Присъда по дело №258/2022 на Районен съд - Бяла

МОТИВИ ПО НОХД №258/2022г. по описа на РС-Бяла, трети
наказателен състав
Районна прокуратура-гр.Бяла е обвинила лицето И. Г. И. в това, че за периода месец
август 2020г. - месец юни 2022г., включително, в гр. Д.м.,обл. Р., след като бил осъден с
влязло в сила на 19.08.2020г. съдебно решение по гражданско дело №273/2020 по описа на
Районен съд - Бяла да издържа свой низходящ - детето си Г. И. И., роден на ****г., чрез
неговата майка и законен представител С. Т. М. от гр.Д.м., обл.Р., съзнателно не изпълнил
задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно -23 месечни вноски по
180 лева, на обща стойност 4 140 лева.
Подсъдимият И. се явява в с.з. и дава обяснения, в които твърди, че е
заплащал месечните вноски редовно и ако е пропускал такива не е било
съзнателно, а поради това, че не е имал средства, но след това вноските са
заплатени. Сочи, че всички 23 вноски по обвинението са заплатени чрез
даване на пари на ръка, по Изипей, удръжки от заплатата. Защитникът му
пледира И. да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението, за
което е обвинен, предвид на това, че редовно е внасял вноските за издръжка,
като е имал закъснения, които впоследствие е наваксвал. Сочи, че
закъсненията са били поради застъпвания на сумите, които са били удържани
по изпълнителното дело и ненавременното изпълнение от ЧСИ на
плащанията към взискателя, като са плащани в по-късни периоди, накуп. Не
бил налице и субективния елемент- деянието да е осъществено с пряк
умисъл, тъй като дори и да е имало закъснение за няколко месеца,
впоследствие е изплащал сумата чрез съдебен изпълнител или Изипей и не е
имал намерение да извършва престъплението, в което е обвинен.
Представителят на Районна прокуратура-Бяла поддържа повдигнатото от
РП-Бяла обвинение срещу подсъдимия И. и пледира същият да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен, но предвид
възстановяването на сумата по обвинението, да не му бъде налагано
наказание съобразно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. Г. И. е роден на *****г.в гр.Р., български граждани, със средно
образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, с адрес гр.Д.м. ,обл.Р., ул.“В.“
№ ***.
Подс.И. И. и св.С. М. живеели на семейни начала, като по време на съвместния им
живот, на **** г., се родило детето им св.Г. И. И.. След раждането на детето, бащата - подс.
И. И. го припознал. През м. юни 2013г., поради неразбирателство, подс. И. и св.М. се
разделили. С Протоколно определение от 24.03.2014 г. по гр.д. №7525/2013 г. по описа на
Районен съд гр. Русе, влязло в сила на 31.03.2014г., упражняването на родителските права
по отношение на детето Г. И. И. било предоставено на майката - св.С. М. и местоживеенето
на детето било определено при нея в гр.Д.м., ул.Ц.И.А.№***, на който адрес бил дома на
родителите й. С Определението подсъдимият бил осъден да заплаща на малолетния си син,
чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 85лева.
Впоследствие, с Протоколно определение от 12.08.2020г. по гр.дело №273/2020г. по описа
1

на PC Бяла, влязло в сила на 19.08.2020г., била одобрена постигната спогодба между под.И.
и св.М. относно размер на месечната издръжка от 180лв., считано от 20.05.2020г.
Междувременно, на 27.05.2020г., св.М. сезирала РП Бяла относно неплащане на издръжка от
подс.И., считано от м.август 2020г., като било образувано настоящото наказателно
производство. Назначената в хода на досъдебното производство Съдебно-счетоводна
експертиза установила към датата на изготвяне на заключението-27.04.2021г., че
доброволно платените суми за издръжка от подс.И. били в размер на 6285лв., като същият е
плащал суми за издръжка от м.11.2013г. до м.юли 2018г. по 85лв. месечно и от м.май 2020г.
до м.декември 2020г. по 180лв. месечно, а от запор върху трудовото му възнаграждение са
удържани общо 382,44лв. Експертизата посочила, че дължимите и неплатени суми за
издръжка от И. са в размер на 4024лв. за периода м.май 2020г. до м.март 2022г. На
13.07.2022г. И. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от
НК, за това, че съзнателно не е изпълнил задължението си за издръжка за периода м.май
2020г.-м.юни 2022г., включително, в размер на 26 месечни вноски по 180лв., на обща
стойност 4680лв. Впоследствие, с постановление от 23.09.2022г., влязло в сила на
05.10.2022г., досъдебното производство срещу подс.И. И., водено за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК било частично прекратено само досежно периода м.май 2020г. до м.юли
2020г. включително, в размер на три месечни вноски за сумата от 540лв., предвид
обстоятелството, че за този период отговорността на И. е гражданска, а за наказателната
отговорност релевантна е датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д.273/2020г.
по описа на РС Бяла, т.е. 19.08.2020г., поради което инкриминираният период на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК спрямо подсъдимия е м.август 2020г. –м.юни 2022г. за
23 месечни вноски, на обща стойност 4140лв. Подс.И., предвид участието си при
сключване на съдебната спогодба по гр.д.273/2020г. по описа на РС Бяла, знаел за
вмененото му задължение за издръжка в размер на 180лв. През инкриминирания период,
считано от м. август 2020г. до м.декември 2020г. подсъдимият изплащал издръжката
редовно. Плащанията били извършени по следния начин: На 01.09.2020г., с паричен
пощенски превод е преведена на св.С. Т. М., сумата от 180 лв. за заплащане на месечна
издръжка за м.август 2020 г.; На 30.09.2020г., с банков превод, по сметката на С. Т. П. в ОББ
АД, е преведена сумата от 380лв., с основание за заплащане на месечна издръжка за
м.септември 2020г. в размер на 180,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 200лв.; На
28.10.2020г. с банков превод, по сметката на св.М. в ОББ АД е преведена сумата от 180,00
лв., с основание за заплащане на месечна издръжка за м.октомври 2020 г. На 13.01.2021 г.,
чрез Easypay, по сметката на св.М. е преведена сумата от 360,00 лв., с основание за
заплащане на месечна издръжка за м.ноември и м.декември 2020 г. по 180,00 лв. всяка;
Установило се в хода на разследването, че в инкриминирания период подсъдимият
притежавал лек автомобил Опел Астра с рег.№****, нямал регистрации в Д“БТ“ Бяла, като
последната му такава била от 06.11.2017г. до 21.12.2017г., не бил ползвател на земеделски
земи в землището на община Д.м. за стопанската 2020-2021г., нито собственик или
наследник на такива, съгласно регистрите на Общинска служба земеделие, офис Д.м., също
и, че към 18.05.2021г. нямал свършени, прекратени и висящи изпълнителни дела в СИС-
Русе, не фигурирал като пенсионер в НОИ, ТП-Русе, имал разкрити банкови сметки в
Райфайзен банк и Банка ДСК АД, на негово име нямало вписвания, отбелязвания и
заличавания в АВ-Русе. В инкриминирания период подсъдимият живеел на семейни начала
с П. Н. П./с неустановена по делото самоличност/ и от съвместното съжителство с нея имал
две малолетни деца. Поддържал добри взаимоотношения със сина си Г., купувал му
подаръци, давал му и пари на ръка.
Считано от м.януари 2021г., подс.И. прекъснал плащанията за издръжка. Това
продължило и към 12.05.2021г., когато започнал работа по трудов договор във ВИК ООД
2

Русе на 12.05.2021г., както и през следващите месеци юни, юли и август. По този повод, на
16.08.2021г. св.М. се снабдила с изпълнителен лист по гражданско дело №273/2020г. по
описа на РС Бяла за дължимата от подсъдимия ежемесечна издръжка в размер на 180лв.,
след което подала молба до ЧСИ №833 В.Й.М. и на 23.08.2021г. било образувано
изпълнително делото за издръжка срещу подс.И.. В молбата се сочело, че подсъдимият е
заплатил единствено разноските по делото в размер на 200лв. и издръжката за периода
м.май 2020г. до м.декември 2020г., като незаплатени били издръжките от началото на 2021г.
до 23.08.2021г. До приключване на разследването от разследващия полицай, И. не изпълнил
задълженията си за издръжка за периода м.януари 2021г.-м.август 2021г.
Едва през м.септември 2021г., вследствие на образуваното изпълнително дело и
наложения запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия, от последния били
удържани суми, от които ЧСИ превеждал ежемесечната издръжка за детето Г. по сметка на
св.М. в ОББ АД.
Така за м.януари 2021г. издръжката от 180лв. била покрита с превод от ЧСИ на дата
15.09.2021г. от запор върху банковата сметка на подсъдимия в банка ДСК в размер на
41,44лв., с превод на дата 17.11.2021г. от запор върху трудовото възнаграждение в размер на
118лв. и останалата част от сумата с превод на дата 24.11.2021г. също от запор; за
м.февруари 2021г. сумата за издръжка била сформирана от другата част от превод от ЧСИ от
24.11.2021г.; за месец март 2021г. – от част от превод на ЧСИ от 24.11.2021г. и част от
превод на ЧСИ от 17.12.2021г.; за месец април 2021г.-част от превод от 17.12.2021г. и част
от превод от 17.01.2022г. от ЧСИ; за месец май 2021г. –част от превод от 17.01.2022г., част
от 18.07.2022г. от ЧСИ; за месец юни 2021г.-превод от ЧСИ на 18.06.2022г.;за месец юли
2021г.-превод от ЧСИ от 16.08.2022г.;за месец август 2021г.-част от превод от 18.07.2022г.,
част от превод от 31.08.2022г. от ЧСИ;за месец септември 2021г.-превод от ЧСИ на
16.09.2022г.; за месец октомври 2022г.-превод от ЧСИ на 17.10.2022г.; за месец ноември
2022г.-част от 14.12.2022г. превод от ЧСИ; за месец декември 2021г.-част от 14.12.2022г.
превод от ЧСИ; На 27.01.2021г. по молба на взискателя по изпълнителното дело, ЧСИ
изпратил съобщение до Банка ДСК АД и ВИК ООД Русе за вдигане на наложените запори.
Впоследствие, на 17.05.2022г., по нова молба на взискателя, ЧСИ отново наложил запори в
Банка ДСК АД и ВИК ООД Русе. През м.януари 2022г.- сумата за издръжка била покрита с
част от превод от ЧСИ от дата 31.08.2022г. и паричен превод на подсъдимия чрез Изипей.
На 04.04.2022 г., чрез Easypay, на св.М. е преведена сумата от 616лв., за заплащане на
месечна издръжка за м.февруари, м.март и м.април 2022г.; На 18.05.2022 г., чрез Easypay, на
св.М. е преведена сумата от 180лв. за заплащане на месечна издръжка за м.май 2022г. На
20.07.2022г., чрез Easypay, на св.М. е преведена сумата от 360лв., за заплащане на месечна
издръжка за м.юни и м.юли 2022г. Съгласно заключението на назначената в хода на
съдебното производство СИЕ, изготвена на база представените в с.з. разписки от пощенски
парични преводи, банкови преводи, разписки за внесени суми Easypay, както и приложеното
ИД №20218330400660/2021г. по описа на ЧСИ В.М., се установили извършените плащания,
посочени по-горе, както и че допълнително събраната от запор сума от ЧСИ е в общ размер
2859,48лв., а погасените дължими месечни вноски са в размер на 2264лв., т.е с остатъка от
595,48лв. могат да бъдат покрити месечните вноски за издръжка за месеците юли, август и
септември 2022г. В обобщение СИЕ посочила, че подсъдимия е изплатил дължимите
издръжки на сина си Г. И. както за инкриминирания период, така и тези извън него-до
навършване на пълнолетие на 13.09.2022г.
3

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото доказателства – от обясненията на подсъдимия в с.з., от показанията
на св.М. и на св.И. в с.з., от ССчЕ и СИЕ, от показанията на вещите лица в
с.з., както и от приложените писмени доказателства и доказателствени
средства - разписки от пощенски парични преводи, банкови преводи,
разписки за внесени суми Easypay, ИД №20218330400660/2021г., справка за
съдимост, автобиография и останалите писмени доказателства по делото.
От показанията на св.М. се установява несъмнено, че от м.януари 2021г.
не е получавала издръжка за детето от страна на подсъдимия и затова е
подала молба до ЧСИ, за периода в който не е плащал. Показанията й са в
съответствие с приложената по изпълнителното дело молба до ЧСИ от дата
23.08.2021г., в която е отразено, че считано от м.януари 2021г. не е
получавала дължимата от подсъдимия издръжка за детето за 2021г. Съдът
кредитира показанията й в тази част и поради съответствието им със
заключението на назначената в хода на съдебното производство и приета като
неоспорена СИЕ, от която безспорно се констатира, че първата вноска за
издръжка за периода м.януари-м.декември 2021г. е едва през м.септември
2021г., от запори, наложени от ЧСИ върху банковата сметка и трудовото
възнаграждение на подсъдимия. Св.Г. И. твърди в показанията си, че е
получавал издръжка от баща си на ръка, но не помни сумите, които е
получавал, заявява, че е получавал през м.ноември 2022г. пари за издръжка.
Сочи, че е получавал през последните две години суми, в по-голямата си част
парите, които баща му му е давал са били по 50лв, по 100лв., както и
подаръци. Съдът няма основание да не дава вяра на показанията на св.Г.И., но
от тях не се установява, подсъдимия да е изпълнявал задължението си за
издръжка в периода м.януари-м.август 2021г. Показанията на св.И. в с.з. също
следва да се кредитират като достоверни, но те установяват изплащане на
суми от подсъдимия по друго изпълнително дело, поради което нямат
отношение към неплатената издръжка за периода м.януари-м.август 2021г. В
обясненията си подсъдимия заявява, че не е пропускал месечни вноски
съзнателно, а поради причина, че е нямал средства, но впоследствие същите
са заплатени. Сочи, че пари е давал на ръка на детето си, чрез Easypay и като
подаръци по празници, като не е пропускал месец, в който да не му даде
средства и не е пропускал издръжката от 180лв. месечно. Твърди, че всички
23вноски са заплатени. Обясненията му имат двоят характер, от една страна
като средство за защита, а от друга като доказателствено средство в процеса.
Съдът счита, че обясненията му следва частично да бъдат споделени, в частта
им относно погасяване на издръжката в цялост след приключване на
разследването, както и по отношение на даваните пари на ръка и като
подаръци на детето. В частта им, че не е пропускал вноски по 180лв. на
същите не следва да се дава вяра, тъй като се опровергават от показанията на
св.М., от доказателствата по изпълнителното дело, както и от заключението
на СИЕ. Съдът изцяло споделя заключението на вещото лице по посочената
4

експертиза, като счита, че същото е подробно, ясно и обосновано от
доказателствата, въз основа на които е изготвено, представени както от св.М.,
така и от подсъдимия, а така също и тези по изпълнителното дело,
установяващи начина на плащане на издръжката в инкриминирания период,
точните суми, както и периода на плащане. От показанията на вещото лице се
установява точно по какъв начин са отнасяни сумите хронологично по
месеци, удържани от ЧСИ, които вървят със закъснение до м.декември 2021г.,
както и как са разпределени сумите, постъпили от пощенски преводи и по
Easypay.
Несъмнен е факта, че през периода м.януари 2021г.-м.август 2021г.
подсъдимият не е извършвал плащания за издръжка, като първото плащане е
извършено м.септември 2021г. и то посредством ЧСИ. Поради това, съдът
приема за доказано по безспорен начин, че подсъдимият И. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като в
посочения период м.януари 2021г.-м.август 2021г., след като бил осъден да
издържа свой низходящ, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – 8 месечни вноски, в общ размер на 1140лв. С
бездействието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК.

От субективна страна И. е извършил деянието си с пряк умисъл, тъй
като е знаел, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на
издръжката два и повече месеца ще последва наказателна санкция, но
въпреки това не изпълнил задълженията си. Съображенията, че е имал
финансови затруднения не го оневиняват. Подсъдимия И. е в работоспособна
възраст, не страда от физически или психически недостатъци, които да му
пречат да полага труд. Следователно неизпълнението на задължението
за издръжка за инкриминираният период не се е дължало на непреодолими
обективни пречки, а е било вследствие на осъзнато решение. В подкрепа на
извода за умисъл при извършване на деянието е и факта, че въпреки
започването на работа по трудов договор от м.май 2021г. същият не
предприел стъпки за изпълнение на задължението си. Освен това, за
наличието на умисъл навежда и обстоятелството, че през този период
подсъдимият все пак е предпочел да намери средства да издържа двете си
малолетни деца, пред това да предостави ежемесечната издръжка по
отношение на първото си дете Г.. Несъмнено обаче е установено, че още
преди внасяне на обвинителния акт в съда подсъдимият е възстановил сумата
от 1140лв., представляваща дължима и неизплатена месечна издръжка за
детето.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Тази разпоредба не се прилага повторно.
5

Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние
като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на
престъплението. В случая по делото няма данни да са настъпили други
вредни последици за низходящия на подсъдимия. Налице е и изискването на
чл.183, ал.3 изр.2 от НК, тъй като подсъдимият за първи път се ползва от
привилегията на закона. Поради наличието на предпоставките на чл.183, ал.3
от НК, съдът призна подсъдимия за виновен, но не му наложи наказание.
По отношение на инкриминирания период м.август 2020г.-м.декември
2020г., включително и за периода м.септември 2021г.-м.юни 2022г.,
включително, деянието, за което подсъдимия е обвинен е несъставомерно,
тъй като не е налице съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка
за две и повече вноски. От заключението на СИЕ се установява, че
издръжката през тези периоди е покрИ.на регулярно от подсъдимия
посредством пощенски преводи, превод по Easypay и частично от запори от
ЧСИ, поради което не са налице елементите от обективна страна на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл. 304 от НПК Съдът
признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него
виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. В този смисъл,
тъй като деянието не съставлява престъпление, подсъдимият следва да бъде
признат за невинен да е извършил деянието за периода месец август 2020г.-
м.декември 2020г., включително и за периода м.септември 2021г.-м.юни
2022г., включително, и на основание чл. 304 от НПК оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение в тази част и за размера на
неплатените издръжки за разликата от 4 140лв. до 1140лв.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са
направените по делото разноски в размер на 246,25 лева, по сметка на ОД
МВР- Русе - разноски на досъдебното производство, както и сумата от
270лева - съдебни разноски, в полза на РС-Бяла.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

6

Номер на акта:	11
Дата:	4 октомври 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20224510200258
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 октомври 2022 г.

Присъда по дело №258/2022 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите