Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 13.05.2019 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 242 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000029 от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на С.М.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Т.К., за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца (пункт 1); за нарушение на чл. 137а от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2); за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 3); за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 4); за нарушение на чл. 190, ал. 3 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 5) и за нарушение на чл. 6, т. 1 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 6), като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 14 контролни точки.

 Жалбоподателят С.М.К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – издаден в нарушение на закона, при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не бил извършил нарушенията.

 В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.М.К., не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 19.01.2019 година около 23.35 часа свидетелите Д.Н.Д. и Д.Г.Г. *** към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на първокласен път № 8, при км. 363+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, до Лъв чешма, когато виждат движещо се в посока град Любимец моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с италиански регистрационен номер ВS351ЗН. Свидетелят Г. подава на водача на автомобила сигнал за спиране със стоп-палка и с фенер, но водачът не спира на посоченото място, а продължава движението си като ускорява в посока град Любимец. К. нарушава знак Б2 по първокласен път № 8 на кръстовището с второкласен път № 80 (кръстовището за ГКПП „Капитан Петко войвода”). Около 23.40 часа същият е спрян по първокласен път № 8 при км. 359+000, след разклона за село Сива река, чрез многократно използване на светлинен и звуков сигнали. В автомобила освен водачът К. пътува на задната седалка и още едно лице – Лилян Стоянов Гудев. Полицейските служители констатират, че водачът – жалбоподателят К. е без предпазен колан, с който управляваното от него МПС е оборудвано. Установяват, че при поискване водачът на МПС – жалбоподателят К., не представя Свидетелство за управление (СУ) на МПС и Контролен талон (КТ) към него, както и Свидетелство за регистрация (СР) на управлявания от него лек автомобил. Жалбоподателят К. заявява на полицейските служители, че не е управлявал МПС-то, което Д. и Г. са спрели за проверка. Полицейските служители констатират, че ключът за автомобила не е поставен на контакта, което налага да бъде извикана Пътна помощ и автомобилът по този начин да бъде придвижен до РУ – Свиленград.  

Свидетелят Д. в качеството си на контролен орган извършва справки в масивите на МВР и установява, че водачът К. има валидно СУ, както и че има неплатени Глоби по НП № 17-0351-001066 от 05.01.2018 година, както и по Фиш серия М № 834171 от 04.03.2018 година на ОДМВР – Хасково и по Фиш серия М № 834222 от 26.04.2018 година на ОДМВР – Хасково.

На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие АУАН със серия Д и с бланков № 802957. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с неспиране на посоченото място при подаден сигнал за това от контролен орган, неползване на обезопосителен колан, неносене на СУ на МПС и КТ към него и на СР на управляваното МПС, неплащане на Глоби по НП и Електронни фишове и неспазване на предписанието (нарушаване) на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от , чл. 100, ал. 1, т. 1 от , чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 190, ал. 3 от и чл. 6, т. 1 от , които вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН чрез прочитането му от страна на свидетеля Д., т.е. предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта, което и е вписано в съответната графа. К. отказва да подпише АУАН и да получи екземпляр от него, които обстоятелства са удостоверени с подписа, трите имена и местоработата на едно лице - свидетеля С.Г.С..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-0351-000029 от 07.02.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 103 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя К. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за първото нарушение и административно наказание „Глоба” съответно в размер на 50 лв., 10 лв., 10 лв., 20 лв. и 20 лв., както и са отнети общо 14 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.03.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Н.Д. заема длъжността в Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-2187 от 150.04.2019 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че К. има налагани множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ), както и са му налагани принудителни административни мерки.  

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

        Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

        Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове в посочените части имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от . Съгласно чл. 189, ал. 1 от , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 19.01.2019 година актосъставителят Д.Н.Д. е заемал длъжността Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от , а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Д.Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно К. е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС).

По отношение на нарушенията с правна квалификация чл. 103 от (пункт 1), чл. 137а, ал. 1 от (пункт 2), чл. 100, ал. 1, т. 1 и т . 2 от ЗДвП (пункт 3 и пункт 4) и чл. 6, т. 1 от (пункт 6):

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП по отношение на посочените пет нарушения, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 07.05.2019 година свидетели – Д.Н.Д., Д.Г.Г. и С.Г.С.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н.Д., Д.Г.Г. и С.Г.С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените трима свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на тримата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Гоберев, е и свидетел, присъствал при установяването на нарушенията, а относно факта, че това лице, както актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели (Д. и Г.) не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласните доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти, че не спира на посоченото място при подаден сигнал за това от контролен орган, не ползва обезопосителен колан, не носи СУ на МПС и КТ към него и на СР на управляваното МПС и не спазва предписанието на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 103 от (пункт 1):

Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се ПС. В кръга на тези задължения от императивен порядък е и установеното с чл. 103 от , съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за спиране от контролните органи, всеки водач на ПС е длъжен да спре по начина, указан в разпоредбата на закона (плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място) и да изпълнява дадените му указания.

За съставомерността на нарушението по чл. 103 от  е необходимо, от обективна страна, подаденият сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания. В случая, по делото, доказани по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. и Г. несъмнено се установи, че на посочените в НП дата и място – 19.01.2019 година по първокласен път № 8, при км. 363+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, до Лъв чешма, жалбоподателят като водач на лек автомобил не е изпълнил дадените му указания от униформени полицейски служители, а именно след подаден сигнал да спре на посочено място, като е продължил движението си в посока град Любимец и дори е ускорил скоростта си. Т.е. не е спрял на подадения сигнал за спиране от представители на службата за контрол - полицейски служители към МВР, който сигнал е отправен към жалбоподателя. На тази доказателствена основа изяснени са и фактическите обстоятелства относно естеството и формата на дадения сигнал от контролните органи; така и относно средствата, използвани за изпълнението на дадения сигнал чрез стоп–палка и фенер, както и относно възприемането му от страна на водача. Подаденият към К. сигнал да спре на посочено место, е бил достатъчно ясен, както и е бил разбираем за жалбоподателя. Т.е. от всички събрани по делото доказателства сочат, че в момента на подаване на сигнала от контролния орган със стоп-палка, водачът на МПС е бил в състояние да възприеме подадения сигнал (, тъй като полицейските служители са били на осветено место в близост до патрулния автомобил), както и фактът, че той е подаден достатъчно ясно и недвузначно. Поради това Съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил чл. 103 от ЗДвП. 

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че свидетелите Д. и Г. са полицейски органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 и чл. 38, т. 1 от ЗМВР и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 и чл. 64, ал. 3 от същия закон, които при изпълнение на функциите си по контрол на правилата за движение по пътищата могат да издават разпореждания чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон, както е подходено и в конкретния случай - указанието към жалбоподателя да спре е подадено със стоп-палка, осветена с фенер.

Налице е субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не изпълнява нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Описанието на нарушението в НП Съдът приема, че съответства на правната му квалификация, така и наказанията приема, че са  законосъобразно наложени на посоченото правно основание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Т.е. обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр.чл. 103 от ЗДвП.

Наложените на жалбоподателя наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” в размер на 6 месеца са определени на съответното правно основание – по вид и размер, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма  - чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като същите са индивидуализирани в максималния установен размер. В случая, така проведената индивидуализация от АНО  съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновала напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/водач, изведена от АИС на МВР, С.К. е многократно наказван, с влезли в сила НП и Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП и КЗ, а именно налични са над 10 на брой НП и Фишове, т.е. обществената опасност на дееца е завишена, тъй като множеството наложени му административно санкции явно не са повлияли върху неправомерното му поведение. Отделно от това следва да се посочи, че при подаден сигнал за спиране К. не само не е спрял, но е и увеличил скоростта си. Съдът съобрази и обществената опасност на деянието, която също е завишена, тъй като не са спазени правилата за движение по пътищата, което обстоятелство води до рискове за живота и здраве не само на жалбоподателя, но и на участниците в движението. Отделно от това следва да се отчете и фактът, че по същото време К. е извършил и други нарушения на правилата за движение. Посочените фактически обстоятелства  несъмнено следва да се ценят за отегчаващи такива, обуславящи по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение, резонно завишават и тази на личността на нарушителя. Ето защо, последните в съвкупност интерпретирани убедително подкрепят проведената от АНО индивидуализация на наказанието, поради което наложените наказания се явяват правилно определени и справедливи, доколкото съответстват по тежестта си на извършеното деяние. В случая липсват  и  по делото не се установяват смекчаващи обстоятелства, освен младата възраст но К., но в единствената си даденост последното не детерминира ефекта на превес на смекчаващите. Смекчаващи вината обстоятелства извън вече посоченото не се констатираха. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние, в каквато насока бяха указанията на Съда, които разбира се не са задължителни, но са препоръчителни. С тези съображения, Съдът счете наложените наказания  „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за законосъобразно определени, справедливи и  съответни на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя характер е чисто формално. Така наложените с обжалваното НП (пункт 1) административни наказания, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 137а, ал. 1 от (пункт 2):

        Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такива със съответната административнонаказателна норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице изключенията, посочени в ал. 2 на посочената разпоредба. Несъмнено процесният лек автомобил е от категория М1 съгласно дефиницията на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП. И това нарушение се явява установено по несъмнен начин от АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила остана неопровергана в тази част. Установява се от показанията на свидетелите, че жалбоподателят е управлявал, т.е. бил е в движение, лекия автомобил без да е поставил обезопосителен колан при наличие на такъв.

Действително, в НП допълнително е записано, че водачът не използва обезопасителен колан на МПС от категории М1, М2, М3, N1,  N2 и N3, когато е в движение, но от това не може да се направи извод, че е налице противоречие в описанието, направено в АУАН и НП, тъй като това не води до различни от установените от актосъставителя констатации. С това допълване не се изменят, а доуточняват изложените в АУАН обстоятелства, които от своя страна са обхванали всички обективни елементи на вмененото административно нарушение и са били достатъчни за санкциониране на нарушителя. В тази връзка не е налице и противоречие между описателната част на нарушението в НП и нарушението, което е приел АНО, че е извършено. Т.е. настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушени. В този смисъл е и Решение № 5 от 24.01.2014 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 597/2013 година, докладчик Съдията Теодора Точкова.

Налице е субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС без обезопасителен колан. Т.е. поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл. 137а от , чийто безспорен субект е. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в пункт 2 от обжалваното НП, К. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна квалификация.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (младата възраст), но и на отегчаващи (наличието на множество наложени санкции за нарушения на ЗДвП и КЗ, които явно не са повлияли върху неправомерното му поведение) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

        Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, наказва се с „Глоба” в размер на 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Административното наказание за нарушението по пункт 2 от НП е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размера, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксираният размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за второто нарушение, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

По отношение на нарушенията с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП (пункт 3 и пункт 4):

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от , водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а именно: СУ на МПС от съответната категория, КТ към него; СР на МПС, което управлява, и документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС и други документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1 от  са формални, на просто извършване и с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни за нарушителя правни последици. От доказателствата по делото - АУАН с бланков № 802957/19.01.2019 година, ползващ се с презумптивна доказателствена сила  по смисъла на чл. 189, ал. 2 от  и от показанията на свидетелите Д. и Г., безспорно се установява, че при проверката извършена от страна на посочените двама полицейски служители, жалбоподателят не е представил СУ на МПС и КТ към него, както и СР на управлявания от него лек автомобил. При несъгласие с горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства. Такива не са направени. Възражения в тази насока не се навеждат и в съдебно заседание. Именно с оглед доказателствената сила на редовно съставеният АУАН в тежест на жалбоподателя е с пълно и главно доказване да обори констатациите в Акта, в това число и по отношение на твърдението, че не е носил към момента на констатиране на нарушението изискуемите по закон документи, което в настоящия случай не е сторено.

Налице е субективният елемент от състава на всяко едно от посочените две нарушения (пунктове 3 и 4) – извършени са виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваните от него деяния, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Следвало да знае, както и е знаел, че при управление на МПС следва да носи СУ и КТ към него, както и СР на управляваното МПС, предвид факта, че това е ноторно известно. Т.е. поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал естеството на всяко едно от указаните задължения, произтичащи от нормите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянията, посочени в пунктове 3 и 4 от обжалваното НП, С.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на всяко едно от посочените две административни нарушения, визирани в обжалваното НП, при възведените правни квалификации.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на посочените две нарушения - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретните нарушения като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя за двете нарушения. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществените фактически състави на административните нарушения, процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажни случаи, според Съда. И това е така, както поради техния формален характер – за съставомерността им не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (младата възраст), но и на отегчаващи (наличието на множество наложени санкции за нарушения на ЗДвП и КЗ, които явно не са повлияли върху неправомерното му поведение) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посочените две нарушения като маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо, второ и трето от ЗДвП, на водач на МПС, който не носи СУ на МПС и КТ към него, както и СР на управляваното МПС, се налага административно наказание „Глоба” в размер на по 10 лв.

Административните наказания за нарушенията по пункт 3 и пункт 4 от НП са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочените суми. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не съществува, предвид фиксираният размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за третото и четвъртото нарушения, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. по отношение на третото и четвъртото нарушения и НП в тази част следва да бъде потвърдено.  

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 6, т. 1 от (пункт 6):

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, „участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;”.

Фактите, установени по делото не оставят съмнение за извършване на шестото нарушение от страна на жалбоподателя. Посоченият знак Б2, съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДвП има следното наименование: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и е от категорията пътни знаци относно предимство – „Група Б”. В атакуваното НП, а преди това и в АУАН, въз основа на който то е издадено, е посочено изпълнителното деяние на нарушението така както законодателят го е въвел – водачът на МПС като участник в движението да съобрази поведението си с пътните знаци – в случая със знака относно предимство Б2. Следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушението по пункт 6 от НП, защото като участник в движението по пътищата не е съобразил своето поведение с пътен знак и по този начин е изпълнил състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че като участник в движението следва да съобрази поведението си с пътните знаци.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващо (младата възраст на нарушителя), но и на отегчаващи (множество други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са наложени санкции с влезли в сила НП и Фишове, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Съгласно чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение първо от ЗДвП, на водач на МПС, който не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, се налага административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.

Административното наказание, наложено за шестото нарушение, е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидени от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под тези минимуми. 

Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за шестото нарушение, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети общо 14 контролни точки, тъй като за неспиране на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” е предвидено да се отнемат 8 контролни точки и за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан е предвидено да се отнемат 6 контролни точки.

Действително в НП не е конкретизирането по кои нормативни разпоредби се налагат санкциите отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно са описани извършените в случая нарушения, а именно неспиране на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение първо от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 8 - за неспиране на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” (чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение първо от ЗДвП) – 8 контролни точки и неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 10 - за неизпълнение на задължението за ползване на предпазен колан (чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП) – 6 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение/извършени нарушения. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и др.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 190, ал. 3 от (пункт 5):

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП („За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с Глоба 20 лв.”) за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП („Наложеното наказание „Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП, Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при обжалване.”), изразяващо се в това, че имал неплатени Глоби по НП № 17-0351-001066 от 05.01.2018 година и по Фиш серия М № 834171 от 04.03.2018 година на ОДМВР – Хасково и по Фиш серия М № 834222 от 26.04.2018 година на ОДМВР - Хасково.

1. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, същият урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към ППС за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Следователно Глава шеста – Принудителни административни мерки, и Глава седма от ЗДвП – Административнонаказателна отговорност, регламентират видовете държавна принуда при нарушаване на разпоредбите, съдържащи се в предходните глави на закона или в подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, т.е. разпоредбите, за нарушаването на които е предвидено и наказанието по чл. 185 от ЗДвП, ако за съответното нарушение не е предвидено друго наказание. Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП обаче, за нарушаването на която е санкциониран жалбоподателят е в Глава седма от ЗДвП – Административнонаказателна отговорност, при това – систематичното й място е след чл. 185 от ЗДвП, на което основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя, т.е. не е сред разпоредбите, за нарушаването на които жалбоподателят би могъл да бъде санкциониран по този закон – ЗДвП. Ето защо в случая деянието на жалбоподателя, описано в тази част от НП, дори и да е било извършено, не е и не би могло да бъде съставомерно по чл. 185 от ЗДвП, поради което НП следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно.

2. На следващо място разпоредбата на чл. 185 от , както вече бе посочено, се прилага само в случай, че не е предвидено друго наказание за посоченото нарушение. В конкретния случай това не е така. Т.е.  незаплащането на наложена Глоба по влязъл в сила Фиш и НП не е административно нарушение, което да се санкционира по реда на чл. 185 от ЗДвП. Налице е възможност за налагане на Принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „д” от ЗДвП. Нормата на чл. 190 от закона систематично е след административнонаказателните разпоредби (, както вече бе посочено) и следва нормите, указващи реда за съставяне на АУАН и издаване на НП. Т.е. както с оглед съдържащата се в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП правна регламентация, така и предвид систематичното място на посочената норма, липсата на плащане на наложена с Фиш, респ. НП Глоба в определения за доброволно изпълнение на публичното задължение срок, не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност. Нормативно установените правни последици, които законът предвижда при неспазване на регламентирания в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП срок за заплащане на Глобата, се свързват единствено с предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане и/или с налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на СУ на МПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание Глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата Глоба.

3. Следва да се посочи, че наложеното административно наказание Глоба може да се заплати не в едномесечен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена, а в срока за доброволно изпълнение, който започва да тече от връчване на нарочна покана (съобщение ) за доброволно изпълнение, което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано изпълнително производство (при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител), за които обстоятелства липсват данни по делото.  

За пълнота следва да се посочи, че ако материалната и санкционната норми са приложени правилно, то НП в тази част по пункт 5 следва да бъде потвърдено, тъй като по безспорен и категоричен начин би се установило извършването на процесното нарушение. Като в тази връзка би следвало да се посочи, че в НП са посочени всички необходими белези на Фишовете и НП, даващи възможност за индивидуализацията им. Действително не са посочени датите на издаването им и органът, който ги е издал, но са посочени серията и номера им, което е достатъчно за да бъдат индивидуализирани по категоричен и безспорен начин. Непосочването на белезите, цитирани в предходното изречение не би съставлявало съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице.

 Налице би бил субективния елемент от състава на нарушението –  извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС след като не е заплатил наложените му наказания „Глоба” в едномесечен срок от влизането в сила на Фишовете и НП. По делото би следвало да се приеме, че не е налице спор относно това, че последните са влезли в сила преди повече от 1 месец от датата на деянието – 19.01.2019 година.

При този вариант на разсъждение административното наказание би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за петото нарушение, Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. И това би било така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (младата възраст на нарушителя), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект). Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 07.05.2019 година свидетели – Д.Н.Д., Д.Г.Г. и С.Г.С.. За обективно верни биха се възприели свидетелските показания на посочените свидетели. Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което би ги провокирало да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 19-0351-000029 от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на С.М.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 103 от са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца (пункт 1); за нарушение на чл. 137а от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2); за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 3); за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 4) и за нарушение на чл. 6, т. 1 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 6), като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 14 контролни точки.

ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000029 от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на С.М.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 5).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)