Решение по дело №142/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове от „БАНКА П. Б. , със седалище иадрес на управление: гр. С., район „М.", бул.„Ц. ш." № , ЕИК *********, представлявано от А. А. К. в качеството на Главен Изпълнителен Директор на „Б. П. Б. , Е. А. А.в качеството на Заместник Гчавеп Изпълнителен Директор на “. П. Б. АЛ и М. Д. П.-К. в качеството на Изпълнителен Директор па “. П. Б. , чрез пълномощника им адв. Десислава П. П., против Н. Д. П., с ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Б., ул. “. А. № , вх. А, ап , Г. В. П., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Б., ул. “. А. №, вх. , ап. иЗ.В. П., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Б., ул. “. А. N° , вх. , ап., с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците, и тримата в качеството им иа законни наследници па В. З. П., бивш жител иа гр. Б., починал па 22.12.2008 год., да заплатят на ищеца “. П. Б. , в условията на разделност (всеки ош тях по 1/3 от) следните суми: 1/сума в размер на BGN 110 000 (сто и десет хиляди леви) - главница по Договор за кредит № 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 г. от 14.04.2008 г.; 2/сумата в размер на BGN 8 088.93 (осем хиляди осемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год. (включително)- възнаграднтелна лихва по чл. 5, ал. 1 от Раздел ІІ от горепосочения договор за банков кредит; 3/ суми в размер па BGN 100 237.50/ сто хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ за периода от30.06.2009 г. до 24.06.2013 г. (включително)- наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от договора; 4/ BGN 471.97 (четиристотин седемдесет и един лев и деветдесет и седем стотинки) за периода от 09.06.2010г. до 26.06.2013 г. (включително)-имуществени застраховка съгласно чл. 13.2.(1) и ал. 2 от Раздел IV от договори, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, т.е. всеки от тях за следните суми: 1/ сума в размер па BGN 36 667 (тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и седем лева) - главница но Договор за кредит N 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г.; 2/ сума в размер на BGN 2 696.31 (две хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год. (включително)- възнаградителна лихва но чл. 5, ал. 1 от Раздел II от горепосочения договор за банков кредит; 3/ сума в размер un BGN 33 412.50 (тридесет и три хиляди четиристотин и дванадесет лева и петдесет стотинки) за периода от 30.06.2009 г. до 24.06.2013 г. (включително)- наказателна лихва за задава но чл. 7, ал. 1 от Раздел II от договора, 4/ BGN 157.32 (сто петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки) за периода от 09.06.201 год. до 26.06.2013 г. (включително) имуществена застраховка съгласно чл. 13.2.(1) и ал. 2 от Раздел IV от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

Твърдяните от ищците факти са, че на 04.04 2007 год. “. П. Б. , oт една страна като Кредитор, сключило с "Б.- В. П.", ЕИК *********, представляван oт собственика В. З. П., ЕГН *, както кредитополучател, договор за кредит № 403/2007, за сумата от BGN 80 000 (осемдесет хиляди лева) с краен срок за изплащане на всички задължения по кредита съответното число на 12 (дванадесетия) месец от датата на първото отпускане на средства по кредита, но не по- късно от 15.04.2008 г.С анекс А1-403/2008 oт 14.04.2008г. към същия договор размерът на съществуващия кредит е уве 1ичен с 30 000 лева до общо 110 000 пева (сто и десет хиляди лева) като срокът за ползване и погасяване на кредита е удължен до 30.06.2009 г. (тридесети юни две хиляди и девета година). С покана изх. № КС-2011 от 18.03.2009 год., изпратена до законните наследници на В., Банката ги уведомява за задълженията па техния наследодател по Договор за кредит N 403/2007, сключен па 04.04.2007г., изменен и допълнен с Анекс А1-403/2008, сключен па 14.04.2008г. и им предоставя срок за доброволно изпълнение. На 17.04.2009 год. ответниците депозират мол6a вх. № AO 728 по описа на банката, с която искат да им бъде предоставена възможност „доброволно да погасят банковия кредит чрез продажба на ипотекирания имот и им бъде даден срок, в който банката да не предприема съдебни процедури за принудително изпълнение на банковия кредит, които да доведат до увеличаване на дълга". Молба за „разсрочване за срок от три месеца на задълженията им към банката" е подавана и по- рано- на 22.01.2009 год. с вх. № AO 127 по описа на банката. Предвид неизпълнението от орана на дльжниците в предоставения срок (дори след падежиране на кредита на 30.06.2009 г.), на 08.07.2009 г. “. П. Б. въз основа на извлечение от сметка No BG85 PIRB 7176 1700 0000 34 подава заявление за издаване па заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу законните наследници (съгласно Удостоверение за наследници N"000008 от 05.01.2009 год., изд. от община Б.) на В. З. П., ЕГН *, собственик на "Б.- В. П." с ЕИК *********. (заличен тьрговец), а именно: 1. Н. Д. П., ЕГН *, 2. Г. В. П., ЕГН * и 3. З. В. П., ЕГН *.

На 13 юли 2009 г. по ч.гр.д. № 1585/2009 год. по описа на Районен съд гр. Б. са издадени заповед за изпълнение па парично задължение вън основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 2 във връзка с чл. 417,т. 2, пр. 2 от Гражданския-процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) въз основа на извлечение от сметка по Договор за кредит № 403/2007, сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за кредит № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г., с „Б.- В. П." (вписан в регистър 6 под №1634, том 45, стр. 50 с решение по фирмено дело N 2766/1990 г. по описа па Благоевградския окръжен съд, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. Г. Д. 54 (настояща Т. А.), вх., ., ап., в качеството на „КРЕДИТ01ЮЛУЧАТЕЛ" по горепосочения Договор за банков кредит и Анекс А1-403/2008 към същия, представляван от собственика Ваньо Златанов П., бивш жител на гр. Б., починал на 22.12.2008 год. С горепосочения изпълнителен лист Н. Д. П., Г. В. П. и З. В. П. (последните в качеството на законни наследници на В. З. П.) са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ БАНКА П. Б. сума общо в размер на 122 538.10 ЛЕВА (сто двадесет и две хиляди петстотин тридесет и осем лева и десет стотник и), включваща в себе си, както следва: сумата от 110 000.00 ЛЕВА (сто и десет хиляди лева), представляваща просрочена главница по Договор за кредит № 403/2007, сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за кредит № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г. с „Б.- В. П.", ведно със законната лихва върху гази сума, считано от датата на подаване па Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в Районен съд. - гр. Б., а именно: 08.07.2009 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8 088.93 лева (осем хиляди осемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща лихва по чл.5(1) от Договор за кредит № 403/2007, сключен па 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за креди i № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г. на периода от 30.12.2008 г. до 08.07.2009 г., включите iho; сумата от 550.00 лева (петстотин и петдесет лева)- лихва по чл.7(1) от Договор за кредит № 403/2007, сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за кредит № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г. за периода 30.06.2009 г.- 08.07.2009 г. (включително), както и сумата от 2 372.78 лева (две хиляди триста седемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща направените разноски по заповедното производство- ч. гр. д. N"1585/2009 год. по описа на БРС и сума в размер на 1 526.39 лева (хиляда петстотин двадесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) за адвокатско възнаграждение на основания чл. 78, ал. 8 от ГПК в същото производство. По молба на кредитора “. П. Б. на основание чл. 426, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е образувано изпълнително дело № 474/2009 год. по описа на ЧСИ А. Ц. с № 701 и район на действие- Района на Районен съд- Б..

След получаването на поканата за доброволно изпълнение длъжниците подават в законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК, както и молба за спиране на производството по горепосоченото изпълнително дело. С определение № 4628 от 13.08.2009 г., постановено по частно гражданско дело № *1952 по описа на Районен съд- Б. за 2009 г. същото е спряно. В молбата си законните наследници на В. З. П. се позовават на първата хипотеза в разпоредбата на чл. 420 oт ГПК като представят удостоверения за направени и вписани откази от наследство, от които е видно, че отказът на Г. В. П. и па З. В. П. е вписан в книгата за отказите при Районен сьд Б. на 19.06.2009 т., а на Н. Д. П. на 09.07.2009 г., т. е. след подаване от страна на “. П. Б. на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу същите. В законоустановения едномесечен срок- на 28.10.2009 год. “. П. Б. предявява прел Окръжен сьд- гр. Б. иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от П1К във врьзка с чл. 422 от с.к. за установяване съществуването на претендираното парично вземане спрямо длъжниците по заповедното производство (ч.гр.д. N1585/2009 год. по описа на Районен съд гр. Б.), съединен субективно и обективно с иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на отказите от наследство на длъжниците Н. П., З. П. и Г. П. поради невъзможен предмет. С решение No 192, постановено на 17.12.2010 год. по гр. д, №469 по описа па Окръжен съд- гp. Б. за 2009 год., съдът уважава иска с правно основание чл. 26, a г 2 от ЗЗД като прогласява нищожността на отказите на горепосочените длъжници от наследството на техния наследодател Ваньо Златанов П., бивш жител на гр. Б., починат на 22.12.2008 год., вписани под № 15 и № 16 в книгата за отказите при Районен съд- гр. Б., поради невъзможен предмет и отхвърлянекато неоснователен иска с правно основание чл. 422 от I ПК за признаване за установено по отношение на Ответниците, че същите дължат СОЛИДАРНО на кредитора сумите, присъдени с изпълнителен лист. Същото е влязло в законна сила на 14.12.2011 год.

Предвид гореизложеното, както и с оглед обстоятелството, че: 1/ ответниците Н. Д. П., с ЕГН *, Г. В. П., ЕГН *, и З. В. П., ЕГН *, са законни наследници (видно от удостоверение за наследници № 000008 от 05.01.2009 г. на община Б.) на В. З. П., бивш жител на гр.Б., почина на 22.12.2008 год., съгласно акт за смърт № 769 от 23.12.2008 год.; 2/ съгласно разпоредбата па чл. 60, ат 1 от Закона за наследството (3Н), във вр. с чл. 5, a. i. 1 от 311, във вр. с чл. 9, ал. 1 от същия закон, всеки от наследниците отговаря за задълженията на наследодателя си съобразно размера на наследствения си дял, т.е. в случая ответниците отговарят за 1/3 от задълженията на наследодателя и 3/ към датата на подаване на настоящата искова молба кредитът е падежирал, сумите по цялата кредитна експозиция са изискуеми, но паричното задължение, конкретизирано в т.9, не е погасено, въпреки че законните наследници на едноличния Тьрговец са уведомени за задълженията на техния наследодател по посочения по- горе договор за кредит, за “. П. Б. AД, възниква правен интерес да предяви посоченото по-горе искане за осъждане всеки един от ответниците да заплати посочените суми на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответниците. В същият се излагат доводи за нередовност на исковата молба. Поддържа се, че сковата молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената част на същата не се съдържа конкретизация на обстоятелства, относими към процесиите искове, а преразказ на действия, извършени от ищеца в рамките на друго производство. В тази връзка следва да се има предвид, че в исковата молба не е посочено претендираните суми на какво основание са дължими, периодите, за които са изчислени и се претендират лихвите и др. обстоятелства, които да установяват конкретното фактическо основание, на което се основава претенцията. Така например в исковата молба не става ясно от къде ищецът извлича дължимостта на претенцията за застраховка и как е изчислена тя - не е посочен размерът за всяка година, а същевременно се твърди цял период от 3-4 години, за който е претенцията, не е посочено и същата някакъв периодичен платеж ли представлява и т.н. С оглед на това моля да оставите исковата молба без движение, като укажете на ищеца да конкретизира същата съобразно заявения петитум, вкл. претенцията за лихви да бъде конкретизирана за всяка една година и период поотделно.

Излагат се и доводи във връзка с твърденията за неоснователност на исковите претенции, в случай че се приеме, че исковата молба е редовна. Твърди се, че между страните вече е налице влязъл в сила съдебен акт, с който исковете на ищеца по същия договор за банков кредит вече бяха отхвърлени - това е решението по гр.д. № 469/2009 г на БОС, с което съдът прие, че сумите по него са недължими на ищеца. Твъди, че предвид това налице е сила на присъдено нещо по въпросът за дължимостта на претендираните суми по процесния договор за банков кредит, което е пречка за повторното разглеждане на същия този въпрос. Ето защо исковете били недопустими и като такива молят същите да бъдат оставени без разглеждане.

При условията на евентуалност оспорват исковете по основание и размер, като твърдят, че претендираните от ищеца суми са изцяло недължими или са неправилно изчислени по размер, в това число както главница, така и лихвите и неустойката по чл. 5 и 7 от договора, а също и имуществена застраховка. Правят възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 7 от договора за кредит тъй като предвидената в същия текст лихва/неустойка е прекомерно завишена - 10 пункта над договорената с договора за кредит лихва, същата няма предвиден краен срок и цели обогатяване на кредитора в размер, който многократно надхвърля всякакъв вид негови вреди. Единствената цел, с която същата е уговорена, надхвърля присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, тъй като размерът и по същество е равен и дори надхвърля размерът на главницата по кредита. Предвид това тази разпоредба противоречи на добрите нрави и същата е нищожна по см. на чл. 26 ЗЗД. При условията на евентуалност и ако се приеме, че възражението за нищожност е неоснователно, то молим на основание чл. 92 ал. 2 ЗЗД да се намали размера на тази лихва/неустойка. Ако се приемете, че се касае не за неустойка, а за др. вид наказателна лихва, то правят възражение за недопустимост на претенцията за същата, тъй като по същество се претендира лихва върху лихва, доколкото претенцията по чл. 7 от договора е изчислена както върху главницата, така и върху размера на договорната лихва по същия договор.

Правят възражение и за погасяване на вземанията по давност, касаещи:

-лихвите по чл. 5 от договора за времето от 30.11.2008 год. до 26.06.2010 год.;

-лихвата по чл. 7 от договора за времето от 30.06.2009 г до 26.06.2010 год..

По делото са събрани писмени доказателства, като е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Видно от заключението вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза “. П. Б. е отпуснало на "Б.- В. П.", ЕИК *********, сумата от 110 000 лева (сто и десет хиляди лева), но в договорените срокове и условия същият не е погасен. Размерът на непогасените задължения на кредитополучателя към 26.06.2013 год. е слледният: дължима главница 110 000,00 лева; дължима просрочена редовна лихва 8 088,93 лева; дължима наказателна лихва 100 237,50 лева; дължима застрахователна премия за застраховка на обезпечението 417,97 лева. Размерът на възнаградителната лихва по чл.5 от договора за периода 30.11.2008 год.до 26.06.2010 год. възлиза на 8 088,93 лева. Размерът на наказателната лихва по чл.7 от договора за периода от 30.06.2009 год. до 26.06.2010 год. възлиза на 24 887,50 лева. Експертът заключава, че:1/ по застрахователна полица № ********* издадена от "А." в полза на “. П." валидна от 08.07.2008 год. до 07.07.2009 год. последното е заплатило сумата от 109,04 лева; 2/ по застрахователна полица № 111000803С 006248/10.06.2011 год. издадена от "А." в полза на “. П." валидна от 11.06.2011 год. до 10.06.2012 год. последното е заплатило сумата от 181,47 лева; 3/ по застрахователна полица № */08.06.2012 год. издадена от "А." в полза на “. П." валидна от 11.06.2012 год. до 10.06.2013 год. последното е заплатило сумата от 181,47 лева. Общо заплатената застрахователна премя за посоченият период възлиза на сумата от 471,97 лева.

Въз основа на събраните доказателства окръжният съд установи следното от фактическа страна:

Между “. П. Б. и "Б.- В. П.", ЕИК *********, възниква валидно облигационно отношение въз основа на сключения на 04.04.2007 год. между “. П. Б. , от една страна като Кредитор, и "Б.- В. П.", ЕИК *********, представляван от собственика В. З. П., ЕГН *, като кредитополучател, договор за кредит № 403/2007 сключен на 04.04.2007 г., за сумата от BGN 80 000 (осемдесет хиляди лева) с краен срок за изплащане на всички задължения по кредита съответното число на 12 (дванадесетия) месец от датата на първото отпускане на средства по кредита, но не по- късно от 15.04.2008 г. и на анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г. към същия договор, с който размерът на съществуващия кредит е увеличен с 30 000 лева до общо 110 000 лева (сто и десет хиляди лева) като срокът за ползване и погасяване на кредита е удължен до 30.06.2009 г./ л.19-л.27/.

Вземането на банката по договора за кредит е било обезпечено с учредяването на договорна ипотека с нот.акт № 95, т.ІІ, рег.№ 4028, дело № 262 от 2007 г. на нотариус № 241 от РНК, по който, наред с кредитополочателя като ипотекарен длъжник страна е била и първата ответница. Със същият е учредена договорна ипотека върху собствения на В. П. и Н. П. имот, самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище /апартамент/, с идентификатор 04279.612.177.2.6, ап. № 15, подробно описан в нот.акт. Освен това а анекса е конкретизирано, че за обезпечение на вземането на банката по увеличаването на кредита, ведно с лихви, лихви за забава, такси и разноски, кредотополучателят се задължава да предостави следните обезпечения – вписана първа по ред договора ипотека, учредена в полза на банката върху имота, посочен по-горе в нот.акт за учредяване на договорна ипотека. По-късно е учредена нова договорна ипотека с нот.акт № 153, т.І, рег.№ 2838, дело № 139/2008 г. на нотариус № 501 от РНК от 30.06.2008 г., с който наследодателя на ответниците и първата от тях са учредили в полза на банката ищец като обезпечение на вземането й по анексирания договор за кредит договорна ипотека върху подробно описания в п.2 на нот.акт недвижим имот.

Видно от приложеното удостоверение за наследници № 8/05.01.2009 год./ л.48/ и препис-извлечение от Акт за смърт № 769/23.12.2008 год./л.49/ В. З. П. е починал на 22.12.2008 год., като е оставил законни наследници ответниците по делото-съответно първата ответница е негова съпруга, а втория и третия-негови синове.

На 22.01.2009 год. ответниците по делото, като наследници напочиналия В. П., подали молба вх. № АО 127 до банката за разсрочване за срок от три месеца на задълженията им към банката/ л.50/. Молбата е подписана и от тримата ответници.

С покана изх. № КС-2011 от 18.03.2009 год., изпратена до законните наследници на В., Банката ги уведомява за задълженията па техния наследодател по Договор за кредит № 403/2007, сключен па 04.04.2007г., изменен и допълнен с Анекс А1-403/2008, сключен па 14.04.2008г. и им предоставя срок за доброволно изпълнение.

Видно от мотивите към решение № 192/17.12.2010 год. по гр.дело №№ 469/2009 год. на Окръжен съд Б./ л.83-89/, влязло в сила на по отношение на прогласяване за нищожни отказите на отказите на Н. П., Г. П. и З. П. от наследството на В. П. 14.12.2011 год., непосредствено след смъртта на наследодателя си двамата ответници Г. и З. Петрови упълномощили майка си – първата ответница с правата по пълномощно с рег. № 66/08.01.2009 г. на Нотариус № 242 от РНК. Сред изрично изброените такива са и правата упълномощения да представлява упълномощителите пред кредитни и финансови институции, банки и др. с право да променя и предоговаря условията по сключени договори за кредит, залог и пр., да съставя и подписва всякакви декларации документи, да получава и предава парични суми, ценности, вещи и документи и да извършва всички съдопроизводствени действия, вкл. да бъде техен генерален пълномощник, в качеството им на наследници на В. З. П., като всяко едно от изброените по-горе действия да се тълкува в полза на упълномощения. Легитимирайки се с това пълномощни първата ответница лично за себе си и като пълномощник на синовете си е подала на 17.04.2009 г. молба вх.№ АО 728 до ТБ”П.” България, с която е заявила, че след смъртта на наследодателя им желаят да погасят дължимата сума към банката, чрез продажба на ипотекирания недвижим имот/ л.52 от делото/. Поради настъпилата тежка финансова ситуация обаче били принудени апартамента да бъде разделен на два по-малки, като да бъдат продадени за да се погаси банковия кредит. В молбата е пояснено, че към момента на подаването й на практика е налице реално разделяне /обособяване/ на два по-малки апартамента с два отделни входа, като предстоящо било обособяването им и в АК. Освен това бил налице и реален купувач, който желае да купи малкия апартамент и с парите от продажбата да се погаси частично банковия кредит.

Предвид неизпълнението от орана на дльжниците в предоставения срок (дори след падежиране на кредита на 30.06.2009 г.), на 08.07.2009 г. “. П. Б. въз основа на извлечение от сметка No BG85 PIRB 7176 1700 0000 34 подала заявление за издаване па заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу законните наследници (съгласно Удостоверение за наследници N"000008 от 05.01.2009 год., изд. от община Б.) на Ваньо Златанов П., ЕГН *, собственик на "Б.- В. П." с ЕИК *********. (заличен тьрговец), а именно: 1. Н. Д. П., ЕГН *, 2. Г. В. П., ЕГН * и 3. З. В. П., ЕГН *.

На 13 юли 2009 г. по ч.гр.д. № 1585/2009 год. по описа на Районен съд гр. Б. са издадени заповед за изпълнение па парично задължение вън основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 2 във връзка с чл. 417,т. 2, пр. 2 от Гражданския-процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) въз основа на извлечение от сметка по Договор за кредит № 403/2007, сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за кредит № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г., с „Б. В. П." (вписан в регистър 6 под №1634, том 45, стр. 50 с решение по фирмено дело N 2766/1990 г. по описа па Благоевградския окръжен съд, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. Г. Д. (настояща Т. А.), вх.А, .1, ап.15, в качеството на „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" по горепосочения Договор за банков кредит и Анекс А1-403/2008 към същия, представляван от собственика В. З. П., бивш жител на гр. Б., починал на 22.12.2008 год. С горепосочения изпълнителен лист Н. Д. П., Г. В. П. и З. В. П. (последните в качеството на законни наследници на В. З. П.) са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ БАНКА П. Б. сума общо в размер на 122 538.10 ЛЕВА (сто двадесет и две хиляди петстотин тридесет и осем лева и десет стотник и), включваща в себе си, както следва: сумата от 110 000.00 ЛЕВА (сто и десет хиляди лева), представляваща просрочена главница по Договор за кредит № 403/2007, сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за кредит № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г. с „Б.- В. П.", ведно със законната лихва върху гази сума, считано от датата на подаване па Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в Районен съд. - гр. Б., а именно: 08.07.2009 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8 088.93 лева (осем хиляди осемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща лихва по чл.5(1) от Договор за кредит № 403/2007, сключен па 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за кредит № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г. на периода от 30.12.2008 г. до 08.07.2009 г., включително; сумата от 550.00 лева (петстотин и петдесет лева)- лихва по чл.7(1) от Договор за кредит № 403/2007, сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 към Договор за кредит № 403/2007 сключен на 14.04.2008 г. за периода 30.06.2009 г.- 08.07.2009 г. (включително), както и сумата от 2 372.78 лева (две хиляди триста седемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща направените разноски по заповедното производство- ч. гр. д. N"1585/2009 год. по описа на БРС и сума в размер на 1 526.39 лева (хиляда петстотин двадесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) за адвокатско възнаграждение на основания чл. 78, ал. 8 от ГПК в същото производство/ л.90-100/. По молба на кредитора “. П. Б. на основание чл. 426, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е образувано изпълнително дело № 474/2009 год. по описа на ЧСИ А. Ц. с № 701 и район на действие- Района на Районен съд- Б..

Видно от мотивите към решение № 192/17.12.2010 год., след получаването на поканата за доброволно изпълнение длъжниците подалби в законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК, както и молба за спиране на производството по горепосоченото изпълнително дело. С определение № 4628 от 13.08.2009 г., постановено по частно гражданско дело № *1952 по описа на Районен съд- Б. за 2009 г. същото е спряно. В молбата си законните наследници на В. З. П. се позовали на първата хипотеза в разпоредбата на чл. 420 oт ГПК като представили удостоверения за направени и вписани откази от наследство, от които е видно, че отказът на Г. В. П. и на З. В. П. е вписан в книгата за отказите при Районен сьд Б. на 19.06.2009 т., а на Н. Д. П. на 09.07.2009 г., т. е. след подаване от страна на “. П. Б. на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу същите. В законоустановения едномесечен срок- на 28.10.2009 год. “. П. Б. предявила пред Окръжен сьд Б. иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от П1К във врьзка с чл. 422 от с.к. за установяване съществуването на претендираното парично вземане спрямо длъжниците по заповедното производство (ч.гр.д. N1585/2009 год. по описа на Районен съд гр. Б.), съединен субективно и обективно с иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на отказите от наследство на длъжниците Н. П., З. П. и Г. П. поради невъзможен предмет. С цитираното решение № 192, постановено на 17.12.2010 год. по гр. д, №469 по описа па Окръжен съд- гp. Б. за 2009 год./ л.83-89/, съдът е уважил иска с правно основание чл. 26, aл. 2 от ЗЗД като е прогласил нищожността на отказите на горепосочените длъжници от наследството на техния наследодател Ваньо Златанов П., бивш жител на гр. Б., починал на 22.12.2008 год., вписани под № 15 и № 16 в книгата за отказите при Районен съд- гр. Б., поради невъзможен предмет. Със същото решение съдът е тхвърлялкато неоснователен иска с правно основание чл. 422 от I ПК за признаване за установено по отношение на Ответниците, че същите дължат СОЛИДАРНО на кредитора сумите, присъдени с изпълнителен лист. Същото е влязло в законна сила на 14.12.2011 год.. Това мотивирало ищецът да предяви осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД спрямо всеки един от тримата ответници поотделно.

Видно от заключението вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза “. П. Б. е отпуснало на "Б.- В. П.", ЕИК *********, сумата от 110 000 лева (сто и десет хиляди лева), но в договорените срокове и условия същият не е погасен. Размерът на непогасените задължения на кредитополучателя към 26.06.2013 год. е слледният: дължима главница 110 000,00 лева; дължима просрочена редовна лихва 8 088,93 лева; дължима наказателна лихва 100 237,50 лева; дължима застрахователна премия за застраховка на обезпечението 417,97 лева. Размерът на възнаградителната лихва по чл.5 от договора за периода 30.11.2008 год.до 26.06.2010 год. възлиза на 8 088,93 лева. Размерът на наказателната лихва по чл.7 от договора за периода от 30.06.2009 год. до 26.06.2010 год. възлиза на 24 887,50 лева.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът приема предявените искове за основателни и доказани. Страните са обвързани от валиден договор за кредит пораждащ за всяка от тях права и задължения. По този договор банката ищец е изпълнила задължението си, като е отпуснала на "Б.-В. П." сумата от 110 000,00 лева, която сума ответниците, като наследници ва Ваньо П., следва да върнат в уговорените срокове при посочените условия. Отвениците също не оспорват факта на сключване на валиден договор за кредит № 403/2007 от 04.04.2007 г. и анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г. към същия при действието на Общите условия на банката, от една страна, а от друга-факта на изпълнение от страна на банката на задълженията й по същите. Ответниците не противопоставят и довод, че са изплатили сумите по удовлетворяване на вземането на “. П. Б. нито от страна на техния наследодател "Б.- В. П.", представлявано от техния наследодател В. П., нито от тях самите като законни наследници на същия. Същите са и признали дължимостта на претендираните суми както със свои извънсъдебни изявления, с молби вх. № AO 127/ 22.01.2009 год., УП 262/ 10.02.2010 год. и AO 728/ 17.04.2009 год./ л.50-52/. В производството по гр. д. № 469 по описа на Окръжен съд- гр. Б. за 2009 год. ответницата Н. П. с отговора на исковата молба е признала изрично вземането на банката в размер на 122 538,10 лева, ведно със законните лихви произтичащи от договора за кредит и анекс към него.

Едва впоследствие депозират откази от наследството на своя наследодател, които откази са прогласени за нищожни с решение № 192, постановено на 17.12.2010 год. по гр. д. № 469 по описа на Окръжен съд- гр. Б. за 2009 год., влязло в законна сила на 14.12.2011 год. Това възражение е и основното, което се поддържа в производството по гр. д. № 469/ 2009 г. пред Окръжен съд Б. във връзка с направеното от страна на втория и третия ответник оспорване на заявените претенции. Ето защо и на това основание така предявените искове са допустими, тъй като решение № 192/17.12.2010 год. по гр.дело № 469/2009 год. не е създало сила на пресъдено нещо по отношение на исковите претенции в настоящето производство. Изложеното налага извода, че всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца претендираните суми: по 36 667,00 лева главница по договора за кредит и анекс към същия, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба-27.06.2013 год. до окончатлното изплащане на сумата; по 2 696,31 лева възнаградителна лихва по чл.5 ал.1 от Раздел ІІ от същия договор за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год.; по 33 412,50 лева наказателна лихва за забава по чл.7 ал.1 от Раздел ІІ на договора за преиода 30.06.2009 год. до 24.06.2013 год.; по 157,32 лева имуществена застраховка съгласно чл.13.2./1/ и ал.2 от Раздел ІV от договора за периода 09.06.2010 год. до 26.06.2013 год..

Неоснователни са наведените възражението на ответниците за размера на начислената възнаградителна лихва по чл.5 от договора, за нищожност на разпоредбата на чл. 7 от договора за кредит "поради противоречие на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и прекомерна завишеност", както и направеното искане в условията на евентуалност за намаляване на размера на неустойката на основание чл. 92 от ЗЗД.

Законосъборазно ищецът е заявил, че от 17.04.2008 год. ще начислява лихва върху главницата по договора в размер на ББЛП+ 4,5% надбавка, вместо 4%. В чл. 5 на същия е уговорено, че главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от Базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 4% (ал. 1) като банката има право едностранно да променя лихвения процент в съответствие с измененията в условията на местния и международните кредитни пазари, както и при неизпълнение на условията по този договор. В чл. 7 страните постигат съгласие в случай на забава в плащането на главницата и/ или начислените лихви от кредитополучателя, по каквато и да било причина, банката да олихвява просрочените суми с наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10% (десет процента). В чл. 21 от договора наследодателят на ответниците е декларирал, че приема общите условия на банката и че същите са му предадени при сключването на договора. Цитираните общи условия са приети (надлежно подписани от собственика на "Белами- Ваньо П.") и като доказателства по делото като от същите е видно, че банката има право да променя лихвения процент като уведомява клиента за тази промяна „чрез съобщения, поставяни на определените за това места в банковите й салони, както и чрез обявяване на новите лихвени проценти в интернет- страницата на банката (www.piraeusbank.bg) съгласно чл. 2.2, ал. 5 и 6 от същите. Именно на посочената интернет- страница на “. П. Б. , раздел „лихви, такси и котировки" се публикуват след всяка промяна: лихвен бюлетин на банката за физически и юридически лица, действащата тарифа, предстоящите промени в тарифата на банката, общите условия, вкл. и за платежни услуги, както и лихвената методология. От този момент, съгласно подписаните общи условия, публикуваните обстоятелства стават известни на клиентите на банката и не е необходимо допълнително уведомяване. Относно посочените документи, използвани и от вещото лице при изготвяне на заключението намира приложение и разпоредбата на чл. 187 от ГПК.

Рзпоредбата на чл. 13.2 обективира постигнатите между страните договорености за имуществено застраховане на ипотекираното имущество в полза на банката, покриващо всички рискове (ал. 1) като в случай, че кредитополучателят престане да изпълнява задълженията си по договора, банката ще продължи да плаща застрахователните премии за застрахованото имущество и разходите за експертни оценки на същото, които ще са за сметка на кредитополучателя (ал. 2). Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, по:1/ по застрахователна полица № ********* издадена от "А." в полза на “. П." валидна от 08.07.2008 год. до 07.07.2009 год. последното е заплатило сумата от 109,04 лева; 2/ по застрахователна полица № 111000803С 006248/10.06.2011 год. издадена от "А." в полза на “. П." валидна от 11.06.2011 год. до 10.06.2012 год. последното е заплатило сумата от 181,47 лева; 3/ по застрахователна полица № */08.06.2012 год. издадена от "А." в полза на “. П." валидна от 11.06.2012 год. до 10.06.2013 год. последното е заплатило сумата от 181,47 лева. Общо заплатената застрахователна премя за посоченият период възлиза на сумата от 471,97 лева. Ето защо тази сума се дължи от ответниците по делото съобразно наследствените им дялове.

Анализът на посочените по- горе писмени доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно: договор за кредит № 403/2007 от 04.04.2007 г. и анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г. към същия при действието на Общите условия на банката; приложените и инкорпорирани в експертизата, ползвани от вещото лице за изготвянето й справки- за базисния базов лихвен процента на банката и размер на надбавката, участваща във формирането на възнаградителната лихва по чл. 5, ал. 1 от договора, за лихвената методология и за таксите за обслужване и по плащане на застрахователни полици, подкрепен от установеното от експертизата, доказват по несъмнен начин, че размерът на задължението на ответниците в качеството им на законни наследници към 26.06.2013г. (включително) е BGN 218 798.30 (двеста и осемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и тридесет стотинки). Ето защо не могат да бъдат възприети и направенвите възражения от ответницата Н. П. във връзка с изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Експертиза е базирана на представените по делото писмени доказателства и на собствените изчисления на вещото лице относно претендираната лихва - възнаградителна по чл. 5, ал. 1 от Раздел II и наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от горепосочения договор (вж. стр. 2 и 5 от протокола от проведеното на 30.01.2014 год. о.с.з.). Същата е изготвена след мотивирана и реална проверка от страна на вещото лице на документалната обоснованост на счетоводните записвания на банката. Още повече, че ответниците не противопоставят довод за нередовно водене на счетоводните книги от страна на ищцовото дружество.

Направеното от ответниците възражение за прекомерност на наказателната лихва по чл. 7 неоснователно, предвид наличието на изрична забрана на закона (чл. 309 от ТЗ) за намаляване на договорена неустойка поради прекомерност в отношенията между търговци (каквито са и страните в настоящото производство, имайки предвид, че договорът за кредит е сключен с "Б.- В. П.") в настоящата хипотеза. Неустойката предварително определя какво обезщетение трябва да заплати длъжникът, ако не изпълни задължението си. Тя стимулира длъжника да изпълни, защото в противен случай, кредиторът без особени доказателствени затруднения би получил обезщетение до размера на уговорената неустойка. Същата може да се уговаря и да се дължи при неизпълнение на каквото и да било задължение, като може да е договорена както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение. Размерът й се определя като фиксирана сума или като процент от някаква сума. В случая в чл. 7 от договора страните постигат съгласие в случай на забава в плащането на главницата и/или начислените лихви от кредитополучателя, по каквато и да било причина, банката да олихвява просрочените суми с наказателна лихва (неустойка) в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10% (десет процента).

Неоснователно се явява и наведеното възражение за нищожност на клаузата за неустойка в горепосочения договор, поради "противоречие с добрите нрави". Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност и е проява на автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка. Тя е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки - съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. С понятието „добри нрави"/boni mores/се означават моралните изисквания, пригодени за съблюдаване при осъществяване на юридически факти и правоотношения. В съдържанието на добрите нрави се включва и изискването за добросъвестност. Законодателят отдава правно значение на посочените нравствено-етични категории, от една страна като установява рамките, в които се простира автономията на гражданскоправните субекти сами да определят вида и съдържанието на договорите, които сключват, а от друга- законодателят изисква гражданскоправните субекти да се съобразяват с изискванията на морала (по- широката категория) не само в отношенията, които предхождат сключването на сделката, но и при изпълнението на своите задължения по нея. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства.Неустойката следва да се приеме за нищожна единствено в случай че, единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди/ в този смисъл вж. ТР от 15.06.2010г. на ОС на ТК на ВКС, пост. по тьлк. дело № 1/ 2009 г./.

В случая ответниците със своето виновно и противоправно поведение по неизпълнение в договорения срок на задълженията си по процесния договор за кредит са станали причина за претендирането на наказателна лихва (неустойка) в такъв размер. Същите въпреки заявеното още на 22.01.2009 год. с молба вх. № AO 127/ 22.01.1009 год. желание „при първа възможност да погасят задълженията", впоследствие не са предприели действия по изпълнението на договора. Освен това, в настоящия случай кредиторът е предприел своевременно действия по принудително събиране на вземането си като не е отлагал упражняването на правата си във времето с цел да се натрупа договорената неустойка. С оглед изложеното клаузата за неустойка в процесния договор не може да се приеме за нищожна, доколкото единствената цел, за която е уговорена, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Единствената й цел, поради която е възприета и от двете страни като необходима,е била насочена към обезпечаване на своевременното/срочно/изпълнение на задължението от страна на кредитополучателя, осуетено в случая единствено от действията на ответниците.

Съдът счита за неоснователти и наведените възражения от страна на ответниците за недължимост на претендираните договорни лихви по чл.5 от договора, поради погасяването им по давност за времето от 30.11.2008 год. до 26.06.2010 год. и цялата претендирана наказателната лихва по чл.7 поради погасяването им по давност за времето от 30.06.3009 год до 26.06.2010 год..

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. "в" с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В случая се касае за вземания за лихви и съдът счита, че следва да се преценява възражението на ответниците за изтекла тригодишна давност.

Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая вземането е станало изискуемо на 30.06.2009 год., когато изтича срока за погасяване на кредита.

По силата на чл. 115, ал.1, б.„ж" от ЗЗД, давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. На 08.07.2009 год. (непосредствено след настъпване на изискуемостта на вземането по процесния договор за кредит), ищецът “. П. Б. депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземането си, инициирало производството по ч.гр.д. № 1585/ 2009 год. по описа на Районен съд- гр. Б., приключило с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след което кредиторът “. П. Б. на основание чл. 426, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) образува изпълнително дело № 474/2009 год. по описа на ЧСИ А. Ц. с рег.№ 701 и район на действие- Района на Районен съд- Б.. С оглед подадено своевременно от страна на длъжниците (ответници в настоящото производство) възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК, в законоустановения едномесечен срок- на 28.10.2009 год. “. П. Б. е предявило пред Окръжен съд- гр. Б. иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на претендираното парично вземане спрямо длъжниците по заповедното производство. Решение № 192, постановено на 17.12.2010 год. по гр. д. № 469 по описа на Окръжен съд- гр. Б. за 2009 год. влиза в законна сила на 14.12.2011 год.. С оглед на това следва да се приеме, че за периода от 08.07.2009 год.- 14.12.2011 год. давността е спряла. Исковата молба, по която е образувано настоящето производство, е подадена на 27.06.2013 год., т.е. преди да е изтекъл 3 годишния давностен срок за претендираните лихви. В този смисъл се явяват неоснователни доводите на ответниците, че в случая давонстта следва да се изчисли съборазно разпоредбата на 116 б."б" ог ЗЗД, и воденото гр.дело № 469/2009 год. не е довело до прекъсване на давността, тъй като предявените искове на банката са били отхвърлени. В случая с воденето на това производство давността се спира докато трае съдебния процес относно вземането съгласно чл.115 ал.1 б."ж" от ЗЗД, а не се прекъсва. Ето защо претендираните вземания за лихви се дължат от ответниците така, както са предявени.

С оглед на изложеното съдът счита, че исковите претеции на ищеца се явяват основателни и доказани. Ответниците Н. Д. П., Г. В. П. и З. В. П., Н. Д. П., тримата в качеството им на законни наследници на В. З. П., бивш жител на гр. Б., починал на 22.12.2008 год., следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца “. П. Б. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в условията на разделност (всеки от тях по 1/3) от следните суми: 1/ сума в размер на BGN 110 000 (сто и десет хиляди лева) -главница по Договор за кредит № 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г.; 2/сумата в размер на BGN 8 088.93 (осем хиляди осемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год. (включително)- възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от Раздел II от горепосочения договор за банков кредит; 3/ сума в размер на BGN 100 237.50 (сто хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет стотинки) за периода от 30.06.2009 г. до 24.06.2013 г. (включително)- наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от договора; 4/ BGN 471.97 (четиристотин седемдесет и един лев и деветдесет и седем стотинки) за периода от 09.06.2010г. до 26.06.2013 г. (включително)- имуществена застраховка съгласно чл. 13.2.(1) и ал. 2 от Раздел IV от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, т.е. всеки един от тях следва да заплати на ищеца следните суми: 1/ сума в размер на 36 667,00 (тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и седем) лева- главница по Договор за кредит № 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2013 гозд. до окончателното и изплащане; 2/сума в размер на 2 696.31 (две хиляди шестстотин деветдесет и шест и 0,31 )лева- възнаградителна лихва по чл.5 ал.1 от Раздел II от горепосочения договор за банков креди за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год. (включително); 3/ сума в размер на 33 412.50 (тридесет и три хиляди четиристотин и дванадесет и 0,50)лева- наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от договора за периода от 30.06.2009 г. до 24.06.2013 г. (включително) ; 4/ 157.32 (сто петдесет и седем и 0,32)лева имуществена застраховка съгласно чл. 13.2.(1) и ал. 2 от Раздел IV от договора за периода от 09.06.2010г. до 26.06.2013 г.(включително).

С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищеца и направените по делото разноски общо в размер на 9 101,93/девет хиляди сто и един и 0,93/ лева, съ образно представения списък на разноските, или всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 3033,98/ три хиляди тридесет и три и 0,98/ лева разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н. Д. П., с ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Б., ул. “. А. № , вх. , ап.,като законен наследник на В. З. П., бивш жител на гр. Б., починал на 22.12.2008 год., да заплати на “. П. Б. , със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.", бул. „Ц. ш." №, с ЕИК *********, следните суми: 1/ сума в размер на 36 667,00 (тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и седем) лева-неиздължена главница по Договор за кредит № 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2013 гозд. до окончателното и изплащане; 2/сума в размер на 2 696.31 (две хиляди шестстотин деветдесет и шест и 0,31 )лева- възнаградителна лихва по чл.5 ал.1 от Раздел II от горепосочения договор за банков креди за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год. (включително); 3/ сума в размер на 33 412.50 (тридесет и три хиляди четиристотин и дванадесет и 0,50)лева- наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от договора за периода от 30.06.2009 г. до 24.06.2013 г. (включително); 4/ 157.32 (сто петдесет и седем и 0,32)лева имуществена застраховка съгласно чл. 13.2.(1) и ал. 2 от Раздел IV от договора за периода от 09.06.2010г. до 26.06.2013 г.(включително); 5/ 3033,98/ три хиляди тридесет и три и 0,98/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Б., ул. “. А. № , вх. , ап.,като законен наследник на В. З. П., бивш жител на гр. Б., починал на 22.12.2008 год., да заплати на “. П. Б. , със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.", бул. „Ц.ш." №, с ЕИК *********, следните суми: 1/ сума в размер на 36 667,00 (тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и седем) лева-неиздължена главница по Договор за кредит № 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2013 гозд. до окончателното и изплащане; 2/сума в размер на 2 696.31 (две хиляди шестстотин деветдесет и шест и 0,31 )лева- възнаградителна лихва по чл.5 ал.1 от Раздел II от горепосочения договор за банков креди за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год. (включително); 3/ сума в размер на 33 412.50 (тридесет и три хиляди четиристотин и дванадесет и 0,50)лева- наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от договора за периода от 30.06.2009 г. до 24.06.2013 г. (включително); 4/ 157.32 (сто петдесет и седем и 0,32)лева имуществена застраховка съгласно чл. 13.2.(1) и ал. 2 от Раздел IV от договора за периода от 09.06.2010г. до 26.06.2013 г.(включително); 5/3033,98/ три хиляди тридесет и три и 0,98/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА З. В. П., ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Б., ул. “. А. №, вх., ап.,като законен наследник на В. З. П., бивш жител на гр. Б., починал на 22.12.2008 год., да заплати на “. П. Б. , със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.", бул. „Ц. ш." № , с ЕИК *********, следните суми: 1/ сума в размер на 36 667,00 (тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и седем) лева-неиздължена главница по Договор за кредит № 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г. и Анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2013 гозд. до окончателното и изплащане; 2/сума в размер на 2 696.31 (две хиляди шестстотин деветдесет и шест и 0,31 )лева- възнаградителна лихва по чл.5 ал.1 от Раздел II от горепосочения договор за банков креди за периода от 30.11.2008 год. до 30.06.2009 год. (включително); 3/ сума в размер на 33 412.50 (тридесет и три хиляди четиристотин и дванадесет и 0,50)лева- наказателна лихва за забава по чл. 7, ал. 1 от Раздел II от договора за периода от 30.06.2009 г. до 24.06.2013 г. (включително); 4/ 157.32 (сто петдесет и седем и 0,32)лева имуществена застраховка съгласно чл. 13.2.(1) и ал. 2 от Раздел IV от договора за периода от 09.06.2010г. до 26.06.2013 г.(включително); 5/ 3033,98/ три хиляди тридесет и три и 0,98/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: