Решение по дело №5760/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260837
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 3 януари 2021 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20202120105760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

Номер  260837                                                   10.12.2020г.                                     гр. Бургас

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  VI -ти   граждански състав

На двадесет и шести ноември                                       през  две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

Секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова

гражданско дело № 5760 по описа за 2020 г., 

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод постъпила молба от Т.Н.Д., ЕГН: **********, Н.Р.Д., ЕГН: ********** и В.Т.Д., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв. М.Н.- БАК с искане за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, осъществявано спрямо молителите от ответника Р.Н.Д., ЕГН: **********,*** /брат на първият молител и син на втория и третия молител /, с която бъдат наложени мерки за незабавна защита по чл. 5, ал. 1, т. 1и т. 3 от ЗЗДН за задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите и забрана на ответника да приближава молителите, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 100 м. В молбата са изложени подробно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното спрямо молителите от ответника домашно насилие на 17.09.2020г., изразяващо се в агресивно поведение и психически тормоз към всички молителите, както и заплахи за физическа саморазправа и закани за телесната неприкосновеност към първия молител. Ангажирани са доказателства. Представени са писмени декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В съдебно заседание, молителите, чрез упълномощения си процесуален представител поддържат молбата си за защита и молят съдът да я уважи. Претендират присъждане на разноските по делото.

            Ответникът, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и заявява, че действително на посочената в молбата дата между страните е имало среща, но възразява да е извършил описаните в молбата действия. По същество ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител оспорва молбата и моли съдът да я остави без уважение. Изложени са съображения, че твърденията на молителите за осъществено домашно насилие не са доказани, като в случай, че съдът намери молбата за основателна, моли да наложи исканите от молителите мерки за минималния законов срок. Претендира присъждане на разноските по делото. Не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на доводите на молителите, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

         По делото не се спори, а от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е брат на първият молител и син на съпрузите -втория молител и третата молителка.

         От служебно изисканата справка за съдимост на ответника се установява, че същият е с обременено съдебно минало, тъй като няколкократно е осъждан за следните престъпления“ по чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 от НК, по чл. 290, ал. 1 от НК, по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 146 от НК, и по чл. 252, ал. 1 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като за последните три престъпления е реабилитиран.

По делото е изискана и справка от ЦПЗ-Бургас, от която се установява, че ответникът не се води на отчет в картотеката на диспансера.

         По делото е разпитан като свидетел Пламен Николов– дългогодишен близък семеен приятел на страните, който в показанията си заявява, че не е бил пряк свидетел на процесния инцидент. Заявява, че една вечер в средата на м. септември 2020г. /16 или 17.09.2020г./ по телефона му се обадил първият молител Т.Д. и му споделил, че брат му – ответникът Р.Д. дошъл в апартамента на родителите си и е разговарял с тях, като по време на разговорите взел телефона на майка си –молителката В.Д. и се обадил на брат си Т. за да го заплашва със саморазправа, в случай, че се меси в семейните отношения, свързани със сина на ответника.  Свидетелят сочи, че след това по телефона му е обадил вторият молител Н.Д., който му съобщил, че ответникът не само е заплашил със саморазправа брат си /молителя Т.Д./ и се заканил, че ще го убие, като освен това се е държал агресивно и  заплашвал майка си баща си със саморазправа, крещейки и размахвайки с ръце, което много ги изплашило. В показанията СИ свидетеля Николов сочи, че молителят Н.Д. му споделил също, че ответникът отправял обидни думи на висок тон към него и съпругата му В., заплашвал ги е /без да се посочва конкретните думи и изрази/, счупил телефона на молителката и излязъл с викове и крясъци от жилището на родителите си. От показанията му се установява, че и преди това е имало случаи, когато майката на ответника е имала синини, които е прикривала, получени когато се е опитвала да защити молителя Т. от брат му, при проявена от последния към него агресия чрез блъскане и хващане. Свидетелят сочи, че това е първият в случай, в които родителите на ответника са подали жалби в полицията срещу него. Заявява, че молителката В.Д. е в недобро здравословно състояние, трудноподвижна е и като понякога се налага да използва инвалидна количка, като след горния инцидент състоянието й се е влошило допълнително.

 По делото е изискана и приложена образуваната по жалба на първия молител преписка 12518/2020г. по описа на РП-Бургас, в която вторият молител е потвърдил изложеното в молбата, а третата молителка не е дал сведение поради влошеното си здравословно състояние. Ответникът не е признал да е извършил посочените в жалбата действия. Съставен му е предупредителен протокол на основание чл. 65, ал. 1 от ЗМВР.

При оценка на депозираните по делото свидетелски показания, съдът намира, че следва изцяло да ги кредитира, тъй като същите за безпротиворечиви и еднозначни и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. За свидетелят няма данни да е заинтересован от изхода на делото, като макар да не е присъствал на инцидента е възприел пряко последиците от поведението на ответника и предизвикания у молителите страх, като изложеното в показанията им се потвърждава от съдържанието и  на писмените им декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД, които съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН съдът цени също като доказателство по делото.

Горните обстоятелства мотивират за съда извода, че осъществените от ответника действия спрямо молителите представляват акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, изразяващ се в психическо насилие спрямо лица, с което извършителят  се  намира в изключително близка родствена връзка по смисъла на чл. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН. Налице е нужда от защита на молителите, с оглед препятстване на възможността ответникът да посещава дома им и да осъществява спрямо тях както психически, така и физически тормоз, още повече, като се вземе предвид и морално - нравствените му задължения към втория и третия молител, които са негови родители и дължимото към уважение като техен син.

Горните обстоятелствата обуславят основателността на молбата за предприемане на исканите законови мерки за защита по чл.5 ал.1 т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН, които са адекватни на нуждата от защита и действат и понастоящем, като с оглед изискването по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН според съда мярката по чл.5 ал.1 т. 3 от ЗЗДН следва да бъдат наложена за срок от една година, а мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН – за срок от шест месеца.

Независимо от наложените мерки за защита, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗНД извършителят следва да бъде санкциониран за извършеното домашно насилие като му бъде наложена глоба, чийто размер съдът определя на 300 лв., ориентиран към минимума с оглед обстоятелството, че понастоящем няма данни за други наложени мерки по ЗЗДН. На основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН вр. с чл. 16 от ТДТКСГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за завеждане на делото в размер на 25 лв. С оглед уважаване на молбата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с пар.1 от ДР на ЗЗДН в полза на първия молител следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА следните мерки за незабавна защита на молителите Т.Н.Д., ЕГН: **********, Н.Р.Д., ЕГН: ********** и В.Т.Д., ЕГН: **********, тримата с адрес: *** ,срещу осъщественото спрямо тях на 17.09.2020г. домашно насилие от Р.Н.Д., ЕГН: **********,*** /брат на първият молител и син на втория и третия молител /, като:

На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА Р.Н.Д., ЕГН: **********,*** СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Т.Н.Д., ЕГН: **********, Н.Р.Д., ЕГН: ********** и В.Т.Д., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***.

На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА Р.Н.Д., ЕГН: **********,***, да приближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра жилището на Т.Н.Д., ЕГН: **********, Н.Р.Д., ЕГН: ********** и В.Т.Д., ЕГН: **********, живущи на адрес: ***, местоработата им, както и местата за социални контакти и отдих, които молителите посещават ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА Р.Н.Д., ЕГН: **********,*** да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността”, с адрес: гр. Бургас, бул. „М. Луиза” № 9 ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.Н.Д., ЕГН: **********,***, че на основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

  НАЛАГА на Р.Н.Д., ЕГН: **********,***, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС.

    ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за завеждане на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева / по сметка на БРС.

    ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН: **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с пар.1 от ДР на ЗЗДН ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Препис от настоящото съдебно решение и съдебната заповед за защита да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на страните за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в  7- мо дневен срок от връчването му на страните, като съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

                                                                                           

                     

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Радостина Петкова

                                                                   Вярно с оригинала: З.М.