Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ГАБРИЕЛА
ВЛАДОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 461 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“
АД твърди, че по договор за банков кредит от 21.01.2008г. на първия ответник –
„Т.К.9.“ ЕООД като кредитополучател, като другите двама са съдлъжници по
договора - ЕТ „Т.-К.– С.М.“ и С.С.М., е предоставил кредит в размер на
40 000 евро, предназначен за оборотни средства, с краен срок 180 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка. Твърди, че са сключени
описаните анекси №1/07.10.2010г., анекс № 2/02.10.2013г., анекс № 3, с
описаните клаузи по тях. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията и поради
допуснато просрочие, банката на 28.03.2019г. банката е обявила задължението за
предсрочно изискуемо. Твърди се, че за горното длъжниците са уведомени с
нотариална покана чрез нотариус Д.-С., връчена по описания начин, като последно
на физическото лице на 27.08.2019г. Твърди се, че по заявление, подадено на
09.10.2019г. по ч.гр.д.№57464/2016г. на СРС, 177 състав, му е издадена заповед
за изпълнение от 14.10.2019г., срещу която са постъпили възражения по чл. 414
от ГПК, поради което претендира признаване за установено на вземането си срещу
длъжниците, което произтича от описания договор за банков кредит и по заповедта
по чл. 417 от ГПК, в размер общо на сумата от 30 967,77 евро, включващо
главница в размер на 24 417,73 евро, договорна лихва за редовен кредит в
размер на 2978,64 евро за периода от 21.12.2017г. до 28.03.2019г., договорна
лихва за просрочен кредит в размер на 3 443,35 евро за периода от
21.12.2017г. до 07.10.2019г., 128,05 евро – такси по кредита за периода от
18.12.2017г. до 07.10.2019г. , 535,20 лв. – разноски по кредита, както и
разноските по заповедното производство и по настоящото дело. В допълнителната
искова молба от 10.06.2020г. по повод доводите на ответниците по отговора,
ищецът твърди, че възраженията за недопустимост са изцяло неоснователни, налице
са всички предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 от ГПК. Възраженията,
че исковата молба била адресирана и срещу физическото лице С.М. в качеството й
на едноличен търговец също са неоснователни, тъй като регистрацията на едно
лице като ЕТ по ТЗ няма за правна последица възникването на нов правен субект.
Възразява срещу доводите относно обявяване на предсрочната изискуемост, като
счита, че към момента на подаване на исковата молба, адресирана до тримата длъжници
несъмнено е бил изтекъл период повече от 90 дни, в които кредитът изобщо не е
бил обслужван от длъжника, поради което към тази дата е била осъществена
хипотеза по чл. чл. 25, подт. Г) и чл. 26, подт. В) от договора, допускаща
право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Поддържа, че
уведомяването на „Т.К.9.“ ЕООД, извършено с нотариална покана с рег. №2268,
Том: 1, №:158 от 15.03.2019г. на Нотариус М.Д., Рег. №621 в регистъра на НК,
връчена на 28.03.2019г. е редовно съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК по подробно
изложените доводи. Счита и че уведомяването на другия ответник - С.С.М., с нотариална
покана с рег. №2301, Том: 1, №:172 от 15.03.2019г. на Нотариус М.Д., Рег №621 в
регистъра на НК, връчена на 27.08.2019г., също е редовно съгласно чл. 47, ал. 1
до ал. 5 от ГПК, като са изпълнени всички законови процедури, отново по
описаните подробни доводи. Сочи, че поканата е връчена чрез залепване на
уведомление, като служителят на нотариус М.Д.- С. е записал изрично, че е при
извършена справка НБДН за лицето С.С.М. се установява, че посоченият в
нотариалната покана адрес съвпада с регистрираните настоящ и постоянен адрес на
адресата. Извършена е и служебна справка за местоработата на адресата като в
отговор от ТД на НАП-София се сочи, че лицето няма действащи трудови договори.
Извършена е и справка по физическо лице в Търговския регистър на 02.07.2019г,
като са установени следните адреси: гр. София, ул. „*******седалище и
управление на „Т.К.9.“ ЕООД, *** - седалище и адрес на управление на ЕТ „Т.-К.-
С.М.“, с физическо лице-търговец - адресата по нотариалната покана. На
08.07.2019г. в 16:30ч., призовкарят е посетил адреса на ул. „*******като
портата на двора е била заключена и никой не е отворил на позвъняване.
Връчителят е разговарял с хора от съседната къща, които не са познавали
търсената фирма и адресата. На 17.07.2019г. в 11:40ч., призовкарят е посетил
адреса за втори път като на позвъняване на портата на двора е излязла жена,
която е казала, че там няма такава фирма и не познава адресата. На 13.08.2019г.
в 09,50ч. призовкарят отново е посетил адреса, никой не е отговорил на
позвъняване на портата на двора, връчителят е залепил уведомление на портата,
както и е пуснал такова в пощенската кутия. Счита, че е редовно и уведомяването
на уведомяването на третия ответник - ЕТ „Т.-К.- С.М.“, с Нотариална покана с
рег. № 2284, том 1, № 159 от 15.03.2019г. на нотариус М.Д., рег. № 621 в
регистъра на НК, връчена на 28.03.2019г. на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Възразява срещу доводите, че нямало погасителен план, като изтъква, че видно от
приложените по делото доказателства от страна на ищеца, има приложен и подписан
погасителен план както към договора, така и към Анекс 2, които подписани и
подпечатани с печат на кредитополучателя - „Т.К.9.“ ЕООД. Ищецът счита за неоснователни
релевираните възражения за това, че
ответниците са поставени в неравноправно положение поради увеличаване размера
на дълга с прибавяне на лихви към главница, като изтъква, че между
страните по банковата сделка са сключени 2 броя анекси като с Анекс 1 и Анекс 2
се установява, че текущият размер на редовната главница по кредита ще се
увеличава с всички просрочени задължения по него и ответниците дават своето
безусловно съгласие като оправомощават и упълномощават банката служебно да
преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната
главница. Всички анекси са направени в съгласие с Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали
за кредитополучателя временни затруднения за погасяване на задълженията. „Преоформянето”
по банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения
към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни
суми по банковата сделка при стриктното изпълнение на чл. 13 от горецитираната
наредба. В хода на производството поддържа исковата претенция чрез процесуалния
си представител – адв. И., като представя и писмена защита.
Ответниците „Т.к.9.“ ЕООД, С.С.М. като физическо лице и като регистриран
едноличен търговец с фирма „Т.-К.- С.М.“, оспорват иска по съображения,
изложени в писмен отговор от 23.03.2020г. и допълнителен отговор от 15.07.2020г.
чрез процесуалния си представител адв. М.. Заявено е искане за прекратяване на
делото в частта спрямо ЕТ „Т.-К.– С.М.“ като счита, че е недопустимо
едновременно да се предявяват искове срещу физическото лице и ЕТ, като изтъква,
че ЕТ не притежавал отделна процесуална легитимация. Твърди, че липсва подписан
погасителен план към последния анекс, а ако такъв има, оспорва подписа и поради
това не били установени конкретни погасителни вноски, с оглед на което кредитът
следвало да бъде върнат на краен падеж. Твърди, че кредитната сделка е
изпълнявана по посочена вътрешна сметка от страна на банката и внесените от
дружеството суми не били отчетени, а ако били отчетени, задължението нямало да
съществува към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК. Твърди, че главницата
била „преоформена“ в размер на 36 332,77 евро, като към нея са прибавяни /
капитализирани/ лихви, което е недопустимо, още повече, че такава изрична
уговорка нямало. Заявява възражение за нищожност на начисляваните неустойки,
които не обезщетявали вреди от забавено изпълнение, а имали чисто санкционен
характер. Възразява и че банката едностранно е определяла лихвения процент по
възнаградителната лихва, което било едностранно изменение на договора без
съгласие на другата страна. Твърди, че просрочието само на една погасителна
вноска, не би могло да се приеме за съществено и да е основание за обявяване на
предсрочна изискуемост. Оспорва и надлежното връчване на поканите чрез нотариус
за обявяване на изискуемостта по подробно изложените съобщения. Заявил е искане
за СИЕ. В допълнителния отговор възразява срещу твърденията, че получаването на
погасителния план към последния подписан анекс и неговото подписване било
задължение на кредитополучателя и солидарно отговорните лица по кредитната
сделка, като и без такъв, за кредитната институция не би била пречка да
осчетоводи анекса. Поддържат, че при липса на погасителен план не са установени
конкретни погасителни вноски по дати, размери и падежи, поради което кредитът следва да бъде върнат на краен падеж и тази липса
води до отпадане обективната предпоставка за обявяване на предсрочна
изискуемост, а именно: неизпълнение на погасителни вноски, тъй като същите не
са уговорени съобразно постигнатото съгласие в последния писмено сключен анекс.
Освен това поддържа, че извършените „преоформяния“, които по правния си
резултат представляват капитализиране на лихва към главница, не могат да се
квалифицират като преструктуриране на кредита по смисъла на Наредба №9/2008г.,
тъй като преструктуриране по смисъла на Наредбата е налице, когато на
кредитополучателя се предоставят временни отстъпки за облекчаване на
изпълнението на задълженията му, а преоформянето по банковата сделка чрез
служебно отпускане и служебно усвояване на нови суми за погасяване на падежирали
вече такива /включително възнаградителни, наказателни лихви и такси/ безсъмнено
води до кумулиране на нова главница. Твърди неправомерност по отношение на
отчитането на кредитната сделка от страна на ищеца, поради което и ако ищецът
не беше начислявал лихви върху лихви, не беше начислявал нищожни наказателни
лихви и едностранно увеличени възнаградителни лихви, то нямаше да е налице
обективната предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържа и
доводите за ненадлежно връчване на нотариалните покани. Изтъква, че „Т.-К. 97“
ЕООД е имало пълномощник -Е.Л.Л., с адрес: град София, ул. *******, на която се
предоставени права да договаря с ищеца, включително и да получава всякаква
информация относно кредита, като пълномощното е предоставено на ищеца към
искане с вх.№ 5300/0707 от 28.02.2019г. и е липсвала каквато и да е пречка да
се извърши съобщаване на пълномощника на Т.к.9. ЕООД, който пълномощник не
еднократно е водил разговори с кредитната институция, с която са били в
преговори за сключване на анекс към договора за кредит. Не е взето предвид от
нотариуса и участието на С.М. като съдружник в „А.К.2004“ ООД, което дружество
е със седалище и адрес на управление:***, като поддържа, че разпоредбата на
чл.47 ал.З изр.“последно“ от ГПК не се ограничава до мястото на осъществяване
на трудови задължения по трудов договор, но и всяко място, което е местослужене
или място на осъществяване на стопанска дейност. Излага съображения и в писмени
бележки.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По данни от постъпилото с писмо
от 25.06.2020г. заповедно производство под ч.гр.д.№57464/2019г. на СРС, 177
състав, приложено на корицата на настоящото дело, се установява, че по
заявление от 09.10.2019г. в полза на банката е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК от 14.10.2019г. срещу така посочените ответници за следните
суми: главница в размер на 24 417,73 евро, дължима по договор за банков
кредит ВL12299/21.01.2008г., договорна лихва за редовен кредит в размер на 2978,64
евро за периода от 21.12.2017г. до 28.03.2019г., договорна лихва за просрочен
кредит в размер на 3 443,35 евро за периода от 21.12.2017г. до
07.10.2019г., 128,05 евро – такси по кредита за периода от 18.12.2017г. до
07.10.2019г., 535,20 лв. – разноски по кредита, както и разноските по
заповедното производство. Постъпили са възражения по чл.
414 от ГПК, като с разпореждане № 28078/30.01.2020г. на заявителя е указано
предявяване на иск в срока по чл. 415 от ГПК, като същото е връчено на ищеца на
12.02.2020г., поради което искът е предявен в законоустановения срок.
Съгласно представения с исковата
молба договор за банков кредит ВL12299/21.01.2008г., сключен между ищцовата банка, кредитополучателя „Т.к.9.“
ЕООД и съдлъжник ЕТ „Т.-К.– С.М.“, представлявано от С.С.М., банката е предоставила
кредит в размер на 40 000 евро за посрещане на извънредни, нерегулярни
нужди от оборотни средства, за срок от 180 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. Уговорен е едномесечен срок за усвояване на
кредита,както и че същият се погасява съгласно погасителен план, който се
подписва от страните при първо усвояване
/чл.3, ал.1/. В чл. 4 е уговорена дължимата годишна лихва, а в чл. 5, че
при просрочие същата се увеличава автоматично с наказателна надбавка от 10
пункта, а в чл. 6, че се дължи и такса одобрение. За обезпечение на кредита
съгласно чл. 7 е уговорена ипотека върху описаната едноетажна офис сграда,
находяща се в гр. София, бул.“********. Съгласно подписаното приложение към
договора, заемната сметка по същия е открита на 31.01.2008г. Съгласно
приложения погасителен план на стр. 14 и следващите по делото, падежът на
последната вноска е 31.01.2023г. С представения анекс № 1 от 07.10.2010г.,
който е подписан от кредитополучателя и като съдлъжници и от ЕТ, и от
физическото лице С.М., страните са уговорели 12 месечен гратисен период на
облегчено погасяване от датата на влизане в сила на анекса, като в този период
се плаща такса, равна на дължимото плащане на лихви за съответния месец, а след
периода да погасява остатъка по редовната главница на равни вноски, определени
с нов погасителен план. В чл. 5 от анекса е уговорено,че кредитополучателят се
задължава да получи изготвения от банката погасителен план и да спазва схемата,
въведена с него, като изрично е посочено, че „с подписването на анекса
кредитополучателят декларира, че неполучаването на екземпляр от погасителния
план не го освобождава от задълженията му за плащане на погасителните вноски по
същия. В чл. 6 е уговорено, че ако в рамките на уговорения период на облегчено
погасяване, не се плати дори едно месечно плащане, се губи правото да се ползва
облегчението и банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, но
същевременно е уговорено в чл.6, б.Б от анекса, че банката може и да промени
условията за погасяване на кредита, вкл. да подготви нов погасителен план, като
в чл. 7 е посочено, че кредитополучателят се задължава да го получи, но е
уведомен, че неполучаването му не го освобождава от задълженията по него. Променен
е чл. 8а, като вече съдлъжници са описани и ЕТ, и С.С.М.. Със сключения анекс
№2 от 02.10.2013г. страните са уговорили, че текущият размер на редовната
главница се увеличава с всички просрочени задължения по кредита, като е
предвидено в чл. 3, че остатъкът ще се погасява по нов погасителен план,
представляващ неразделна част от анекса. В чл. 4 изрично е уговорено, че
кредитополучателят се задължава в десетдневен срок да получи в съответния
финансов център на Банката изготвения погасителен план и да започне
погасяването по него, като е посочено, че декларира изрично, че неполучаването
и/или неподписването на екземпляр от погасителния план, не го освобождава от
задълженията по него. Изменена е в чл. 5 от анекса и уговорката за дължимата
лихва, както и по чл. 6 – лихвената надбавка. Към този анекс е приложен
погасителен план от 08.10.2013г., съгласно който последната погасителна вноска
е на 31.01.2013г., като същият носи три подписа от страната на кредитополучател
и съдлъжниците – стр. 30 от делото. С анекс №3 от 10.05.2016г. страните отново
са уговорили облегчен ред за погасяване на вземанията, като кредитополучателят
се е задължил да погаси всички просрочени задължения, а условие за горното е
внасянето на 450 евро в срок не по-късно от 13.05.2016г. Уговорен е в чл. 2 нов
погасителен план, а съгласно чл. 3 от анекса кредитополучателят се е задължил в
десетдневен срок да получи в съответния финансов център на Банката изготвения
погасителен план и да започне погасяването по него, като е посочено, че
декларира изрично, че неполучаването и/или неподписването на екземпляр от
погасителния план, не го освобождаван от задълженията по него за плащане на
погасителните вноски в сроковете и размера, определени в същия. В чл. 4 е
намален уговорения лихвен процент с 2,15 пункта, като е уговорена по чл. 5
лихва при просрочие.
На стр. 34 от делото е
представена нотариална покана до кредитополучателя, представена за връчване
чрез нотариус М.Д. на 15.03.2019г., с която е обявен кредита за предсрочно
изискуем, като е отразено, че на 28.03.2019г. е връчена при условията на чл.
50, ал.2 от ГПК. Представена е разписка, в която връчителят е удостоверил, че е
посетил адреса, вратата на входа била заключена, никъде нямало табела и данни
за офис, разговарял с влизащи във входа мъж и жена, които не познавали
търсената фирма и управителя й. Тази покана е била изпратена на адреса на ул. ********Представена
е втора нотариална покана, изпратена на адреса на ул.“*******до ЕТ чрез С.М.,
за която помощник нотариус Н.Г.е отразила, че е връчена на 28.03.2019г. при
условията на чл. 50, ал.2 от ГПК, като също е представена разписка от
горепосочената дата, в която връчителят е удостоверил, че е посетил адреса,
като мъж на двора на адреса му казал, че търсената фирма не е там повече от 15
години и нямало надписи с името на фирмата и управителя. Представената на стр.
42 от делото трета нотариална покана е до физическото лице С.М.,***, като също
е оформена с разписка от 27.08.2019г. за връчване при условията на чл. 47 от ГПК, като в разписката е отразено подробно, че адресът е посетен на трите дати
– 28.03.2019г., 13.04.2019г. и 02.05.2019г., в които е отразено, че вратата на
входа била заключена, липсвали обозначения на табелите с фамилията на адресата,
адресатът не е намерен и от мъж е заявено, че не го познава. Връчителят е
удостоверил, че е залепил уведомление на входа. Върху разписката е отразено, че
адреса по поканата съответства съгласно служебна справка на постоянния и
настоящ адрес на адресата. След справка в НАП се установило, че няма отразена
месторабота за лицето. Отразени са данни и от проверка в ТР по лице, от които е
видно, че лицето е търсено и на адреса на ул.********, на който е седалището на
ЕТ, където е търсено на посочените три дати- 17.07.2019г., 13.08.2019 и 20.08.,
като не е намерено, отразено е, че е имало било такава фирма преди десет
години, не било познато лицето, като е залепено уведомление и пуснато в
пощенската кутия. Относно отразеното по разписките е представено удостоверение
от нотариуса с изх.№230/27.08.2019г.
На стр. 47 и следващите е
представена подробна справка по процесния кредит, от която е видно, че
последната вноска по лихва е от 26.11.2018г. Представено е извлечение от
сметката за периода от 01.03.2013г. до 18.02.2020г. на стр. 55 и следващите, а
от представените бордера от 01.02.2008г. е видно усвояването на сумата по
кредита.
С отговора ответниците са
представили пълномощно, издадено от С.М. като управител на „Т.к.9.“ ЕООД на
лицетоЕ.Л.Л., с което последната е упълномощена да я представлява пред банката
във връзка с кредита по сделка 666246, като получава информация, декларира
данни, прави изявления и др. Представено
е искане до банката с вх.№5300/28.02.2019г., подадено от пълномощникаЛ., по
процесния кредит да се преструктурира задължението, като е изразена готовност
да се представи и съдлъжник по двата кредита.
На стр. 116 и следващите по
делото са представени бордера за внасяни суми от съответните дати, които са
предмет и обсъждани в съдебно-счетоводната експертиза.
На стр. 146-148 от ищеца е
представен служебен погасителен план, който няма данни да е подписан от
кредитополучателя.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице Р.С., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Вещото лице е описало на стр. 3 и 4 от
заключението подробно документите, с които се е запознало за изпълнение на
задачите. Експертът сочи, че по данни на извлечение от разплащателна сметка в евро
с IВАN: ****************с
титуляр „Т.К.9.“ ЕООД се констатира, че на датата 01.02.2008 г. по сметката на
ответника е осчетоводено постъпване на сума в размер на 40 000,00 евро с основание – усвояване на
кредит, от което следва че сумата е предоставена на кредитополучателя на
горепосочената дата. Вещото лице сочи, че от анализ на постъпленията по
описаната разплащателна сметка в евро, горепосочената, както и по разкритата разчетна
сметка за погасяване на кредита *********
- двете с титуляр „Т.К.9.“ ЕООД, се констатират реални ефективни плащания по
процесния договор за кредит и анексите към него, в общ размер на 50 504,19
евро, като погасяванията по кредита на просрочена главница, просрочена
възнаградителна лихва, просрочена наказателна лихва и една просрочена такса за
администриране на просрочен кредит, чрез капитализация са в общ размер на 3
398,43 евро. От извършения анализ експертът е констатирал, че с извършените
реални плащания по кредита и с погасените чрез капиталаизация вноски, са
погасени изцяло задълженията по кредита за главница и възнаградителна лихва до
118-та по ред месечна вноска с падеж 21.11.2017 г., включително. Отделните
плащания по пера, дати и размер и погасените чрез капитализация задължения са
представени в приложение №1 към експертизата. Вещото лице сочи, че от извършения анализ на движението по кредита,
постъпленията и плащанията отразени по разпл. сметка и разчетната сметка -
двете с титуляр кредитополучателя, се констатира, че към датата на заявлението
по чл.417 от ГПК - 09.10.2019 г., по процесния договор за кредит с номер и
трите анекса към него, има неплатени остатъци от задължения, както следва:
Неплатен остатък за главнипа в общ размер на 24 417.73 евро, включващ: неплатена просрочена главница - 5153,22 евро
по 16 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.12.2017 г. до
28.03.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/, съгласно изчислението по
колона 9 на таблица 1 и остатък
по редовна главница — 19264,51 евро към датата на предсрочна изискуемост на
кредита 28.03.2019 г., съгласно изчислението по колона 3 на таблица 1, която е
на стр.5-7 от заключението. Вещото лице сочи, че неплатената възнаградителна лихва в размер на 2 978.63 евро, отнасяща се
за периода от 21.12.2017 г. до 27.03.2019 г. вкл. съгласно изчислението по
колона 9 на таблица 2 на стр. 8-11 от заключението. Неплатената наказателна
лихва за забава в размер на 3 443,08 евро, отнасяща се за периода от 21.12.2017
г. до 06.10.2019 г. вкл. съгласно изчислението в таблица 3, която е на стр.
11-14 от делото. Вещото лице сочи, че от извършената проверка при „Ю.Б.“ АД се
констатира, че по процесният кредит, банката е начислявала - такси за просрочие,
а именно - „Административна такса за просрочен кредит“, за просрочени и
неплатени в срок/на падеж/ месечни вноски/, както и е начислила една такса за
подновяване на ипотека в размер на 220,25 евро на 18.12.2017 г. Таксите са
начислени при ищеца, по счетоводна партида 4968 978 5312 ********* 02 1 - „Вземания по начислени такси“ с
титуляр „Т.к.9.“ ЕООД. По счетоводна партида 4968 978 5312 ********* 02 1 са
начислени 46 броя месечни такси за администриране на просрочен кредит в общ
размер на 470,58 евро, за периода от 12.03.2012 г. до 12.12.2016 г. вкл. От
предоставените документи от ищеца се установи, че са заплатени изцяло
начислените от банката такси за просрочие в общ размер на 470,58 евро.По счетоводни данни по процесния кредит фигурира неплатен
остатък от таксата за подновяване на ипотека върху имота, в размер на 128.05
евро, като неплатената част от таксата е формиран в резултат от постъпило
частично плащане на 26.11.2018 г., в размер на 92,20 евро, съгласно
счетоводните записвания при ищеца. Вещото лице изрично сочи, че съобразени и
вноските по процесния кредит с номер на сделка: 841038 по приложените към
отговора на исковата молба вносни бележки (на л.119 до л.130 на делото), като
сумите с посочено основание — сделка 841038 са отчетени от ищеца и от
експертизата. От проверка на приложените вносни бележки експертът констатира,
че са приложени и вносни бележки за вноски по друг кредит с номер ВL 4171 /кредитна сделка с номер 666246/, различен
от процесния договор за кредит и същите суми са неотносими по процесния договор
с номер ВL 12299 /кредитна сделка с
номер 841038/. Според експертизата първото
констатирано просрочие по кредита е на месечна вноска за главница с падец
21.09.2008 г., която вноска е платена на 25.09.2008 г., т.е. с четири дни закъснение.
От анализ на движението по кредита, постъпленията и плащания отразени от двете
сметки за плащания на кредитополучателя се констатира, че по кредита са
заплащани със забава част от месечните вноски. В колона 13 на приложение 1 към
заключението е посочен общият размер на плащането на съответната дата, а в
колона 16 — за плащане на коя/с какъв падеж/ месечна вноска се отнася. От
извършения анализ се констатира, че с извършените реални плащания по кредита и
с погасените чрез капиталаизация вноски, са погасени изцяло задълженията по
кредита за главница и възнаградителна лихва до 118-та по-ред месечна вноска с
падеж 21.11.2017 г., включително. От проверката се констатира, че в много
случаи, по кредита са плащани суми, недостатъчни за покриване на падежиралата
месечна вноска, т.е. плащанията по кредита са били със забава, поради което с
последното плащане на 26.11.2018 г. е погасено изцяло задължението по
падежиралата месечна вноска с падеж 21.11.2017 г. След отчитане на всички
плащания и погасявания чрез капитализация, считано от месечна вноска с падеж
21.12.2017 г., е преустановено плащането по процесния договор за кредит. Вещото
лице сочи, че неплатената възнаградителна лихва по кредита е в размер на 2
978.63 евро, отнасяща се за периода от 21.12.2017 г. до 27.03.2019 г. вкл..
съгласно изчислението по колона 9 на таблица 2, като представлява сбор от: начислена възн. лихва по месечни вноски с
настъпил падеж, за периода от 21.12.2017 г. до 21.03.2019г. с общ размер —2
941,19 евро и допълнително
начислена възн. лихва - 37,46 евро, за периода от 21.03.2018 г. до 27.03.2018г.
вкл. Неплатената наказателна лихва за забава е в размер на 3
443,08 евро е за периода от 21.12.2017 г. до 06.10.2019 г. вкл. съгласно
изчислението в таблица 3, като неплатената наказателна лихва е формирана върху
просрочените вноски по главницата, за периода на забава от датата на падежиране
на съответната вноска за главница до 09.10.2019 г. Вещото лице сочи, че от
извършената проверка се констатира, че по процесният кредит банката е начислявала
- такси за просрочие, а именно - „Административна такса за просрочен кредит“,
за просрочени и неплатени в срок/на падеж/ месечни вноски/, както и е начислила
една такса за подновяване на ипотека в размер на 220.25 евро на 18.12.2017 г.
Таксите са начислени при ищеца, по счетоводна партида 4******* 1 - „Вземания по начислени такси с
титуляр „Т.к.9.“ ЕООД. По счетоводна партида 4968 978 5312 ********* 02 1 са
начислени 46 броя месечни такси за администриране на просрочен кредит в общ
размер на 470,58 евро, за периода от 12.03.2012 г. до 12.12.2016 г. вкл. От
предоставените документи от ищеца се установи, че са заплатени изцяло
начислените от банката такси за просрочие в общ размер на 470,58 евро. Според
експерта по процесния кредит фигурира неплатен остатък от таксата за
подновяване на ипотека върху имота, предмет на обезпечение, в размер на 128.05
евро. Неплатената част от таксата(128,05 евро) е формиран в резултат от
постъпило частично плащане на 26.11.2018 г., в размер на 92,20 евро, съгласно
счетоводните записвания при ищеца. Също така експертът сочи, че по счетоводни
данни на ищеца към датата 09.10.2019 г., фигурират неплатени разноски в общ
размер на 3 743,55 лв., водени но счетоводна партида 4450 100 ********* 02 3 2
— „Присъдени и признати вземания:",
които са представени като начин на формиране в таблица 4 от експертизата на
стр.17 от заключението. От извършената проверка, анализ на предоставените
документи и изчисления се констатираха неплатени остатъци от задължения по
процесния кредит по договор с номер ВL 12299 и анексите към него, с настъпил падеж към 09.10.2019 г., както
следва: неплатен остатък за главница в общ размер на 24 417.73 евро, включващ неплатена просрочена главница — 5153,22 евро
по 16 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.12.2017 г. до
28.03.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/, съгласно изчислението по
колона 5 на таблица 5, остатък по редовна главница — 19264,51 евро към датата на предсрочна изискуемост на кредита
28.03.2019 г., съгласно изчислението по колона 3 на таблица 5. Неплатена
възнаградителна лихва в размер на 2 941.18 евро, по 16 броя падежирали месечни
вноски, отнасяща се за периода от 21.12.2017 г. до 09.10.2019г. вкл.. съгласно
изчислението по колона 4 на таблица 5. Вещото лице сочи също така, че по
счетоводни данни се констатира, че след датата 09.10.2019 г., по счетоводна
партида 4450 100 ********* 02 3 2 - „Присъдени
и признати вземания“ с титуляр кредитополучателя „Т.к.9.“ ЕООД ищецът е
начислил разноски в общ размер на 6 786,55 лв., начислени в периода от
09.10.2019 г. до 08.07.2020 г. вкл., които са представени в таблица 6 на стр.
19 от заключението. От извършената проверка и анализ на предоставените
документи според експерта се констатира реални ефективни плащания по процесния
договор за кредит и анексите към него, в общ размер на 50 504,19 евро, по пера,
представени в приложение 1 към заключението, като са погасени главница - 17511,79 евро, съгласно колона 2 на приложение 1 към заключението,
възн. лихва - 31 797,22 евро,
съгласно колона 5 на приложение 1 към заключението нак. лихва - 642,63 евро,
съгласно колона 8 на приложение 1 към заключението и такси - 552,55
евро, съгласно колона 11 на приложение 1 към заключението. Вещото лице сочи, че
се констатират изменения на прилагана по кредита Годишен лихвен процент за
възнаградителна лихва, които са отразени в колона 4 на таблица 7 е представен
прилагания по кредита Годишен лихвен процент, формиран като сбор от -
прилагания Базов лихвен процент, надбавка по кредита и лихвена корекция, за
периода от сключване на договора 31.01.2008г. до 09.10.2019г. Установява се, че
при увеличение на ГЛП се увеличава дела на възнаградителната лихва спрямо
размера на месечната вноска, като в частта от вноската за главница намалява,
т.е. ефект е забавяне на погасяването на главницата. Вещото лице сочи, че чрез капитализация са
задължения в общ размер на 3 398,43 евро, включващи следните капитализирани
просрочени задължения за лихви: просрочени
месечни вноски за възн.лихва с общ размер 1807,66 евро и начислена нак. лихва
-111,63 евро, върху просрочени вноски за главница, като в таблица 8 на
стр. 21 от експертизата е представена извадка на капитализираните лихви по
кредита, по дати, размер и падеж на просрочено задължение. В колона 9 на
таблица 9 на стр. 21 от заключението вещото лице е представило изчисление на
лихва, върху капитализираните лихви по кредита, за периода от датата на първата
капитализация 04.10.2013 г. до 27.03.2019 г. вкл. /до когато е начислявана
възн. лихва/, като изчислената лихва върху просрочените задължения за лихви,
капитализирани към главницата е в общ размер на 511.43 евро. Според експерта с
извършените капитализации, кредитът е преоформен от просрочен в редовен, като
от една страна остатъкът по редовна главница е увеличен с размера на
капитализираните лихви и начислените вноски за възн. лихва са върху увеличения
размер на главницата, но от друга страна - капитализираните лихви представляват
просрочени вноски/задължения/ за месечни вноски и без капитализация, би могло
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем на по-ранен етап. В отговор на
15та задача по поставените критерии, вещото лице сочи, че е извършило в
приложение №2 към заключението
изчисление
към датата на изготвяне на заявлението по чл.417 от ГПК - 09.10.2019 г.. по
поставената задача, съобразно поставените критерии, а именно: прилагане на
месечни анюитетни вноски, при непроменяем ГЛП от 8,5%, какъвто е бил
първоначалния лихвен процент, срок на кредита - 180 месеца, съгласно чл.1 на
договора, лихвен процент за наказателна лихва е сбор от размера на ГЛП 8,5% +
надбавка от 10 пр.пункта, или общо 18,5% годишно, т.е. без прилагане на
условията по трите анекса и
отчитане на всички реални плащания, без
капитализациите, като резултатите от извършеното изчисление - към 09.10.2019 г.
са непратен остатък за главница в общ размер на 17 083.84 евро, включващ: неплатена просрочена главница — 1666,58 евро
по 6 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.10.2018 г. до
27.03.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/, съгласно изчислението по
колона 13 на приложение 2 към заключението. Остатък по редовна главница - 15417,26 евро към датата 27.03.2019 г., съгласно изчислението по колона
3 на приложение 2 към заключението, неплатена възнаградителна лихва в
размер на 673.75 евро, по 6 броя падежирали месечни вноски, отнасяща се за
периода от 21.10.2018 г. до 27.03.2019 г. вкл. съгласно изчислението по колона
14 на приложение 2 към заключението; неплатена наказателна лихва за забава в
размер на 1 628.49 евро, отнасяща се за периода от 21.10.2018 г. до 09.10.2019
г. вкл.. съгласно изчислението по колона 20 на приложение 2 към заключението.
Същите изчисления, но към датата на заключението са направени на стр. 23 от
заключението, в резултат на което към 21.08.2020 г. задълженията са, както
следва: неплатен остатък за главница в общ размер на 17 083.84 евро, включващ: неплатена просрочена главница — 6790,53 евро
по 23 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.10.2018 г. до
21.08.2020 г. /датата на изготвяне на заключението/, съгласно изчислението по
колона 13 на приложение 3 към заключението, остатък по редовна главница -
10293,32 евро към датата 21.08.2020 г., съгласно изчислението по колона 3 на
приложение 3 към заключението; неплатена възнаградителна лихва в размер
на 2 220.56 евро, по 33 броя падежирали месечни вноски, отнасяща се за периода
от 21.10.2018 г. до 21.08.2020г. съгласно изчислението по колона 14 на
приложение 3 към заключението; неплатена наказателна лихва за забава в размер
на 1 143.87 евро, отнасяща се за периода от 21.10.2018 г. до 21.08.2020 г. вкл.
съгласно изчислението по колона 20 на приложение 3 към заключението. Според
експертизата към датата на сключване на анекс 1 към процесния договор за кредит
07.10.2010 г. по кредита е имало просрочени и неплатени задължения в общ размер
438,26 евро, като формирането на просрочието е представено в таблица 10 на стр.
24 от заключението. Към датата на сключване на анекс 2 към процесния договор за
кредит 02.10.2013 г. по кредита е имало просрочени и неплатени задължения в общ
размер 926,89 евро, като същите са представени в таблица 11. Към датата на
сключване на анекс 3 към процесния договор за кредит 10.05.2016 г. по кредита е
имало просрочени и неплатени задължения в общ размер 2 467.25 евро, които са
представени в таблица 12 на стр. 25 от делото. В отговор на 18та задача вещото
лице сочи, че на база последния прилаган погасителен план по кредита, в таблица
13 е представено изчисление на неплатените задължения по процесния договор за
кредит и анексите към него, с настъпил падеж към момента на изготвяне на
заключението – 21.08.2020г., като има неплатен остатък от главница в размер на
24 417,73 евро, включващ неплатена просрочена главница — 11432,59 евро по
33 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.12.2017 г. до
21.08.2020 г. и остатък по редовна
главница - 12985,14 евро към датата 21.08.2020 г., съгласно изчислението по
колона 3 на таблица 13, представена на стр. 26 от заключението; неплатена
възнаградителна лихва в размер на 5 262,11 евро, по 33 броя падежирали месечни
вноски, отнасяща се за периода от 21.12.2017 г. до 21.08.2020г. вкл. съгласно
изчислението по колона 5 на таблица 13, като има и неплатен остатък от такса за
подновяване на ипотека върху имота, предмет на обезпечение, в размер на 128.05
евро, дължима на 18.12.2017 г., както и неплатена наказателна лихва за
забава в размер на 3 128.45 евро, отнасяща се за периода от 21.11.2017 г. до
21.08.2020 г. вкл. съгласно изчислението в приложение 4.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да е допустим специалния установителен
иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено на вземането на ищеца по заповедта, следва да се установи, че за
същото вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците по
иска и че искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, считано от
съобщението до ищеца – заявител в заповедното производство. В настоящия случай
искът е допустим, тъй като на ищеца е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за
процесните суми именно срещу тримата ответници, а с разпореждане на заповедния съд от 30.01.2020г., връчено на ищеца на 12.02.2020г., му е указана възможността за
предявяване на иска, поради което заведената на 28.02.2020г. искова молба е в законоустановения
едномесечен срок и е процесуално допустима.
По делото се установи безспорно, че ищцовата
банка е отпуснала на първия ответник - кредитополучателя „Т.к.9.“ ЕООД, с
управител и едноличен собственик на капитала С.С.М., при двама съдлъжници - ЕТ „Т.-К.– С.М.“ и С.С.М.,
кредит в размер на 40 000 евро за посрещане на извънредни, нерегулярни
нужди от оборотни средства, за срок от 180 месеца, като крайният падеж както по
първия погасителен план, така и по последния е 31.01.2023г. Безспорно се
установи и че заемната сума е усвоена, като кредитът е бил обслужван с последното плащане на 26.11.2018 г., с което е
погасено изцяло задължението по падежиралата месечна вноска с падеж 21.11.2017
г., като считано от месечна вноска с падеж 21.12.2017 г. е преустановено
плащането по процесния договор за кредит. Ответниците оспорват и възразяват, че
липсвал подписан погасителен план към последния анекс и поради това не били
установени конкретни погасителни вноски. С подписване на всеки от анексите,
включително и последния под № 3, страните са уговорили всяка промяна, както и
относно лихвите, така и капитализирането на просрочени вноски. По процесния
анекс страните изрично са уговорили в чл. 3, че кредитополучателят се задължава
в десетдневен срок да получи в съответния финансов център на Банката изготвения
погасителен план и да започне погасяването по него, като е посочено, че
декларира изрично, че неполучаването и/или неподписването на екземпляр от
погасителния план, не го освобождаван от задълженията по него за плащане на
погасителните вноски в сроковете и размера, определени в същия. Предвид горното
и като отчита свободата на договарянето, съдът намира, че доколкото с
последният погасителен план не се променя крайния падеж на задължението, то
неподписването му от кредитополучателя не води до извод, че липсвал съществен
елемент от договора. При отпускането на кредита и до втория анекс са налице
двустранно подписани планове, като по последният такъв не се изменя нито
изискуемостта като дата на конкретните вноски, нито крайния падеж. Налице е
изрично поето задължение от кредитополучателя, което той очевидно не е
изпълнил, а е основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от
своето неправомерно поведение. Като не се е съобразил с уговореното свое
задължение и като кредитополучател – търговец не е положил дължимата грижа да
получи и подпише новоизготвения погасителен план, не може да се приеме, че има
основание да релевира благоприятни за него доводи за недължимост на вноските по
същия, още повече че няма промяна нито в датата на изискуемост, нито в крайния
падеж. Независимо от горното, очевидно е, че до 26.11.2018г. са извършвани
плащания по кредита и той е бил погасяван, макар и с известно закъснение,
поради което с тези последващи конклудентни действия кредитополучателя като
търговец е потвърдил новия погасителен план по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Следва
да се има предвид, че не се касае за начална липса на подписан погасителен
план, а за неподписан такъв към последния анекс, като промените по същия,
обаче, са подробно и точно уговорени в самия анекс, който е подписан
двустранно. Независимо от горното от заключението на ССЕ се установи, че и по
стария погасителен план има неплатени суми и няколко просрочени вноски към
датата, на която се твърди настъпване на предсрочната изискуемост в посочените
размери. Ответниците като кредитополучател и длъжници не установиха по делото,
а тяхна е доказателствената тежест за този положителен, благоприятен за тях
факт, след ноември 2017г., за когато са погасени последните вноски по кредита,
са заплащали каквото и да било по процесния кредит, поради което безспорно са в
неизпълнение на задълженията си и спрямо стария погасителен план. Предвид
горното съдът намира, че тези доводи на ответниците са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на
ответниците, че просрочието само на една погасителна вноска, не би
могло да се приеме за съществено и да е основание за обявяване на предсрочна
изискуемост. Видно от заключението на приетата като неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза, с последното плащане от края на 2018г. е
погасена месечна вноска, дължима към 21.11.2017г. и след тази дата няма
последващи плащания и погасявания по кредита. Неплатените падежирали вноски са
посочени в експертизата и са 16 на брой, а не една, поради което възражението,
че било несъществено неизпълнението е очевидно неоснователно. Неплатени вноски
има и при съобразяване на стария погасителен план, така че и от тази гледна
точка възражението е неоснователно.
По спорният въпрос дали банката надлежно е
обявила кредита за предсрочно изискуем, съдът намира следното:
По отношение на договора за банков кредит
възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е предвидена в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от ТЗ и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Същите са
специални по отношение на разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД и затова предвидените
в последната разпоредба основания за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита не намират приложение, а такова имат само предвидените в специалните
разпоредби основания. Наличието на някое от посочените в чл. 432, ал. 1 от ТЗ
обстоятелства сочи, че съществува опасност кредитополучателят да изпадне в състояние на
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора и банката да не може да
получи изпълнение. Такава опасност може да съществува и при наличието на
забавено изпълнение от страна на кредитополучателя, поради което, съгласно чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, страните по договора за кредит могат да уговорят предсрочната
му изискуемост при наличието на такава забава за определен период от време. В случая както се
установи от експертизата има забавени 16 на брой месечни вноски към датата на
която се твърди обявяване на предсрочната изискуемост, а именно с нотариални
покани от 15.03.2019г. Съдът намира, че първата покана до самия
кредитополучател – дружеството „Т.к.9.“ ЕООД, която е оформена като връчена от
нотариуса при условията на чл. 50, ал.2 от ГПК на 28.03.2019г., не може да бъде
прието, че е надлежно връчена. Прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК предполага да бъде надлежно установено от връчителя, че дружеството е
напуснало адреса и не е отразена промяната в ТР. В случая от оформеното от
връчителя в разписката не може да се направи такъв извод. Той единствено е
отразил, че вратата на входа е заключена и няма табела с надпис с имената на
фирмата и управителя, но не е удостоверил, че дружеството е напуснало адреса,
за да е приложима хипотезата на чл.50, ал.2 от ГПК. Същата е приложима досежно
връчването на нотариалната покана на ЕТ „Т.-К.– С.М.“***, където е
удостоверено, че фирмата е напуснала преди 15 години адреса, но не и спрямо
кредитополучателя, за което дружество няма подобно удостоверяване. Връчването,
включително и чрез нотариус, се осъществява по общите правила за връчване на
съобщения и съдебни книжа по ГПК. Съгласно чл. 47, ал.1 от ГПК, когато
ответникът, в случая адресата на поканата, не може да бъде намерен на посочения
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около не, а когато има
достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В случая в
приложената по делото разписка от връчителя е отбелязано, че е посетил адреса
на кредитополучателя, може да се направи извод, че не е намерил адресата или
лице, което да е съгласно да получи, но не се установява да е залепил уведомление
на входната врата. Съгласно чл. 50, ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец
или юридическо лице е последния посочен в регистъра адрес. Съгласно ал. 4 на
чл. 50 от ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията или никой,
който да е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47,
ал.1 от ГПК. При положение, че не е удосотверено, че фирмата е напуснала адреса,
а само че не се установява офис и канцелария, поради липса на достъп заради
заключения вход, не е налице хипотезата на чл. 50, ал.2 от ГПК, а е следвало за
да се приложи фикцията на чл. 50, ал.4 от ГПК от връчителя да се осъществи
залепване на уведомление, за което няма никакви данни и твърдения. Предвид
горното съдът намира, че волеизявлението на банката за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита не е връчено надлежно на кредитополучателя „Т.к.9.“
ЕООД. Независимо от това, че връчването е надлежно при условията на чл. 50,
ал.2 от ГПК спрямо едноличния търговец – съдлъжник и физическото лице,
доколкото съдът намира, че оформянето е надлежно и спрямо него, горното не
променя извода, че на кредитополучателя волеизвлението за предсрочна изискуемост
не е връчено надлежно, поради което не може да се приеме, че банката е обявила
предсрочната изискуемост спрямо кредитополучателя с процесната покана. Само за
пълнота следва да се отбележи, че установяването, че пълномощник на
кредитополучателя е искал преструктуриране на кредита, като в пълномощното наЕ.Л.
е бил посочен друг различен адрес, не води до извод, че връчването е следвало
да се осъществи на него, тъй като съдебен адрес и адресат е налице в рамките на
съдебно производство. В случая никъде в искането, което е постъпило не е
посочен адреса на пълномощника като единствен такъв за кореспонденция, а и не
се касае за съдебен адрес, за да е приложим чл. 39, ал.1 от ГПК. Независимо от
горното съдът намира, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, макар че това изявление е достигнало
до знанието на лицата в хода на настоящото производство. Предвид горното като
се съобрази практиката на ВКС, в тази хипотеза, при констатирана ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита преди заявлението по чл. 417 от ГПК,
съдът следва да съобрази и приеме за дължими всички вноски с настъпил падеж до
датата на приключване на устните състезания. Както се приема в постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. №
60034/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС, и мн.др., а и съгласно разясненията
в т. 17 и т. 18, във вр. с т. 2 и т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
„предметът на делото“, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Когато вземането
произтича от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на заповедното производство поради неплащане на
една или повече вноски, то не може да се поддържа, че има изменение на договора
и да се търсят последиците именно на това изменение на договорната връзка, но не може да се
игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при
условията, договорени между страните кредитор и кредитополучател, в т.ч. и
сключените между тях анекси. Липсата на точно изпълнение по тях, без
настъпилите последици на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, следва да бъде съобразено в рамките на
исковото производство по чл. 422 ГПК. По отношение на онази част на неточно
(забавено) изпълненото задължение за погасяване на кредита спрямо кредитора,
т.е. неизпълнената част на задължението, съставляващо сбора на непогасените
вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във
въззивната инстанция (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), доколкото същият винаги може да
бъде установен, искът следва да бъде уважен. Предвид горното и съобразно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза с настъпил падеж до даване ход на делото по
същество са вноските с такъв до 21.08.2020г., а именно 33 на брой, поради което
е изискуема главница по договора за кредит в размер на 11 432,59 евро за
периода от 21.12.2017г. до 21.08.2020г., възнаградителна лихва в размер на
5 262,11 евро по вноски за същия период, наказателна лихва в размер на
3 128,45 евро за периода от 21.12.2017г. до 21.08.2020г. и 128,05 евро –
такса, дължима на 18.12.2017г. Предвид горното за тези суми исковата претенция
за главница следва да бъде уважена, като по отношение на лихвите да бъде
съобразено диспозитивното начало и да бъдат присъдени сумите в размера и
периода, в който са претендирани с иска, а не установения по-голям такъв.
По възражението на ответниците, че въпреки
обявяването на предсрочна изискуемост, банката е начислявала и възнаградителна
лихва, както и лихва върху лихва, съдът намира следното:
По отношение на договора за банков кредит
възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е предвидена в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от ТЗ и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, които са специални спрямо чл. 71 от ЗЗД. От
тях следва, че се засяга само една от уговорките в договора, а именно тази за
срочността на задължението като чрез изявлението на кредитора договорът се
трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава възможност да се иска
незабавното изпълнение на задължението.
Това изявление не засяга останалите елементи на договора за кредит и не води до
неговото прекратяване, което би настъпило с изпълнението на
вземането от длъжника или с осъществяване на принудителното изпълнение. Затова
правото да се обяви договора за кредит за предсрочно изискуем е потестативно
право на кредитора, при настъпването на предвидените в закона или в договора
условия, едностранно да измени условията на договора като го трансформира от
срочен в безсрочен такъв и по този начин да може да иска незабавното изпълнение
на задължението. Обявяването на предсрочната изискуемост обаче не може да
обезщети банката за претърпените от забавеното плащане вреди. Забавеното
плащане е неизпълнение на договора и по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
кредитополучателят дължи обезщетение за това. Доколкото се касае до парично
задължение, то по силата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението му е винаги възможно и
затова обезщетението винаги е такова за забавено изпълнение, което следва и от
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като забавата може да съществува
както преди, така и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
обезщетението за нея се дължи за цялото време на неизпълнението. Обявената
предсрочна изискуемост не изключва плащането на уговореното в договора за
банков кредит обезщетение за забавено плащане на главницата и договорната
лихва, в
който смисъл дори и да е имало противоречива практика, тя е преодоляна с
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС № 101/15.08.2017г. по гр.д.№53684/2015г.
на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че независимо от предсрочната изискуемост,
на банката се следва лихвата, както и уговорената наказателна надбавка. Договорната
лихва се дължи, тъй като независимо от обявената предсрочна изискуемост на
кредита, задължението към банката не е погасено и парите се ползват от
кредитополучателя, поради което до връщането им се дължи и възнаграждение за
това под формата на възнаградителна лихва. Ответниците считат за
недопустимо да се кумулират неустойката за забавено изпълнение с мораторната
лихва, но следва да се има предвид, че сключеният договор за банков кредит е
търговска сделка и е сключен между търговци, поради което възраженията за
анатоцизъм са неоснователни, тъй като съгласно чл. 294 от ТЗ между търговци
лихва се дължи винаги, освен ако е уговорено друго, а лихва върху лихва също се
дължи, ако е уговорено това. Следователно в търговското право, за разлика от
гражданското право, натрупването на лихва върху лихва не е недопустимо. В
случая ищецът претендира освен възнаградителната лихва, също така и изрично
уговорената наказателна надбавка по договора, като това, че поради забавата се
дължи и наказателна надбавка не води до извода, че горното е недопустимо, след
като изрично е уговорено между търговците в договора и анексите с оглед
диспозитивното начало. Както посочва и ВКС в решение №153/09.10.2015г. по
т.д.№2304/2014г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ако отсъства изрична
уговорка, отричаща възможността да се търси обезщетение за действителния размер
на вредите извън обезщетяваните чрез неустойката и уговорената в процесния договор не е
алтернативна, няма пречка за приложение на диспозитивното правило на закона. На съда
е известно и постановеното решение № 68 от 09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г.
на ВКС, ТК, в което се приема, че по правилата на чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на
парично задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната
лихва за същото неизпълнение. Същевременно обаче в това решение изрично е
възприето становището, което настоящият съд намира, че следва да се сподели изцяло, че
договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл. 92 от ЗЗД дават възможност за различни разрешения с оглед уговорките между страните,
респективно, че правилата на чл. 92, чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД намират
приложение само при липса на договорна клауза, в която изрично е уговорено
съотношението между неустойката и обезщетението за вреди, тъй като при наличие
на такава уговорка, включително договорена възможност за кумулиране на
неустойка и обезщетение /кумулативна неустойка, изпълняваща и наказателна
функция/, последиците от неизпълнението се уреждат съобразно договора. В случая страните
изрично са уговорили в договора дължимостта на тези плащания в съответствие с
договорната им свобода. Следва да се има предвид и че наказателната надбавка по
договора, имаща характер на неустойка, е уговорена и дължима при забава на
плащането и за възнаградителна лихва, поради което пък възражението на
ответниците е неоснователно.
Не могат да бъдат споделени и доводите на
ответниците, че неправилно е извършена капитализация на лихвите, като
главницата е преоформяна и задълженията преструктурирани, като основен аргумент
за горното от страна на ответниците е твърдението им, че това е извършено без
тяхно съгласие. Горното, обаче, не може да бъде споделено, тъй като изрично в
т.2 от анекс №2 от 02.10.2013г. страните са уговорили капитализацията, а именно
съобразно установената договорна автономия, те са се споразумели, че „текущият
размер на редовната главница се увеличава с всички просрочени задължения по
кредита“. Анексът е надлежно подписан от тримата ответници – кредитополучателя и
съдлъжниците, поради което възражението, че нямало писмена уговорка за
капитализация е неоснователно. Следва да се отбележи, че съобразно посоченото
от вещото лице за
периода от датата на първата капитализация - 04.10.2013 г., което е след
изрична уговорка по т.2 от анекса, до 27.03.2019 г. вкл. изчислената лихва
върху просрочените задължения за лихви, капитализирани към главницата,е в общ
размер на 511.43 евро, но с извършените капитализации, кредитът е преоформен от
просрочен в редовен, като от една страна остатъкът по редовна главница е
увеличен с размера на капитализираните лихви, но от друга страна -
капитализираните лихви представляват просрочени вноски/задължения/ за месечни
вноски и без капитализация, и би могло кредитът да бъде обявен за предсрочно
изискуем на по-ранен етап. Твърденията на ответниците, че това било без тяхно
съгласие и било съществена промяна на задълженията им, направена едностранно от
кредитната институция, не може да бъдат споделени, тъй като горното е изрично
уговорено по анекс №2, подписан надлежно от тях, и преди датата на сключването
му не се установи от вещото лице да е извършвана капитализация на лихви.
Неоснователни са и възраженията на
ответниците по отговора, че внесените от кредитополучателя суми не били
отчетени от банката, а ако бяха били отчетени, то не било налице забава в
изпълнението, тъй като както се установи от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, част от бордерата за извършени плащания,
приложени към отговора касаят друга кредитна сделка, а именно втори кредит, по
който са и отнесени, а не процесния.
Предвид горното съдът намира, че исковите
претенции са частично основателни и следва да бъдат уважени за размера на
установените просрочени вноски по кредита съобразно експертното заключение,
като в останалата част, а именно по отношение на непадежиралите вноски,
претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като не се установи, че ищцовата
банка е упражнила надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост на
кредита спрямо кредитополучателя, тъй като нотариалната покана до него от
15.03.2019г. не е оформена съобразно изискванията на чл. 50, ал.2 от ГПК, за да
се приеме за редовно връчена.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват
направените по делото разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК
съобразно изхода на спора. Разноските са общо 1622,06 лв. по списъка, включващи
държавна такса и депозит за вещо лице. Разноски се следват и на ответниците за
отхвърления размер на иска, като следва да се съобрази че по списъка им, такива
са 300 лв. за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение, за което е
представен договор за правна помощ и съдействие в съдебно заседание, служещ
като разписка, предвид декларирането, че към датата на подписването му
възнаграждението от 3500 лв. е изплатено изцяло, но е налице и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следващото се минимално
възнаграждение се определя спрямо цената на исковете, която е общо
30 967,77 евро или 60567,69 лв., поради което следващото се такова е 830
лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв., т.е. общо сумата от 2347,03 лв.
Съдът намира, че делото не е с фактическа или правна сложност, приключило е в
едно съдебно заседание и следва възражението да бъде уважено, поради което в
разноските на ответниците следващото се адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено от 3500 лв. на 2347,03 лв., поради което от тяхна страна са
направени разноски общо в размер на 2 647,03 лв. Съобразно изхода на спора
на ищеца, а именно исковите претенции се уважават общо за сумата от 17 667,73
евро, а се отхвърлят за частта за вноските с ненастъпил падеж поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост в размер на разликата до пълния предявен размер
от 30967,77 евро, а именно 57%, се следват разноски в размер на 924,57 лв., а
на ответниците се следват разноски в размер на сумата от 1 138,22 лв. Не е
заявено искане за компенсация, поради което разноски се присъдят поотделно. Съобразно
постановеното в ТР № 4/2013г. на ВКС за заповедното производство, исковият съд
следва да се произнесе и с изричен диспозитив за разноските, включени в
заповедта, като съобрази изхода на спора, поради което от присъдените по
заповедта разноски в общ размер на 2 957,91 лв., на ищеца-заявител се
следват такива в размер на 1686 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 422 от ГПК, предявен от „Ю.Б.“ АД,
ЕИК********, със съдебен адрес *** – адв. И., срещу ответниците „Т.К.9.“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** К.– С.М., ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** и С.С.М., ЕГН **********, с адрес–***, тримата
със съдебен адрес ***, оф.1 – адв. С.М., че кредитополучателят „Т.К.9.“ ЕООД и
съдлъжниците ЕТ „Т.-К.– С.М. и С.С.М., дължат на ищцовата банка следните суми
по договор за банков кредит №ВL12299/21.01.2008г.
и трите анекса към него, а именно: главница с настъпили падежирали вноски до
21.08.2020г. в размер на 11 432,59 евро, договорна лихва за редовен кредит в размер на 2978,64 евро за периода от
21.12.2017г. до 28.03.2019г., лихва за просрочен кредит в размер на 3 443,08евро
за периода от 21.12.2017г. до 07.10.2019г., 128,05 евро – такси по кредита за
периода от 18.12.2017г. до 07.10.2019г., 535,20 лв. – разноски по кредита, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№57464/2019г.
на СРС, 177 състав от 14.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния предявен размер като неоснователни и
недоказани поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.
ОСЪЖДА „Т.К.9.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** К.– С.М., ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и С.С.М.,
ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, оф.1 – адв. С.М., на основание
чл. 78 от ГПК да заплатят общо на ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, със съдебен
адрес *** – адв. И., сумата от 924,57 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция съобразно изхода на спора, както и сумата от 1686
лв., представляваща разноските по заповедното производство, които се следват
съобразно изхода на спора и са включени в издадената на 14.10.2019г. заповед по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№57464/2019г. на СРС, 177 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, със
съдебен адрес *** – адв. И., да заплати общо на ответниците „Т.К.9.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** К.– С.М., ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление *** и С.С.М., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***,
оф.1 – адв. С.М., сумата от 1 138,22 лв., представляваща се следващи им се
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: