РЕШЕНИЕ
№ 1786
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330105944 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЮБЦ“ ЕООД против В. Р. К. иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума
в размер от 109, 47 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор
за предоставяне на телекомуникационни услуги от ********г. с клиентски № ********,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, поради неизпълнение на договорно поетите
задължения от страна на ответника, вземанията по който договор са прехвърлени от „БТК“
ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, което от своя страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***** от 08.12.2020г. по ч.гр.д.
№ 16265/ 20г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
Ищецът твърди, че между В.К. и „БТК“ ЕАД e сключен Договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги от ********г. По силата на цитирания договор, на ответницата
са доставени услуга за интернет достъп „Vivacom NetSlim 20” и услуга за телевизия
„Vivacom TV L”. Сочи се, че ответникът е потребил услугите и не ги е заплатил в три
последователни месеца- м.08.2017г., м. 09.2017г. и м. 10.2017г. Предвид липсата на
постъпило плащане в период от три месеца, считано от 07.11.2017г., доставянето на
услугите е преустановено. Поради неизпълнението на договорно задължение и прекратяване
на договора по вина на потребителя, за доставчика на услугата се е породило вземане за
неустойка срещу потребителя, която съобразно договореното възлиза на трикратния месечен
1
размер за всяка от ползваните услуги ( т. 2- ра от заключителната част на договора- л. 24
гръб от делото ). Ищецът изтъква, че вземанията по процесния договор са прехвърлени от
„БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп.“ ООД, което от своя страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД.
Предвид изложеното, претендират се процесните суми. Претендират се и сторените в
процеса разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на
ответника. Оспорват се осъществените цесии, както и че ответницата не е уведомена за тях.
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта на предявения иск:
От приложеното по делото заповедно производство се установява, че между
претенцията по исковата молба и издадената Заповед № *****/ 08.12.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16265/ 2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, VIII- ми граждански състав, е налице пълен идентитет- претендира се сума в
размер от 109, 47 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор
за предоставяне на телекомуникационни услуги от ********г. поради неизпълнение на
задълженията на потребителя.
По същество:
Съдът счита, че на първо място следва да адресира възражението на ответника за
липса на материалноправна легитимация на ищеца да претендира процесната сума.
Договорът за цесия се сключва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да
измени титуляря на вземането в отношенията с длъжника. Длъжникът не е страна по
договора за цесия, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. В
процесния случай, ищецът се легитимира като титуляр на вземането, доколкото са налице
две осъществени цесии- вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД на
„С.Г.Груп“ ООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от *****г. ( л. 12- 16), а
„С.Г.Груп“ ООД от своя страна е цедирало вземанията на ищеца съобразно Договор за
прехвърляне на вземания от *****г. ( л. 10- 11). Тоест, налице е непрекъсната верига на
прехвърляне на процесното вземане, която недвусмислено легитимира ищеца като носител
на вземанията по процесия Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от
********г. В тази връзка, по делото са представени извлечение от приложение № 1 към
2
договор за цесия от *****г., с което се удостоверява, че вземането по договора от ********г.
е включено в списъка на цедирани вземания, както и потвърждение и уведомление до
длъжника за осъществената цесия. Във връзка с уведомяването на длъжника за цесията, то е
налице безпротиворечива и задължителна съдебна практика, съобразно която това действие
може да се осъществи и със самата искова молба, когато към нея са приложени съответните
уведомителни документи ( в тази връзка- Решение № 3 от 16.04.2014.г по т.д. № 1711/
2013г., по описа на ВКС, I- во т.о.; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/ 2013г., по
описа на ВКС, II- ро т.о.; Решение № 93 от 28.02.2018г. по т.д. № 60268/ 2016г., по описа
на ВКС, т.о., преобразувано по описа на ГК ). В случая, към исковата молба са представени
потвърждение за извършената цесия и уведомление от цедента към длъжника, че единствен
титуляр на вземанията по процесния договор е ищецът „ЮБЦ“ ЕООД. Предвид това,
уведомяването на длъжника за извършената цесия, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва
да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса. Предвид изложеното, то съдът
приема, че ищецът е материално легитимиран да претендира процесното вземане, съответно
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
От Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от ********г. ( л. 22- 25),
сключен между „БТК“ ЕАД и ответника се установява, че на ответната страна за срок от 24
месеца са предоставени телекомуникационни услуги- услуга за интернет достъп „Vivacom
NetSlim 20” и услуга за телевизия „Vivacom TV L”. От договора се установява и че двете
услуги са групирани в обща оферта „Комбинирай и спести“ ( л. 22 гръб и л. 23 от делото ).
При ползването на комбинираната оферта за срок от 24 месеца ( както е в процесния
случай), цената на услугата „Vivacom TV L” е в размер на 17, 99 лв. с ДДС месечно, а за
услугата „Vivacom NetSlim 20” е на цена от 8, 80 лв. с ДДС месечно.
В т. 2- ра от заключителната част на договора от ********г. ( л. 24 гръб ) е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или
по инициатива на потребителя, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите месеци до края на срока на договора,
но не повече от трикратния им размер, за съответните услуги, за които договорът се
прекратява.
От събраните в производството по делото доказателства бе установено и че
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на предоставените
телекомуникационни услуги за три последователни месеца- м.08.2017г., м.09.2017г. и
м.10.2017г. ( в тежест на ответника е да установи положителния факт, че е заплатил
задълженията за посочените месеца ). Предвид изложеното, съдът счита, че са възникнали
условията, установени в клаузата на договора телекомуникационни услуги за начисляване
на неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси за
всяка от предоставените услуги.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди
3
от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането
на това акцесорно, добавъчно задължение представлява неустойка, която съгласно
правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя
представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения. В случая, установената между страните неустоечна клауза е действителна, тъй
като размерът на отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от
неизпълнението на задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е
установено в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции на неустойката. Следва да се посочи, че неустойката се формира от трикратния
размер на месечните абонаментни такси за съответния вид услуга, което не се явява
прекомерно в светлината на факта, че договорът е сключен за срок от 24 месеца. Още
повече, че в конкретния случай, преди прекратяването на договора, ответната страна не е
изпълнила задължението си за заплащане на услугите за период от три месеца. Тоест, налице
е еквивалентност между реализираното неизпълнение и неустоечното задължение, което
цели да компенсира кредитора, без последният да е нужно да доказва настъпването на вреди.
По отношение размера на процесната претенция: с Договора за предоставяне на
телекомуникационни услуги от ********г., потребителят ползва две услуги в пакет, поради
което получава за всяка една от тях и преференциална цена- цената на услугата „Vivacom
TV L” е в размер на 17, 99 лв. с ДДС месечно, а за услугата „Vivacom NetSlim 20” е на цена
от 8, 80 лв. с ДДС месечно ( л. 23 гръб от делото ). Същевременно, ответникът дължи
заплащане като неустойка на трикратния размер на всяка една от предоставените по
договора услуги. Следователно, неустойката определена като стойност е равна на сбора от
трикратния размер на абонаментната такса за услугата „Vivacom TV L”, който сбор е 53, 97
лв. ( 3x17,99 лв.) и трикратния размер на абонаментната такса за услугата „Vivacom NetSlim
20”, който сбор е 26, 40 лв. ( 3х 8,80 лв. ) или общо сума в размер от 80, 37 лв. До
посочената сума искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен, като за разликата от 80, 37 лв. до пълния претендиран размер от 109, 47 лв. да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесното вземане, то съдът счита същото за неоснователно. Неправилно в отговора на
исковата молба, ответникът обозначава процесната претенция като периодична. Периодични
са вземанията за телекомуникационни услуги, но не и вземането за неустойка ( макар и за
двата вида вземания да е приложима кратката, тригодишна давност ). Процесното вземане за
неустойка е станало изискуемо, считано от м. 11.2017г., когато договорът е прекратен и е
преустановено предоставянето на услугите ( доколкото от м. 09.2017г. до м.10.2017г.
ответницата не е заплащала ). Същевременно, заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в
съда на дата 04.12.2020г. Следва да се съобрази обаче, нормата на чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, съобразно който
4
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Обявеното през 2020- та година извънредно положение на
територията на Р. България бе за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Предвид това,
считано от м.11.2017г., тригодишната давност за процесното вземане не изтича през
м.11.2020г., а през м.01.2021г. (обявеното извънредно положение „продължава“ давността с
два месеца ). Предвид гореизложеното, то исковата претенция на ищеца не се явява погасена
по давност.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се
поражда право на разноски. В заповедното производство са представени доказателства за
сторени разноски от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатски хонорар. В рамките на
исковия процес, ищецът е сторил разходи в размер от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за
адвокатски хонорар ( общо сторените разноски в исковото и заповедното производство са в
размер от 410 лв. ). Съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер от 301 лв.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се
поражда право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Представени са
доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер от 120 лв. / л. 50 от делото /, като
предвид отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сума в размер от 31, 90 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Р. К., ЕГН
********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 80, 37 лв., представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от ********г. с
клиентски № ********, сключен между „БТК“ ЕАД и ответника, поради неизпълнение на
договорно поетите задължения от страна на ответника, вземанията по който договор са
прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, което от своя страна ги е цедирало на
„ЮБЦ“ ЕООД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД за разликата от 80, 37 лв. до пълния претендиран размер от 109, 47 лв., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** от
08.12.2020г. по ч.гр.д. № 16265/ 20г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в,
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********
5
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 301 лв., представляваща сторени разноски в
рамките на исковия процес и заповедното производство по ч.гр.д. № 16265/ 20г., по описа на
РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. Р. К., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 31, 90 лв., представляваща сторени разноски в
рамките исковия процес.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6