№ 37
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Х. Желева
при участието на секретаря Силвия С. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х. Желева Административно
наказателно дело № 20213110200908 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.
С. С. ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20-0819-
001684/29.05.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер
на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че не знаел, че за автомобилът е с
прекратена регистрация. Изтъква, че МПС е било с поставени регистрационни табели .
В съдебно заседание възз. не явява , но се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея аргументи.
Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител и
не изразява становище по същата.
Видно от придружителното писмо, с което АНП е изпратена във ВРС, в него е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Възражението е
сторено не от издателя на НП или от Директора на ОД, а от началника на Сектор ПП-
1
Варна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.04.2020г., около 12.01ч., в гр.Варна, възз. С., управлявал собствения си
л.а.“Тойота Корола“ с рег.№ В6330ВА. При движение по бул.“Република“ посока
ул.“Девня“, до магазин „Практикер“, същият бил спрян за проверка от полицейски
служители при Сектор ПП-Варна, сред които и св.Д.Д.. В хода на проверката органите
на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени
регистрационни табели. При проверката в информационните масиви, било
констатирана, че автомобилът е собственост на възз., и че е с прекратена регистрация,
считано от 18.12.2019г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното св. Д. съставил АУАН с бл. № 205297, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В
законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №147/2020г. по описа на Сектор „ПП“
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на проверката била изискана информация от Гаранционен фонд, видно от
която застраховката ГО за процесния автомобил била сключена на 08.10.2018г., със
срок на валидност 08.10.2019г.. На собственика С. било изпратено уведомление на
22.11.2019г., но Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на
уведомлението, тъй като същото било изпратено без обратна разписка, понеже нямало
фондът нямал задължение да изпраща препоръчана пощенска пратка. Регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на 18.12.2019г.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка ЗМ №147/2020г. по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№6440/2020г., която приключила с
постановление от 22.05.2020г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Препис от
постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП-Варна- по компетентност, като
в прокурорският акт било прието, че за това деяние С. следвало да бъде санкциониран
по административен ред.
2
Въз основа на изпратеното постановление на ВРП, Началник Група към ОД на
МВР-Варна, Сектор „ПП“, на 29.05.2020г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания
на свидетеля Д.Д., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд заверени копия от материали по пр.пр.№6440/2020г. по описа на ВРП,
включваща материалите по преписка ЗМ №147/2020г. по описа на Сектор ПП при ОД
на МВР-Варна, прокурорско постановление и др., които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Видно от приобщените по делото доказателства регистрацията на автомобила била
служебно прекратена от органите на Сектор ПП-Варна на 18.12.2019г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка ГО.
От приложените справки за собственост на л.а. е видно, че както към 09.04.2020г.
собственик на автомобила е възз.С..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група
към ОД на МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР, оправомощен с това
правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
3
работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е
подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава
заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В
унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на
настоящото дело.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на 200
/двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет
пространството, за процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към 12.01.ч. на 09.04.2020г. такава е сключена в
15.11ч. на същия ден. От приложените множество писмени доказателства- справки от
системата на Сектор ПП-Варна е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 18.12.2019г.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил
регистриран в сектор ПП –Варна на Х.С..
4
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е
осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно
нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема
, че въззивника е осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда
формално- непременно да издаде НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, постановлението на ВРП
за прекратяване на ДП, обяснения на възз. и справка от масивите на МВР,
удостоверяваща прекратената регистрация на МПС, което наложи материалите от
горепосочената прокурорска преписка, съдържаща материали по ЗМ №147/2020г. по
описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна да бъдат изискани служебно от съда.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани и
приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 18.12.2019г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
5
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са
обстоятелствата, че възз.не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е
дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-
Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от показанията на
св.Тодоров, Гаранционния фонд, съгласно неговия писмен отговор, приложен по
пр.преписка и приобщен по делото не счита, че процедурата по уведомяването на
собствениците на незастрахованите ППС е обвързана с получаването на
уведомителното писмо и не е необходимо да се получи документ, удостоверяващ
получаване на уведомлението, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до
знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е спрян да управлява автомобила на 09.04.2020г..
Горното е видно и обясненията на същия съдържащи се в материалите по
прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че
от субективна страна въз.С. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на
Адм. съд –Варна по скодни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г.,
КАНД № 2198/2019г. и много други.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое
ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
6
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила
, като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика или ползвателя на автомобила преди да
започне управление да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при
поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било
уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да
телефонираш например в сектор ПП-Варна, за да провериш дали автомобилът е
регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
7
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез
издаването на НП се е развило в отклонение от процесуалните правила и НП подлежи
на отмяна.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на възз.в съдебно заседание е поискано присъждане на
сторените по делото разноски, като са ангажирани и доказателства за заплатено на
24.02.2021г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
В придружителното писмо, с което АНП е изпратена във ВРС е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Възражението е сторено не от
издателя на НП или от Директора на ОД, а от началника на Сектор ПП-Варна.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения на л. 4 - от СД пълномощно от 24.02.2020 г се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат А. оказването на правна защита
и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна
по обжалване на процесното НП, по настоящото АНД. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева и е заплатено в брой на 24.02.2020г,, видно от
отбелязването в пълномощното т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от
АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая възражение за прекомерност не е направено от процесуален
представител на ОД на МВР-Варна, нито от насрещната страна – издателя на НП
началник група към отдел „ОП“-Варна, а е депозираните в придружителното писмо от
Началника на Сектор ПП-Варна, който не е насрещна страна по делото. Ето защо
възражението за прекомерност е направено от нелегитимиран субект и се отхвърля като
недопустимо от съда. Поради което и съдът намира, че посоченият размер от 400 лева
следва да бъде присъден в полза на въззивника. Поради това и ОД на МВР-Варна
8
следва да заплати на възз. Х. С. С. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-001684/29.05.2020 г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на Х. С. С. ЕГН
********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Х. С. С. ЕГН ********** сума в размер на
400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски по АНД №908/2021г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите
са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9