Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом,16.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският районен
съд, в публично съдебно заседание на 5 април, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 744 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 вр. с чл.79,
ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ЕООД, че с
Договор за потребителски заем сключен между ОББ и К.Ю.К. от 22.05.2015г., е
отпуснал паричен кредит в размер на 2500
на ответника.
Сумата, предмет на
горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.3 от
договора, с което банката е изпълнила задължението си по него. Усвояването на
посочената сума ответника с удостоверила по сметката му на 25.05.2015г.
Редовната главница по кредита се олихвява с лихва 9,95 % годишно. Лихвеният процент
за целия срок на договора е фиксиран. Годишния процент на разходите/ГПР/ към
датата на отпускане на процесния кредит е определен съгласно ЗПК и е в размер
на 14,94%.
Твърди се съща така в ИМ, че длъжникът-ответник
по делото е преустановил плащането на вноските по процесния кредит и са погасени само част от месечните вноски.
След преустановяване на плащанията непогасеният размер на кредита е в общ
размер на 2891,16 гв., от които 2254,31-главница, 144,67 договорна лихва,
492,18 лв., наказателна лихва, ведно със законната лихва за това, като с това кредита
е станал предсрочно изискуем.Т.е. към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на
което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.
Твърди се още, че на 31.01.2018г. е
сключен договор за цесия между банката и ищцовото дружество, по силата на което
вземането на банката към ответника е прехвърлено, т.е. изкупено от ищеца по
делото.
Навеждат и твърдения, че съгласно разпоредбата
на чл.99 ЗЗД ответника бил уведомен за цесията, но уведомлението било върнато
изцяло ,като причината за невръчването е с отбелязването „заминал“.
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Лом по гражданско дело No 1479/20 г., и е
издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от длъжника К.Ю.К.
срещу издадената заповед. На основание чл.415, ал.1 от ГПК ищеца предявява иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
С оглед изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на ЕОС Матрикс срещу К.Ю.К. , за сумите за които
е издадена заповед по чл.410 ГПК .Моли съда да осъди ответника да заплати и
държавната такса за завеждане на иск , както юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба в предоставения му едномесечен срок. Оспорва предявените искове по
основание и размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на задълженото по същото лице по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на
основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били
обвързани от действителен договор за кредит за покупка на стоки или услуги, че
дружеството е заплатило на търговеца, избраните от ответницата стоки и че
същите са получени от последната и факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както
и размера на претендираното вземане по отделните пера.
На първо място, в исковата молба се
твърди, че по силата на
Договор за потребителски кредит
от 22.05.2015г., ОББ АД е отпуснала паричен кредит, в размер на 2500 лева.
Сумата, предмет на посочения договор, била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в договора, с банката е
изпълнила задължението си по него. Твърди се, че усвояването на посочената сума
е удостоверено с превеждането й по сметката на ответника-длъжник .
Твърди се от ищеца, че ответника е
преустановила плащането на вноските по кредита , поради което и същият е станал
предсрочно изискуем.
Банката по силата на договор за
прехвърляне на парични вземания на 31.01.2018г. е цедирала вземането си към К.К.
на ищеца по делото.
За събиране на вземането си, ищецът е
инициирал заповедно производство - ч.гр.д.№ 1479/2020г., по описа на ЛРС, по
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника, сега настоящ ответник, който е подал
възражение против заповедта, и това пораждало правния интерес от настоящата
искова претенция.
За да обоснове правния интерес от
търсената защита, ищецът в исковата молба се позовава на настъпила в негова
полза предсрочна изискуемост. Всяко задължение възниква в момента на
настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент
длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се
счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното
право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшна възможност да се търси съдействието на държавната
принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не
само, че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти,
след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за
изпълнение на задължението. Иначе казано, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането /не са осъществени действия iure
et facto - да се върне заетата сума/ и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Посочената разпоредба е с императивен характер и е приложима към
ищеца, доколкото представлява финансова институция по смисъла на чл.За от ЗКИ.
Ето защо и за да бъде завършен преобразуващият фактически състав за отнемане
преимуществото на срока, е необходимо не само обективният факт на допусната
забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно волеизявление от името
на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем,
В настоящия случай нито се твърди, нито се
установява, ищецът да е изпращал покана или друг изходящ от него документ, в
който да е било обективирано волеизявлението му за настъпила в негова полза
предсрочна изискуемост . Ето защо и следва да се приеме, че към датата на
сезиране на заповедния съд, фактическият състав за отнемане преимуществото на
срока за връщане на предоставения кредитен ресурс и по отношение на
непадежиралите вноски, е бил недовършен.
С подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за
предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е
съобщено да длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника също няма
характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Съгласно установената съдебна практика по
договори за потребителски кредит, какъвто е процесният, съдържащи уговорка за
предсрочна изискуемост са приложими постановките на TP №4/18.06.2014г. по тълк.
д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и пo-конкретно т.18. Изрично в цитираното
тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако
банката/финансовата институция съгласно ЗКИ не е заявила, че упражнява правото
си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника.
В разглеждания казус, това означава, че
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 123/9.11.2015г. на ВКС по т.д.№ 2561/2014г., II т.о., ТК, докладчик
председателят Т. В. и Решение № 114/7.09.2016г. на ВКС по т.д.№ 362/2015г.( 2
т.о., ТК, докладчик съдията Е. В., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Това от своя страна влече след себе си
неоснователност на предявения установителен иск и отхвърляне на претенцията за
присъждане на разноските по заповедното производство.
От друга страна, със Заявление до ЛРС е
бил сезиран с искане от ищеца, за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника за
вземане, произтичащо от настъпила предсрочна изискуемост на кредита по договор
за потребителски кредит от 22.05.2015г. Анализът на заявлението и неговите
реквизити сочат, че заповедният дълг се претендира като дълг с договорен
произход, чиято изискуемост е настъпила предсрочно . На основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за искова молба по чл.127,
ал.1 ГПК, вкл. изчерпателно да формулира обстоятелствата, на които се основава
заповедният дълг.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 ГПК. Производството по чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК е специално и
е пряко обвързано със заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК.
Предявяването на иска по чл.422 ГПК няма самостоятелно правно значение и до
него се стига само след успешно проведено производство по издаване на заповед
за изпълнение и депозирано от длъжника възражение . Тази пряка обвързаност е
отразена и в обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита предявен от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че за
иска се доплаща държавна такса, а не се внася изцяло нова такава. Целта на иска
по чл.422 ГПК е да установи дължимостта на вземането на ищеца, така, както е
отразено в заповедта за изпълнение.
С оглед на изложеното, искът по чл.422 ГПК
трябва да има за предмет съдебно установяване на вземане, което е напълно
идентично по основание и размер със заявения в заповедното производство дълг.
Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка за редовността на
иска, респ. за надлежното сезиране на съда /Определение №570 от 8.05.2013г. на
ВКС по гр.д.№ 1042/2012г., III т.о., ГК/.
Ответника, чрез процесуалният си
представител – адв.Л.А. , в изложените по същество доводи навежда основание за
недължимост на исковите суми, като заявява, че в договора не е предсатвен
погасителен план и не е ясно нито какво включва, нито как се погасява.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК
представлява самостоятелно основание за недействителност на договора.
Неравноправните клаузи в договорите за кредит се отнасят за физически лица,
съобразно Директива 93/13 или в ЗЗП или в ЗПК, какъвто е настоящият случай.
Въведената система за защита почива на предположението за по – слаба страна при
сравнение между страните по сделката.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
По ч.гр.д.№1479/2020г., по описа на ЛРС е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която било разпоредено длъжникът К.Ю.К. с ЕГН
********** да заплати на ищцовото дружество «ЕОС
Матрикс» ЕООД, сума в размер на 2254,31 лева, представляваща главница по договор за
потребителски заем от 22.05.2015г., сумата 144,67лв. – договорна лихва
лихва от 05.07.2016 г. – 3.05.2020 г., сумата 492,15лв. – наказателна лихва за
периода 5.07.2016 г. – 3.05.2020 г., ведно със законната лихва от 16.10.2020 г.
до изплащане на вземането и разноски в размер на 57,82лв. – внесена държавна
такса. Заповедта била връчена на длъжника , но същият е възразил, поради което
съдът указал на ищцовото дружество да предяви установителни искове за
вземанията си.
Ищецът е предявил настоящите установителни
искове по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като заявява, че
е носител на процесните вземания на основание Договор за
потребителски заем от 22.05.2015г., сключен между ОББ и ответника, като
впоследствие ОББ АД е цедирало вземането срещу длъжника на ищцовото дружество.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
ищцовото дружество е обявило предсрочната изискуемост на кредита на длъжника,
предвид неплащане на погасителни вноски от страна на последния. Не са
представени доказателства от ищеца за достигане на изявлението му в този смисъл
до длъжника. Налице е противоречива съдебна практика относно обстоятелството
дали по отношение на нефинансовите институции е приложимо тълкуването, дадено
в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, а именно че кредиторът следва да е уведомил длъжника, че го
лишава от преимуществото на срока, като обявява кредита за предсрочно изискуем,
като е сторил това преди подаване на заявлението пред съда. Преобладаващата
съдебна практика приема, че соченото тълкуване касае единствено банките, а не и
небанковите финансови институции. Съществуват и решения на ВКС, които приемат,
че изрично волеизявление на кредитора следва да е налице, тъй като обявяването
на предсрочната изискуемост е негово право, а не е достатъчно настъпването на
обективния факт на неплащане на определен брой вноски. Т.е. необходими са два
елемента от фактическия състав – обективен – неплащане на определен брой
вноски, посочени в договора, както и волеизявление на кредитора, че лишава
длъжника от преимуществото на срока, което волеизявление следва да е достигнало
до длъжника.
Което и от тълкуванията да се приеме
обаче, то с правно значение в настоящата хипотеза се явява обстоятелството, че
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпил крайният срок за
издължаване на последната вноска по кредита, т.е. дори да не е налице
предсрочна изискуемост, то е изтекъл срока за цялостно издължаване на дължимите
по кредита вноски.
Съгласно даденото в Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано
от съдията Е. В., тълкуване, допустимо е предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението.
Следователно, липсва пречка съдът да
съобрази факта на настъпване на крайния падеж по договора за банков кредит,
дори такова основание да не е заявено от заявителя, поради което и липсва
процесуална пречка самият ищец да наведе сочения факт в исковата молба.
Макар ответникът да е навел възражението
си за неравноправна клауза в хода по същество, то предвид заявената нищожност
на договора, съдът намира, че същото не се явява преклудирано, като следва да
разгледа същото.
Наведено съображение за недействителност
на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК, съдът намира за
основателно. Съгласно разпоредбата на параграф 1, т. 2 ДР на ЗПК, общата сума,
дължима от потребителя, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя, а общ разход по кредита, според т. 1 ДР на ЗПК са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В т.11 пък е отбелязано, че договора следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, в т.ч. и погасителен плат,
който по настоящето дело липсва, т.е. не е представен.
При посочените данни и на основание чл. 22 ЗПК съдът намира, че процесният договор
за кредит е недействителен – поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (в редакцията му в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обосновано, изготвено с необходимите знания и
опит, както и неоспорено от страните, се установява, че отпуснатият кредит на
ищеца бил в размер на 2500 лв., като той се задължил да върне същата сума,
ведно с дължимите лихви, като общата стойност на плащанията по кредита е в
размер на 370.99лв. като включвали 254,69лв. – главница, 144,84лв. – платена
лихва, такси и др.
Ето защо съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2254,31лв. – главница, поради което
искът се явява основателен до посочения размер и следва да се уважи. Главницата следва да се присъди наред със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. За останалите вземания исковете се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят.
С оглед изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че К.Ю.К., ЕГН **********
дължи на “*****“ ЕООД с ЕИК *********, сума в размер на 2254,31 лева/две хиляди двеста петдесет и
четири лева и тридесет и една ст./, представляваща главница по договор
за потребителски заем от 22.05.2015 г., ведно със
законната лихва от 16.10.2020 г. до изплащане на вземането, за което
вземане в полза на ищеца е издадена Заповед №260978/19.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1479/2020г., по
описа на ЛРС, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 2891,16
лева, включващ лихви, ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Монтана.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: