М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
1061/2020год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. С. ***, в това, че:
На 22.02.2020 г., в гр. Русе управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил “Опел“ с рег.№ Р 3865 РВ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.68 на хиляда,
установена по надлежния ред, реда на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози - престъплението
по чл. 343б, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвидените
за това престъпление наказания
Подсъдимия редовно призован се явява лично и със защитник.
Дава обяснения, в който отрича извършването на престъплението, в което е
обвинен. Той и защитникът му молят Съда да признае подсъдимия за невинен и го
оправдае по повдигнатото обвинение, като излагат съображения за нарушения на
реда за установяване наличието на алкохол по Наредба № 1
от 19.07.2017 г.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Д.Й. е роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.
Подс. Й. бил правоспособен водач на МПС с категории А1, В
и М от 2014 г. До настоящото деяние бил наказван по административен ред, за нарушаване
правилата за движение, с влезли в сила четири наказателни постановление и два
електронни фиша.
Вечерта на 21.02.2020г., подс. С.Й. паркирал лек
автомобил „Опел“ с рег. № Р 3865 РВ на паркомясто, предназначено за лица с
трайни увреждания, на ул.“Хан Крум“ № 6 и напуснал автомобила. В ранните часове
на 22.02.20 г., след като употребил значително количество алкохол – около един
литър водка, подсъдимият се завърнал до автомобила си, седнал на шофьорската
седалка и заспал. Около 02.50 ч. преминаващи граждани подали сигнал на единен
номер за спешни повиквания 112, че в автомобила се намира лице в безпомощно
състояние. На мястото били изпратени свидетелите С.Х. и Л.Н. – полицейски
служители във Второ РУ при ОД МВР-Русе. Със значително затруднение полицаите
успели да събудят и изведат от автомобила подс. Й.. Установили, че същият е в
неадекватно състояние, неориентиран и силно лъха на алкохол. Това наложило на
място да дойде и спешен медицински екип на УМБАЛ Канев Русе. След като медиците
прегледали подсъдимия, установили, че същият няма здравословни проблеми, а е в
състояние на алкохолно опиване. На Й. бил съставен фиш за неправилно паркиране,
след което Х. и Н. му обяснили, че трябва да премести автомобила си от мястото,
но го предупредили да не прави това лично, тъй като е употребил алкохол.
Полицейските служители си тръгнали, а подсъдимия отново влязъл в автомобила си.
Около 03.30 ч. свидетелите Х. и Н. отново преминали с
патрулният си автомобил по ул. “Хан Крум“ и видели, че л.а. „Опел“ с рег. № Р
3865 РВ е със стартиран двигател и включени светлини, а водачът му прави опити
да го изведе от мястото на паркиране, като извършвал маневри напред и назад.
Полицейските служители спрели непосредствено до автомобила и констатирали, че
водачът е провереният по-рано С.Й.. Поради това полицаите докладвали за
случая в ОД на МВР-Русе и поискали съдействие от Сектор ПП-Русе. Около 03.35 ч.,
на мястото пристигнал екип на Сектор ПП-Русе в състав свидетелите Г.В. и Ц.П. -
младши автоконтрольори в Сектора. Те също установили, че подс. Й. лъха на
алкохол, а на зададен му въпрос, последният отговорил, че е изпил около литър водка.
Поради това свид.В. изследвал подсъдимия с техническо средство - апарат "Алкотест
Дрегер 7510" № ARDN 0010, който отчел
наличие на алкохол в издишаните от подс. С.Й. пари в размер на 1.68 на хиляда.
След
това полицейските служители отвели подсъдимия в Първо РУ при ОД МВР-Русе,
където за установеното нарушение свид. Ц.П. съставил против него АУАН. Свид. В.
съставил талон за изследване № 0038552, в който подсъдимия саморъчно вписал, че
не приема показанията на техническото средство, както и че отказва медицинско и
химическо изследване. Независимо от това, служителите на Сектор ПП-Русе отвели подсъдимия
Й. в Спешно отделение на УМБАЛ Канев-Русе, където дежурен лекар - свид. Г.Г. му
извършила медицински преглед. И пред нея подс. Й. отново потвърдил, че е
употребил алкохол и отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин частично от обясненията на подс. С.Й., от показанията на
свидетелите С.Х., Л.Н., Г.В., Ц.П. и Г.Г. дадени в хода на съдебното
производство, както и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства
и доказателствени средства –АУАН бланков № 632628/22.02.2020 г., Талон за
изследване № 0038552, Протокол за медицинско изследване, Заповед за задържане
на лице, АУАН бл. № 632629, заповеди за прилагане на ПАМ, Справка за нарушител/водач
на Сектор ПП-Русе, Справка на Сектор ПП-Русе за регистрация на МПС, Протокол за
извършена последваща проверка на средство за измерване, справка за съдимост,
декларация и биографична.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.С.Д.Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 22.02.2020 г., в гр.Русе управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил “Опел“ с рег.№ Р 3865 РВ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.68 на хиляда, установена по надлежния ред, реда
на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От обективна страна:
Самоличността на извършителя, като управляващ процесния
автомобил, била безспорно установена от полицейските служители С.Х. и Л.Н., които спрели автомобила управляван от подсъдимия
за проверка, в момента, в който последният правил опити да потегли от мястото
на паркиране.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че е налице
управление на МПС от страна на подс. Й.. В тази насока съдът възприема за
достоверни показанията на свидетелите Х. и Н., които еднозначно,
непротиворечиво и последователно излагат обстоятелствата, че при повторното им
преминаване по ул. “Хан Крум“, автомобилът на подсъдимия бил със стартиран
двигател и включени светлини, а водачът му извършвал маневри с придвижване
напред и назад, в опит да напусне мястото на паркиране. При извършената
непосредствено след това проверка, полицаите установили и факта, че водач е
именно подс. Й.. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им,
в която твърди, че при повторното пристигане на полицейските служители той не е
управлявал, а само е спял в автомобила си, който не бил в движение, като
възприема същите като защитна теза. Тези обяснения са житейски недостоверни,
нелогични и в пълно противоречие със заявеното от посочените по-горе свидетели.
Така изложени твърденията на подсъдимия очевидно са в насока утвърждаваща
противоправно и тенденциозно поведение на полицейските служители, целящо
набеждаване на подс.Й. в извършването на престъпление или нарушение. За
несъстоятелността на такава теза говори не само отсъствието на каквото и да
било данни за лично негативно или предубедено отношение на полицейските
служители към подсъдимия, а и обстоятелството, че ако са имали намерение да
ангажират отговорността на Й. за управление на МПС след употреба на алкохол, Х.
и Н. са могли да сторят това още при първата проверка, вместо което те само
предупредили подсъдимия, че автомобила е паркиран в нарушение на правилата за
движение по пътищата и следва да бъде изместен. Нещо повече, изрично го
предупредили да не извършва това лично, поради пияното му състояние.
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Й. над допустимите граници от
1.2 на хиляда, а именно 1.68 на хиляда.
Установяването на тази концентрация е станало по надлежния
ред, а именно при спазване съществените изисквания на Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от
цитираната наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно
на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. В конкретния случай това е станало с използването
на техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" № ARDN 0010, който
отчел наличие на алкохол в издишаните от подс. С.Й. пари в размер на 1.68 на
хиляда. Установява се от приобщеният по делото протокол за последваща проверка,
че цитираното техническо средство успешно е преминало изследване на 31.10.2019г.,
със срок на валидност 6 месеца.
Съдът намира, че не са
налице сочените от защитника на подс. Й. нарушения на правилата на Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не се установява от
събраните по делото доказателства, подс. Й. да бил лишен от правото да избере
по какъв начин да бъде установена на концентрацията на алкохол в кръвта му. Става
ясно, че още при проверката с техническо средство на място, подсъдимия Й. не
приел показанията на техническото средство. Впоследствие, съгласно изискванията
на чл.3, ал.2 от Наредбата, свид.В. изготвил
Талон за изследване № 0038552. В този талон полицейският служител дал
възможност на подсъдимия отново да посочи дали приема или не показанията на
техническото средство, при което Й. саморъчно вписал, че не ги приема. След
това, в частта за избор на вида изследване, в реда след текста „доказателствен
анализатор“ подсъдимия вписал главна буква „С“, а в реда след текста
„медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване“ вписал саморъчно
„отказвам“. Талонът му бил връчен в 04.35ч., което подс. Й. удостоверил с
подписа си.
Действително,
при анализ съдържанието на обсъждания талон и отразените в него обстоятелства, Съдът
констатира, че са допуснати известни нарушения на правилата на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. На първо място, установява
се, че ползваната бланка не е такава съобразно утвърденият образец с Приложение
1 към чл.3, ал.2 от същата наредба, след изменението на същата от 2018 г., а е
предходният, неактуален образец. На второ място, от граматическия и логически
анализ на разпоредбите на чл.3, ал.2 и
чл.6 от Наредбата става ясно, че талона за изследване се попълва единствено и
само от контролния орган, като реквизитите, отразяващи отношението на
проверяването лице към определени обстоятелства, се попълват пак от контролния
орган, след даване на становище от страна на проверявания. В подкрепа на този
извод е и сравнителния анализ с нормите в сила преди изменението на наредбата с
ДВ, бр. 81 от 2018 г., когато е съществувала разпоредбата на чл.6, ал.3, изр.1
според която „В случаите по ал.1 лицето собственоръчно
вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото
средство, или теста.“, както и чл.6, ал.5 съобразно която „Контролният орган
отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл.3, ал. 2, т. 1, 3 и 4, а обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 2 се
отразява от лицето.“ Т.е. при старата редакция на наредбата са съществували
обстоятелства, които проверяването лице е следвало да отрази собственоръчно в
талона за изследване. Очевидно, с отмяна и изменение на тези правни норми и
липсата на последваща регламентация в тази насока, законодателят е изключил възможността
проверяваното лице да попълва каквито и да било реквизити в талона за
изследване, с изключение полагането на подпис от негова страна, в изрично
посочените в образеца позиции. С оглед така изложеното се налага извода, че в
качеството на контролен орган, свид. Г.В. е допуснал нарушение на правилата на
наредбата като е дал възможност на подс. Й. саморъчно да отрази посочените
по-горе обстоятелства. Вместо това, полицейският служител е следвало лично да
попълни реквизитите в частта дали Й. приема показанията на техническото
средство и за избор на вида изследване - „доказателствен анализатор“ и
„медицинско и химическо изследване“, след като вземе становището на подсъдимия
и след това му даде възможност само да положи подписа си срещу всяко отразяване.
По
мнение на Съда обаче, някои пропуски при изпълнението на Наредба № 1 от
19.07.2017 г., сред които и обсъжданите, не следва да се абсолютизират,
доколкото те не са съществени и не са довели до неблагоприятни последици за
дееца и отговорността му за извършено от него престъпление по чл.343б от НК,
както и не са оказали влияние върху правилното установяване концентрацията на
алкохол в кръвта на дееца.
Установява
се от доказателства по делото и основно от показанията на четиримата полицейски
служители, че от самото начало на проверката на подс. Й. били осигурени
гаранции за спазване на неговите права и законни интереси. Своевременно били
съставяни и били предоставяни на подсъдимия за запознаване всички изготвени в
хода проверката документи – актове за установяване на административно
нарушение, заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, талон за
изследване. Нещо повече, както бе посочено и по-горе, в отклонение от правилата
на наредбата, дори била дадена възможност на Й. саморъчно да впише в талона за
изследване определени обстоятелства. Предвид тези отразявания в талона,
съчетани с показанията на полицейските служители, става ясно, че на подс. Й.
били разяснени и възможностите да приеме или не, показанията на техническото
средство, както и да избере вида на алтернативното изследване. Това, че
последният отразил в реда след текста „доказателствен анализатор“ главна буква
„С“ в никакъв случай не може да бъде прието като изявено желание за подлагане
на изследване именно по този начин. В подкрепа на този извод е факта, че в
другите позиции Й. вписал с цял израз или дума „Не приемам“ и „отказвам“, а в
обсъжданата позиция очевидно е започнал полагането само на подписа си. Явно
това е сторил, след като видял, че в реда под текста е записано „подпис на
провереното лице“. Според смисъла и логиката на наредбата, в тази част на
талона е следвало да бъде вписано дали лицето избира някой или никой от двата
способа за изследване, след което и на двете позиции той само да положи подписа
си. При това положение и с оглед на вписаното от него в другите редове, било
логично, ако подс. Й. е избрал именно способа изследване с доказателствен
анализатор, да впише с думи като напр. „желая“, „избирам“, „приема“ или поне
„да“, вместо да полага подписа си, което по сега действащата наредба не е
начина за удостоверяване на избора. Поради това Съдът намира, че по делото,
извън обясненията на подсъдимия, които не следва да бъдат възприемани за
достоверни, липсват каквито и да било доказателства, че последният е избрал
изследване с доказателствен анализатор, от каквато възможност впоследствие, в
нарушение реда по наредбата, противозаконно бил лишен от полицейските
служители. В тази им част обясненията на подс. Й. са вътрешно противоречиви и
нелогични и следва да бъдат отчетени единствено като средство за защита. Сам в
обясненията си подсъдимият заявява: „Накараха ме да подпиша доказателствен
анализатор и тъкмо тръгнах да подписвам и ми взеха документа.“ Такова твърдение
е очевидно несъстоятелно, тъй като липсва каквато и да било логика сами
полицейските служители да укажат на Й. да се подпише за доказателствен
анализатор, а когато той започне да полага подписа си да му вземат талона,
преди да го е завършил. А след това, въпреки, че му указали да се подпише за
този способ за изследване, да го лишат от такава възможност. Освен това, видно
от отразяванията в талона за изследване, след реда с текст
„доказателствен анализатор“ и вписана ръкописна главна буква „С“, в по-долни
редове подсъдимият продължил да вписва собственоръчно „отказвам“, а още
по-надолу положил и подпис. Това обстоятелство явно указва, че никой не е издърпал
или взел талона от подс.Й. в момента, в който започнал да полага подписа си,
респективно не е налице формиран избор от негова страна на изследване с
доказателствен анализатор, а като резултат от това, не е налице и съществено
нарушение на правилата на наредбата, с неосигуряване от страна на контролните
органи на такова изследване.
Така
изложеното дава основание на Съда да приеме че оплакванията за съществени нарушения
на правилата в Наредба №1 от 19.07.2017 г., компрометиращи установяването
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не се подкрепят от
доказателствата по делото.
В същото време Съдът намира,
че доколкото пробата с техническо средство е дадена от подсъдимия доброволно,
същата е взета от компетентното за това действие лице, при спазване условията
на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и не са налице данни за компрометиране на
резултатите от изследването, то установяването на алкохолната концентрация в
кръвта на подс. Й. е станало по предвиденият за това ред. Още повече, този
извод се подкрепя и с доказателствените способи на НПК, доколкото сам подс. Й.
признал в обясненията си, че още преди първата проверка в 02.50 ч. е употребил
алкохол, а от показанията на разпитаните четирима полицейски служители се
установя, че при проверката подсъдимият силно лъхал на алкохол, бил
неориентиран и се държал неадекватно. Освен това, от показанията на тези
свидетели се установява, че още в хода на извършената му проверка от
полицейските служители, Й. признал употребата на алкохол, неговият вид и
количество. Същите обстоятелства подсъдимият потвърдил и в хода на медицинското
му изследване извършено от свид. Г..
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият Й., като правоспособен водач на МПС от повече от пет години, знаел
за съществуващата принципна забрана за управление на МПС след употреба на
алкохол. Нещо повече, при първоначалната проверка полицейските служители му
указали изрично да не предприема управление на автомобила. Въпреки това Й. го
привел в движение, след като консумирал алкохол. Психическото му състояние е
било такова, че разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
При тези обстоятелства, Съдът намира,
че подсъдимият С.Й. следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК и му бъдат наложени предвидените в тази
правна норма наказания.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимият Й., Съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания; краткото
разстояние, на което управлявал автомобила си под въздействието на алкохол и то
в част от денонощието и сезон, при които движението на превозни средства и
пешеходци е по правило незначително, както и трудовата му ангажираност.
Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства, наличието на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по
административен ред, както и обстоятелството, че подсъдимия демонстрирал грубо
неглижиране на правноустановения ред в държавата, като привел автомобила в
движение минути, след като изрично му било указано да не прави това, поради
пияното му състояние.
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице минимален превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минималния и
средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на наказания “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и
6/шест/месеца, „Глоба“ в размер на 300 /триста/лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/месеца
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването
на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да се отложи за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал предупредително и
възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое
противоправно поведение.
На осн.чл.59, ал.4
от НК следва да се приспадне времето, през което подс. С.Й. бил лишен от
възможността да упражнява правото да управлява МПС по административен ред
Така наложените
наказания по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената
опасност на дееца и деянието. С налагането им последната ще има възможност да
преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: