№ 410 / 5.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 05.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на 05 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Н.Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 1402 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от С.П. С. xxx против Глоба с фиш Серия М 0786699 от 24.08.2018г. издаден от ОД МВР- Монтана, с което му е било наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.177 ал.6 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се сочат оплаквания, свързани с незаконосъобразността на обжалвания фиш, като се релевира възражение за отсъствието на субективната страна на вмененото нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят С.П.С., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Съдът намира, че е сезиран с жалба против санкциониращ административен акт, който, независимо че е посочено, че е необжалваем, засяга правата и основните свободи на лицето. Освен това настоящето производство има характера на наказателно такова и подаването на оплакване срещу акт, засягаш правата и законовите интереси на едно лице, следва да бъде съобразено. Съгласно чл.47 абзац първи от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.13 от ЕКЗПЧОС се гарантира правото на всяко лице, чиито права са накърнени, да може да разполага с право да защити тези сови права в рамките на справедлив процес .
Ето защо съдът намира, че съставения фиш с глоба подлежи на обжалване. При извършената служебна проверка се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 25.07.2018г. жалбоподателят се явил в сградата на КАТ – София с цел издаване на разрешение за временно движение. Издадено му е такова с кроен срок на валидност 24.08.2018г. Предвид на това жалбоподателят възприел, че може да управлява МПС до тази дата, без да го регистрира. На 24.08.2018г. му бил съставен фиш от свидетеля Д.Д., като бил санкциониран за допуснато нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП, а именно не е регистрирал МПС в срока на закона.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установено въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е безспорно установено от показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел Д.Д.. Този свидетел в съдебно заседание единствено заявява, че законът е променен, а той не си спомня нищо от конкретния случай, тъй като е съставил много фишове.
При извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при служебната проверка във връзка със законосъобразността на издадения фиш с глоба съдът намира, че деянието не съставлява административно нарушение и законът не е бил приложен правилно. Освен това самият санкциониращ акт не съдържа важни реквизити, досежно фактите, относими към вмененото нарушение, което съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя.
На първо място следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на обжалвания фиш липсва прецизиране на фактите, въз основа на които административно наказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение. Никъде не е посочено от кой момент се счита за извършено противоправното бездействие от страна на жалбоподателя – от момента на снабдяването му с разрешение за временно движение посредством издаването му на транзитни табели, от момента на придобиването на моторното превозно средство или от момента на изтичането на срока на действие на табелите. Ето защо за самия жалбоподател остава неясна волята на административно наказващият орган от кой момент същият е следвало да прояви изискуемото от закона действие. Във фиша е посочено единствено, че лицето не представя МПС за регистрация. Липсата на подобни фактически изложения не само обуславят непълнотата на приетото нарушение, но и съществено ограничават правото на защита на санкционираното лице. Отделен остава въпроса след като се приема, че придобитото МПС е следвало да бъде регистрирано и това не е сторено, защо на водача са му били издадени транзитни табели, което на свой ред категорично оборва наличието на субективната страна на нарушението.
На следващо място, съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като срокът за извършване на постоянна регистрация на автомобила може да се приеме, че е изтекъл и в едномесечния срок след изтичане на срока на действие на транзитните табели. Наличието на признато право да се управлява МПС, което все още не е било регистрирано по надлежния ред, не може да обуслови възможността след изтичането на срока на действие, но преди да е изтекъл едномесечния срок, лицето да има право на постоянна регистрация на автомобила. Законодателят не вменява изискване издаването на транзитни табели да бъде с цел регистрация на придобито МПС именно в срока на тяхното действие. Такова изискване няма и в регулиращият тези отношения подзаконов акт Наредба № - 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях. В разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата е посочено с каква цел се извършва транзитна регистрация. В самото разрешение за временно движение е посочено, че същото се издава с цел придвижване до служба КАТ, каквото действие е било направено от страна на жалбоподателя. На следващо място разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП регламентира задължението на приобретателя на моторно превозно средство да го регистрира в срок до един месец в службата за регистрация на пътни превозни средства, без обаче да е посочено от кой момент трябва да се счита че започва да тече този срок. При наличие на издадени транзитни табели очевидно не може да се приеме, че със срока им на действие паралелно следва да тече и срока за регистрацията. Всякакви други разширителни тълкувания на административната норма би се намирала в противоречие с чл.46, ал.2 от ЗНА. Поради тази причина и извършеното деяние не съставлява административно нарушение (в този смисъл е и вляло в сила Решение № 256 от 17.07.2018г., по АНД № 1014/2018г. по описа на Районен съд – гр. Монтана).
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалвания фиш с глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Глоба с фиш Серия М 0786699 от 24.08.2018г. издаден от ОД МВР- Монтана, с което на С.П. С. xxx е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.177 ал.6 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: