№ 560
гр. Плевен , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
Секретар:ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20204430201552 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод постъпила жалба от *** , с ЕГН: ********** от
*** срещу Наказателно постановление № 19-0938-00**36 от 01.07.2019 г., издадено от ***
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 5, във
вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в
размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата, наказателното постановление се атакува като неправилно и се моли за
отмяната му. В жалбата са отправени възражения, свързани с начина на съставяне на акта.
Сочи се, че е била накърнено правото на защита на жалбоподателя.
В проведеното съдебно заседание нито жалбоподателят, нито процесуалният
представител на жалбоподателя - адв. *** от АК – гр. Плевен, не представят допълнителни
писмени и гласни доказателства, в подкрепа на заетата от тях защитна теза.
В хода на съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя адв. ***
от АК – гр. Плевен доразвити доводите, поддържани в жалбата и отново моли за отмяна на
атакуваното НП.
Административно-наказващият орган - ОД на МВР гр. Плевен, редовно призован, не
изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо е направено искане
за потвърждаване на обжалваното постановление, като е представена и цялата преписка по
случая.
1
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я
намира за процесуално ДОПУСТИМА.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.04.2019 г. в 13:53 часа, в населено място *** до № **, път I-3, км. 48+200,
жалбоподателят с посока на движение към гр. ***, управлява собственият си лек автомобил
„***“, с ерг. № ***, със скорост 86 км/ч/наказуемо превишение ** км/ч, след приспаднат
толеранс/при максимално разрешена за населено място 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с TFR1-M, с № 585 и е извършено в условието
на системност. Електронен фиш К № 2390476, влязъл в сила на 13.12.2018 г. и електронен
фиш № 2472306, влязъл в сила на 05.03.2019 г.
С оглед на гореизложеното и съгласно изготвената с посочената система снимка-
клип №14919 - л.15 от делото, фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била
83 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от
стойността на фиксираната скорост в полза на водача- 86 km/h), при разрешена скорост за
движение в населено място до 50 km/h, като автомобилът бил управляван от
жалбоподателя- *** , като до санкционирането му се стигнало след изпращане на покана
и декларация по чл. 188 от ЗДвП, до ***а на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Благоевград, за връчване.
Декларацията е била попълнена лично от *** , като същият я е попълнила в
качеството му на собственик на автомобила след направена справка, че на процесната
дата именно той е управлявал процесния автомобил.
Декларацията е с дата 28.05.2019 г., и е попълнена в гр. ***, както е посочено върху
нея.
По делото е постъпила изисканата от съда преписка от ОД МВР - Плевен, Сектор
„Пътна полиция“, съдържаща - снимков материал, както и доказателства за измервателното
средство и за компетентността на издаващия НП орган.
Видно от показанията и на разпитания в съдебно заседание в качеството на свидетел –
актосъставителят ***, мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Плевен, Сектор „Пътна
полиция”, се установява, че:
На посочената дата 25.04.2019 г. е било констатирано процесното нарушението по
ЗДвП, описано в акта от актосъставителя, за превишена скорост на територията на *** до №
**, път I-3, км. 48+200, с посока на движение към гр. ***.
2
В съдебно заседание актосъставителят и свидетелят по АУАН уточняват, че
нарушението е било констатирано с мобилна система за с. *** за населено място с
ограничение до 50 км /ч. Системата приспада автоматично 3 процента от скоростта, т.е. при
управление със скорост 86 км/ч стават 83 км/ч. Актът е бил връчен лично на жалбоподателя
по делегация.
В акта актосъставителят е написал мястото на извършване на нарушението, заснето с
TFR1-М № 585, която била позиционирана на въпросното място и след обработване на
снимковия материал преписката е била изпратена по делегация и жалбоподателят е
попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП, което се потвърждава и от попълнена
декларация от самия жалбоподател, видно от стр. 17 от делото. Именно с оглед на така
постъпилата информация, актът е бил издаден срещу собственика на автомобила –
жалбоподателят по делото.
След връщане на надлежната информация актосъставителят ***, пристъпил към
издаване на горецитирания акт. В същия при описаните констатации, свидетелят е посочил,
че е била нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е приспадната допустимата
грешка от 86 км/ч на 83 км/ч при разрешена скорост в населено място с 50 км/ч., като
възраженията в тази насока в жалбата и в хода на делото от страна на жалбоподателя и
процесуалния му представител не са направени.
Видно от декларация, находяща се на стр. 17 от делото е, че жалбоподателят в нея
изрично е посочил, че „… в качеството си на собственик на МПС, с рег. № ***,
декларирам, че на дата 25.04.2019 г. около 13:53 часа автомобилът ми се управлява от
мен!“.
С оглед на така собственоръчно написаното от страна на жалбоподателя в
декларацията по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е признал, че с поведението си е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и автомобилът се е управлявал на територията на
населено място, в случая на територията на с. *** от него, с оглед на което актосъставителят
е квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От своя страна, административно-наказващият орган е издал въз основа на
съставения АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление
№ 19-0938-00**36 от 01.07.2019 г., издадено от *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН-а,
потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН-а и НП-то, както и от приложените
3
по делото писмени доказателствени средства.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите
кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че на горепосочените
дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния автомобил със скорост от 86
км/ч /при приспаднат толеранс/, като разрешената максимална скорост за мястото, където е
извършено нарушението и което се намира в населеното място, до 50 km/h.
Във връзка с наведените в жалбата възражения, следва да се посочи, че е спазено,
изцяло изискването за описание на участъка, в който автомобилът е бил засечен, видно от
гореизложената и приета от съда фактическа обстановка, а именно, че се касае за превишена
скорост на територията на с. ***.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано
е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно-
наказателното производство.
Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при извършването му
са достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и
съдът приема, че АУАН-а и НП-то отговарят на условията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съдът намира и че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН, видно от изложената
вече по-горе хронология по връчване и установяване на нарушителя, то законовите срокове
са спазени.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, в съответствие
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
4
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване
от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. С оглед на което в конкретния случай и водачът на
автомобила е бил установен при връчване на декларация по чл.188 от ЗДвП.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол TFR1-М № 585, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства
и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в
5
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това
се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В съдебно заседание от дадените от жалбоподателя обяснения е видно,
че той е положил собственоръчно подписа си в декларацията по чл. 188 от
ЗДвП. В обясненията си жалбоподателят заяви, че на негово име има три
автомобила, като един от автомобилите се управлява от баща му, друг се
управлява от брат му. Навежда доводи, че извършеното нарушение в с. *** е
извършено от страна на баща му, като не сочи нито писмени, нито гласни
доказателства в тази насока. Моли съда, ако може да си запази книжка.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h,
посочени изчерпателно в тази алинея по таблица., а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно санкционната норма на Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр.
85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато нарушението по ал.
1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти,
съдът приема, че е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по
делото доказателства се установи, че на 25.04.2019 г. около 13:53 часа в с. ***, система за
видеоконтрол TFR1-М, идентификационен № 585, заснела лек автомобил марка „ ***”, с
рег. № ***, движещ се по път I-3, км. 48+200, с посока на движение към гр. ***.
Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип , фиксираната скорост на
движение на посоченото МПС била 86 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и 3%-
то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача- 83 km/h),
при разрешена скорост за движение в населено място до 50 km/h, като автомобилът бил
управляван от жалбоподателя *** , като до санкционирането му се е стигнало след
попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. Участъкът е населено място и съдът счита, че
са важали общите правила за ограничение на скоростта до 50 км в час за населено място.
6
Надлежно е описано нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ясно е отразено автомобилът, къде и с каква скорост се е движил при какво
ограничение на максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска възможност
нарушения по този закон да се установяват със системи за видеоконтрол, която е годно
техническо средство.
Жалбоподателят е наказан за системно нарушение по смисъла на чл.182 ал.5, вр. ал.
1, т. 4 от ЗДвП.
С оглед на редакцията на ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и
ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6
месеца.
За превишаване на скоростта в населено място от 31 до 40 km/h е предвидено
наказание глоба в размер на 400 лв. Санкцията в НП е определена, като двойния размер е –
800 лв. и кумулативното лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
6 месеца.
ЗДвП съдържа легална дефиниция за „системно нарушение”/ т.62 на параграф 6 от
ДРЗДвП /, съгласно която "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Нормата на чл.182, ал. 5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011г и явно цели
санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС със скорост над
разрешената.
С оглед на константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389 от 27.04.1999 г., на
ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/ и теорията системност е
налице при три или повече нарушения, с оглед на общото качество на множественост.
Субсидиарното приложение на НК /чл.11 ЗАНН/ и известната теория за
престъпленията на системно извършване открояват известните понятия за усложненост
при множественост на деянията/ продължавано, продължено, системно, по занятие,
повторност, рецидив/ и даденото тълкуване, че деяние /престъпление или нарушение/ при
системно извършване се осъществява чрез три или повече отделни еднородни деяния, които
се извършват въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, но
многократното извършване на деяния от този род (системността), ги обединява.
Съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях
трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност.
7
В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с
допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил
санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Без значение е дали е
санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с фиш/ електронен/. Значимото
е да е налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и да
е бил санкциониран по реда на чл.182 от закона. Законодателят не е въздигнал като по-
тежко наказуемо нарушение, такова извършено в условията на повторност /за разлика от
чл.174 от ЗДвП, чл.175 чл.175, а ЗДвП и др/, а изисква системност, т.е наличие на известна
устойчивост и трайност в поведението.
В случая административно-наказващият орган се е мотивирал на база справката за
нарушител, от която е видно, че само от началото на 2018 г., жалбоподателят е
санкциониран 6 пъти на основание чл.182, ал. 2 от ЗДвП.
От справката за нарушител е видно, че жалбоподателят е системен нарушител за
нарушение на чл. 21 от ЗДвП, като глобите са били заплатени от страна на жалбоподателя.
Горното определено сочи, че жалбоподателят е системен нарушител по смисъла на
чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издадено
обжалваното НП за реализиране административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършването на това нарушение, като видно от цитираната санкционна
разпоредба и съотнесена към конкретните факти, то правилно административно-
наказващият орган е определил и размера на наложената санкция.
В случая административно-наказващият орган правилно е определил вида и размера
на административните наказания. Безспорно се установи, че автомобилът е бил управляван
на процесната дата именно от жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, съдът направи крайния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
В проведеното о.с.з., процесуалният представител на жалбоподателя адв. *** прави
следното искане:
„Ще поискам и разноските”.
Съдът счита, че така направеното искане не следва да бъде уважено, тъй като видно
от приложеното пълномощно и договор за правна помощ не става ясно, дари и да са
направени разноски, те по това съдебно производство ли са.
8
Пълномощното представено по делото, в конкретния случай може да се счете, че не
касае това съдебно производство, защото НАХД № 1552/2019 г. не е посочено в него.
В договора за правна помощ и съдействие е записано следното:
„Защита в административно производство пред РС – гр. Плевен, но не се посочва по
кое производство става въпрос”.
С оглед изясняване на процесуалната дееспособност настоящия съдебен състав не я
подлага на съмнение, защото жалбоподателят лично в съдебната зала се яви с адв. *** и адв.
Дилков упражни процесуална защита, но не и на база на това представено пълномощно,
което не е по това конкретно съдебно производство.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да остави без уважение искането
на адв. *** за присъждане на разноски.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-00**36 от 01.07.2019 г.,
издадено от *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Плевен, с което на ***
, с ЕГН: ********** от *** на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. ***-процесуален представител на
жалбоподателя по НАХД № 1552/2020г. по описа на Районен съд – гр. Плевен за
присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9