Решение по дело №14707/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1969
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 9 май 2019 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20183110114707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/09.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14707 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са отА.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** срещу Е.Я.И., ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 240 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 910.76 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № **** от 20.05.2016 г., сключен между Е.Я.И. (заемател) и „И.А.М." АД (заемодател), като вземането по договора е прехвърлено по силата Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „И.А.М." АД ЕИК **** в полза н.  „А.з.к.н.п.з.“ ООД ЕИК *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 36.64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.06.2016 г. до 12.09.2016г.; сумата от 326.40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението; сумата от 164.88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.2016 г. до 16.06.2018 г..

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяване на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: на 20.05.2016 г. между „И.А.М." АД, като заемодател и Е.Я.И. като заемополучател е сключен Договор за предоставяне на паричен заем № ****, при спазване разпоредбите на ЗПК, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 1300лв., а заемателят се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер общо на 86.66лв., на 16 равни погасителни вноски, в размер на 86.66 лева всяка, като договореният общ размер на плащанията е 1386.56лв. Съгласно клаузите на договора/чл.3/, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчители две физически лица или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на задължението на заемателя да предостави банкова гаранция в предвидения в договора срок, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 522.24 лева, която се заплаща на равни погасителни вноски, всяка в размер на 32.64 лева, дължими на падежната дата на погасителната вноска по договора за заем. По договора е извършено плащане в размер 680 лева, като с тази сума е погасена главница 389.24 лева; лихва 49.92 лева; неустойка 195.84 лева. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора е 12.09.2016г., като ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 164.88 лева върху главницата, считано от 13.09.2016г. до 16.06.2018г. Твърди се, че на 01.04.2018г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „И.А.М." АД и „АКПЗ" ООД, по силата на което вземането на „И.А.М." АД, произтичащо от Договор за паричен заем № **** от 20.05.2016 г., е прехвърлено на ищеца. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземанията по договора. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.Я.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 910.76 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № **** от 20.05.2016 г., сключен между Е.Я.И. (заемател) и „И.А.М." АД (заемодател), като вземането по договора е прехвърлено по силата Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „И.А.М." АД ЕИК **** в полза н.  „А.з.к.н.п.з.“ ООД ЕИК *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 36.64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.06.2016 г. до 12.09.2016г.; сумата от 326.40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението; сумата от 164.88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.2016 г. до 16.06.2018 г., на основание чл. 240 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.Я.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н.А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатена по настоящото дело държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: