Р Е Ш Е Н И Е   

              

                №

 

                                     град Свиленград, 11.11.2013 година

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

         

           СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретаря Р.И. като разгледа докладваното от Председателя  Гражданско дело №351 по описа на Съда за 2013 година, намира за установено следното:

 

            Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.228, вр.чл.232, ал.2 и чл.79 от ЗЗД.

   Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Федерация на научно -техническите съюзи в България /ФНТС/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Г.С.Раковски” №108, със съдебен адрес: град София, ул.”Г.С.Раковски” №108, чрез адвокат Рада Д., представлявана от Иван Стоянов Ячев – председател на УС, против ЕТ „Чими – Атанас Николов” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.”Алеко Константинов” №19, област Хасково, представляван от Атанас Георгиев Николов, с искане да бъде осъден ответния ЕТ да заплати на ФНТС /ищец в настоящото производство/ сумата от общо 10 080 лв., представляваща дължим и неизплатен наем за 14 месеца по Договор за наем от дата 15.06.2010 година, както и неустойка в размер на 5 % за всеки ден забава върху всяка една от 14-те неплатени месечни наемни вноски в общ размер на 10 150 лв., считано за всяка неплатена месечна вноска от 11 число на текущия месец до 13.05.2013 година.

            Твърди се в Исковата молба, че между ищеца и ответника има наемни отношения по силата на Договор за наем от дата 15.06.2009 година, сключен за периода от 15.06.2009 година до 15.06.2010 година при наемна цена в размер на 1 000 лв. без ДДС, платима в срок до 10-то число на текущия месец за обект: кафе – бар с площ от 153 кв.м., находящо се на първия етаж на Дома на техниката в град Свиленград, ул.”Трети март” №13, област Хасково.

            На 15.06.2010  година е сключен нов Договор за наем като е предоставен под наем освен посоченото по – горе кафе – бар и игрална зала с автомати и билярд срещу наемна цена от 600 лв. без ДДС като срокът на Договора е до 31.12.2011 година. След тази дата ответния ЕТ продължил да ползва процесния обект без противопоставяне от страна на ищеца.

            Сочи се че ответника има неизплатени месечни наемни вноски по двата Договора, цитирани по – горе като не откликнал на поканата за доброволно уреждане на договорните отношения – отказал да получи изпратената му Покана за доброволно уреждане на възникналия спор. Към настоящия момент не бил заплатил наема за 8 месеца по първия наемен Договор и за 14 месеца по втория наемен Договор като дължимата общо сума била в размер на 18 960 лв., от които съобразявайки се с погасителната давност ищецът претендира само сумата от 10 080 лв.

            Отделно от това ответникът дължал и неустойка за забава в размер на 5% от месечната наемна вноска за всеки ден забава в общ размер на 10 150 лв.

            Претендират се и разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

            В едномесечния срок по чл.131 от ГПК за Отговор ответникът не е депозирал такъв.

            В съдебно заседание, проведено на 05.11.2013 година, на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на главният иск като е намален от 10 800 лв. на 8 640 лв., а акцесорният иск е увеличен от 10 150 лв. на 11 590 лв.

            В съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат Рада Д., поддържа исковете и пледира за уважаването им като основателни и доказани по размер.

            В съдебно заседание ответникът изпраща представител, който пледира за отхвърляне на исковете, тъй като в наемните Договори имало клауза, която не позволявала финансови и/или други имуществени претенции по предходни Договори за наем.

         След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         Видно от Договор за наем от дата 15.06.2009 година, сключен за периода от 15.06.2009 година до 15.06.2010 година при наемна цена в размер на 1 000 лв. без ДДС, платима в срок до 10-то число на текущия месец за обект: кафе – бар с площ от 153 кв.м., находящо се на първия етаж на Дома на техниката в град Свиленград, ул.”Трети март” №13, област Хасково са уредени наемните отношения между страните.

            На 15.06.2010 година е сключен нов Договор за наем като е предоставен под наем освен посоченото по – горе кафе – бар и игрална зала с автомати и билярд /чл.1, ал.1/ срещу наемна цена от 600 лв. без ДДС /чл.2, ал.1/, платима ежемесечно в срок до 10-то число на текущия месец срещу представена Фактура за плащане /чл.2, ал.5/, като срокът на Договора е до 31.12.2011 година с предвидена възможност за продължаване на договорните отношения с още 5 години /чл.3/. В чл.2, ал.8 от цитирания Договор е предвидено, че в случай на забава при плащане на наемната цена наемателят /ответният ЕТ/ дължи на наемодателя /ищеца/ неустойка за забавено плащане в размер на 5 % от месечната наемна вноска за всеки ден забава. Съгласно чл.10 страните по наемното правоотношение декларират, че нямат и няма да имат финансови и/или други имуществени претенции един към друг, свързани с изпълнението на сключения между тях на 15.06.2009 година Договор за наем.  

             След 31.12.2011 година ответният ЕТ продължил да ползва процесния обект без противопоставяне от страна на ищеца, които обстоятелства не се оспорва от страните.

             В кориците на делото са приложени издадените от страна на ищеца Фактури за претендирания с Исковата молба наем по Договора от дата 15.06.2010 година за месеците юни и август 2011 година, месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2012 година и месеците януари, февруари, март, април и май 2013 година; както и Справка относно това обстоятелство, неоспорени от страна на ответника.

             С оглед извънсъдебно уреждане на отношенията ищецът е предприел мерки като е изпратил Писмо с изх.№07 от 18.01.2013 година, което представителят на ЕТ е отказал да получи. С Нотариална покана, връчена на ответния ЕТ на 21.05.2013 година чрез Величка Василева – Нотариус с рег.№354 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие – съдебния район на Районен съд – Свиленград, ищецът отново го е поканил да плати дължимите наемни вноски.

            За изясняване на делото бе допусната и изслушана Съдебно – икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че процесните Фактури за цитираните по – горе месеци от 2011 година, 2012 година и 2013 година, издадени от страна на ищеца са осчетоводени и заведени в Дневниците му за продажби и в Справките – декларации по ДДС за съответните периоди. По процесните 14 на брой Фактури не са извършвани пращания до датата на завеждане на делото, а след тази дата са платени наемите за месеците юни и юли 2012 година. Изводът на вещото лице е че към датата на завеждане на Исковата молба дължимия и неизплатен наем от ответника е в размер на 10 080 лв., а към датата на изготвяне на заключението /28.10.2013 година/ - 8 640 лв. /получена след приспадане на платените наеми за месеците юни и юли 2012 година/, а дължимата неустойка е в размер на 50 717.60 лв. като дължимата неустойка за месеците юни и юли 2012 година е съответно в размер на 11 484 лв. и 1 108.80 лв. В съдебно заседание вещото лице Е.М. поддържа заключението като допълва, че при изготвяне на заключението се е съобразила с цялата налична в счетоводството на ищеца информация.

           В кориците на делото са приложени Справки относно актуалното състояние на ФНТС и ЕТ - ответник.

           В кориците на делото са приложени и Фактури, касаещи наем извън претендирания с Исковата молба период, поради което като неотносими към настоящия правен спор не следва да бъдат обсъждани от настоящия състав на Съда.           

          При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

           Не се спори по делото че ищецът е собственик на процесния имот, поради което се явява надлежно легитимирана за това действие страна.

           В тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни /наемни/ отношения между страните и елементите на Договора за наем – съгласие, страни, предмет /вещ/, наемна цената, начин на плащане, срок за плащане и продължителност /така както е посочил в Доклада си настоящия състав на Съда/.

             Не се спори, че ищецът ФНТС от една страна и ответникът ЕТ „Чими – Атанас Николов” от друга страна са били в договорни отношения като последният сключен Договор за наем, приложен в кориците на делото и приет като доказателство по делото е този от дата 15.06.2010 година относно следния имот: кафе – бар и игрална зала с автомати и билярд. По силата на този Договор ЕТ се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 600 лв. без ДДС до 10-то число на текущия месец срещу представена Фактура за плащане /по делото не се спори, че процесните Фактури са надлежно представени на наемателя съгласно изискванията на чл.2, ал.5 от Договора/, като в случай на забава при плащане на наемната цена наемателят /ответният ЕТ/ дължи на наемодателя /ищеца/ неустойка за забавено плащане в размер на 5 % от месечната наемна вноска за всеки ден забава.

           Безспорно е между страните, че Договорът за наем е продължил действието си и след изтичане на срока, т.е. след 31.12.2011 година очевидно по взаимно съгласие на страните. Предвид нормата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, следва да се приеме, че срочното наемно правоотношение се е трансформирало в безсрочно, т.е. Договорът е станал такъв за неопределен срок. Спорно между страните е дължи ли се наемната цена, респ. платена ли е.

           В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и докаже, че месечните наемни вноски са изплатени своевременно, респ. чене ги дължи, но същият не ангажира доказателства в тази насока въпреки дадената му възможност - липсват доказателства за плащане на каквато и да било наемна цена за месеците юни и август 2011 година, месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2012 година и месеците януари, февруари, март, април и май 2013 година, независимо, че до ответника е изпратена Нотариална покана за заплащане на сумите. В част от Фактурите, касаещи процесния период е посочено като основание на посочения наем Договора от 15.06.2009 година и Договор от 15.06.2013 година /, който не е наличен по делото/, но предвид факта, че Справката, касаещи дължимите наемни вноски с изх.№118/10.05.2013 година е приета като доказателство по делото и не бе оспорена от ответника Съдът намира, че независимо от посоченото като основание във Фактурите се касае всъщност за дължими наемни вноски по Договора от 15.06.2010 година. В този смисъл е и заключението на вещото лице М., което Съдът кредитира изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено и съобразно поставените задачи и предвид факта, че бе прието без възражения от страна на представителите на ищеца и ответника.

           Съгласно чл.10 от Договора от 2010 година е предвидено, че страните нямат и няма да имат финансови и/или други имуществени претенции един към друг, свързани с изпълнението на сключения между тях на 15.06.2009 година Договор за наем, т.е. тази клауза е ирелевантна към настоящия правен спор, тъй като ищецът претендира дължими и неплатени месечни наемни вноски по Договора от 2010 година, а не по предходния Договор от 2009 година. 

           Ето защо за процесния период /месеците юни и август 2011 година, месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2012 година и месеците януари, февруари, март, април и май 2013 година/ главният иск е основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 640 лв., представляваща наем за посочените по – горе месеци.

          Предвид основателността на главният иск основателен се явява и акцесорния такъв в претендирания размер от 11 590 лв. предвид диспозитивното начало в гражданския процес и независимо от факта, че посочения размер на дължимата неустойка според вещото лице М. е 50 717.60 лв.

            За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че Съдът не коментира Договор за наем от 05.04.2012 година, тъй като е приложен към Отговор на исковата молба, по отношение на който не са отстранени констатираните недостатъци, поради което Съдът е приел че няма депозиран Отговор, респ. доказателства от страна на ответника.

            Относно разноските и държавната такса:

            По делото се констатираха действително направени разноски от страна на ищеца в общ размер на 2 206.80 лв. за адвокатски хонорар /съгласно приложеното Пълномощно/, държавни такси, комисионна на банка, депозит за вещо лице и нотариална такса във връзка с изпратена до ответника Нотариална покана.

            С оглед изхода на спора, съобразно увиличаването и намалянето размерите на исковете и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца да се присъдят изцяло направените по делото разноски.

            Съдът констатира, че не е събрана необходимата държавна такса във връзка с допуснатото увеличение на акцесорния иск и предвид изхода на делото допълнителната държавна такса в размер на 57.60 лв. следва да бъде възложена върху ответника.

            По изложените съображения, Съдът

 

                                                         Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА ЕТ „Чими – Атанас Николов” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.”Алеко Константинов” №19, област Хасково, представляван от Атанас Георгиев Николов, ДА ЗАПЛАТИ на Федерация на научно - техническите съюзи в България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Г.С.Раковски” №108, представлявана от Иван Стоянов Ячев – председател на УС, сумата от 8 640 лв. /осем хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща дължим по Договор от 15.06.2010 година наем за ползване на имот: кафе – бар и игрална зала с автомати и билярд, находящи се на първия етаж на Дома на техниката в град Свиленград, ул.”Трети март” №13, област Хасково, за месеците юни и август 2011 година, месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2012 година и месеците януари, февруари, март, април и май 2013 година.    

           ОСЪЖДА ЕТ „Чими – Атанас Николов” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.”Алеко Константинов” №19, област Хасково, представляван от Атанас Георгиев Николов, ДА ЗАПЛАТИ на Федерация на научно - техническите съюзи в България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Г.С.Раковски” №108, представлявана от Иван Стоянов Ячев – председател на УС, сумата от 11 590 лв. /единадесет хиляди петстотин и деветдесет лева/, представляваща неустойка, дължима по Договор за наем от 15.06.2010 година.

            ОСЪЖДА ЕТ „Чими – Атанас Николов” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.”Алеко Константинов” №19, област Хасково, представляван от Атанас Георгиев Николов, ДА ЗАПЛАТИ на Федерация на научно - техническите съюзи в България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Г.С.Раковски” №108, представлявана от Иван Стоянов Ячев – председател на УС, сумата от 2 206.80 лв. /две хиляди двеста и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща  направените разноски по делото.

         ОСЪЖДА ЕТ „Чими – Атанас Николов” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.”Алеко Константинов” №19, област Хасково, представляван от Атанас Георгиев Николов, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Свиленград държавна такса в размер на 57.60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                 / Кремена Стамболиева /