№ 191
гр. Брезник, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря М.НА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20231710100396 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 64 от ЗС.
По съображения изложени в исковата молба, ищцовото дружество „Брезина
2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от
Управителя В. Д. К., чрез процесуалния си представител адв. А. А. от АК Перник,
моли съдът да постанови решение, с което да определи спрямо ЕТ „Зико НМЛ – М. З.“
със седалище и адрес на управление: ***********, представляван от М. Л. З., за
ползване от ищцовото дружество, част от площта на поземлен имот с идентификатор
06286.501.1580 по КККР на гр. Брезник, собственост на ответника, в който поземлен
имот попада част от сграда с идентификатор 06286.501.1470.5 по КККР на гр. Брезник,
собственост на „Брезина 2000“ ООД, от 146 кв., и в която част е и входа за тази сграда,
доколкото това е необходимо „Брезина 2000“ ООД да ползва собствената си сграда с
идентификатор 06286.501.1470.5 по КККР предвид нейното предназначение: Друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение № 146 от16.12.2021 г.,
постановено по гр. дело № 39 по описа на РС Брезник за 2020 г. е признато за
установено, по отношение на ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“, че „Брезина 2000“ ЕООД, е
собственик на сграда с идентификатор 06286.501.1470.5 по ККР на гр. Брезник,
включително на част от 146 кв.м. от тази сграда, заключена между буквите А,Б,В,Г
(защрихована със зелени успоредни линии съгласно скица на л. 3 от СТЕ), която част
по ККР Брезник е нанесена и попада в поземлен имот с идентификатор
06286.501.1580. Ответният едноличен търговец е собственик на поземлен имот с
идентификатор 06286.501.1580, в който поземлен имот попада и частта от 146 кв.
метра от сградата с идентификатор 06286.501.1470.5 по ККР на гр. Брезник, която е
собственост на „Брезина 2000" ООД, като в тази част е и единственият вход за
сградата.
1
С посоченото по-горе Решение ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“ е осъден да предаде на
„Брезина 2000“ ООД, сграда с идентификатор 06286.501.1470.5 по ККР на гр. Брезник,
включително на част от 146 кв.м. от тази сграда, която част по ККР на гр. Брезник е
нанесена и попада в поземлен имот с идентификатор 06286.501.1580.
До настоящия момент ответния ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“ не е предал на ищцовото
дружеството сградата с идентификатор 06286.501.1470.5, като от ответника не е
осигурен достъп на „Брезина 2000“ ООД в поземлен имот с идентификатор
06286.501.1580, в който поземлен имот попада частта от 146 кв.м. от тази сграда, и в
която част се намира и входа на тази сграда.
Ответникът ЕТ „Зико НМЛ – М. З.“, представляван от М. Л. З., е подал отговор, с
който заявява, че предявения иск е допустим и основателен. Направено е признание на
иска.
По делото е прието като доказателство заключение по допуснатата от съда
съдебно – техническа експертиза изготвено от вещото лице Р. М. Г.. И двете страни са
изразили съгласие предявеният иск да бъде уважен, като бъде приложен първи вариант
от заключението съгласно, който за ползването на частта от 146 кв. м. от сграда с
идентификатор 06286.501.1470.5. попадаща в поземлен имот е идентификатор
06286.501.1580. да се предостави площ oт 240 кв. м. затворен в контура между буквите
АКВГДЕЖЗИЙА, на приложената скица със зелен цвят, включваща транспортен
достъп и терен около сградата.
Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“ е признал иска, а ищецът
моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно
признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а
именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга
страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
В настоящия казус следва да се приеме, че признанието на иска от ответника не
противоречи на закона (чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК), тъй като няма изрична в закона
забрана, освен в чл. 334 ГПК – за искове по гражданското състояние, по чл. 339 ГПК –
искове за поставяне под запрещение и по чл. 324 ГПК – по брачни искове. От друга
страна признанието на иска алтернативно не противоречи и на добрите нрави по
следните съображения: за добрите нрави в българското законодателство няма обща
дефиниция, но те се определят най-често като неписани, общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави са една от
най-спорните правни категории. Съдържанието им е динамично и не може, а и не
трябва да бъде дефинирано извън особеностите на всеки конкретен случай и извън
конкретните обществено-икономически условия. Въпреки това преценката за
нарушаването на добрите нрави е предоставена на съда.
С оглед изложеното, искът на „Брезина 2000“ ЕООД, с който се моли съдът да
2
определи спрямо ЕТ „Зико НМЛ – М. З.“ със седалище и адрес на управление:
***********, представляван от М. Л. З., за ползване от ищцовото дружество, част от
площта на поземлен имот с идентификатор 06286.501.1580 по КККР на гр. Брезник,
собственост на ответника, в който поземлен имот попада част от сграда с
идентификатор 06286.501.1470.5 по КККР на гр. Брезник, собственост на „Брезина
2000“ ООД, от 146 кв., и в която част е и входа за тази сграда, доколкото това е
необходимо „Брезина 2000“ ООД да ползва собствената си сграда, съгласно вариант 1-
ви от заключението на вещото лице, следва да бъде уважен, като на осн. чл. 237, ал. 2
ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
По разноските:
Съдът намира, че макар и ответникът да е признал иска, не е налице второто
кумулативно условие по чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските изцяло в
тежест на ищеца, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. ЕТ
„Зико НМЛ-М. З.“ е станал причина за завеждането на иска, като не е предал на
ищцовото дружеството сградата с идентификатор 06286.501.1470.5, като от ответника
не е осигурен достъп на „Брезина 2000“ ООД в поземлен имот с идентификатор
06286.501.1580, в който поземлен имот попада частта от 146 кв.м. от тази сграда, и в
която част се намира и входа на тази сграда и именно това е дало повод за предявяване
на процесния иск.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36
от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на
минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното и заплатено от
ищцовото дружество на пълномощника адвокатско възнаграждение е в размер на 2400
лв. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да присъди на „Брезина 2000“ ЕООД, адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1, в размер на 1830 лв. Ето защо, дължимата в
полза на ищцовото дружество сума за разноски по делото се равнява на 2139 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 64 от ЗС, „Брезина 2000“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** представлявано от Управителя В. Д. К., да
ползва площта oт 240 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 06286.501.1580.
затворен в контура между буквите АКВГДЕЖЗИЙА, очертан със зелен цвят на
скицата към заключението на СТЕ изготвено от вещото лице Р. М. Г., като първи
вариант, приподписана от съдията и представляваща неразделна част от решението, с
цел транспортен достъп, терен около сградата и обслужване на собствения на ищеца
недвижим имот – част от 146 кв.м. от сграда с идентификатор 06286.501.1470.5.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 06286.501.1470.5, по КККР на гр.
Брезник, с площ 2797 кв. м., с административен адрес гр. Брезник, ***********.
ОСЪЖДА ЕТ „Зико НМЛ – М. З.“ със седалище и адрес на управление:
***********, представляван от М. Л. З., да заплати на „Брезина 2000“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от Управителя В. Д.
К., сумата от 2139 лв., разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в 14 дневен
срок от датата на уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4