Р Е Ш Е Н И Е
№261010/22.3.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9220 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от „В. и К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. срещу Т.К.К., ЕГН**********
***, *, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 867.59 лева, представляваща дължима
главница за доставени и отчетени, но незаплатени ВиК - услуги, за периода от
23.10.2015 год. до 24.01.2020 год., по партида с абонатен № *, находящ се в *,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.02.2020 год. до окончателно изплащане на вземането и
122.86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода
от 21.08.2017 год. до 30.01.2020 год., за което вземане по ч. гр. д. № 1768 по
описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 724/ 11.02.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че
отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с
посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на
потребителите от В и К - оператор „В. и К. - В.” ООД. В рамките на процесния
период, от страна на ищеца са доставяни ВиК - услуги в обекта на ответника,
потребени, но незаплатени от последния.
Ответникът – Т.К.К., чрез пълномощник,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва факта на доставка на
претендираните количества ВиК услуги, основанието за съставяне на процесните
фактури, уведомяването му за това. Възразява срещу начина на отчитане на
потребените количества ВиК – услуги, като намира, че същият не е съобразен с
разписаните в ОУ правила. Релевира възражение за погасяване по давност на
вземанията отнасящи се за период, предхождащ датата 10.02.2017 г. Отправя
искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1768 / 2020г.
на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните,
които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат,
карнетни листи, експетното заключение) установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към
водопреносната мрежа, поради което се налага извод за
наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията
между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
Не се спори относно присъединяването на
процесния обект към водопреносната и канализационна системи. Видно от приложения карнетен лист за обекта е
определен абонатен № *,
чийто титуляр е ответника. Съгласно
дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23
от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез
писмено съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или
на негов представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва
физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за
себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на
карнетния лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради което
се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя
му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай представеният по
делото карнетен лист е подписан от лицето, посочено като абонат или от негов
представител, относно отчета
към 15.11.2017 год., която дата съответства на периода на
отчитанията на първите две от процесните фактури. Подпис на представител на
абоната е положен и в констативния протокол от 12.12.2017 г., за подмяна на
индивидуален водомер. С подписа, положен на карнетния лист и в протокола, абонатът не само удостоверява, че е запознат и е
съгласен с начисленото количество ВиК услуги за последния
месец, но е и съгласен и начислените до този момент конкретни количества
услуги в предходния период, а също и с показанията на СТИ
към момента на демонтажа - 1222 куб. м.
Същевременно, в
предвид въведеното от процесуалния представител на ответника възражение, следва
да бъде отбелязано, че съобразно изискванията на Общите условия на ВиК оператора,
подпис за абоната в карнетния лист може да бъде положен не само от титуляра на
партидата, но и от всяко друго лице, намерено в обекта и съгласно да се подпише
след отчета.
Поради
тази причина се налага извода, че представенине на л. 65 карнетен
лист и на л. 66 констативен протокол, установяват
основания за начисляване на посочените в същите количества
на ВиК услуги за периода до 12.12.2017 г., за който са издадени първите
три от процесните фактури.
Изложеното
обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на количества
ВиК услуги, възлизащи на стойност на 438.76лв. - сбор от задълженията по фактури както следва: №
**********/ 21.07.2017 г., на стойност 303.32 лв.; № **********/ 17.11.2017 г.,
на стойност 98.50 лв.; № **********/ 12.01.2018 г., на стойност 36.94 лв.
Размерът на задълженията по визираните фактури е установен по
безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.
От друга страна, представеният на л. 66, 67
от делото карнетен лист, касаещ т. нар. дистанционен отчет не е подписан от
абоната или негов представител досежно отчетите след 12.12.2017
г., относими към останалите фактури. Констативният протокол за подмяна на
водомера не обективира изявление от потребителя или неговия представител, за
дистанционен отчет на водомера. От страна на ищеца, не са ангажирани
доказателства за извършвана физическа проверка на СТИ от служител на оператора
през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., съгласно изискването на чл. 23, ал. 9 ОУ. По
делото липсват каквито и да е данни, до знанието на абоната да е сведено
начисляването на количества ВиК услуги след 12.12.2017 г. В този смисъл, не
може да се приеме изразено съгласие на потребителя с начислените количества, за
периода от последния редовен отчет и подмяната на водомера – 12.12.2017 год. до
24.01.2020 год. Представената от ищеца „справка за недобора”, която
съдържа информация за количество и стойност на твърдяните предоставени услуги,
но като частен и изгоден за съставилата го страна, документът не е в състояние
да установи реалната консумация. Същевременно, приобщената
съдебно – счетоводно експертиза е относима единствено към размера на иска.
Гореизложеното обуславя извод за липса
на възникнало задължение на ответника за заплащане на ВиК услугите, на стойност
428.83 лв., за периода 12.12.2017 год. до 24.01.2020 год.
По изложените съображения се налага
извод за основателност на претенцията за сумата от 438.76 лв., представляваща сбор от задълженията по фактури № **********/ 21.07.2017
г., № **********/ 17.11.2017 г., № **********/ 12.01.2018 г., поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за установяване на вземане в размер на 428.83 лв., за периода
12.12.2017 год. до 24.01.2020 год., е неоснователна, поради което и същата
следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед, релевираното с отговора възражение за недължимост на част от
вземанията, поради погасяването им по давност, следва да бъде отбелязано
следното:
Заплащането на стойността на
доставените на абоната ВиК услуги съставлява „периодично плащане” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД (в този смисъл ТР № 3/ 18.05.2012 г.
по т. д. № 3/ 2011 год. на ОСГК на ВКС), като вземането се погасява с
тригодишна давност. В случая, искът се счита за предявен от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2020
год., поради което и всички вземания с настъпил падеж
преди
10.02.2017
год. следва да се приемат за погасени по давност. В случая, по
аргумент от 33, ал. 2 ОУ, падежът на най – старото задължение, е 20.08.2017 г.,
поради което и следва да се приеме, че вземанията по процесните фактури не са
погасени по давност.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 84.28 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по
всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 30.01.2020 год., поради
което и следва да бъде уважена.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 38.61 лв., съставляващо обезщетение
за забава, начислено до 30.01.2020 г., върху главниците по фактурите, издадени
за задължения, в периода 12.12.2017 г. – 24.01.2020 г., поради което и следва
да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 39.61
лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 145.22
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 141.58 лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно
отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.К.К., ЕГН********** ***, * дължи на „В.
и К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В. В. сумите от 438.76 лв. (четиристотин тридесет и осем
лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
сбор от главници, представляващи цена за доставени ВиК услуги, за което
са издадени
фактури, както следва: № **********/ 21.07.2017 г., на стойност 303.32 лв.; №
**********/ 17.11.2017 г., на стойност 98.50 лв.; № **********/ 12.01.2018 г.,
на стойност 36.94 лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 10.02.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, а също и на 84.28 лв. (осемдесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки), съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от
главницата, начислено върху задължението по всяка от посочените три фактури, за
периода от датата на падежа й до 30.01.2020 год., за
което вземане по ч. гр. д. № 1768 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед
№ 724/ 11.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „В. и К. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. срещу Т.К.К.,
ЕГН********** ***, * иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 428.83 лв.
(четиристотин двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
сбор от главници, представляващи цена за доставени ВиК услуги, за периода
12.12.2017 год. до 24.01.2020 год. за което са издадени фактури, както
следва: № **********/ 03.03.2018 год., на стойност 56.15 лева с
ДДС; № **********/ 12.04.2018 год., на стойност 10.44 лева с ДДС; № **********/
04.05.2018 год., на стойност 16.70 лева с ДДС; № **********/ 08.06.2018 год.,
на стойност 12.53 лева с ДДС; № **********/ 06.07.2018 год., на стойност 16.70
лева с ДДС; № **********/ 04.05.2018 год., на стойност 16.70 лева с ДДС; №
**********/ 14.08.2018 год., на стойност 29.23 лева с ДДС; № **********/ 18.10.2018
год., на стойност 31.32 лева с ДДС; № **********/ 09.11.2018 год., на стойност
18.79 лева с ДДС; № **********/ 25.01.2019 год., на стойност 27.35 лева с ДДС;
№ **********/ 21.03.2019 год., на стойност 2.15 лева с ДДС; № **********/
09.04.2019 год., на стойност 2.15 лева с ДДС; № **********/ 17.05.2019 год., на
стойност 12.86 лева с ДДС; № **********/ 22.07.2019 год., на стойност 6.43 лева
с ДДС; № **********/ 26.08.2019 год., на стойност 2.15 лева с ДДС; №
**********/ 25.11.2019 год., на стойност 109.31 лева с ДДС; № **********/ 27.01.2020
год., на стойност 45.34 лева с ДДС; както и 38.61 лв. (тридесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки), съставляващо обезщетение за забава,
начислено до 30.01.2020 г., върху главниците по фактурите, издадени за
задължения, в периода 12.12.2017 г. – 24.01.2020 г., за
което вземане по ч. гр. д. № 1768 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена
Заповед № 724/ 11.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН**********
***, * да заплати на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 39.61 лв. (тритдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.К.,
ЕГН********** ***, * да заплати на „В. и
К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В. В. сумата от 145.22 лв. (сто четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В. и
К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В. В. да заплати на Т.К.К.,
ЕГН********** ***, * сумата от 141.58 лв. (сто четиридесет и един лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника по следните начини:
-чрез банков превод -
по сметка с
IBAN:***; BIC:***; открита в „Ц. К. Б.“ АД
-в
брой на касите на „В.и к.“ ООД посочени на www.vikvarna.com,
на „И. о.“, на „*“ или “И.“
-чрез
електронните системи за разплащане: * или *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: