Р Е Ш Е Н И Е
№ 1526
град Пловдив, 13.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав,
в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ГЕОРГИ ПЕНЕВ като разгледа административно дело № 550 описа на съда за 2020 година,
докладвано от съдия Вълчев, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от А.К.Н., ЕГН **********,
понастояще с адрес ***, чрез адв.
Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София. С нея се
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15000.00
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от
него имуществени и неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода
в затвора в гр.Пловдив. Ищецът сочи, че тези вреди са се изразявали в унижение, срам, чувство на
безпомощност, болки и страдания за периодите, през които е пребивавал в местата
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от 01.10.2010г. до 30.02.2011г.;
от 01.06.2012г. до 22.12.2012г.; от 04.03.2013г. до 27.12.2014г.; от
06.12.2015г. до 22.11.2016г.; от 01.10.2017г. до 01.02.2019г. и от 06.02.2019г.
до датата на предявяване на исковата молба. Излага обстоятелства, че те са пряк
и непосредствен резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, обективирани в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), липса
в тях на вентилация за пречистване на въздуха, лоши санитарни условия, като
излага факти, че тоалетните са с неработещи казанчета, липса на работещи чешми
и умивалници, храната е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, лоши
хигиенни условия в килиите, като те са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и
гризачи , спалното бельо не се сменя редовно, липса на достъп до медицинска
помощ. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл.
3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (съкр.ЕКЗПЧ)
и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС). В хода на съдебното производство поддържа предявеният
иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора счита, че
иска е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено
обезщетения според пълната му претенция. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер и ангажира доказателства. В писмен отговор
прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за
обезщетение за периодите преди 2015г.. По същество на спора счита, че исска не е доказан по своето основание и размер и моли да
бъде отхвърлен. Не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност,
необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да
бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че А.К.Н.
е търпял наложено му наказание „лишаване от свобода, в която връзка е пребивавал
в Затвора-Пловдив през следните периоди: от 18.10.2010г. до 25.02.2011г.; от 11.06.2012г.
до 13.12.2012г.; от 24.03.2013г. до 11.12.2014г.; от 04.12.2015г. до 11.11.2016г.; от 09.10.2017г. до 01.02.2019г. и от 06.02.2019г.
до настоящият момента, когато продължава да изтърпява наложеното му по НОХД №
1183/2019 на ПРС наказание „лишаване от свобода“.
По делото, е постъпило два броя становища рег.№ 2721 от 16.03.2020г.,
съдържащи информация за помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните
размери и брой настанени в тях лишени от свобода при капацитет от 4 кв.м. /л.20-21
и л.27-30/. Така в постъпило Становище от 18.03.2020г. /л.24/ и в справка от
18.03.2020г. /л.25/ се твърди, че през периодите на изтърпяване на наложеното
му наказание в Затвора-Пловдив /01.10.2010г. до 20.02.2020г./ не са правени
основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършвана е единствено своевременна
смяна на течащи кранчета, осветителни тела и счупени прозорци. През 2017г.
дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес
в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода. Пенициарното заведение разполага с постелен инвентар и
спално бельо, достатъчно да обезпечи всички лишени от свобода. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода,
като то може да бъде занесено за изпиране два пъти в седмицата по утвърден
график. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен
обект, на който е назначен лишен от свобода, при извършени проверки е
установено, че хигиената е задоволителна. Представени са протоколи за
извършване на обезпаразитяване и дезинсекция. От
ищеца е изискано ответника да представи информация относно пребиваването му в
конкретните спални помещения в Затвора-Пловдив, която съдържа обстоятелства
относно това, в кое помещение е бил настанен през конкретен период, с колко човека
едновременно е пребивавал, при какви хигиенни условия, при каква осветеност и
вентилация. В тази връзка е приложено по делото Становище рег.№
4321/01.06.2020г. /л.39/, в което липсва информация за периодите 18.10.2010г.
до 25.02.2011г.; от 11.06.2012г. до 13.12.2012г.; от 24.03.2013г. до
11.12.2014г. За периода от 06.12.2015г. до 22.11.20156г. информацията е от
електронната система „ИСИН“ и е без наличие на подробности. Изяснява се, че в
този период Н. *** на 08.12.2015г. и е настанен в приемно отделение. От
11.12.2015г. е пребивавал само в помещение №18 на пост IV до освобождаването си на 11.11.2016г. В становището е посочено, че в системата на
ГД „ИН“ няма официален документ, който да води отчетност за броя на на лишените от свобода по спални помещения. Единственият документ,
който се изготвя е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“,
където информацията е обощена и е по наличен брой
л.св. по групи. В периодите, за който ответникае
предоставил доказателства се установява, че ищецът последователно е пребивавал
в следните спални помещения: от 20.11.2017г. до 24.11.2017г. постъпва в ПО на
Затвора-Пловдив - квадратура без санитарен възел 27,04 кв.м.; санитарен възел
2,66 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 29; среден брой
настанени за месеца в групата – 33; от 24.11.2017г. е преместен на пост VI, помещение №18- квадратура
без санитарен възел 26,32 кв.м.; санитарен възел 2,92 кв.м. с отдушник ф 1,10;
капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 109; среден брой настанени за
месеца в групата за м.ноември – 96, среден брой настанени за месеца в групата
за м.декември – 105;
брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на
прозорците 1,15х1,15/1,00х1,00м.; от 12.01.2018г. до 01.02.2019г. е пребивавал
в помещение №3 – помещението е преходно; квадратура без санитарен възел 15,81
кв.м.; санитарен възел 2,99 кв.м., който л.св. от помещение
№3 и №4 ползват съвместно; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 109;
среден брой настанени за месеца в групата по месеци: м.януари 2018г.– 105;
м.февруари 2018г. – 103; м.март 2018г. – 111; м.април 2018г. – 103; м.май
2018г. – 104; м.юни 2018г. – 105; м.юли 2018г. – 109; м.август 2018г. – 118; м.септември 2018г. – 122; м.октомври 2018г. – 124; м.ноември 2018г. – 132; м.декември 2018г. – 139; м.януари 2019г. – 147; м.февруари 2019г. – 151; брой прозорци в спалното помещение – 1; размери на
прозорците 1,00х1,00; размери на прозорците в санитарния възел 0,33х1,10. За
времето м.януари 2019г. е настанен в помещение №21 РЦ – квадратура без
санитарен възел 27,10 кв.м.; санитарен възел 4,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6; среден брой настанени за месеца в групата
– 109; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 1,19х1,19/0,58х1,19;
размери на прозорците в санитарния възел 0,43х1,19. За периода от м.март 2019г.
по негова молба, със Заповед № 690/29.03.2019г. е настанен в стая №15 РЦ на VI група – квадратура без санитарен възел 28,18 кв.м.;
санитарен възел 2,69 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7;
среден брой настанени за месеца в групата – 137; брой прозорци в спалното
помещение – 2; размери на прозорците 1,19х1,15/0,45х1,15; размери на прозорците
в санитарния възел 0,33х1,15. Съгласно Заповед № 1156/14.05.2019г. А.Н. е
постъпил в трета група и е настанен в спално помещение № 21, считано от
14.05.2019г. – квадратура без санитарен
възел 27,10 кв.м.; санитарен възел 4,50 кв.м.; капацитет за настаняване на
л.св. при 4 кв.м. – 6; среден брой настанени за месеца в групата – 109; брой
прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 1,19х1,19/0,58х1,19;
размери на прозорците в санитарния възел 0,43х1,19. За исковия период Н. е
устройван на работа към „Обособено производство-ДП-ФЗД-ТП Пловдив, където е
работил от 01.10.2017г. до 01.02.2019г., като за периода има изработени общо
256 дни.
Съгласно приложена по делото медицинска справка А.Н. има регистрирани
хипертонична болест, предсърдно мъждене
и трептене. Диагнозите са уточнени след консултация с кардиолог и Н. е на
медикаментозна терапия. От приложената по делото медицинска документация е
видно, че на Н. е оказвана медицинска помощ.
По делото са разпитани свидетелите Д.И.Г. и П.Т.Н.. В
показанията си свидетелят Г. сочи, че с ищеца се познават от една година, като
за 8 месеца пребивават заедно в стая № 21, която била с площ около 25-30 кв.м.,
където били настанени 10-12 човека, а трябвало да бъдат 6 човека. Г. сочи, че Н.
се оплаквал, защото има хлебарки, дървеници. Във всички стаи има прозорци и светлина.
В килията тоалетната е обща, банята е обща и е извън килията. Имат право да се
разхождат по коридора. Има отговорник за хигиената и той е лишен от свобода.
Има хигиенни средства за почистване. Вентилация няма. Свидетелят П.Н. в
показанията си излага факти, че познава ищеца от 7-8 години от
пребиваването им в Затвора Пловдив, като
преди 4-5 години за период от 7-8 месеца били заедно на 6 пост, стая №18. В нея
били настанени по 9-10 човека постоянно, като не може да определи колко е била
площта. Сочи, че Н. е имал оплаквания. Санитарният възел в стаята не е бил
добре, защото нямало вода и билие на кофи. Нямало
налягане и не стига вода, като това е постоянно. Според него други оплаквания
освен за санитарния възел, ищецът не правил. В килията имало прозорец и светлина.
В тоалетната нямало прозорец. Имало хлебарки и дървеници постоянно. Килията е
външна и постоянно е студено. Сочи, че не влиза за първи път в Затвора –
Пловдив, но условията не са се променили.
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Така показанията
на свидетелите Д.И.Г. и П.Т.Н. съдът кредитира като обективни, последователни,
логични и взаимнодопълващи се, без възникнали
съмнения в тяхната достоверност. Същите се подкрепят и от приобщените писмени
доказателства- справка рег. №1726/24.03.20г на Затвора Пловдив с приложения,
справка рег. №2885/05.06.20г. на Затвора Пловдив с приложения, протоколи за
извършени услуги по дезинфекция и дезинсекция, които съдът кредитира.
При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните гласни и писмени
доказателства, съдът прие следното от
правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Нормата на чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС определя, че прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към
министъра на правосъдието, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. Пловдив, поделение към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, включва и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, която е административна
дейност по своето естество. Съобразно установеното, че А.Н. *** по посочените
периоди от 18.10.2010г. до 25.02.2011г.; от 11.06.2012г. до 13.12.2012г.; от
24.03.2013г. до 11.12.2014г.; от 04.12.2015г. до 11.11.2016г.;
от 09.10.2017г. до 01.02.2019г. и от 06.02.2019г. до 24.02.2020г., която е датата на предявяване на исковата молба. В
тази връзка е направено възражение от ответника за погасяване на иска поради
изтичането на погасителна 5 годишна давност за исковите периоди преди 2015г.,
което се явява основателно и иска се явява неоснователен. Според субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 ЗЗД, „с
изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“. След изтичане на
този давностен срок, правото на иск за вземане на
ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт,
се погасява. В т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№3/2004г. на ОСГК е прието, че когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им е от момента на преустановяването им. Не
е необходимо авторството и деянието да се
установяват по специален ред. Несъмнено установено е с представените от страните доказателства,
че по отношение
на ищеца, обезщетение на неимуществените вреди,
което е предмет на претенцията по настоящото дело,
му е бил известен още към
момента на престоя му в Затвора Пловдив. Така по
отношение на претендираните от ищеца обезщетения за
периодите от 01.10.2010г. до 30.02.2011г. се установи, че в действителност
ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив от 18.10.2010г. до 25.02.2011г. когато е
бил освободен и са преустановени незаконосъобразните действия и бездействия от
страна на затворническата администрация, когато вземането за обезщетение
е станало изискуемо и е започнала да тече
общата предвидена в чл.110 ЗЗД петгодишна давност относно него. Искът за този период е следвало да бъде предявен най-късно до
25.02.2016г., а той е предявен едва на 24.02.2020г.. При така постъпилото
възражение следва да се приеме, че искът за този период е погасен поради
изтичането на 5 годишната погасителна давност. По
делото не се твърди настъпването
на някое от обстоятелствата по чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. Предвид даденото от ОСГТК с посоченото тълкувателно решение разрешение, предявеният
иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцеца от извършеното
по отношение на него административна дейност е неоснователен поради заявяването на претенцията пред съда след погасяването
на вземането по давност. С оглед на това искът следва
да бъде отхвърлен. В този ред на мисли неоснователен е и предявеният от Н.
иск за периода от 01.06.2012г. до 22.12.2012г.. За този период ищецът е
пребивавал в Затвора-Пловдив от 11.06.2012г. до 13.22.2012г. когато е бил
освободен. На 22.12.2012г. са преустановени незаконосъобразните действия и
бездействия от страна на заатворническата
администрация. Искът за този период е следвало да бъде предявен най-късно до
22.12.2017г., искът е предявен на 24.02.2020г., т.е. заявяването на претенцията пред съда е станало
след погасяването на вземането по
давност. За периода от
04.03.2013г. до 27.12.2014г. се установява, че ищецът е пребивавал в
Затвора-Пловдив от 24.03.2013г. до 11.12.2014г. когато е бил освободен. На
27.12.2014г. са преустановени незаконосъобразните действия и бездействия от
страна на заатворническата администрация. Искът за
този период е следвало да бъде предявен най-късно до 27.12.2019г., а заявяването на претенцията пред съда е станало след погасяването на вземането по давност. Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право,
представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който
субектът на правото /вземането/ бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането
на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се
погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен,
поради изтичането на пет годишния давностен срок за
предявяването му. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може
да бъде осъществено единствено доброволно /арг. от
чл.118 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага
служебно, а следва да се предяви, като възражение. Възражението за погасяване
на вземането по давност е правоизключащо възражение и
след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като в
случаи на непозволено увреждане, от прекратяване на увреждащите действия или от
момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. Погасяването на правото на иск за вземане за
обезщетение спрямо Държавата от деликт, има за
последица неоснователност на предявената след изтичане на този срок искова
претенция. При това положение следва отхвърляне на предявения иск в посочените
по – горе части, поради погасяването му по давност. Неоснователен е и
обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава
в размер на законната лихва, предявен за периода от преустановяване на
незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника –
Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ – до
окончателното изплащане на сумата.
Ето защо и с оглед изричното посочените в исковата молба
периоди, възведените в обстоятелствената част на иска твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ от Н., ще следва да бъдат разглеждани за пребиваването му в Затвора
гр.Пловдив за времето от 04.12.2015г. до 11.11.2016г.;
от 09.10.2017г. до 01.02.2019г.; от 06.02.2019г. до 24.02.2020 /датата на
предявяване на исковата молба/. Това от своя страна определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Така
чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал Н. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от
04.12.2015г. до 11.11.2016г.; от 09.10.2017г. до
01.02.2019г.; от 06.02.2019г. до 24.02.2020 /датата на предявяване на исковата
молба/, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Събраните
доказателства сочат, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да
се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се
грижат за почистването. Установява се,
че в периодите от 04.12.2015г. до 11.11.2016г.; от
09.10.2017г. до 01.02.2019г.; от 06.02.2019г. до датата на предявяване на
исковата молба, Н. е обитавал помещения в Затвора Пловдив, в които за всеки от
лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.. Този факт /на
обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в този период
от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. По аргумент от
чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на
ответника не бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани
през процесните периоди.
Съдът приема за доказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника се
представиха частични доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. По отношение твърденията за липсващо
медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на Н., съдът намира,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, действително се
установи, че ищецът е имал здравословен проблем през разглеждания период,
когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, но безспорно се установи, че за
решението му на Н. не е било отказано медицинско обслужване и достъп до
специализирано медицинско заведение и специализирано лечение.
В този смисъл, на осн.чл. 284,
ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че Н. е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния и дължащи се на обитаване на
помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м.
при доказано наличие на паразити. В тази връзка конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ, според която размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 2500.00
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 15 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този уважен размер на предявения иск от
2500.00 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2020
г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр. 68 от
31 Юли 2020г./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело
в размер на 300,00 /триста/ лева, определено съразмерно на уважената част от
иска и 10.00 лв за платена ДТ.
Ответникът не претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, ето защо съдът не следва да се произнася в тази част.
Така мотивиран и
на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на А.К.Н., ЕГН **********,
понастояще с адрес ***, чрез адв.
Г.М., със съдебен адрес ***3 /партер/, обезщетение в размер на 2500,00 /две
хиляди и петстотин/ лева за претърпени неимуществени вреди за периода 04.12.2015г.
до 11.11.2016г.; от 09.10.2017г. до 01.02.2019г.; от
06.02.2019г. до 24.02.2020 /датата на предявяване на исковата молба/, както и
законовата лихва върху тази сума, считано от 24.02.2020 г. – датата на
постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на адвокат Г.М.,
с адрес *** /партер/, сумата от 310,00 /триста и десет/ лв., представляващи
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.
СЪДИЯ: