№ 7889
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110169626 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т-С” ЕАД срещу М.
Д. И., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане
на ищеца за сумата от 4221,03 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес *** през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 50,97 лева – главница за
услугата дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда (02.06.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 622,84 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г. и за сумата от 11,14 лева – мораторна лихва,
начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020
г. - 03.08.2023 г.
Ищецът твърди че ответникът е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради
което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.
За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на
Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните
1
дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода,
за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: адрес *** с абонатен № *****, през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите
за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника М. Д. И., като
в срока по чл. 131 ГПК последния не се е възползвал от правото си да подаде отговор.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.С” ЕООД в депозираното становище по
делото излага съображения, че дяловото разпределение в процесния имот е
извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната
сума.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
2
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
При съвкупна преценка на представените по делото доказателства съдът намира,
че ищецът не е провел пълно и главно доказване на посочения правнорелевантен
факти, а именно – не се доказва наличието на облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия между ищеца и ответницата по отношение на процесния
имот.
Това е така, доколкото в подкрепа на твърденията за наличието на такова ищецът
представя Протокол от общо събрание на етажните собственици от адрес ***** от
11.10.2001 г. с приложен списък на етажните собственици към него. В посочения
списък като собственик на ап. 6 се е подписало лицето Д.Д. От представеното по
делото удостоверение за наследници с изх. №****/14.06.2022 г. се установява, че
лицето Д.Д е починал на 15.01.2015 г., като е оставил за единствен наследник
ответницата М. Д. И.. Полагането на подпис в качеството си на собственик на
апартамент №* от страна на наследодателя на ответницата в списъка на етажните
3
собственици към Протокола от 11.10.2001 г. за проведено на същата дата общо
събрание на етажната собственост, не може да се цени като извънсъдебно признание,
доколкото списъкът не е подписан от самата ответница (в този смисъл и решение
Решение № 4868 от 16.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9869/2023 г.).
Други доказателства за доказване право на собственост върху процесния
топлоснабден имот в полза на ответницата или на нейния наследодател не са
представени по делото, въпреки изисканата по реда на чл. 190 и чл. 192 ГПК
информация от трети неучастващи по делото лица.
Представения по делото списък на етажните собственици към протокол от
проведено Общо събрание на ЕС не е писмен документ, който да установя качеството
на ответницата на собственик на имота. Ищецът не е представил други годни писмени
доказателства (писмени договори, нотариални актове) за установяване на посочения
релевантен за спора факт.
По изложените съображения и доколкото не се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата,
предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца суми за доставена до имота топлинна енергия и за извършване на услугата
„дялово разпределение“ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия:
Неоснователността на главните предявени искове обуславя неоснователност и на
акцесорните претенции за лихви за забава в плащането на главниците.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответницата, която не
претендира заплащането на такива.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т-С” ЕАД, ЕИК: ********* срещу М. Д. И., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
сумите, както следва: 1) сумата от 4221,03 лева - главница, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес *** през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 2) сумата от 50,97 лева – главница за услугата
4
дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците; 3) сумата от 622,84 лева – мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 03.08.2023 г., както и 4) сумата от 11,14 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. - 03.08.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5