Мотиви по нахд № 153/2017 г. по описа на ПпРС.
Производството е по
реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия Т.Я.П. ***
било образувано БП № 316/2017 г. по описа на
РУ”Полиция” П. за извършено престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 от НК. След приключване на
същото с мнение за съд, наблюдаващият прокурор е установил, че са налице
основанията по чл.78а от НК, поради което и на осн.чл.375 НПК е изготвил
постановление за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на Глава
ХХVIII-ма НПК за това, че „на 26.06.2017 г., около 10.45 ч., в с. К., общ.П., по ул.”***”, е
управлявал МПС–мотопед „Сузуки Катана”
с рама № VTTAAC11B00101955, което не е
регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140 от ЗДвП и Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. на МВР, в сила от 14.04.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства” – престъпление
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл.140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
Обвиняемият П. се явява в с.з., признава се за виновен, разкайва се за стореното
и моли за минимално наказание. Упълномощеният от него защитник адв.Р. Р. от гр.П., ТАК не оспорва констатациите по
изготвеното постановление, ангажира допълнителни писмени доказателства относно
влошеното здравословно състояние на обвиняемия и пледира за налагане на
административно наказание в минимален размер.
Районна прокуратура–гр.П., чрез прокурор И.
поддържа постановлението, пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на минимално административно наказание.
Съдът, след запознаване с
доказателствата по приложеното БП № 316/2017 г.по описа на РУ”Полиция” П. и
постановлението на РП-П., както и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, в рамките на събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Т.Я.П. живеел със съпругата си в с.К. общ.П., бил
безработен, неосъждан /амнистиран/, освидетелстван от ТЕЛК със 66 % трайно
намалена трудоспособност /виж експертно решение от 14.07.2017 г., приложено в
с.з. л.10 от делото/. Бил правоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП за категории „В” и „АМ”, придобити през 1980 г., като до настоящото
деяние бил санкциониран многократно за различни
по вид нарушения на правилата за движение по пътищата /справка л.6-л.8 от ДП/.
През 2016 г.
синовете на обвиняемия, които пребивавали в Норвегия, внесли в РБ мотопед марка
„Сузуки Катана” с рама № VTTAAC11B00101955, който бил без регистрация, респ. и без документи за извършването на
такава, но това не притеснило неправоспособния обвиняем, който започнал да го
управлява. На 26.06.2017 г. около 10.45 ч., при движение по ул.”***” в с.К.,
общ.П., обвиняемият бил забелязан от служители на РУП П., които извършвали
обход в селото. Полицейските служители С.Я. и Хр.П. го спрели за проверка, при
която установили, че обвиняемия е правоспособен и управлява мотопеда без
поставена на обозначеното място регистрационна табела. На водача бил съставен
АУАН за няколко нарушения по ЗДвП /приложен л.8/, след което и допълнителна
проверка в информационните масиви на КАТ
/справка л.11/, събраните материали били докладвани на прокурор от РП П.Било
образувано БП № 316/2017 г. по описа на РУП П. за извършеното от обв.П. престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК.
Така възприетата фактическа
обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по БП № 316/2017 год. по описа на
РУ”Полиция” П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на
чл.378,ал.2 НПК.
При съвкупната оценка на приобщеният по делото доказателствен
материал съдът направи категоричен правен извод за това, че обв.Т.Я.П.
***, е осъществил състава на инкриминираното престъпно деяние, описано в
постановлението на Поповска районна прокуратура, за което следва да се ангажира
отговорността му. Самият обвиняем в разпита си в ДП признава, че е извършил деянието,
разкайва се и съжалява за стореното.
Непосредствен обект за
престъплението по чл.345 от НК са
обществените отношения във връзка с регистрирането на моторни превозни
средства. Законът за движение по пътищата императивно установява, че по пътищата,
отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определени за това места. Съгласно
чл. 140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. В конкретният случай се касае за управление на
мотопед марка „Сузуки Катана” с рама № VTTAAC11B00101955, без поставена
регистрационна табела. Следователно, към инкриминираната дата обвиняемият е
управлявал МПС – мотопед, който няма нужната съгласно Наредба №І-45/2000 г.
регистрация. От субективна страна,
обвиняемият е извършил престъплението умишлено с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че мотопеда
няма
регистрация и поради това обстоятелство не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки
това го е привел в движение и управлявал в с.К., общ.П.,
където е бил спрян за проверка от
полицейските служители.
Съдът обсъди и възможността за приложение на чл.9,ал.2 от НК, като прие,
че конкретното деяние разкрива явно незначителна обществена опасност, за да не
е престъпно. Касае се за формално
престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика
осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна
страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни
последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на
грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и обществената нагласи са
особено чувствителни към недисциплинирани водачи. Хипотезата
на чл.9, ал.2 от НК можеше успешно да се коментира ако важни обстоятелства са
налагали управлението на нерегистрирано МПС и обвиняемият не е имал
друга възможност, освен да го използва. Следва да се посочи и
това, че незнанието на обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно,
не е извинително обстоятелство /"Ignoratio juris neminem excusat" - незнанието на закона не е извинително/. Видно от справката за нарушител, обв.Т.П.
е правоспособен водач за категория „В” и „АМ”, което поставя към него още
по-високи изисквания във връзка с правомерното управление на МПС.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице кумулативните условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание: 1.) за извършеното
престъпление е предвидено наказание до 1 г. лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000
лв.; 2.) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV на НК;
3.) не са причинени имуществени вреди от престъплението. При определяне размера на глобата, съдът съобрази размера и с тежестта
на престъплението, както и с материалното и имотното състояние на дееца. Същит посочва
/декларация л.14/, че не получава месечни доходи, представя декларация за
наличие на трайно намалена работоспособност 66 % вследствие преживян през 2011 г. миокарден
инфаркт с СТ елевация на предна стена на лява камера;
от няколко години е с намален слух и затруднен социален контакт обстоятелства,
при наличието на които, съдът определи
наказанието "глоба" в минималния по чл. 78а,ал.1 НК размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
Всички обсъдени по-горе обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение
за отговорността на обвиняемия,
го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, а
обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон
наказание за този род престъпления. Ето защо съдът счете, че с така
наложеното административно
наказание глоба ще се постигне както специалната превенция, така и генералната превенция, а именно да
се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членовете на
обществото да спазват законите в страната и установения правен ред.
Мотивиран от горните съображения съдът обяви решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: