв., като платена без основание на 09.11.2021
г., сумата от 1127 лв., като платена без основание на 15.09.2021 г., сумата от
2000 лв., като платена без основание на 15.09.2021 г., сумата от 7000 лв. като
платена без основание на 18.08.2021 г., ведно със законна лихва върху сумите
от подаване на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно заплащане на
сумите, като неоснователни и вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. А. Р., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. **** да заплати
на А. К. Е., с ЕГН **********, гр. Бургас, ул. **** на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 18 962 лв., като заплатена без основание по преводни
нареждания от дати: 26.11.2021 г., от 09.11.2021 г., от 15.09.2021 г., от
15.09.2021 г., от 18.08.2021 г., ведно със законна лихва върху сумите от
подаване на исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателно заплащане на
сумите.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №426/08.01.2024 г. по гр.д. № 67557/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32-ри състав, в
частта, с която са отхвърлени исковете на А. К. Е., с ЕГН **********, гр.
Бургас, ул. **** за осъждане на Н. А. Р., с ЕГН **********, гр. София, ж.к.
****, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумите: 4835 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем от 26.11.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до
окончателното и заплащане; 4000 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем от 9.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 1127лв., представляваща
главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно със законната лихва
8
от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до окончателното и заплащане; 2000
лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 15.9.2021г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба 14.6.2022г. до
окончателното и заплащане; 7000 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем от 18.8.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба 14.6.2022г. до окончателното им заплащане
ОСЪЖДА Н. А. Р., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. **** да заплати
на А. К. Е., с ЕГН **********, гр. Бургас, ул. **** сумата от 3398. 48 лева
разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Н. А. Р., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. **** да заплати
на А. К. Е., с ЕГН **********, гр. Бургас, ул. **** сумата от 381. 70 лева
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването на страните, при условията на чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9