МОТИВИ към Присъда № 20/22.01.2020г. постановена по НОХД № 136/2019г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия К.Г. *** е за
това, че: на 23.08.2017г. в гр.Разград, се заканил с убийство на К.Т. *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление
по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият К.Г. *** не се признава за виновен, като в
дадените обяснения заявява, ч действително е ходил до жилището на Т., но не го
е заплашвал и не е помислял някого да оставя сирак. Твърди, че е отишъл в дома
на К. за да се изяснят с него, като го е поканил да влезе в хола им и са
разговаряли, на масата имало нож, кухненски, който посочил и казал на съпругата
на К. да го махне. Не го е заплашвал, но не знае защо е ходил в дома му отново
след няколко дни. Конфликтът му с К. е по повод връзката му със С., с който и
подсъдимият преди това имал връзка. Пращали са си взаимно смс-и, в които са се
обиждали, пращал е смс-и и на съпругата му.
Защитниците му адв.Ст.Д. и адв.К., считат обвинението за
недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Считат, че няма закана за
убийство в цитирания от обвинението смисъл, тъй от една страна остава
недоказано времето на извършване на деянието, както и към този момент
подзащитният им е бил на терапия в ПО при МБАЛ- Разград, целта на посещението
на подс.Г. в дома на пострадалия Т. не е била да го сплаши, а да покаже на
съпругата му снимка. Подзащитният им е действал под силни емоции, резултат и от
приеманите лекарства според тях, поради което считат, че същият следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно пледират,
че по отношение действията на подс.Г. следва да бъде приложен чл.9, ал.2 от НК,
тъй като се касае за обикновен, битов скандал. Алтернативно, при постановяване
на осъдителна присъда спрямо подзащитния им, наказанието да бъде определено при
условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Намира, че всички събрани доказателства установяват по
несъмнен начин извършеното престъпление, участието на подсъдимия и виновността
му. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинен. Предлага на съда да го признае за виновен по
така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства-под средния размер, като
бъде приложен и чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият К.Г. ***. Той е български гражданин, със средно
образование, разведен, неосъждан към момента на извършване на деянието, работи в
„Амилум България“ ЕАД- гр. Разград като оператор ел.подстанция.
Св. К.Т.Т. към 2017г. живеел заедно със съпругата си св. В.
Н. Т. и сина им св. М.К.Т. ***. Св. Т. познавал подс. Г. визуално и знаел за него,
че е бивш приятел на негова позната на име С.. Именно при среща с нея на
22.08.2017г. св. Т. бил нападнат от подс. Г., който се опитал да го удари и го заплашил,
че нещо може да му се случи.
На 23.08.2017г. вечерта св. Т., съпругата му и сина му си
били у дома. Около 22.00 часа на входната врата на апартамента им се позвънило и
св. Т. отишла да отвори. Видяла пред вратата подсъдимия, който твърдял, че съпругът
й има връзка с бившата му приятелка С.. Св. Т. също се показал на вратата. На него
подс. Г. заявил, че иска отношенията му
със С. да бъдат прекратени. Настоявал за това и заявил, че ако св. Т. не остави
С., той щял да вземе жена му.
Подсъдимият изглеждал като употребил алкохол. Докато разговаряли
на вратата, изведнъж подс.Г. влязъл в коридора на жилището на Тодорови, грабнал
от мивката, разположена близо до него един кухненски нож с дължина на острието около
10 см и го насочил към гърдите на св. Т.. Попиитал го още ли е толкова смел и изкрещял
„Детето ти ще остане сирак!“. Държал ножа с върха към гърдите на св. Т., който въпреки
застрашаващата живота му ситуация запазил самообладание и казал на подсъдимия да
остави ножа, че ще се разберат и че трябва да напусне жилището им. В същото време
и св. Т. успяла да избута подсъдимия и да вземе ножа от ръцете му, т.к. той бил
насочил цялата си агресия към Т..
Тогава подс. Г. с жест с ръка показал на св. Т., че ще му
отреже главата и още веднъж заявил, че ще остави сина му сирак. Казал му, че не
знае с кого си има работа и че всички мутри в града работели за него. След като
св. Т. и св. Т. още няколко пъти казали на подсъдимия да си ходи, той най- накрая
си тръгнал. Така отправената закана за убийство била чута и от седемнадесетгодишния
син на Т., който бил в съседната стая, но чул когато подс. Г. изкрещял към баща
му, че ще остави детето му сирак. Т., Т. и сина им се уплашили от случилото се,
т.к. възприели подсъдимия като агресивен и нестабилен психически.
В следващите месеци подсъдимият продължил да безпокои семейството
на Т.: случвало се да идва в дома им, миришейки на алкохол и в отсъствието на св.
Т., като продължавал да настоява пред св. Т., че мъжа й има връзка с бившата му
приятелка. На св. Т. изпращал многобройни заплашителни и обидни съобщения. Всичко
това мотивирало Т. да подаде жалба за случилото се, по повод която и било образувано
настоящото досъдебно производство.
В хода му била назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична
експертиза на подс. Г., видно от заключението на която той страда от „рецидивиращо
депресивно разстройство“- „личностово разстройство, смесен тип с емоционално-нестабилни
черти“, която личностова патология в рамките на обикновено алкохолно опиване не
променя базисните му психични годности и не го лишава от възможност да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи. Освен това подс. Г. е способен да
възприема правилно фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения
за тях през призмата на личностовата дисхармония и защитните му механизми. Установяват
се ограничени интереси, фиксиране в раздялата и негативни преживявания, свързани
с взаимоотношенията с интимната партньорка, с която близо година не живее, ревностни
преживявания и обвинителна позиция спрямо поведението й, които изграждат т.нар.
агресивен тип на реагиране. При поредна ситуация,
в която личността възприеме себе си в полюса на фрустрацията е възможно да реагира
с хетеро- или автоагресивно поведение, т.е. да се превърне в опасност за себе си
или обществото.
При проведеното съдебно следствие е назначена и
допълнителна комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза
/КСППЕ/, вещите лица по която дават заключение, че след запознаване с постъпилата
информация от МБАЛ Разград за провежданото лечение на осв. К.Г.Г. в периода от
10.08. до 31.08.2017г. с посочените в епикризата медикаменти, заключението е, че
са прилагани лекарства от три фармацевтични класа, а именно: антидепресанти /Ксетанор,
Ремирта, Тритико/, невролептик /Флуанксол/и транквилизатор /Ксанакс/, в адекватни
дози. Същите са постигнали терапевтичната си цел, а именно ремисия на симптомите
на заболяването Рецидивиращо депресивно разстройство. Цитираните медикаменти имат
широк кръг от странични реакции, включително и симптоми от страна на нервната система
и психиката /описани подробно в обсъждането/. По време на проведеното лечение в
Отделението по психиатрия към МБАЛ „Св.Ив.Рилски“ - Разград при освидетелствания
не са регистрирани обективно нежелани странични ефекти от медикаментите, т.е. няма
данни за обусловени от терапията нарушени базисни психични годности. Възможността
му правилно да възприема фактите имащи значение за делото, както и възможността
да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си не
е била нарушена към периода 10.08.-31.08.2017г. от приемането на горепосочените
лекарства.
В хода на съдебното следствие е назначена КСППЕ и по
отношение на пострадалия К.Т., вещите лица по която дават заключение, че: Към
момента на освидетелстването не са налице белези на психично заболяване. Няма
данни и за прекарано в миналото такова. Резултатите от изследването отчитат
развитие на психичните сфери в норма. Няма наличие на интелектуален дефицит.
Интелектуалният потенциал е съответен за възрастта и придобития житейски опит.
Описаният инцидент е своеобразно травматично събитие, възникнало внезапно,
водещо до стрес и тревожност. Реакцията на освидетелствания е включвала страх,
безпомощност, ужас от нараняване или отнемане на живота му- остра стресова
реакция. Тя е преходно разстройство.
В този случай индивидуалната уязвимост и възможностите за
справяне играят основна роля за появата и тежестта на такъв тип реакция. В
случая преживените негативни чувства и симптоми отшумяват в рамките на няколко
дни и не водят до затруднена адаптация на личността към околната среда, или до
нарушаване обичайния ритъм на живот, което да затрудни социалното му
функциониране. Емоционалните му реакции не са свързани с изпитване на страх с
трайно отражение върху психиката, вземането на
решения и режима му на живот.
Преживените негативни чувства към онзи момент не водят до
затруднена адаптация на личността към
околната среда, или до нарушаване обичайния ритъм на живот, което да затрудни
социалното му функциониране. Негативните чувства и свързаните с тях
преживявания водят до формиране на ответна защитна реакция, която в случая е по
механизма на съдебното дирене, с цел защита неприкосновеността на най-близките
/съпругата и детето си/, на личността, както и неприкосновеността и авторитета
на семейството като общност. Предвид факта, че описаната в делото ситуация на
междуличностов конфликт е продължила и след 23.08.2017г., у освидетелствания
персистира повишено ниво на тревожност и очакване от евентуално нови
посегателства върху личността му, както и преживявания за незащитеност на личното
му пространство, които рефлектират в изграждане нови поведенчески модели и
защитни механизми за справяне.
Освидетелстваният К.Т. е общителен и активен, предимно с
екстровертна насоченост на характера. Енергичен и активен. Обича срещите с
хора, компаниите, общуването го стимулира. Не е придирчив към околните,
изпълнителен, но слаб организатор. Понякога е незадълбочен и недостатъчно
настойчив. Без проблеми с адаптацията. С изразен стремеж към самостоятелност.
Не е конфликтен, не се наблюдава абнормно поведение. С положително отношение
към социалното обкръжение. Уверен в себе си, оптимист. Обича сигурността и
точността. Цени хумора. Понякога, в трудни ситуации изпада в паника. Не е
склонен към унило и тревожно настроение, уравновесен и спокоен. Добре
функционира във взаимоотношенията с другите, има перспектива, но се усеща липса
на сигурност и загуба на чувство за реалност. Личността е физически активна,
притежава амбиция и стремеж за самостоятелност и известна доза импулсивност,
преминаващи понякога в агресивно отношение към околните.
От приложената справка от ПО при МБАЛ гр. Разград става
ясно, че за времето от 10.08.2017г. до 31.08.2017г. подс. Г. е бил на
стационарно лечение в денонощен стационар, като режимът му е бил свободен.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите В.Т., М.Т., К.Т., С.П., комплексни
съдебно-психиатрични и психологически експертизи, протокол за оглед, справки,
правилник на ПО при МБАЛ- Разград, справка за съдимост, характеристика, НОХД №
46/2018г. на РС-Разград, епикризи, и др. писмени доказателства. Всички те са
единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин
описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност
установяват по несъмнен начин, че на инкриминираната дата- 23.08.2017г. в гр. Разград
в жилището на пострадалия К.Т. ***, подс. Г. е отправил към него чрез думи /заплашвайки го, че
детето му ще остане сирак/ и действия /чрез насочване на нож към гърдите му и
показвайки жест с ръка, че ще му отреже главата/ закана за убийство, като това заканване
е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. По този начин същият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което му е и повдигнато обвинение. Разпитаните свидетели
установяват по несъмнен начин, че поведението на подсъдимия известно време
преди 23.08., както и след тази дата, е било силно агресивно, насочено както
срещу пострадалия К. Т., така и срещу неговото семейство- св. Т. и сина им св.
М. Т.. Агресията е била предимно вербална, свързана с отправяне на заплахи,
обаждане по телефона, като е било предизвикано от факта, че пострадалия Т. се е
срещал със св. П.- бивша приятелка на подсъдимия.
Агресивното поведение е ескалирало на 23.08.2017г. вечерта,
когато подс. Г. отишъл в дома на пострадалия Т.. Там, в присъствието на
съпругата на последния- св. Т. и задочно на сина му- св. М. Т. /който се намирал
в стаята си/ подсъдимият отправил не само с думи и жестове, но и насочил нож
към пострадалия Т.. Вербалните заплахи се обективират както в изречените думи
към Т., че ще остави детето му сирак, така и с направения жест с ръка,
означаващ и възприет от свидетелите Кр. Т. и В. Т. като „обезглавяване“ /жест с
ръка в областта на врата, показващ че ще му отреже главата/. Освен това подс. Г.
насочил и нож в областта на гърдите на Т., като намесата на Т., която успяла да
вземе ножа и го избутала, прекратили последващите му действия.
Цялостното поведение на подсъдимия, което започнало малко
преди 23.08.2017г. и продължило края на 2017г. притеснило както св.Кр. Т., така
и неговите близки- св.Т. и св.М.Т.. Притеснението на пострадалия Т. било не
само за собствения му живот и изпитал страх, но и за живота и здравето на неговите
близки- съпруга и син. Освен това поведението на подсъдимия било силно
стресиращо и обезпокоително и за св. Т. и св.М.Т., като психическия тормоз
продължил с изпращане на смс-и и отново посещение на дома им, следене и
притесняване на работа. Това поведение силно обезпокоило и св.Т., която също се
притеснила за своя и за живота на своите близки. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от назначените в тази връзка комплексни съдебно- психиатрични и
психологически експертизи и приложеното дело, както и писмените доказателства. Експертизите
кореспондират както с преживяванията на подсъдимия и пострадалия, така и с техните
личностови характеристики и особености.
Поведението на подсъдимия не може да бъде определено като
такова на „физиологичен афект“ по смисъла на закона, което да изключи и
вменяемостта му. Безспорно същият е бил раздразнен и афектиран от факта, че е бил
изоставен от св.П., и последвалата й връзка с пострадалия Т., но това не може
да „оправдае“ действията му и отправените заплахи за живота и здравето на
пострадалия Кр. Т. и неговите близки. Поведението му не може да бъде оправдано
и от приеманите лекарства и провежданото лечение. Напротив, нито приеманите
лекарства, нито здравословното състояние на подс. Г. са от категорията, които
да изключват вменяемостта. Същият много добре е съзнавал и е проявил системност
и упоритост в отправените многобройни заплахи към св. Кр. Т. преди и след
описания инцидент, така и психическия тормоз към св. Т.- желанието да се срещне
с нея за да й „обясни“ за поведението на съпруга й, посещения в дома им, на
работното й място.
В противоречие с тези доказателства е твърдението на
подс.Г., че не е заплашвал пострадалия както вербално, така и чрез насочване на
нож, че е бил поканен в дома им и е разговарял спокойно. Тези твърдения не може
да бъдат възприети по друг начин, освен като защитна теза на подсъдимия, с цел
оневиняване и оправдаване на извършеното. Неговите обяснения са в противоречие
с другите събрани по делото писмени и гласни доказателства относно подлежащите
на доказване факти. Агресивното поведение и отправените няколкократно заплахи
са продължили известно време и са били отправени както в присъствието на св. Т.,
така и са станали достояние и на другите свидетели- св.М. Т. и св.С.П.. Действията
му, а и създалата се ситуация с предходното му и последващо поведение, са били
насочени да предизвикат и са предизвикали основателен страх у пострадалия К.Т.,
че подсъдимият може да изпълни заканата си.
Заканата с престъпление по чл.144 от НК и по конкретно по
ал.3- с убийство, от обективна страна се характеризира с няколко момента- преди
всичко изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, което се изразява
в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление
срещу него. Като при заканата с убийство не е необходимо деецът, когато отправя
заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа
в осъществяване на взетото решение. В случая подс. Г. с действията си- че ще остави
детето му сирак, насочил нож към гърдите му и с жест с ръка показал, че ще му отреже
главата, обективират в себе намерението на подсъдимия към пострадалия Т., че ще
извърши престъпление спрямо него и то именно убийство.
Поведението на подс. Г. от обективна страна е създало възможност
за възбуждане у жертвата на основателен страх както за собствения му живот, така
и за живота на близките му. Действията му показват реална възможност, че може да
осъществи намерението си.
От субективна страна подс.Г. е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление срещу личността му,
както и че тя се възприема от пострадалия и че у последния може да възникне основателен
страх за осъществяване на престъплението.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
за това престъпление /закана с убийство/, съдът отчете превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало към момента на извършване
на деянието, влошеното здравословно състояние на подсъдимия непосредствено
преди извършване на деянието, мотивите за извършване на последното, поради
което му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид чистото съдебно минало и възможността за постигане
целите на наказанието, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да
бъде търпяно ефективно, а изтърпяването му следва да бъде отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По този начин съдът
намира, че целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен и по-специално
подсъдимият ще бъде превъзпитан и ще му се окаже нужното въздействие за
спазване законите на страната и зачитане правата и интересите на другите
членове на обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: