РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Благоевград, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101427 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1427/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК на Ю. Н. О., ЕГН **********, гр.Б,
чрез адв.В. У., срещу „К ЕИК седалище и адрес на управление гр. сумите по Изпълнителен
лист от 29.02.2012г. по т.д.№5237/2011г. по описа на Софийски градски съд.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в сила Решение №1610/21.05.2010г.
по арбитражно дело №1610/2010г. на Арбитражен съд е издаден изпълнителен лист от
29.02.2012г. по т.д.№5237/2011г. по описа на Софийски градски съд, с който ищецът Ю. Н.
О. е осъден да заплати на кредитора „Пр следните суми: -3 367.57 лв. – главница, ведно със
законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението; -90 лв. – разноски по арбитражното производство; -50 лв. – разноски по
търговското дело; -342.05 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че на основание така издадения изпълнителен лист, на 19.12.2019г. по молба на
взискателя „К /на който вземането по изпълнителния лист е цедирано от „Пр образувано
изпълнително дело №754/2019г. по описа на ЧСИ Ш, с район на действие – Окръжен съд-
Благоевград. Сочи се, че по изпълнителното дело са наложени два запора – на банкови
сметки на дата 29.01.2020г. и на МПС на 13.01.2020г.
Твърди се, че след датата на постановяване на съдебното решение по арбитражното дело
и издаване на изпълнителния лист, не са извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност за вземанията. Настоява се, че до момента на образуване
на изпълнителното дело на 19.12.2019г. вземанията по изпълнителния лист вече са били
погасени с изтичане на 5-годишна погасителна давност.
Гореизложените фактически твърдения обуславят правния интерес от предявяването на
настоящия иск по чл.439 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът К... оспора предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че между „Пв качеството му на кредитор, от една страна, и Ю. Н. О., в
качеството му на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който за кредитополучателя е възникнало задължение срещу
отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по
същия.
Сочи се, че поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за
потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за
което е образувано изп. дело №20128560400549 по описа на ЧСИ Бипо молба на „П и е
приведен в изпълнение изпълнителния лист, вземанията по който ищецът претендира да са
1
погасени по давност. Твърди се, че след прекратяването на изпълнителното дело по описа на
ЧСИ Б, изпълнителното производство е продължено по описа на ЧСИ Ш, с рег.№796 към
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Благоевград, което изпълнително дело
№754/2019г. до момента на депозиране исковата молба, било висящо.
Твърди се, че давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече на
датата на издаване на същия – 29.02.2012г. След това давността е прекъсната на 29.03.2012г.
с подаването на молба за образуване на изп.д. №20128560400549 по описа на ЧСИ Б
Независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност не е текла докато е било
висящо горепосоченото изпълнително дело, като такава е започнала да тече считано от
26.06.2015г. – датата на влизане в сила на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Независимо от горното се сочи, че видно от извършените по изпълнително дело
№20128560400549 по описа на Ч действия преди прекратяването на същото през 2019г., на
дата 12.04.2012г. ЧСИ е наложила запор върху вземанията на първоначалния длъжник в „Б, а
на 20.03.2013г. е изпратила 12 запорни съобщения до различни търговски банки в страната,
отговор на които, че запорът е наложен, се е върнал от „К. Сочи се, че на 13.01.2015г. са
изпратени други 13 запорни съобщения до различни търговски банки в страната, като по
така изпратените запорни съобщения, отговор за наложен запор отново се е върнал от така
посочените две банки. Твърди се, че всички изпратени запорни съобщения са годни да
прекъснат давността. Сочи се, че наличието на суми по банковата сметка към датата на
връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са
елементи от фактическия състав по налагането на запора, а те имат значение по отношение
на последиците на наложения запор - дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и
взискателят удовлетворен. Навежда се, че изпращането на запорно съобщение е
изпълнително действие, което води до прекъсване на погасителната давност, от която дата
започва да тече нов давностен срок.
Посочва се, че след като давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г. и е
следвало да изтече на 26.06.2020г., ответното дружество е прекъснало същата с депозиране
на молба за образуване на изпълнително дело в кантората на ЧСИ Ш на 19.12.2019г.
Твърди се, че започналата след образуването на новото изпълнително дело давност е била
прекъсната с извършване на различни изпълнителни действия – заедно със съобщението за
образуване на изпълнителното дело от 19.12.2019г., ЧСИ е уведомил длъжника за
предстоящо извършване на опис на движими вещи на длъжника за 28.01.2020г.; на
13.01.2020г. държавата в лицето на НАП се е присъединила с публично вземане, което има
срещу длъжника; на 13.01.2020г. е наложен запор върху МПС; на 29.01.2020г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в „Ю със съобщение от 13.01.2022г. ЧСИ е
уведомил длъжника за предстоящо извършване на опис на 15.02.2022г.; по молба на
взискателя от 07.02.2023г., ЧСИ е насрочил дата за опис в дома на длъжника на 13.07.2023г.
Настоява се, че всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали погасителната
давност.
С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът Ю. Н. О. не се явява лично. Представлява се от
упълномощен адвокат, който поддържа иска и моли за уважаването му.
Ответната страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не изпраща свой представител в
съдебно заседание. В писмена молба изразява становище по съществото на спора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По молба вх.№09949/29.03.2012г. на „П като взискател, на 12.04.2012г. с Постановление е
образувано изпълнително дело №549/2012г. по описа на ЧСИ Б, срещу длъжника Ю. Н. О.,
въз основа на Изпълнителен лист от 29.02.2012г. по влязло в сила Решение
№1610/21.05.2010г. по арбитражно дело №1610/2010г. на А, който изпълнителен лист е
издаден по т.д.№5237/2011г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI състав, с който
ищецът Ю. Н. О. е осъден да заплати на кредитора „П следните суми: -3 367.57 лв. –
главница, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до
окончателното погасяване на задължението; -90 лв. – разноски по арбитражното
производство; -50 лв. – разноски по търговското дело; -342.05 лв. – юрисконсултско
2
възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил
на ЧСИ извършването на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
До длъжника Ю. Н. О. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№15944/12.04.2012г., която е връчена на 04.05.2012г.
На дата 12.04.2012г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД.
На 20.03.2013г. ЧСИ е изпратил 12 запорни съобщения до различни търговски банки в
страната, отговор на които по чл.508 от ГПК, че запорът е наложен, се е върнал от „Р и „Ю,
като уведомяват, че по банковите сметки няма наличност. От останалите банки са се върнали
съобщения, че длъжникът не е клиент. На същата дата до длъжника е изпратено съобщение
за наложения запор в посочените банки, получено на 28.03.2013г.
На 13.01.2015г. са изпратени други 13 запорни съобщения до различни търговски банки в
страната, като по така изпратените запорни съобщения, отговор за наложен запор отново се
е върнал от „Р Бкато уведомяват, че по банковите сметки няма наличност. От останалите
банки са се върнали съобщения, че длъжникът не е клиент. На същата дата до длъжника е
изпратено съобщение за наложения запор в посочените банки, получено на 20.01.2015г.
С молба вх.№26687/19.09.2019г. взискателят „П чрез пълномощника „К е поискал на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено.
С Постановление от 18.10.2019г. /в сила от 04.11.2019г./ на ЧСИ изпълнително дело
№549/2012г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По молба вх.№34023/19.12.2019г. на взискателя „Кс Постановление е образувано ново
изпълнително дело №754/2019г. по описа на ЧСИ Ш срещу длъжника Ю. Н. О., въз основа
на същия Изпълнителен лист от 29.02.2012г. по т.д.№. по описа на Софийски градски съд.
Към молбата са представени доказателства, удостоверяващи, че по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.08.2018г., сключен между „Пкато цедент
и „К като цесионер, „К е придобило вземанията на цедента спрямо длъжника Ю. Н. О.. С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
До длъжника Ю. Н. О. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№25834/19.12.2019г., с която е уведомен за насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника на 28.01.2020г., която покана не е получена. Насроченият опис за 28.01.2020г. не се
е състоял поради нередовно призоваване на длъжника, съобщението до който е върнато с
отбелязване, че отсъства от адреса.
На 06.01.2020г., на основание приложено Удостоверение за наличие на задължения вх.
№00007/06.01.2020г. на НАП, ЧСИ на основание чл.458 от ГПК е удостоверил правото на
държавата в лицето на НАП да се счита за присъединен взискател.
На 13.01.2020г. ЧСИ е изпратил събщение до ОД МВР-Благоевград за наложен запор на
следното МПС – лек автомобил с рег.№Е9685ВТ, марка и модел Ф връчено на 03.02.2020г.
Съгласно уведомително писмо вх.№03898/19.02.2020г. на Сектор „Пътна полиция“, , не е
вписван наложен запор върху МПС, поради това, че същото е с прекратена регистрация на
15.11.2016г.
На 29.01.2020г. е изпратено запорно съобщение изх.№1963/29.01.2020г. до „Юробанк
България“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Запорното
съобщение е връчено на третото задължено лице на 10.02.2020г. На основание чл.508 от
ГПК банката е уведомила съдебния изпълнител, че по банковата сметка на длъжника няма
наличност.
С молба от 15.12.2021г. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична
продан на движими вещи на длъжника. Опис е насрочен за 15.02.2022г., но не се е състоял
поради нередовно призоваване на длъжника, съобщението до който е върнато с отбелязване,
че отсъства от адреса.
По молба на взискателя от 07.02.2023г. за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника и за опис на движими вещи, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на
длъжника за дата 13.07.2023г., който не е извършен поради нередовно призоваване на
длъжника, съобщението до който е върнато с отбелязване, че отсъства от адреса.
До длъжника Ю. Н. О. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№05514/09.05.2024г., връчена на 21.05.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
3
принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с влизане в сила на
арбитражното решение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 29.02.2012г.,
когато е започнала да тече 5 годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД /за вземания, установени
със сила на пресъдено нещо/. По молба на взискателя от 29.03.2012г. е образувано изп.д.
№549/2012г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова. Давност не е текла по време на
образуваното изпълнително производство по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, съобразно
действащото към онзи момент Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума
на ВС. Извършената с т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на
ВС поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с
т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това
/Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№252/17.02.2020г. по гр.д.№1609/2019г. на ВКС, III г.о./. Следователно до 26.06.2015г.
давността за вземанията е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнително производство. Давността е започнала да тече след 26.06.2015г.
До 26.06.2015г. са били извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността - на
20.03.2013г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Ю /запорното
съобщение е връчено на 22.03.2013г./ и Р /запорното съобщение е връчено на 22.03.2013г./;
на 13.01.2015г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Ю /запорното
съобщение е връчено на 15.01.2015г./ и Р/запорното съобщение е връчено на 15.01.2015г./.
Тези действия за принудително изпълнение са прекъснали погасителната давност за
паричното притезание, на основание чл.116, б.„в“ от ЗЗД, и с връчването на запорните
съобщения е започнала да тече нова 5-годишна давност. В съдебната практика се приема, че
за прекъсването на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД е без правно значение дали
предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен способ, приключил с
осребряване на имущество на длъжника. Без правно значение е дали запорите са довели да
4
ефективно удовлетворяване на взискателя /Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.
№963/2022г., I т.о.; Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това
следва и от самата разпоредба на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, в която законодателят използва думата
„предприемане на изпълнителни действия“, а не „извършване“ /Определение
№136/19.02.2020г. по гр.д.№3105/2019г. на ВКС, III г.о./. Обстоятелството, че запорът е
наложен върху банкови сметки в „Р, по които липсва наличност към момента на запора, не
означава, че запорът не е породил действие. Разпоредбите на ГПК не обуславят действието
на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на
запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на
запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от
фактическия състав по налагането на запора /Решение №4/16.06.2017г. т.д.№3129/2015г. на
ВКС, II т.о./. В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана в
изпълнителното производство с предприемането на изпълнителни действия по молба на
взискателя чрез налагане на запори.
Изпълнителното производство е било прекратено на 18.10.2019г. По молба на взискателя
от 19.12.2019г. е било образувано ново изпълнително дело №754/2019г., в рамките на което
отново по възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, са наложени запори – 29.01.2020г. е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „Ю /запорното съобщение е връчено на 10.02.2020г./,
като запорът е прекъснал погасителната давност за паричното притезание, на основание
чл.116, б.„в“ от ЗЗД, и с връчването на запорното съобщение е започнала да тече нова 5-
годишна давност.
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана в изпълнителното
производство с предприемането на изпълнителни действия по молба на взискателя или по
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ чрез налагане на запори.
Предвид изложеното е видно, че 5-годишната давност за процесните вземания по чл.117,
ал.2 от ГПК не е изтекла, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да понесе отговорността за разноски в
производството като заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, както и сумата от 40 лв. разноски за копия на изпълнителни дела.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК на Ю.
Н. О., ЕГН **********, гр.Б ул.“Х № чрез адв.В. У., срещу „К, седалище и адрес на
управление гр.С, Б, за признаване за установено, че ищецът Ю. Н. О. не дължи на ответника
„К“ следните суми по Изпълнителен лист от 29.02.2012г. по т.д.№5237/2011г. по описа на
Софийски градски съд: -3 367.57 лв. – главница, ведно със законната лихва от постановяване
на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението; -90 лв. – разноски по
арбитражното производство; -50 лв. – разноски по търговското дело; -342.05 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. Н. О., ЕГН **********, гр.Б, да заплати на „К седалище и адрес на
управление гр.С, сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5
6